Определение по дело №246/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 165
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия: Боряна Бончева
Дело: 20195600600246
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 165

Хасковският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Стратимир Димитров

                Членове:1. Боряна Бончева

                                                                                             2. Красимир Димитров

секретаря                                                                                           и в присъствието на

прокурор                                                                                  като разгледа докладваното

от съдията Бончева                                             ВЧНД. 246           по описа за

2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по жалба на П.Я.А.- ******* на „ВиК“ ООД- Димитровград против Определение № 46/25.03.2019год. по ЧНД №117/2019 год.по описа на РС- Димитровград. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, както и неправилно приложение на нормата на чл. 9,ал.2 НК. Съдът не бил съобразил , че се касаело за обществено имущество, остоятелството ,че голям брой потребители са останали без вода , от което е пострадала репутацията на дружеството ,както и са били претърпени пропуснати ползи, поради липса на възможността за възмездно доставяне на вода на потребителите си. Не било съобразено и поведението на Н.А.и Б.М., поради което се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

В законоустановения срок възражения не са постъпили.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на основанията, посочени в нея и провери атакувания съдебен акт, констатира следното:

С определение № 46/25.03.2019год.  по ЧНД № 117/2019год.РС – Димитровград е потвърдил Постановление от 22.02.2019г. на прокурор при Районна прокуратура- Димитровград, с което е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т. 1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по дп №686/2018г. по описа на РУ-МВР-Димитровград, водено за престъпление по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК.

За да постанови атакувания съдебен акт, РС- Димитровград е приел следното: Досъдебното производство е образувано на 16.10.2018г. за това, че на 02.06.2018г. в землището на с.Странско, общ.Димитровград е повредена противозаконно чужда движима вещ, собственост на „ВиК“ООД- гр.Димитровград, като деянието е извършено по непредпазливост - престъпление по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК. От доказателствата по досъдебното производство е било установено, че „Джей Би Ем“ЕООД-гр.Стара Загора с ****   *********     ******** на ******** св.Б.Г.М., притежава имот в землището на с.Странско, общ.Димитровград. В имота попадало и трасето на съществувала преди време жп-линия към рудниците, включително и мост, под който със скоби за бетона били захванати две тръби. По едната била отвеждана промишлена вода за самия рудник, която вече не се ползвала и тръбата била отрязана на половина, а през другата тръба- собственост на „ВиК“ООД-гр.Димитровград, все още функционираща, преминавала питейната вода за околните села. Св.Б.М. искал имотът да бъде разчистен, да се засипят с пръст участъците, които представлявали дере и да се ползва като земеделска земя, поради което на 02.06.2018г. повикал на място багерист с нужната техника- св.Н.А., който преди разрушаването на моста започнал да разчиства с кофата на багера храстите около моста. По време на разчистването св.А. с кофата на багера закачил намиращата се във въздуха под моста стара тръба, тъй като не я забелязал сред храстите. От контакта тръбата се повредила и започнало да тече вода. Св.А. предположил, че тръбата не е действаща и в нея има остатъчна вода, но когато видял, че продължава да тече и то с налягане, веднага спрял работа и позвънил на св.Б.М.. Последният опитал сам да отстрани аварията и да ремонтира сцепената тръба, но не успял. Телефонирал на св.Ф. С.- **** на с.Странско. На място бил изпратен авариен екип от „ВиК“ООД- гр.Димитровград и на следващия ден тръбата била заварена, а водоподаването към околните села било възстановено. По досъдебното производство е била назначена съдебно- оценителна експертиза, според заключението на която размерът на нанесената щета на „ВиК“ООД-гр.Димитровград вследствие скъсаната тръба в с.Странско към момента на деянието и предвид овехтяване на същата, възлиза на 1067, 90лв. Приложена е операционна бележка от „Банка ДСК“ЕАД за възстановяване на щетата на ощетеното юридическо лице, което се потвърждава и от св.П. А.-********* **********, като относно същата нямало претенции. РС е приел, че при обоснована преценка на свидетелските показания в съвкупност с останалите събрани доказателства, прокурорът е достигнал до правилния правен извод, който изцяло кореспондира от събрания доказателствен материал, а именно, че макар  деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдът е приел още, че по останалите доводи на жалбоподателя, компетентен да се произнесе е гражданско-правният съд.

Въззивната инстанция намира изводите на районния съд за законосъобразни, правилни и обосновани касателно неговата явна незначителност на обществената опасност съгласно чл. 9 ал.2 НК.

Разпоредбата на чл. 216, ал. 6 НК визира случай на непредпазливо престъпление против собствеността, когато унищожаването или повреждането осъществяват обективните признаци на основния или на квалифицираните състави, като непредпазливостта може да се прояви във всички нейни форми и разновидности.

Действително по досъдебното производство са събрани доказателства, че Н. В. А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216, ал.6 от НК чрез активни действия - чрез управление на багер, в резултат на които е въздействал върху субстанцията на вещта – тръбопровода по такъв начин, че последният се е променил отрицателно по отношение на първоначалното му предназначение, т.е. е настъпил съставомерният резултат  и е било налице качествено изменение в субстанцията на вещта, което е намалило стойността й е затруднило бъдещото й използване по първоначалното й предназначение.

Настоящата инстанция обаче споделя доводите на РС- Димитровград, че деянието е явно незначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначително, а не че липсва такава изобщо. Логическото и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл. 9, ал.2 от НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, като тя може принципно да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената част на НК, когато са налице основанията за това - деянието да е малозначително, поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна незначителност/в този смисъл и ТР 113-82 ОСНК/. Според настоящия състав е налице втората хипотеза на чл. 9 ал.2 НК и то на базата на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства. В наказателноправната теория е безспорно, че при решаване на въпроса за наличието на хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК при конкретно извършено деяние, основен критерий се явява ценността на защитения обект на посегателство и степента на неблагоприятно въздействие върху него:метод, начин и средства, степен на застрашаване, незначителност на въздействие върху предмета на престъплението. Несъмнено е, че в случая защитеният обект е с особено значение с оглед на функцията му – обслужване на няколко села в Община Димитровград, захранвайки ги с питейна вода и общественоопасните последици, а именно оставането им без водозахранване за денонощие, без обаче това да се е отразило на потребителите с по- тежки последици.

При съвкупната преценка на всички елементи на състава на  престъплението по чл. 216, ал.6 НК следва да се преценят освен характера на обекта на посегателство, степента, в която той е засегнат- в случая е повредена захранваща с вода тръба, но тя не е била  унищожена изцяло, след което в рамките на часове е била възстановена. От показанията на свидетеля и жалбоподател А., тя е била поставена в частния имот през 1984год., и е била закрита / почти невидима / от избуелите храсти/, следователно без грижата на добър стопанин от страна на представляваното от жалбоподателя дружество.  

Оценката и характерът на конкретното деяние с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта и някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, а именно че същият е трудово зает и е с чисто съдебно минало, налагат извода, че  обществената опасност на деянието е явно незначителна. Освен естеството на вещта, съдът взе предвид и стойността на същата, а именно 1067,90лв, т.е. малко под размера на две минимални работни заплати за страната. Наказателният кодекс в чл. 218"Б" декриминализира определен кръг деяния, иначе престъпления против собствеността, когато стойността на предмета на престъплението е до размера на две минимални работни заплати. Ясно е, че процесното деяние е извън кръга на посочените в хипотезата на чл. 218 "Б" от НК, но легално посочената стойност на предмета на престъпление кражба следва да служи като ориентир при преценка обществената опасност на всяко конкретно деяние. В случая вещта е на стойност значително под споменатия праг.

             Комплексната оценка на всички обстоятелства  води на извода, до който е стигнал и първостепенния съд ,поради което, ОС- Хасково намира ,че следва определението му да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран така ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

                       ПОТВЪРЖДАВА  определение № 46/25.03.2019год.,  постановено  по  ЧНД № 117/2019год. по описа на РС-Димитровград.

                        Определението е окончателно.

 

 


Председател:                                                                         Членове: