РЕШЕНИЕ
№260024 27.08.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен
състав на пети август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
АНД № 502 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А., против Наказателно
постановление № 02-0002908/01.06.2020 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което
за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, на жалбоподателят, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
представител не се явява.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена документална проверка
от св. Г. по спазване на трудовото законодателство на 06.12.2019 г. и
10.12.2019 г., било установено, че за месец септември 2019 г., на служителя Б.И.Х.,
на длъжност „помощник кухня”, не било заплатено трудово възнаграждение за 6
отработени дни в стопанисвания от жалбоподателя обект- Гранд хотел „С.В.”,
находящ се в гр. С.В.. Трудовото възнаграждение, съобразно сключеният между
страните трудов договор, било дължимо към 30.10.2019 г. Установено от разчетно-
платежната ведомост за работна заплата било, че месец септември 2019 г., на Х.бил
начислен отпуск по чл.155, ал.1 от КТ, като такъв реално не бил използван.
От показанията на св. Г. се
установи, че същата била извършила проверка на обекта по сигнал на Х.. При
преглед на досието на работничката, свидетелката не констатирала молба за
отпуск от страна на работника, за месец септември. Това навело на извода, че
отразеното във фиша за заплата на Х., че същата е ползвала 6 дни отпуск, не
отговаряло на действителното положение.
За това нарушение бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 02-0002908/20.12.2019 г., въз
основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери следното:
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежни
органи в рамките на тяхната компетентност.
Съдът намира, че неправилно
и законосъобразно на търговеца е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление.
Съгласно нормата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да начислява във
ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на своите работници и служители
и да го изплаща в уговорените срокове.
На първо място не става ясно
от описанието в АУАН и в НП за какво нарушение се санкционира дружеството- за
това, че е начислено възнаграждение за ползван отпуск вместо за отработени
реално дни; за това, че не е заплатено възнаграждение за ползван отпуск; за
това, че не е изплатено възнаграждение за реално отработване на тези дни. Няма
отразяване, че работника не е получил дължимата му сума, която е равна на
трудовото му възнаграждение дори и когато се намира в платен отпуск. В тази
връзка не става ясно за какво точно нарушение е бил санкциониран жалбоподателя.
По делото няма спор, че във фиш за работна заплата на Х.за месец септември 2019
г. е отразено, че същата е ползвала през месеца 6 работни дни платен отпуск, за
които дни няма спор, че са заплатени като отпуск. Сочи се от страна на
наказващият орган, че фактически, обаче, отпуск не е бил ползван, а лицето е
работило реално и за тези дни не било платено трудово възнаграждение. Доказателства,
водещи до безпротиворечивият извод, че работника действително е работил през
тези дни /липсва дори и посочване на конкретни дати/ не се ангажираха по
делото. По време на въпросните дни проверка на място в обекта не е била
извършвана, като само документално е направен извод за извършено нарушение.
Видно от АУАН и от НП този извод се следва единствено от факта, че на
приложената към трудовото досие молба на Х.за ползване на отпуск нямало подпис
на адресата й.
Съдът счита, че само на това
основание не може да се гради такъв извод. След като не е било установено на
място, че лицето е било на работа на съответните дни /които и да са те/; след
като в разчетно- платежната ведомост е отразено, че Х.за месец септември е
ползвала 6 дни отпуск; след като във фиша за заплатата е отразен отпуск, се
налага извод, че е налице съмнение относно констатациите на АНО. В тази връзка
не може да се приеме с категоричност, че лицето е работило през тези дни и на
същото се следва трудово възнаграждение. Наред с това, видно от приложеният
сигнал, Х.не е твърдяла, че е работила през месец септември. Напротив, същата е
отразила, че трудовият й договор е бил прекратен през месец август 2019 г.
Изложеното по- горе налага
извода за недоказаност на нарушението. Наред с това, както бе отразено по-
горе, дали на работника ще бъде заплатено трудово възнаграждение за реално
отработено време или обезщетение за ползван платен отпуск, същият няма да бъде
ощетен финансово по никакъв начин. По време на платеният годишен отпуск
работникът получава същото възнаграждение, което получава, когато реално
престира труд.
На сочените горе основания
жалбата се явява основателна, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002908/01.06.2020 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което
за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: