№ 133
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502830 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК. С решение № 60183 от
15.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 3514/2020 г. на ВКС - IІІ ГО - е отменено решение №
260327 от 13.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 717 по описа за 2020 г. на Окръжен съд -
Варна, четвърти състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от
извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 373 от 27.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 14683/2019 г.
по описа на ВРС, тридесет и пети състав, с което е прието за установено в отношениятя
между страните, че Б. ЯНЧ. Н. не дължи на въззивника сумата от 6 193,54 лева,
представляваща начислена корекция на сметка за електроенергия за периода от 27.08.2017 г.
до 26.08.2018 г., по партида с абонатен № **********, клиентски № **********, с адрес на
потребление в град Варна - кв. „Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5 ет.2 ап.3, на основание
член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъден въззивното дружество да заплати на Н. сумата
от 992,42 лева, представляваща разноски по делото пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е незаконосъобразно и
неправилно, като се иска неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи се, че е налице
правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно член 50 от
ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Излага се, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договора, надлежно изпълнена проверка на СТИ на ищцата и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването
и фактурирането й. Твърди се, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития
1
регистър 1.8.3 в размер на 32 970 кВтч на стойност 6 193,54 лева. Сочи се, че в случай че се
приеме, че член 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи на основание член
183 от ЗЗД.
В срока по член 263 от ГПК въззиваемата Б. ЯНЧ. Н. е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на разноски. Излага подробни съображения
във връзка с незаконосъобразността на извършената корекция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на електроенергия в обект с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление в град Варна -
кв. „Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5 ет.2 ап.3. Твърди, че при проверка в електронната
страница на „Енерго-про продажби“ АД установила наличие на задължение в размер на 6
193,54 лева. При посещение в центъра за обслужване на клиенти й било разяснено, че дължи
сумата въз основа на извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“
АД /“Енерго-Про мрежи“ АД – наименование до 30.01.2018 г./, обективирана в констативен
протокол /КП/ за периода от 27.08.2017 г. до 26.08.2018 г., за което е издадена фактура от
10.09.2019 г. Оспорва корекционната процедура, а също и твърди, че не е потребила
твърдяното количество електроенергия, за което е начислена процесната сума. Сочи, че СТИ
не е пристигнало в БИМ в състоянието, в което е било при демонтажа, по аргумент на
различните стойности на тарифа 1.8.1, изписани в протокола за демонтаж и протокола на
БИМ; оспорва показанието на тарифа 1.8.3 да е било нулево към момента на монтиране на
електромера в протокол № 1042408 от 17.09.2015 г., където липсват показания в тарифа Т3.
Оспорва КП, както и последващите го документи, съставени от ответника. Посочва, че
правилата на ПИКЕЕ са отменени към датата на проверката, поради което и не е налице
законово основание за извършване на корекцията.
Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД в депозирания писмен отговор в срока по
член 131 от не оспорва обстоятелството, че ищцата е абонат на ответното дружество и
страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия, а също и че на 26.08.2018
г. е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съгласно член 50 от ПИКЕЕ,
доколкото от извършената метрологична експертиза се установило, че е осъществена
външна намеса в тарифната схема на електромера, като при софтуерно прочитане е
констатирано наличие на преминала електроенергия по тарифа, която не е визуализирана на
дисплея на СТИ. Съставено е становище за начисляване на електроенергия, което
конкретизира размера на вземането, дължимо от ищцата. Ответникът твърди, че е
установено точното количество пренесена до абоната и потребена от него електроенергия,
която не е отчетена от СТИ.
Не се спори между страните, че ищцата е потребител на електрическа енергия за
посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.
На 17.09.2015 г. в обекта на ищеца е извършена подмяна на СТИ, като е монтиран
електромер № 1115 0315 0075 2947 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, без
данни за показания в други тарифи, видно от КП от същата дата.
От представения по делото заверен препис от КП от 26.08.2018 г., съставен от
служители на ”Електроразпределение Север” АД и подписан от извършилите проверката
служители и двама свидетели, се установява наличие на преминала електроенергия,
2
отчетена в регистър 1.8.1. – 5 480 кВтч, в регистър 1.8.2. – 11 147 кВтч и в регистър 1.8.3. –
32 970 кВтч, поради което е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е
съставен КП № 2037 от 09.09.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по тарифа 3 - 32 970,8 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност
при меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 09.09.2019 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 32 970 кВтч за
периода 27.08.2017 г.-26.08.2018 г. Отбелязано е, че корекцията е извършена след прочитане
паметта на електромера.
Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която
е издадена фактура от 10.09.2019 г. за сумата от 6 193,54 лева. По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание, се
установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Абонатът е битов и СТИ е
тарифирано да отчита само по две тарифи - дневна и нощна - и при нормална работа на
електромера, преминалото количество електроенергия се отчита по тези две тарифи.
Показанието на регистър 1.8.3. не е визуализирано на дисплея, защото предварително е
указано да се визуализират само първите две тарифи. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Не може да се
установи точния период, в който се е натрупала електроенергията в невидимия регистър.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена СТЕ с
участието на вещо лице - софтуерен специалист, в заключението на която се установява
следното: намесата в тарифната схема на електромера е била извършена чрез комуникация
през инфрачервения порт посредством софтуер, който е осъществил връзка с вътрешния
софтуер на електромера; промяната в тарифната схема е свързана със задаване на няколко
параметра /по кой часови график да се измерва потреблението през отделните дни на
седмицата, кои тарифи и в кои часове следва включвани в съответните часови графици/;
наличието на показания в тарифа 1.8.3., която не е предвидена за битови абонати, означава,
че тя е включена неправомерно чрез софтуерното въздействие върху настройките на
процесното СТИ, поради което и се е стигнало до невизуализиране на изразходваната
електроенергия във видимите на дисплея тарифи, респективно до неотчитането й и
неплащането й; софтуерната програма само задава графика на часовете, през които е указано
към съдържанието на кой тарифен регистър да бъде натрупана потребената през това време
електроенергия; при изпробване работата на софтуера, притежаван от „Енерго-про
продажби“ АД вещото лице не е установило той да притежава функционалност за промяна
съдържанието на тарифните регистри, а те могат само да бъдат прочетени; общо
начисленото количество електроенергия /по корекцията и по с9правка за потреблението/ за
процесния преиоде могло да бъде одставено, без да бъдат надхвърлени ограниченията,
свързани с техническите параметри на монтираното в обекта СТИ; не е възможно СТИ, на
което е извършена оценка за съответствие, да бъде пуснато на пазара с показания в
неизведен за отчет тарифен регистър. В съдебно заседание, проведено пред въззивната
инстанция, вещото лице пояснява, че счита, че електромерът е монтиран нов, защото му е
3
извършена оценка на съответствието през 2015 г. и е монтиран на процесния обект на
17.09.2015 г. с нулеви показания по тарифи 1 и 2. По отношение на последваща
параметризация след монтажа има такава дата в прочита, тя е два дни след монтажа на
електромера и това, което е записано в паметта на електромера, посочва 19.09.2015 г. - 21:32
часа, която дата обаче, тъй като би могла да бъде направена при допълнително сверяване на
часовника на електромера с несъответстващи дата и час, не може да се приеме за достоверна
като доказателство, но най-вероятно това е датата. Електромерът има задача да пази
определени данни в продължение на десет години, които данни при изтощаване на
батерията се загубват. Отчетите се пазят в енергонезависима памет /флаш памет/, като те
остават там неопределено време, ако паметта не се повреди по някакви технически причини.
Към датата на монтажа, тъй като на електромера е била извършена оценка на съответствието
считам, че той е пуснат на пазара с нулеви показания по тарифи 3 и 4. Няма как
нотифицираният орган да извърши оценка на съответствието и да го допусне при наличие
по погрешка на някакви данни в тези регистри. Именно затова съм приел, че те са били
нулеви. Към датата на извършване на проверката в тарифа 3 е имало количество
електроенергия, което е установено и при демонтажа, било е потвърдено по-късно с
експертизата на БИМ. Най-вероятно електроенергията в тарифа 3 е натрупана за период от
четири години – от датата на монтажа до датата на КП. В представения отчет на
показанията, при дата на последната параметризация и датата на последно изчитане първата
цифра е годината, втората е месеца, третата е датата. Най-вероятно реално потребеното
количество енергия е това от датата на последната параметризация до датата на извършване
на проверка, но през този период колко души са живели, какви консуматори са включвали
никой не може да установи. Могат да се направят всякакви изчисления, като в различните
периоди са действали различни решения на КЕВР и цените са били различни.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е
реално доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се
прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание
член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява
според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.
4
Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия за битови
нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е
битов клиент по смисъла на § 1, точка 2а от ДР на ЗЕ и дължи заплащане на ответника само
цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между страните е
въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало
задължението за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и
отчетено количество електроенергия за периода 27.08.2017 г.–26.08.2018 г. В тежест на
ответника според разпределението на доказателствената тежест е да докаже възникналото
вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От
писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещите лица по приетите по
делото съдебни експертизи, които съдът кредитира като обективни, компетентно дадени и
неоспорени от страните, е установено, че в конкретния случай на 17.09.2015 г. в обекта на
потребление на ищцата е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна
тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов и след извършена проверка за
съответствие, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент.
При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва цялата
преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена,
натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е
могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на
демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е
довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на
„Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между
доставеното и отчетено количество за процесния период може да се достави, съответно
потреби, в този период. При валидно обвързващо страните правоотношение по договор за
покупко-продажба, по силата на което доставчикът реално е доставил количества
електроенергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества
са реално доставени и потребени от потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под
формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество електроенергия и
реално преминалите и използвани от ищеца количества електроенергия за същия период.
Стойността на преминалото и реално потребено количество електроенергия в невидимия
регистър е установено от заключението на вещите лица по изготвените СТЕ и е оценена по
приравнени цени, определени за технологични разходи.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск като
недоказан по основание следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния
съд, с което искът е уважен - да бъде отменено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК, право на разноски
за трите съдебни инстанции има въззивното дружество. Същото претендира съгласно
представени списъци по член 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие, фактури
и платежни нареждания за Б.и преводи, сторени по делото, разноски за всички инстанции в
размер на 6 853,77 лева, от които 150 лева за депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза пред първа инстанция, 30 лева за възнаграждение на свидетел, 123,90 лева за
държавна такса за въззивното производство, 123,87 лева за държавна такса за касационното
обжалване, 30 лева за държавна такса за допускане до касационно обжалване, 300 лева за
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза с вещо лице - софтуерен специалист
пред настоящата инстанция, и 6 096 лева за адвокатски хонорари, всеки в размер на 1 524
лева с включен ДДС, за всяка една инстанция.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, направено пред първата
инстанция и при настоящото разглеждане на делото във въззивната инстанция за
5
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Материалният
интерес по делото е 6 193,54 лева. В съответствие с член 7, алинея 2, точка 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения за посочените
инстанции, пред които има направено възражение за прекомерност, на „Енерго-про
продажби“ АД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 639,68
лева без включен ДДС, съответно по 767,62 лева с включен ДДС.
След извършените аритметични изчисления въззиваемата следва да заплати на
въззивнотодружество сумата от 5 341,01 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 373 от 27.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 14683/2019 г. по
описа на Районен съд- Варна, тридесет и пети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. ЯНЧ. Н. ЕГН ********** от град Варна – ж.к.
„Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5 ет.2 ап.3, иск с правно основание член 124, алинея 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Б. ЯНЧ. Н. не дължи на
„Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 6 193,54 /шест хиляди
сто деветдесет и три 0,54/ лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 27.08.2017 г.
до 26.08.2018 г. за обект, находящ се в град Варна – ж.к. „Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5
ет.2 ап.3, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура от № ********** от 10.09.2019 г.
ОСЪЖДА Б. ЯНЧ. Н. ЕГН ********** от град Варна – ж.к. „Трошево“, ул. „Хан
Кубрат“ № 5 ет.2 ап.3 да заплати на „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
тауърс, сумата от 5 341,01 /пет хиляди триста четиридесет и един 0,01/ лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6