Р Е Ш Е Н И Е
№ .......................
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Станчева в.гр.дело № 13782 по описа за 2020 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20217029 от 06.10.2020 г. СРС 140
с - в, по гр. д. № 57031/2019 г. е отхвърлен
предявеният от „Р.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******срещу С.С.С., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 45
от ЗЗД
за сумата от 2 011,24 лв., представляваща имуществени
вреди – заплатени разноски от ищеца по изп.
д. № 578/2019 г. по описа на ЧСИ – Г.Д.. По делото не са присъждани разноски.
Решението се оспорва от ищеца „Р.Л.Б.“ ЕООД,
чрез представителя му, с доводи, че е постановено в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят обръща внимание, че СРС
игнорирал факта, че изпълнението на влязло в сила решение било спряно с нарочна
обезпечителна заповед. Ответникът обаче, чрез процесуалния му представител,
използвайки незаконосъобразно издаден изпълнителен лист, образувал изпълнително
производство, с което причинил на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
такси и разноски по изпълнителното дело. Неправилно първият съд приел, че по
делото не било установено адв. С. да е представлявал ответника при преговорите
за доброволно погасяване на задължението, което ищецът имал към ответника.
Счита, че злоупотребата с процесуални права несъмнено се установява от
събраните доказателства, с оглед което решението на СРС е постановено в
несъответствие със същите. Заявява искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна – ответник С.С.С., чрез
представителя си, оспорва жалбата в
отговор по реда на чл. 263 ГПК. С отговора въззивната жалба се оспорва с доводи за
неоснователност. Не било установено по делото да е налице възлагане от страна
на ответника извършването на работа, в резултат от която ищецът да е бил
увреден. В случая увреждане изобщо не било налице, тъй като ответникът,
използвайки средствата на законната принуда, предприел действия да събере едно
свое вземане, изпълнението на което във времето отнело повече от осем години.
Изпълнителното производство било спряно, докато обезпечителната заповед била
отменена. Излага съображения по същество защо извънсъдебно уреждане на
взаимоотношенията между страните по повод вземането, по което кредитор е
ответникът, не било постигнато. Претендира разноски, за което представя
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема следното:
СРС се е произнесъл по иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД - за причинени имуществени
вреди от заплатени разноски от ищеца по изпълнително
дело № 578/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Д., причинени в резултат на притивоправно
поведение на ответника – образуване на изпълнително дело в нарушение на
принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права.
Според уредените в чл. 269 от
ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на
правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като съдът следи и без довод за
допуснати от СРС нарушения на императивните материалноправни норми.
Решението е валидно и допустимо, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправи
норми.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, т. е. елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на
вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя, която се предполага
до доказване на противното. Докато наличието на последния от четирите се
предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба /вината/,
то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Ангажирането на отговорността на ответника по
посочения ред следователно изисква доказване от ищеца на противоправно поведение
- действие (бездействие), от което са причинени конкретни вреди на ищеца и причинна връзка между
тези вреди и действието или бездействието.
Действието (бездействието) би било неправомерно в
случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му
или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му
предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се
предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма
или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са
налице предвидените в закона предпоставки
за извършване на действието.
В случая не е било спорно, а и това се установява от
приложена по делото покана за доброволно изпълнение, адресирана до длъжника „Р.Л.Б.“
ООД и получена от последния на 26.08.2019 г., че по молба на С.С.С. пред ЧСИ Г.Д.,
с рег. № 781 на КЧСИ е образувано изп. д. № 578/2019 г. срещу ищеца „Р.Л.Б.“
ООД за събиране на суми по изпълнителен лист от 13.02.2017 г., издаден по решение
от 02.03.2016 г. по гр.д. № 8730/2014 г. по описа на СГС, 4-ти „Б“ въззивен
състав и решение от 01.06.2016 г. по гр.д. № 8730/2014 г. по описа на СГС, 4-ти
„Б“ въззивен състав, подлежащи на изпълнение.
Видно от приложените писмени доказателства
/електронни писма/, както и проект за споразумение /неподписан/, страните са
имали намерение да уредят своите взаимоотношения, спогаждайки се. „Р.Л.Б.“ ООД
е предложило да изпълни своите задължения за главница и разноски, като му се
опрости присъдената законна лихва.
Пред първостепенният съд са събрани също така
и устни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.В.Д.служител на ищцовото
предприятие. Същият твърди в показанията си, че е водил преговори с адв. С. –
процесуалния представител на ответника. Сочи, че заедно с адв. С. се уговорили
за сключване на споразумение, като свидетелят Димитров е изпратил до адв. С.
проект на въпросното споразумение. Последният обаче не взел никакво становище
по споразумението, а вместо това било образувано процесното изпълнително
производство за принудително събиране вземанията на доверителя му.
При така обсъдените доказателства, въззивният
състав споделя решаващия извод на СРС, че в
производството не се установява извършването на противоправни
действия/бездействия на ответника С.С.С., които да са довели до причиняване на
твърдените имуществени вреди
на ищеца.
Следователно, не се доказва още първата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - противоправност в поведението на същия.
Трайната практика на съдилищата, която се
споделя и от настоящият състав, непротиворечиво приема, че ищецът, с всички
доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и
причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата,
съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно
доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за
релевантните факти.
В случая, по образуваното срещу ищеца изпълнително производство
ответникът законосъобразно е предприел изпълнителни действия. Ищецът е
разполагал с възможността да изпълни доброволно своите задължения, като в този
смисъл е и адресираната до него покана за доброволно изпълнение. Той не се е
възползвал от това свое право, като в този смисъл няма нито твърдения, нито
ангажирани по делото доказателства. Ето защо действително със своето поведение
ищецът е дал повод на ответника да заведе изпълнително дело за събиране на
дължимото.
Вярно е, че има индиция за водени между страните
преговори, респективно за евентуално извънсъдебно, доброволно разрешаване на
спора, но в крайна сметка не се е достигнало до консенсус. Освен това,
деликтната отговорност на ответника по смисъла на чл. 45 от ЗЗД няма как да
бъде ангажира поради извършени от страна на процесуалния му представител – адв.
С., действия по водене на преговори. Адвокат С. не е разполагал с мандат да
представлява доверителя си в материалноправно отношение, а освен това от
неговото поведение не може да се направи извод за недобросъвестност.
По изложените съображения, настоящият състав
споделя изводите на СРС, че ищецът не е установил, пълно и главно в производството, увреждащо деяние –
действие и/или бездействие, от което да е претърпял вреди –
състоящи се в разноски,
сторени в рамките на заведеното изпълнително дело и причинно - следствената
връзка между тях. Искът по чл. 45 ЗЗД е недоказан, а от там – неоснователен.
Доколкото изводите на настоящият състав
съвпадат с тези на СРС, не са налице основания за промяна на крайният резултат
от решението. Същото е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди.
По разноските за настоящата инстанция:
С
оглед изхода на спора и направеното искане, въззиваемата страна - ответник има
право на разноски за настоящото производство. Въззивният съд приема, че в нейна полза следва да се присъди 300 лв.
адвокатско възнаграждение, тъй като на л. 23 от делото е приложен договор за
правна защита и съдействие с вписан размер на изплатено възнаграждение на
адвокат С., в която част договорът има характер на разписка за извършено
плащане.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20217029 от 06.10.2020 г. по описа на СРС 140
състав, постановено по гр. д. № 57031/2019 г.
ОСЪЖДА „Р.Л.Б.“ ЕООД., ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на С.С.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС,
на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.