РЕШЕНИЕ
№.............
28.10.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публично заседание на 03.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
При секретаря Ива
Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1180 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Т.Р.К. ***, ЕГН ********** против
НП № 19-1006-001050 от 04.04.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание
чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
В жалбата се навеждат доводи за наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна
се иска. Принципно не се оспорва фактът на извършеното административно
нарушение, но се изтъква наличие на съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно
упражняване. Алтернативно се навеждат доводи за маловажност на деянието по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично и не изпраща процесуален представител, но постъпва писмено
становище от такъв, с което се поддържа жалбата си и се иска отмяна на НП по
съображенията изложени в нея.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Изпраща писмено становище с
административнонаказателната преписка, с което иска жалбата да се остави без
уважение.
Районният съд прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване
разпоредбите на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят К. е санкционирана с
обжалваното НП затова, че на 12.03.2019 год., в 12.005 часа, на 69 км на АМ
„Тракия”, в посока към гр.София, управлява л.а. „Мицубиши Галант” с рег. № ***,
собственост на Д.Д.К., което било регистрирано на територията на Р България и
не било спряно от движение, във връзка с чието притежание и използване не е
имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
По този повод против жалбоподателя бил
съставен АУАН бл.№ 042454 от 12.03.2019 год. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 22.04.2019
година, а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 25.04.2019г.,
при което е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на приетите писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя –
св.С.В..
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и не се опровергават от никое друго доказателство.
При така установената фактическа обстановка, разгледана
по същество, жалбата против НП е неоснователна.
Безспорно бе установено по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят К. е извършила
описаното по-горе административно
нарушение, т.е. ползвала е, като е управлявала гореописания лек
автомобил, който не е бил нейна собственост и за който в същото време не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Това по същество не се
оспорва и в подадената въззивна жалба.
От показанията на актосъставителя В. се
установи, че той е бил пряк очевидец на факта на управлението на автомобила от
страна на жалбоподателя, т.к. той е бил в състав на автопатрул на процесния
участък на АМ „Тракия”. Когато автомобилът преминал покрай автопатрула, посредством
служебен таблет била извършена проверка за наличие на валидна застраховка „ГО”,
при която се установило, че няма такава. Автопатрулът последвал автомобила и го
спрял на първата възможна бензиностанция, където била извършена по-обстойна
проверка, която също показала, че за автомобила няма сключена застраховка.
Установи се от показанията на актосъставителя, че в момента на проверката в
автомобила е бил и неговият собственик Д.К., който се возел като пътник.
Установи се също, че жалбоподателят К. разбрала едва по време на проверката, че
за автомобила нямало валидна застраховка „ГО и изразила учудване от този факт.
Съдът напълно кредитира като обективни и
безпристрастни показанията на горепосочения полицейски служител, т.к. макар и в
служебна връзка с АНО, той няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя К.,
като й приписва поведение или нарушение, което обективно да не е било
извършено.
Отделно от това фактът на липсата на валидна
застраховка „ГО” към момента на проверката се установява и при извършване на
елементарна справка в електронния публичен сайт на Гаранционния фонд на Р
България, от който може да се установи, че за автомобила е била сключена
застраховка „ГО” на 12.03.2018г., с начало на покритие от 13:50 часа, т.е. след
извършената проверка от контролните органи и установеното административно
нарушение, което е станало на същата дата в 12:00 часа.
Това се установява и приетата като писмено
доказателство по делото застрахователна полица /лист 12/, където също е посочено
недвусмислено, че застрахователния договор започва действието си на
12.03.2019г. в 13:50 часа.
При така установеното съдът намира, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ. Тази правна норма
императивно предвижда, че се налага глоба в размер на 400 лева на лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Обстоятелството, изтъкнато като твърдение
и във въззиванат жалба, че към момента на проверката жалбоподателят К. не била
наясно, че за автомобила няма сключен и действащ договор за застраховка „ГО”,
т.к. била уверена от собственика, возещ до нея в колата, че има такъв, не
обуславя отпадане на административнонаказателната отговорност. Това не се
обуславя и от твърденията във въззивната жалба, че собственикът на
управляваното МПС го бил закупил в края на 2018г. и не бил уведомен от
предишния собственик, че има валидна застраховка, която обаче е сключена на
разсрочено плащане, респ. той не знаел, че не била платена втората вноска по
договора и той прекратил действието си. Не се обуславя и от твърденията, че
собственикът на автомобила имал друг предишен автомобил, от същата марка и
модел, който смятал да спре от движение, като се обадил по телефона на
застрахователния си брокер и му казал да подготви застрахователен договор за
новопридобития си автомобил, като такъв бил подготвен и подписан, но по
невнимание в него бил посочен регистрационния номер на автомобила, който бил
спрян от движение.
Всички тези обстоятелства, дори да са
абсолютно верни, не водят до отпадането на отговорността на К., т.к. тя, като
водач на МПС на процесната дата, е била длъжна да се увери и то преди да
предприеме управлението, че автомобилът отговаря на законовите изисквания, за
да се движи по републиканската пътна мрежа. Ако тя бе изпълнила своето
задължение, като например изиска от собственика да й представи и да види всички
необходими документи за автомобила, както и ако бе проверила стикерите залепени
на предното стъкло на автомобила, то неминуемо би установила, че за автомобила
няма действащ договор за застраховка „ГО”.
Не може да бъде споделено и възражението
във въззивната жалба за допуснато СПН, накърняващо правото на защита,
изразяващо се в това, че нарушението било квалифицирано като такова по чл.638
ал.3 от КЗ, която съдържала две хипотези, т.к. предвиждала както дължимо
поведение от собственика на МПС, така и от водача, а на жалбоподателят не
станало ясно, при която тези хипотези била ангажирана отговорността.
Настоящият съдебен състав не съзира
наличие на такова СПН, първо, защото в чл.638 ал.2 от КЗ не се съдържат никакви
две хипотези, респ. няма описани два възможни състава на нарушение, което да
налага изписването на по-прецизна цифрова квалификация на деянието, като
посочване на конкретно предложение от нормата. Второ, при текстовото описване
на нарушението недвусмислено става ясно, че то е извършено от К., като лице,
което не е собственик на процесното МПС, но във връзка с чието използване, под
формата на управление, няма валидно сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО”. На тази плоскост е ангажирана и отговорността й, като
физическо лице - несобственик, използващо въпросното МПС.
При определяне на размера на глобата АНО е спазил
изискванията на чл.27 от ЗАНН, като я е определил законосъобразно в абсолютно
установения от закона размер от 400 лева, което е съответно на извършеното и с
което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-1006-001050 от 04.04.2019 год. на началник
група в Сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик,
с което на Т.Р.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия административен съд в
14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: