Решение по дело №2094/2011 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 ноември 2011 г.
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20111320102094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е № 564

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 гр. В., 24.11.2011г.

 

В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                             Председател : Тодор Попиванов       

при секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2094 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по чл.12-19 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Подадена е молба от Р.Г.И., ЕГН **********,***, срещу И.К.Д.,*** за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН.

Поддържа се от молителката, че с ответника са съпрузи от 1991г., като през годините на брака им е търпяла непрекъснати унижения, психическо малтретиране и физически побой от ответника, както и че през последните 2 години многократно я е биел и гонел от семейното жилище. Поддържа се още, че на 16.10.2011г. ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителката, като й заявил, че няма работа в дома си и й наредил да напусне семейното жилище. Предупредил я, че ако пак стъпи в жилището, ще я изхвърли през терасата и ще й счупи главата. Заканил се, че ако подаде жалба против него в полицията, ще плати да я очистят и ще запали дома на родителите й. Твърди се, че ответникът изхвърлил всички лични вещи, включително дрехи и обувки от дома им. Сочи се, че поради агресивния характер на ответника и поради това, че доказвал, че заканите му са основателни молителката не посмяла да подаде жалба против него през годините.

Иска се от молителката съдът да постанови решение и издаде заповед за защита срещу ответника И.К.Д., като наложи следните мерки за защита от домашно насилие:

1.Задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2.Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище в гр.В., обл.В., ж.к.”**”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, за максимално предвидения в закона срок;

3.Забраняване на извършителя да приближава пострадалата, семейното жилище, както и местата за социални контакти при условия и срок, определени от съда;

4.Задължаване на извършителя да посещава специализирани програми.

Молителката е представила декларация за извършено домашно насилие от ответника на 16.10.2011г. и е ангажирала писмени и гласни доказателства Претендира разноските по производството. В съдебно заседание на 17.11.2011г. молителката се явява лично и чрез адв. п-ка си поддържа молбата.

Ответникът не е подал писмен отговор, но се явява лично в съдебно заседание и чрез адв. п-ка си оспорва молбата, ангажира гласни доказателства.

Съдът като разгледа молбата, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа страна:

Молбата е предявена на 18.10.2011г. с твърдение за извършено от ответника домашно насилие на 16.10.2011г., тоест в едномесечния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак на 23.03.1991г.

Не се спори между страните и се установява от адресната част на исковата молба, както и от личната карта на молителката, че семейното жилище на страните е: гр.В., обл.В., ж.к.”**”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

От разпита на допуснатите на страните свидетели се установява, че страните имат родени от брака си две деца, които са пълнолетни, както и че живеят в семейното жилище на страните. Установява се още, че молителката работи на периоди в Р.И. като за последната година ходила на работа на два пъти, а когато се връщала, живеела в семейното жилище. На 16.10.2011г. ищцата се завърнала в Р.Б. и се прибрала в семейното жилище. Между нея и ответникът възникнал скандал относно лични взаимоотношения между тях, при което ответникът й се заканил, че ако не напусне жилището, ще я изхвърли през терасата и ще й счупи главата. Под срах да не изпълни обещанието си ищцата напуснала семейното жилище и се установила да живее при родителите си в с.Р., общ.Б., обл.В. Свидетелите установяват, че в миналото между страните възниквали подобни скандали при което съпругът се налагал и ищцата отново напускала семейното жилище. Видно от представения препис от искова молба до РС – В., на 18.10.2011г. ищцата е предявила иск за прекратяване на брака й с ответника по негова вина. С молбата е предявен иск за предоставяне на семейното жилище на ищцата.

От правна страна съдът намира, че молбата за издаване на заповед за защита е основателна. Налице е извършено от ответника домашно насилие по отношение на молителката. Същото се оспорва от ответника, но се доказва по несъмнен начин по време, авторство и начин на извършване от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – извършен акт на домашно насилие на 16.10.2011г. от ответника И.К.Д. спрямо съпругата си Р.Г.И., изразяващ се в причиняване на психическо насилие чрез отправяне на заплаха относно физическата неприкосновеност на пострадалата – че ако не напусне семейното жилище, ще я изхвърли през терасата и ще й счупи главата, което насилие възбудило основателен страх от изпълнение на заканата и довело до ограничаване на личните й права – право на ползване на семейното жилище – домашно насилие по чл.2, ал.1, предл. трето от ЗЗДН.

    Съдът намира, че поисканите с молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН са подходящи и следва да бъдат наложени, а исканата мярка по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН за задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за неподходяща, тъй като в молбата не се обосновават причини защо се иска такава мярка за защита.

   Мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН за задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – за забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, следва да се определят за максимално предвидения в закона срок, тъй като въздържането от домашно насилие следва да бъде задължение за всекиго въобще, а мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН следва да бъде определена като подходяща за минимално определения в закона срок от 3 месеца предвид следното: Извършеното домашно насилие спрямо пострадалата е довело като резултат нарушаване на личните й права по отношение на правото й да ползва семейното жилище, поради което мярката, с която това й право се възстановява е подходяща. Същевременно закона предвижда извършителя на домашното насилие да бъде санкциониран, а пострадалия – защитен, чрез отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище. Характера на извършеното домашно насилие съответства на тази предвидена в закона мярка за защита. Предвид наличието на висящо бракоразводно дело между страните, с решението по което в близко бъдеще ще се постанови на кого от съпрузите ще се предостави ползването на семейното жилище, както и поради обстоятелството, че домашното насилие е извършено по повод неразбирателство в личните отношения между страните, които биха могли да бъдат изгладени, срокът,  за който следва да се определи мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН е минимално определения в закона – 3 месеца.

  Ответникът следва да понесе и предвидената в закона „глоба в размер на 200 /двеста/ лева.      

           Мотивиран от горното и на основани чл.15, ал.2 от ЗЗДН във вр. с чл.5 от ЗЗДН,

                                              

                         З А П О В Я Д В А М :

 

ЗАДЪЛЖАВА И.К.Д.,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие, на основание чл.5, ал.1, т.1, от ЗЗДН по отношение на Р.Г.И., ЕГН **********,***.

ОТСТРАНЯВА И.К.Д.,*** от съвместно обитаваното жилище /с адрес: гр.В., обл.В., ж.к.”**”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**/ с пострадалото лице Р.Г.И., ЕГН **********,***, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН за срок от 3 месеца.

ЗАБРАНЯВА на И.К.Д.,***, да приближава пострадалото лице Р.Г.И., ЕГН **********,***, жилището, местоработата му, както и на местата за социални контакти и отдих на лицето, на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, за срок от 18 месеца.

         ПРЕДУПРЕЖДАВА И.К.Д.,***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

         НАЛАГА на И.К.Д.,***, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА да се изпрати служебно на РУ„П” – гр.В., обл.В. по местоживеене на страните за сведение и изпълнение.

ОСЪЖДА И.К.Д.,*** да заплати на Р.Г.И., ЕГН **********,***, разноски по делото за един адвокат в размер на 500 лева.

Препис от заповедта за незабавна защита да се връчи на страните.                                                        

Решението може да се обжалва от страните пред В.ОС в 7 -дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

        

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Т. П.

 

Вярно с оригинала:

 

Секертар: