Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесети първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря АННА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 840
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано по жалба от Д.Н., ЛНЧ **********, живущ ***,
спирка *****, ул. ****, № ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0460-000063/02.03.2021
г. на Т. Б. Г. на длъжност НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР
ВАРНА, РУ 05 ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - „чл. 171,
т. 1, б. „б“ ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО
НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА“.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 8, пр.
първо АПК, тъй като в АУАН и в оспорената заповед възрастта на жалбоподателя
била посочена, като такава от 111 години, което на практика било невъзможно. Сочи
и допуснато съществено нарушение в изискването за форма на административния
акт, чрез невярно посочване на датата на която е издаден същия – 02.03.2021г.
Твърди в тази връзка, че ЗПАМ е антидатирана от органа, тъй като протоколът за
химичен анализ, въз основа на който е обосновано налагането на ПАМ е от
04.03.2021 година. Поради изложените съображения моли съдът да отмени
обжалваната заповед и претендира сторените в производството разноски. В съдебно
заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа
жалбата.
Ответната страна – Началник на РУ към ОДМВР ВАРНА, РУ
05 ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Г. Г., оспорва
жалбата. Счита така постановената ЗППАМ за правилна и законосъобразна, и моли
същата да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 21-0460-000063/02.03.2021
г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП,
Началникът РУ към ОДМВР ВАРНА, РУ 05 ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, е наложил на жалбоподателя Д.Н.
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца", отнето е и СУМПС № ******.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 02.03.2021
г. около 23:39 часа в община ВАРНА на път ПЪРВИ КЛАС № 9, като водач на МПС - ***** peг. № ********, Държава
БЪЛГАРИЯ, управлявайки го по ГП I-9 от град Варна в посока КК "Златни
Пясъци" на спирка "Д. Т.", след употреба на алкохол. Посочено е в
мотивите на заповедта, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARBB 0011, при което уредът отчита
1.03 промила алкохол и проба номер 04546. На водача е издаден талон за мед. изследване
номер 085659. Резултат от кръвна проба 0,83% алкохол в кръвта видно от протокол
за ХЕ №146/04.03.2021 г. на МБАЛ "Св. Анна" гр.Варна.
Административният орган е приел, че Н. е извършил следното деяние: УПРАВЛЯВА
МПС, ТРАМВАЙ ИЛИ САМОХОДНА МАШИНА С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА НАД 0.8 НА
ХИЛЯДА ДО 1.2 НА ХИЛЯДА ВКЛЮЧИТЕЛНО.
Във връзка с установеното срещу жалбоподателя е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № GA370715
/ 02.03.2021 година. Горните констатации са квалифицирани от органа като
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
Към административната преписка са приложени АУАН серия
GA GA370715/02.03.2021 г. в който е отразена описаната в ЗПАМ фактическа
обстановка; Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Варна и Заповед
№ 365з- 4340/01.11.2017г. на Директора на ОДМВР-Варна за изменение на Заповед №
365з-2747/20.07.2017 г.; Справка за нарушител; месечен график за определяне на
полицейски органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД за месец март
2021 г.
Приложен е и Протокол от физикохимичен кръвен анализ
за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ХЕ №146/04.03.2021 г. на
МБАЛ "Св. Анна" гр. Варна. От същия се установява, че при извършеното
кръвно изследване на жалбоподателя е установено съдържание на алкохол в кръвта
му от 0,83 промила.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С
представената по делото Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. са определени
длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, б. "б" се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и
на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него
нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По
силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички
участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при изпълнение
на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от
закона случаи. Цитираната Заповед № 365з - 2747/20.07.2017 г. на Директора на
ОДМВР – Варна, оправомощава началниците на районните управления да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Следователно, оспорената заповед е издадена от орган, който притежава
съответната компетентност.
Актът съдържа всички необходими реквизити, заложени в
изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.
Неоснователно е възражението, че заповедта не отговаря
на формалното условие за надлежно посочване на адресата на акта - чл. 59, ал. 2,
т. 3 АПК. Твърденията са, че възрастта на адресата по акта е посочена, като
такава от 111 години. Съдът намира за необходимо да посочи че в оспорената с
жалбата Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0460-000063/02.03.2021 г. адресатът е посочен с необходимите признаци, които
да го индивидуализират в степен, достатъчна да обезпечи законосъобразност на
акта. Посочени са имената, на адресата, негово ЛНЧ, както и адресът му. Още
повече, че в настоящото съдебно производство самият жалбоподател не оспорва
качеството си на адресат на постановената с процесната заповед принудителна
административна мярка, нито оспорва, че именно спрямо него е приложена същата.
Неоснователно според съда е и второто възражение на
жалбоподателя, основано на твърдения за „антидатиране“ на заповедта, съответващо
за нарушение на формалното изискване за посочване на дата на заповедта - чл.
59, ал. 2, т. 8, пр. 1 АПК. По делото няма спор, че оспорената заповед е
издадена на 04.03.2021 г. но като дата на издаване е посочена тази на която е
отнето СУМПС на жалбоподателя - 02.03.2021 г. Обстоятелството, че обжалваният акт
е издаден на 04.03.2021 г. и съответно връчен на дата 23.03.2021 г., не съставлява
съществено нарушение в изискването за форма по
чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. 1 АПК. Изискването за посочване на дата в
административния акт е поставено от законодателя във връзка с установяване
компетентността на издателя към момента на постановяването му. Видно е от приложената Заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Варна, и към тази дата НАЧАЛНИК
РУ към ОДМВР ВАРНА, РУ 05 ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ – Т. Б. Г. е притежавал
правомощие за съставяне на актове по чл. 171 Т. 1 б. Б ЗДвП, като същевременно
същите подлежат на обжалване от датата на съобщаването им, а не от датата на
издаването им. В този смисъл съдът намира, че с оглед всички останали събрани
по делото доказателства, включително подписаната от адресата на заповедта дата
на получаването й - 23.03.2021 г. няма съмнение, че административното
производство е започнало на 02.03.2021
г. и заповедта е издадена в 04.03.2021 г. Поради това посоченото несъответствие
не може да се отчете, като толкова съществено нарушение на формата, годно на
самостоятелно основание да доведе до отмяна на заповедта.
Целта на приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния (чл. 22 ЗАНН), като тази мярка не съставлява
административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Именно затова тя се
прилага под прекратително условие – "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по
настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са
установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, като
се има предвид и факта, че още не е изтекъл 18 месечния, предвиден в закона
срок за действието й, както и не са налице данни за влизане в сила на
наказателното постановление по така издадения АУАН. По правило само при
окончателното влизане в сила на наказателното постановление следва да се
приспадне времето, през което жалбоподателя е бил лишен от правото да управлява
МПС, включително и по процесната заповед, за срока на действието й. Мярката по
чл. 171, ал. 1, б. "б" ЗДвП е принудителна административна мярка, която
няма санкционен характер. Тя се "прилага", а не се "налага"
без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е
категорична, че принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца. В чл. 172, ал. 3 ЗДвП е посочено, че в този случай СУМПС се
иззема със съставянето на АУАН. При тази законова уредба, съдът намира, че
административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен
акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ,
административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта
си.
В допълнение на изложението следва да бъде посочено,
че авторството на така извършеното нарушение е безспорно за страните и съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е
издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
По арг. на противното на чл. 143, ал. 1 АПК искането
на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради
което се отхвърля от съда.
С оглед изхода на спора искането на ответната страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно
чл. 143, ал. 4 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди
сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.
На основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.Н., ЛНЧ **********, живущ ***, спирка *****, ул. ***, № ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0460-000063/02.03.2021 г. издадена от Т. Б. Г. на длъжност
НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР ВАРНА, РУ 05 ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ - „чл. 171 Т. 1 б. Б ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА
ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА“.
ОСЪЖДА Д.Н., ЛНЧ **********, живущ ***, спирка *****, ул. ***, № *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: