Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 70

 

гр. Русе, 12.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          

           Русенски окръжен съд  гражданска колегия в открито заседание на 11 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:      АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                               Членове:      ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                   НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря  НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА  като  разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 44 по описа  за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ е обжалвало решение № 1996 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 3808/2019 г. по описа на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният против него иск. Излага доводи за недопустимост на решението и моли въззивният съд да го обезсили и върне делото за ново разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът П.И.В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в жалбата оплаквания, прие, че:

Жалбата е подадена в срок, от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Видно от изложените обстоятелства и формулираният петитум в исковата молба, ищецът е сезирал съда с искане да му бъде върната от ответника платената от него без основание сума, начислена му за електроенергия, която не е консумирал, както и сумата за експресно възстановяване на електрозахранването. Поискал е ответникът да бъде осъден да му заплати сумите и законната лихва върху тях.

В доклада по делото съдът е квалифицирал иска като отрицателен установителен и в диспозитива на обжалваното решение № 1996 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 3808/2019 г., районният съд е приел за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми.

С това на практика съдът се е произнесъл по отрицателен установителен иск, а не по осъдителен, с какъвто е бил сезиран. Решението не е постановено по предмета на спора и няма как да реши последния, защото по същество не предоставя търсената защита на правоимащото лице. Последното е предявило свое накърнено материално право, а за да получи съответната защита, е предпочело да поиска осъждане на ответника. Осъдителният иск винаги има преимущество пред установителния, заради обема и степента на защита, които осигурява. При произнасяне по установителен, а не по осъдителен е компрометирана търсената защита, тъй като с нея не може да бъде постигнат целеният резултат, което е в нарушение на един от основните принципи в гражданския процес - този на диспозитивното начало - чл.6 ал.2 от ГПК.

Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор рамките на заявените факти и искане. Когато съдът се произнася в нарушение на диспозитивното начало, такова решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл.270 ал.3 от ГПК, а делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Разноските в това производството следва да се присъдят на страните съобразно крайния изход на спора при новото разглеждане на делото и в съответствие с правилата на чл.78 от ГПК.

          Мотивиран така и на основание чл.270 ал.3 от ГПК, Окръжният съд

 

                             Р       Е       Ш     И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1996 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 3808/2019 г. по описа на Русенския районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: