Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на пети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 8003/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.С.П. с вх. № 5079786/25.05.2017 г. – ответник по гр. дело №
37905/2013 г., Софийски районен съд, 49 състав срещу постановеното по него
Решение № 53764/05.03.2017 г. и Решение № 543603/263.11.2018 г., с които е
признато за установено по иск на „Т.С.“ ЕАД, че ответникът дължи на
дружеството: 1 856, 74 лв. – главница по доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 07.2010 г. – 04.2012 г. имот нейна собственост,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за заповед за
изпъление до окончателното плащане; 278, 84 лв. – лихва за забава за периода
31.08.2010 г. – 18.04.2013 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати
и 952, 42 лв. – разноски в исковото и заповедното производства.
В жалбата се
твърди, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Поддържа се, че
жалбоподателката не е собственик на имота. Сочи се, че в представения към
исковата молба списък на абонатите подписът на потребителката липсвал. Счита
се, че представените договори между ищцовото дружество и топлинния счетоводител
са изтекли още през 2010 г. Оспорва се изводът на съда, че е налице договор за
доставка на топлинна енергия. Твърди се, че ответникът не е ползвал имота в
процесния период. Поддържа се недължимост на законната лихва за забава на
плащанията по прогнозните сметки. Счита се за неравноправна клаузата от ОУ,
уреждаща рекламацията.
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на процесното решение и отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД
редовно уведомен на 10.07.2017 г. не подава отговор в законоустановения срок.
Третото лице-помагач „П.С.9.“ ООД редовно уведомено
на 02.08.2017 г. не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 37905/2013 г., Софийски районен съд, 49
състав е
образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че след проведено
заповедно производство, по което е постъпило възражение от насрещната страна,
дружеството претендира да се установи, че ответникът, в качеството му на
собственик на топлофициран имот му дължи: 1 943, 85 лв. - главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 07.2010 г. – 04.2012 г.;
291, 93 лв. - обезщетение за забава за периода 31.08.2010 г. – 18.04.2013 г.,
ведно със законна лихва от 14.05.2013 г. (датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане.
В своя отговор ответникът чрез особен представител е оспорил исковете по
основание и размер. Поддържал е, че липсват договорни взаимоотношения между
него и ответника. Липсвало е съгласие за избор на топлинен счетоводител.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Липсвала отправена
покана за заплащане на сумите. Нямало монтиран и сертифициран топломер в
абонатната станция.
По делото е
конституирано трето лице-помагач „П.С.9.“ ООД на страната на ищеца.
По делото са
представени: Нотариален акт дарение на недвижим имот № 128, том първи, рег. №
1045, нот. дело № 88/2005 г. Заявление-декларация на А.П. за откриване на
партида на името на З.К.с абон № 263452 Протокол на ОС на ЕС от 29.08.2002 г. за сключване на
договор с „ПМУ“ ЕООД за извършване отчет на топломери, ведно със списък и
подписи на присъстващите етажни собственици;
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“
ЕАД; извлечения от сметки по месеци за процесния период, Договор № У
103/07.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД *** 98“ ООД; Извлечение от сметки за дялово
разпределение за абонатен № 263452 за периода 05.2007 г. – 04.2012 г.. В делото
се съдържат и главните отчети на топлинния счетоводител за жилището на ответника,
документите, удостоверяващи връчването на изравнителните сметки на представител
на етажната собственост и документи относно сертификацията на измервателните
уреди.
Изслушана и приета по делото е СТЕ, според която в имота има 3 броя
радиатори, два от които са демонтирани. Топлинната енергия за жилището е
определяна по реален отчет. Посочено е, че общото количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация е определяна като част от общото количество
топлинна енергия за отопление. Дяловото разпределение било извършено според
нормативната уредба. Стойността на топлинната енергия за процесния период била
в размер на 1856, 74 лв.
Според СЧЕ за процесния имот по партидата на абоната не са постъпвали плащания. Задължението по главницата било в размер на 1 943, 85 лв. За периода 07.2010 г. – 04. 2012 г. за абонатния номер били фактурирани общо 1 946, 23 лв. (949, 27 лв. за топла вода и 996, 96 лв. за отопление). Мораторната лихва за главницата била в размер на 291, 93 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че
между ищеца и ответника има валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на закона. До имота на абоната била доставена топлинна енергия, която
останала незаплатена в посочените в уважителната част размер.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваните
първоинстанционни решения са валидни и допустими в обжалваната част. Разгледани
по същество са правилни поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите им. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
Процесуално
недопустимо се явява възражението, че договорът между ищцовото дружество и
топлинния счетоводител е с изтекъл срок, тъй като възражение в тази насока могат да правят само страните по него поради
действието на договора само между страните.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че собственик на топлофицирания имот е
жалбоподателката. Ищецът е доказал с представянето на Нотариален акт
дарение на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 1045, нот. дело № 88/2005 г.
твърдението си за собственост на имота. Ответницата не е представила
доказателства, подкрепящи възражението й.
Неоснователно
е възражението за недължимост на процесните суми при липсата на договор между
дружеството и клиента. Естеството на предлаганата услуга не позволява във
всички случаи да има сключени договори между дружеството топлоснабдител и
потребителите. Законът счита за такива всички собственици или титуляри на вещни
права върху имоти в сграда „етажна собственост”, които са присъединени към
абонатната станция – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този хипотеза договорното отношение
възниква по силата на закона. В същия смисъл следва да се цени възражението за
покупка на пределна цена въпреки липсата на съгласие за това, тъй като
потребителят е могъл да се възрази срещу Общите условия или да се откаже от
договора по предвидения за това ред.
Ирелевантно за
предмета на делото е дали имотът е ползван или не, тъй като страните спорят за
това дали е консумирана топлинна енергия в определен обем и с конкретна
стойност.
В същия смисъл
следва да се преценява и възражението за липсата на подпис в списъка на
етажните собственици, съставен по повод избирането на топлинен счетоводител за
тяхната съсобственост.
Въз основа на
изложеното жалбата се явява неоснователна, а процесните решения правилни и
законосъобразни.
При този изход
на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. На въззиваемия
следва да се присъди сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
53764/05.03.2017 г. и Решение № 543603/26.11.2018 г. по по гр. дело №
37905/2013 г., Софийски районен съд, 49 състав.
ОСЪЖДА
А.С.П., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./