Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1400
гр.Бургас, 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №2798 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „А“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А.С.А., ЕГН: **********
- управител, срещу Наказателно постановление №776-F325973/12.02.2018г., издадено
от К.П.П.- заместник - директор на ТД на НАП
Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.38, ал.1 т.1 от Закона
за счетоводството, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е
наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява юк.С., която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2017г. в ТД НАП-гр.Бургас е извършена
проверка в програмен продукт „СУП“, по повод писмо № 20-00-122/09.08.2017г. на
ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
при която е установено следното:
„А“ ЕООД, в качеството си на задължено лице съгласно
чл.38, ал.1, т.1 не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов
отчет за 2016г. в Агенция по вписванията-Търговския регистър, в
законоустановения срок - до 3 0.06.2017г. Дружеството е подало със закъснение ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2016г. вх. № 024351700566252/20.07.2017г. по описа на ТД
НАП-Бургас, съгласно която за 2016г. общите приходи са в размер на 0.00лв. и
нетните приходи от продажби възлизат на 0.00 лв. едва на дата - 21.07.2017г.
До дружеството е изпратена покана за образуване на
административно наказателно производство с изх.№ ИТ1-00-1002/23.08.2017г. В
указания срок представител на дружеството се явява и акта за установяване на
административно нарушение е съставен в негово присъствие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В това производство съдът
следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали
правилно е приложен законът като процесуалния, така и материалният, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от надлежни органи в кръга
на правомощията им, в предвидените в ЗАНН давностни срокове и при спазване на
процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – К. П. – зам. директор на ТД на НАП-Бургас, оправомощен
да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на МФ. АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по
приходите в ТД на НАП - Б.Г., който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл.
78, ал.1 ЗСч. Изрично със Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на МФ е
отменена Заповед № ЗМФ 166/29.02.2016 г., с която са били поставени известни
ограничения пред компетентните актосъставители, като към дата 30.08.2017 г.
компетентни да съставят АУАН следва да се считат всички органи от НАП
(доколкото нормата на чл.78,
ал.1 ЗСч не поставя изискване същите да работят към точно определена
структура в НАП), сред които безспорно попада и св. Б.Г..
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.42
от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или съответния орган – чрез заявление за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Разпоредбата на чл.74,
ал.1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува финансов
отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а
на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В конкретния случай няма спор, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си за публикуване на
годишния си финансов отчет за 2016 г. в срок до 30.06.2017 г. Ето защо и съдът намира, че правилно е била
ангажирана отговорността на „А“
ЕООД, доколкото с
бездействието си същото е допуснало нарушение по чл.74,
ал.1 ЗСч.
Съдът не може да сподели доводите на
жалбоподателя, касаещи липса на възможност за подаване на финансов отчет преди
приемането му от едноличния собственик на капитала на 21.07.2017г. Следва да се
посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на
декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира
дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Още повече, че същият е еднолично дружество с ограничена отговорност, поради
което и приемането на същия става единствено по решение на едноличния
собственик на капитала. За пълнота следва да се изтъкне също така, че
спазването на законоустановените срокове за обявяване на обстоятелства в ТР не
може да се поставя в зависимост от субективната преценка на самия търговец,
респ. вземане на решение за предприемане на активни действия в тази насока.
Действително в нормата на чл.38,
ал.9, т.2 (изм. с ДВ, бр.92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч,
е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период. Но за да се ползват от тази
по-благоприятна за тях норма, предприятията имат задължението да декларират с
декларация това обстоятелство, която декларация се публикува в търговския
регистър в срок до 31 март на следващата година (предл.
второ на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч). Законодателят е приел, че в този
случай такси по чл.12,
ал. 1, т.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат (предл.
трето на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч). Т.е. законодателят е въвел
по-благоприятен закон, но при спазването на точно определени условия, които
следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че предприятието не е
осъществявало дейност през отчетния период не е достатъчно за прилагане на чл.38,
ал.9, т.2 от ЗСч, а следва търговецът: 1) да е декларирал изрично
това обстоятелство, 2) декларацията да е публикувана в търговския регистър и 3)
това да е извършено в определения от закона срок - до 31 март на следващата
година (в случая до 31.03.2017г.). В конкретния случай, видно от приложената по
делото извадка от вписванията по партидата на дружеството в ТР, а и при
извършване на справка в ТР /достъпен за всички граждани/, се установява, че
дружеството – жалбоподател не е декларирало, че не осъществява дейност през
2016г. и това обстоятелство не е вписано в ТР. Ето защо и при извършеното
логично и систематично тълкуване на чл.38,
ал. 9, т. 2 от ЗСч с чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч, следва, че е неприложима нормата на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН. В този
смисъл е й практиката на БАС по сходен казус, обективирана в Решение №1232 от 22.06.2018г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 904/2018г.
Съдът намира, че в случая е неприложим
института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93,
т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93,
т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б.“а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е
свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от
ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез „бездействие“. То е типично
за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Нарушението е формално - на просто извършване и продължителността на
закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието.
Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на
декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на „маловажност“,
защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент
от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху
съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние
не разкрива признаците на „маловажност“, поради което и не са налице основания
за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на касационната ни
инстанция по сходни казуси – Решение
№1897 от 14.11.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №2406/2017г.; Решение №973
от 17.05.2018г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №99/2018г.; Решение №1232 от
22.06.2018г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №904/2018г.; Решение №1767 от
30.10.2017г. на АдмС -Бургас по к.а.н.д. № 2629/2017г. и много други.
С оглед всичко посочено по-горе,
настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата
срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да
се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №776-F325973/12.02.2018г., издадено от К.П.П.- заместник - директор на ТД на НАП
Бургас, с което на жалбоподателя - „А“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от А.С.А., ЕГН: ********** – управител, за
нарушение на чл.38, ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложена имуществена санкция в размер
на 200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.