РЕШЕНИЕ
№ 4906
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110126101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Гарант
Къмпани“ ООД срещу М. Ц. А. за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 29111/2020г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата от 1200.00 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ......./27.05.2019г., сключен с „Форуком и
Компания“ ООД - клон София, задълженията по който са били заплатени от
ищеца като поръчител на дълга съгласно сключен с ответника договор за
поръчителство от същата дата, ведно със законна лихва от 07.07.2020 г. до
изплащане на вземането;
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД вр.чл.143, ал.1 ЗЗД
за установяване съществуване на вземане за сумата 485.33 лева - договорна лихва
за периода от 27.05.2019 г. до 25.05.2020 г., заплатена от ищеца като поръчител
по договора за потребителския кредит;
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 13.00 лева – мораторна лихва по договора за
потребителски кредит за периода от 26.05.2020 г. до 03.07.2020 г.;
1
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 143 ЗЗД вр.чл.138 ЗЗД и чл.79
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 1140.00 лева –
възнаграждение по договора за поръчителство от 27.05.2019 г., ведно със законна
лихва от 07.07.2020 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между „Форуком и Компания“ ООД–клон София и М. Ц. А. е
сключен Договор за потребителски кредит № ....... от 27.05.2019г. по реда на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по който
кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 1200.00 лв., изплатена на
27.05.2019 г. на каса чрез системата за плащания „Изипей“. Пояснява, че заемът
следвало да бъде издължен на дванадесет равни месечни вноски с падеж на първа
погасителна вноска 25.06.2019 г. и краен срок – 25.05.2020г. Поддържа, че
задължението на кредитополучателя по договора е обезпечено с договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен от ответника с „Гарант
Къмпани“ ООД, по силата на който ищецът, като поръчител, се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения, както и за всички
последици от неизпълнението им, възникнали от договора за потребителски кредит.
Заявява, че поръчителството е поето възмездно срещу плащането на възнаграждение в
размер на 1140.00 лв. Твърди, че на 29.05.2020 г. кредиторът е отправил до поръчителя
покана за плащане на задължението, поради липса на погашения от страна на
заемополучателя, както и че на 24.06.2020 г. е заплатил сумите по договора. Предвид
изложените факти, предявява посочените по-горе искове срещу ответника, като
представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че е получил от „Форуком и Компания“ ООД–клон София
сумата от 1200.00 лева, но не твърди и не представя доказателства за връщането й.
Оспорва договора като счита, че в същия се съдържат нищожни клаузи, които
противоречат на ЗЗП, ЗПК, ЗЗД и ЗПФУР, без да излага конкретни съображения.
Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл.19,
ал.4 ЗПК, тъй като кредиторът и поръчителят са свръзани лица, поради което
възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде калкулирано при
определяне на ГПР по ДПК, което не е сторено, но при включването на този разход
ГПР надхвърлял ограничението по закон. Оспорва договора за поръчителство.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор № ......... от 27.05.2019г. и Общите условия към
него, с който кредиторът „Форуком и Компания“ ООД – клон София се задължава да
преведе на кредитополучателя М. Ц. А. заемна сума в размер на 1200.00 лева срещу
насрещното му задължение за погасяване на същата, ведно с уговорена
2
възнаградителна лихва от 485.33 лева на 12 равни месечни вноски с първа падежна
дата 25.06.2019г. и краен срок за издължаване на кредита – на 25.05.2020г. Страните са
договорили, че неизпълнението на задължението за срочно погасяване е скрепено с
право за кредитора да начислява лихва за забава върху просрочената сума. Постигнато
било съгласие вземанията на кредитора по договора да бъдат обезпечени от поръчител,
одобрен от кредитора - „Гарант Къмпани“ ООД, за което кредитополучателят заплащал
такса „Гарант“ в размер на 95.00 лева месечно, или общо 1140.00 лева, която също
изплащал разсрочено на равни месечни погасителни вноски.
Приет е договор за поръчителство от 27.05.2019г., по силата на който „Гарант
Къмпани“ ООД като поръчител се задължава да отговаря за задълженията на М. Ц. А.
към „Форуком и Компания“ ООД по договора за кредит от същата дата. Видно от
условията на договора, поръчителят е задължен да заплати всяко просрочено от
кредитополучателя задължение, като с плащането встъпва в правата на кредитора и
има право да търси платеното от него по договора за кредит от кредитополучателя М.
А., вкл. направените във връзка с погасяването на дълга му разходи – чл. 8 от договора
за поръчителство.
Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПУФР/, като по делото не се спори нито за валидността на договорите,
нито за получаването на заемната сума от страна на ответника, което било осъществено
на каса в EasyPay, съгласно статуса на кредита, представляващ разпечатка от базата
данни на кредитора – л.10 и л. 31 от делото, което обстоятелство е обявено и за
безспорно между страните с доклада по делото.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, адресирана до „Гарант
Къмпани“ ООД от „Фокуком и Компания“ ООД с искане да бъде изпълнено
задължението за плащане на суми като поръчител.
Приложен е анекс от 31.05.2019г., приложение № 1 към него и платежно
нареждане, от които е видно, че всички просрочени суми по договора за кредит с М. Ц.
А. са изплатени от поръчителя „Гарант Къмпани“ ООД на кредитора „Фокуком и
Компания“ ООД. Документите индивидуализират договора, посочвайки неговия
номер, дата и кредитополучател, както и размера на сумите, които са платени по него
от поръчителя – 1200.00 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
За доказване основателността на исковата си претенция ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за
заем, по силата на който „Форуком и Компания“ ООД е предоставил заемната сума на
ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера
3
на непогасения остатък по дълга, сключен договор за гаранция с „Гарант Къмпани“
ООД и извършено от гаранта /поръчителя/ плащане на просроченото задължение по
договора за заем. В тежест на ответника е било, при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на претендираните суми. Така е била
разпределена и доказателствената тежест с определението на съда по чл.140 ГПК от
08.11.2022г.
По делото не е спорно и се установяване от приложените доказателства, че
„Форуком и Компания“ ООД и М. Ц. А. са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за заем от 27.05.2019г., по силата на който дружеството е
предоставило на ответника заемна сума в размер на 1200.00 лева за срок от една година
при разсрочено плащане на дълга на 12 месечни вноски, всяка от които включва както
част от дължимата главница, така и процент от договорената възнаградителна лихва.
Самото предаване на сумата на кредитополучателя не се оспорва от последния,
налични за него са доказателства по делото и е обявено за безспорно с доклада по
делото. Не се доказа от страна на ответника плащане на дълга в цялост, нито са
наведени твърдения от страните за осъществени частични плащания от ответника.
Видно от договора за гаранция, кредиторът може да иска изпълнение на
просрочените задължения по договора за заем от поръчителя „Гарант Къмпани“ ООД,
който с плащането на същите встъпва в правата на кредитора спрямо длъжника М. Ц.
А.. Суброгацията или встъпването в правата на удовлетворения кредитор предпоставя
погасяването на чужд дълг при наличие на правен интерес за това, какъвто интерес
поръчителят винаги има – аргумент от чл.74 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/. В настоящия случай престацията е заместима – касае парично задължение,
поради което за кредитора е без значение кой ще изпълни – главния длъжник или
поръчителя. Задължението по договора продължава да съществува, но в правната сфера
на поръчителя, който се явява носител на суброгационното вземане след като го плати.
Предвид изложеното, предпоставка за възникване на законовата суброгация е
плащането на дълга от поръчителя. Наличието на тази предпоставка за възникване на
вземането в лицето на „Гарант Къмпани“ ООД бе доказана по делото. Приложено е
платежно /л.41/ към Анекс от 31.05.2019г. и приложение № 1 към него, което включва
вземането на ответника.
Вземането е изискуемо в пълен размер, защото към датата на подаване на исковата
молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на
кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно
4
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
/в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за кредит от 27.05.2019 г съдържа нищожни клаузи –
клауза за заплащане на възнаграждение за предоставеното поръчителство.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като
е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде
обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в
допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора
следва да се разглеждат общо и неразделно.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице.
С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия,
свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
5
От друга страна, не става ясно дали претендираното възнаграждение е включено в
годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и
дали това е предвидено в договора. По тази причина това възнаграждение не може да
бъде претендирано от кредитора (чл. 10, ал. 2 от ЗПК). В допълнение следва да се
отбележи, че размерът на възнаграждението на месец надвишава само по себе си
максималния размер на годишния процент на разходите, предвиден в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, който, видно от съдържанието на приложение № 1 към договора за потребителски
кредит, общият размер на това възнаграждение възлиза на 95,5 % част от чистия
размер на заемната сума. С оглед изложеното претенцията възнаграждението по
договора за поръчителство е неоснователна.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането върху тази сума.
Основателни обаче се явяват исковете за установяване съществуването на
останалите вземания. Недействителността на сочената клауза не влече нищижност на
целия договор. Предвид изложеното и липсата на проведено насрещно доказване от
ответника за плащане на тези суми, съдът намира исковата претенция за главница,
договорна лихва и законна лихва за основателна и доказана. Забавата на ответника да
погаси в срок задължението си го поставя в забава и прави искът за заплащане на лихва
основателен, като размерът на законната лихва, изчислен с лихвен калкулатор, възлиза
на търсената сума.
Остават несподелени възраженията на ответника за недължимост на вземанията
поради липса на обвързаност по договор за поръчителство. Договор за поръчителство е
сключен с ответника и клаузи за погасяване на дълга от поръчителя са налични.
По разноските
При този изход на спора по делото, разноските се възлагат по реда на чл. 78, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и същите са
претендирани своевременно. Сторените от него разноски са в общ размер на 920.00
лева. От тази сума, съобразно уважената част от иска, в тежест на ответника следва да
се възложи сумата в обща размер на 550.54 лева, от които 249.43 лева разноски,
сторени по ч.гр.д. 29111/2020г. по описа на СРС, 55 състав за държавна такса в размер
на 33.96 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 215.46 лева, и 301.11 лева
разноски в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
6
Ответникът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено представителство в заповедното и исковото производство, като са
представени доказателства за реалното му заплащане. Претендираното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство възлиза на 450.00 лева, което съдът не
намалява по направеното възражение за прекомерност, доколкото то е определено в
минимален размер по НМРАВ /чл. 7, ал. 7 вр.ал.2, т. 2/. Претендираното адвокатско
възнаграждение в исковото производство възлиза на 650.00 лева, което съдът намалява
до сумата 583.83 лева по направеното възражение за прекомерност, до предвидения
минимален праг в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. От тях с оглед размера на отхвърлената
част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство в общ размер на 415.23 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ц. А., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, ул. „Г. Ст.“ № ...., ет. 6, ап. ...., дължи на „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „У. Гл.“ № ...., ет. 6, ап.
18, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 29111/2020г., по описа на Софийския районен съд, 55-ти състав:
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите вр. чл. 143, ал. 1 от сумата от 1200.00 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит №......./27.05.2019г., сключен с „Форуком и
Компания“ ООД - клон София, задълженията по който са били заплатени от
ищеца като поръчител на дълга съгласно сключен с ответника договор за
поръчителство от същата дата, ведно със законна лихва от 07.07.2020 г. до
изплащане на вземането;
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД вр.чл.143, ал.1 ЗЗД сумата
485.33 лева - договорна лихва за периода от 27.05.2019 г. до 25.05.2020 г.,
заплатена от ищеца като поръчител по договора за потребителския кредит;
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане за сумата 13.00 лева – мораторна лихва по договора за потребителски
кредит за периода от 26.05.2020 г. до 03.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ........., срещу М. Ц. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Г. Ст.“ № ..., ет. 6, ап. ...., иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 143 ЗЗД вр.чл.138 ЗЗД и чл.79 ЗЗД за
7
установяване съществуване на вземане за сумата 1140.00 лева – възнаграждение по
договора за поръчителство от 27.05.2019 г., ведно със законна лихва от 07.07.2020 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 29111/2020г., по описа на Софийския районен съд, 55-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Ц. А., ЕГН **********, да заплати
на „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК .............., сумата 550.54 лева – разноски съобразно
уважената част от иска, от които 249.43 лева по ч.гр.д.№ 29111/2020г. на СРС, 55
състав, и 301.11 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ......., да
заплати на М. Ц. А., ЕГН **********, сумата 415.23 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за осъществено представителство
в настоящото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8