Р E Ш Е Н И Е
№ 464
гр.Плевен, 18.10.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Любомира
Кръстева
При секретаря Бранимира Монова и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 680 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 362 от 05.07.2023г., постановено по НАХД №20234430200921 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 007
от 27.02.2023г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Плевен, с което на „Ресен“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Вардим,
общ. Свищов, обл. Велико Търново, представлявано от С.С.Д., на основание чл.165,
ал.2 във вр. чл.165, ал.1 от Закона за защита на растенията е наложена
имуществена санкция в размер на 3600 лв., за извършено нарушение по чл.107 т.2
от Закона за защита на растенията.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора
на Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Плевен, в
която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен.
Посочва се, че е неправилен извода относно неяснота на твърдяното нарушение на
чл.107 т.2 от ЗЗР. В тази връзка се твърди, че всички съставомерни признаци от
състава на нарушението се съдържат в обстоятелствената част на акта и на
издаденото НП, като подробно, конкретно и ясно са описани и всички предприети
действия и събрани доказателства, които го доказват. Счита се, че е спазено
изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата
при извършването му позволяват безспорната му индивидуализация като нарушение с
правна квалификация чл.107 т.2 от ЗЗР. В тази връзка се твърди още, че е
неправилен извода на съда, че в съставеният АУАН и издаденото НП не е формулирано текстово нарушението,
което е извършило дружеството, а само са описани отделни действия, които били
извършени от административнонаказващия орган по документиране на нарушението. Счита
се, че е посочено изпълнителното деяние на нарушението, което се изразява в
„употреба на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената
употреба“. Посочва се още, че в по-голямата част от мотивите си Районен съд -
Плевен се е позовал на решение на Административен съд - Плевен, което по
никакъв начин не кореспондира с конкретния случай, поради което решението е незаконосъобразно,
доколкото изводите са изградени въз основа на обстоятелства по друго дело. В
тази връзка се твърди, че решението е постановено при липса на мотиви, тъй като
изводите не са конкретни, а бланкетни. Счита се, че в хода на производството по
обжалване на наказателното
постановление, съдът не е проявил необходимата процесуална активност за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди
се, че по делото пред районния съд са подлежали на преценка множество факти и
обстоятелства, съставляващи или елементи от състава на вмененото нарушение, или
обстоятелства, които се преценяват при индивидуализация на наказанието и всички
те са били установени посредством различни доказателствени средства - показания
на свидетели, констативни протоколи от извършени проверки, анализи, писмени
доказателствени средства, като съдът не е анализирал поотделно и съвкупно нито
едно от изброените и не е направил извод какво следва от този анализ. Счита се
също, че в своето решение районния съд не е извършил проверка за процесуална
законосъобразност на административнонаказателното производство извън мотива му
за отмяна, базиран единствено на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т.5 от ЗАНН и на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Посочва се, че липсата на мотиви
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява
безспорно основание за отмяна на съдебния акт. Сочи се, че в решението районният
съд е приел, че от показанията на свидетелите не се установява какъв продукт за
растителна защита е употребен, за да може да се направи преценка дали същия
попада в обхвата на разрешените. В тази връзка се посочва, че е невъзможно да
бъде установен конкретен продукт за растителна защита /ПРЗ/ и негово
наименование, тъй като в публичния регистър на регистрираните фунгициди в сайта
на БАБХ, фигурират голям на брой ПРЗ, съдържащи тези активни вещества
/ципроконазол и металаксил/. Твърди се, че в конкретния случай няма
необходимост от установяването на конкретен ПРЗ поради факта, че абсолютно
всички ПРЗ /фунгициди/, разрешени за употреба в Република България, които
съдържат установените активни вещества - ципроконазол и металаксил нямат
регистрация за употреба /третиране на семена и пръскане/ при културата соя към
26.06.2022год. и не са разрешени за употреба при тази култура, т.е. дружеството
е употребило ПРЗ извън обхвата на разрешената употреба, което е установено при
проверка на 26.06.2023г. в Публичния регистър. Прави се извод, че при процесния
случай посочването на конкретното наименование на използван продукт за
растителна защита не е от значение, а и не е необходимо, тъй като е достатъчно само факта на употребата на който и да е, стига да
съдържа посочените активни вещества. Сочи се още, че районният съд е отменил
наказателното постановление, като е приел, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН, изразяващи се в прилагането на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - в изпратената покана липсва дата и час, на които
представител на дружеството е следвало да се яви за съставяне и връчване на
АУАН. В тази връзка се счита, че така установеното процесуално нарушение по
своя характер е относително и същото подлежи на преценка за същественост във
всеки конкретен случай относно това, доколко неговото допускане е рефлектирало
върху правото на защита на лицето, срещу което се води
административнонаказателно производство. Твърди се, че в конкретният случай
няма основание това процесуално нарушение да се квалифицира като съществено,
тъй като не е довело до нарушаване правото на санкционираното дружество да
разбере какво административно нарушение му се вменява за извършено, срещу което
да се защити в пълнота. Посочва се, че на дружеството е предоставен седемдневен
срок, в който управител или упълномощено лице следва да се яви за съставяне и
връчване на АУАН, като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН по никакъв начин
не регламентира задължителните реквизити на поканата, посочването на срок, а не
на конкретна дата и час. Счита се, че дори да се приеме, че в случая не са били
налице условията за съставяне на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като след съставянето на акта, същия е
предявен и връчен лично на управителя на дружеството, запознал се е с неговото
съдържание и санкционираното дружество е имало възможност да научи какво точно
нарушение му се вменява за извършено и правото му на защита не е накърнено.
Твърди се, че дружеството е организирало адекватно защитата си срещу издаденото
наказателно постановление с факта на депозиране на жалба срещу същото, поради
което правото му на защита не е било нарушено и възможността да пренесе случая
за разглеждане от съд е било надлежно упражнено. В заключение се моли да бъде
отменено обжалваното решение, алтернативно делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на същия съд, поради процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви.
От ответника е подаден отговор по касационната жалба с
наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните гр. Плевен не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – „Ресен“ ЕООД, с. Вардим се представлява от адв.Г., който счита касационната
жалба за неоснователна, като поддържа съображенията посочени в писмения
отговор, приложен по делото. Моли решението да бъде оставено в сила и
претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Ресен“ ЕООД за това, че на 26.06.2022г.
дружеството /юридическо лице, извършващо/възлагащо на други лица
растителнозащитни дейности с наземна техника/ е извършило сеитба с третирани с
ПРЗ семена, съдържащи фунгициди с активни вещества ципроконазол – с установено
количество 903,2мг/кг и металаксил – с установено количество 55,0мг/кг, т.е.
извършило е растителнозащитно мероприятие, като в пробите от семена и растения
соя установените активни вещества на ПРЗ /фунгициди/, които ги съдържат нямат
регистрация за употреба /третиране на семена и пръскане/ при културата соя,
т.е. дружеството е употребило ПРЗ извън обхвата на разрешената употреба.
Нарушението е квалифицирано по чл.107 т.2 от Закона за защита на растенията.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. На първо място е счел, че е налице неяснота
относно твърдяното нарушение по смисъла на чл.107 т.2 от ЗЗР, което от своя
страна води до несъставомерност на същото. Посочил е, че нито в АУАН, нито в НП
е формулирано текстово нарушението, а само са описани отделните действия,
извършени от административнонаказващия орган по документиране на нарушението.
Приел е, че това води до неяснота на вмененото нарушение и създава неяснота за
жалбоподателя в какво точно е обвинен. Приел е още, че липсата на точно и
конкретно описание на нарушение, както и на обстоятелствата при неговото
извършване представлява съществено процесуално нарушение и е основание за
отмяна на НП. На следващо място съдът е счел, че в НП не се съдържа нарушение
на чл.107 т.2 от ЗЗР, тъй като навсякъде се говори за наличие в семената соя на
активни вещества – ципроконазол и металаксил, но не се посочва забраненият за
употреба за културата „соя“ препарат за
растителна защита. На трето място е счел, че дори от свидетелските показания не
се установява какъв продукт за растителна защита е употребен, за да може да се
направи преценка дали същия попада в обхвата на разрешените, като са
анализирани показанията на актосъставителя. В тази връзка е направил извод, че
само по себе си наличието на активни вещества във взетите проби от културата
соя, не може да обоснове заключение за употреба на препарат за растителна
защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава
максимално разрешена доза на единица площ, каквото е изискването на чл.107 т.2
от ЗЗР. На последно място съдът е приел, че в съставената покана до дружеството
липсва дата и час, на които представител да се яви за съставяне на АУАН, с
което е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
Решението е правилно, а изложените в касационната
жалба възражения са неоснователни. Споделят се от касационната инстанция
изводите на районния съд относно това, че нито в акта, нито в НП се съдържа
описание на нарушение по чл.107 т.2 от ЗЗР, доколкото последната разпоредба
забранява употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната разрешена доза на
единица площ. Т.е. за да е налице нарушение по тази норма следва субектът на
нарушението да е използвал такива продукти за растителна защита, които не са
разрешени за употреба или в доза, която надвишава максималната. В конкретния
случай дружеството е санкционирано за това, че е извършило сеитба с третирани с
ПРЗ семена, съдържащи фунгициди с активни вещества ципроконазол – с установено
количество 903,2мг/кг и металаксил – с установено количество 55,0мг/кг., т.е.
извършило е растителнозащитно мероприятие, като е внесло в стопанисваното от него
поле семена соя, които са третирани с ПРЗ /фунгициди/ съдържащи активните
вещества ципроконазол и металаксил. Видно е, че се посочват установените
активни вещества, но не са налице нито данни, нито твърдения за конкретен
продукт за растителна защита, който е забранен за употреба за културата „соя“.
Такива данни не са изнесени и в свидетелските показания на актосъставителя,
като дори последният твърди, че след получаване на резултатите от лабораторията
се установило наличие само на едното активно вещество – ципроконазал. Ето защо,
няма как да се търси административно-наказателна отговорност за нарушение по
чл.107 т.2 от ЗЗР, без да е установено извършването на изпълнителното деяние по
тази норма – употреба на продукт за растителна защита извън обхвата на разрешената
употреба. Като е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
За пълнота следва да се отбележи, че касационната
инстанция не споделя изводите на районния съд относно това, че твърдяното
нарушение не е описано. Напротив и в АУАН и в НП е посочено, че нарушението за
което е санкционирано дружеството се изразява в това, че на 26.06.2022г. е
извършило сеитба с третирани с ПРЗ семена, съдържащи фунгициди с активни
вещества ципроконазол – с установено количество 903,2мг/кг и металаксил – с
установено количество 55,0мг/кг, т.е. извършило е растителнозащитно
мероприятие, като в пробите от семена и растения соя установените активни
вещества на ПРЗ /фунгициди/, които ги съдържат нямат регистрация за употреба
при културата соя, като е квалифицирано по чл.107 т.2 от Закона за защита на
растенията. Видно от защитната теза на дружеството в съдебната фаза е, че
същото е разбрало в какво е обвинено и за какво нарушение следва да се защитава,
като съвсем друг е въпроса дали констатираното деяние е правилно квалифицирано
и доказано.
Не се възприемат и изводите за това, че липсата на ден
и час в поканата за съставяне на акт нарушават правото на защита на
дружеството. В конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без
същият да е бил надлежно поканен, тъй като в известието за доставяне за
получател е посочено лицето Г.Ф., съгласно пълномощно №72/07.06.22г., като това
пълномощно не е приложено по делото, за да се установи дали получилото го лице има
качеството на длъжностно лице, натоварено да получава книжа. Не са налице и
данни дружеството да е търсено и да не е намерен негов представител. Безспорно
при съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН за това, представлява съществено процесуално нарушение. В
процесния случай, обаче, според касационната инстанция съставеният АУАН е
изпратен за предявяване и е връчен лично на управителя на дружеството с
указаната възможност за подаване на възражения в 7-мо дневен срок. Тази
възможност не е използвана, но след получаване на НП същото е обжалвано в срок
и е реализирана съдебната защита. Ето защо допуснатото нарушение на процедурата
по съставяне на акта не е от съществените, които на самостоятелно основание да
водят до отмяна на НП. Несподелянето на горните два изводи на районния съд не
води до промяна на крайния извод, че обжалваното решението е правилно и следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски следва в полза на „Ресен“ ЕООД да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 700лева, представляващи заплатено в
брой адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 362 от 05.07.2023 г., постановено
по НАХД №20234430200921 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Плевен да заплати в полза на „Ресен“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.
Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново, ЕИК:*********, представлявано от С.С.Д.,
направените по делото разноски в размер на 700лв. /седемстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.