Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8432/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Л.И.Б., с която са предявени осъдителни искове
срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 11246 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснат доход за периода
10.12.2015 г. – 22.04.2016 г. от повдигане и поддържане на обвинение и вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за престъпление, за което е
оправдан. Претендира
законната лихва от 11.11.2016 г. и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че в периода 10.12.2015 г. – 22.04.2016 г. е бил задържан –
първоначално от полицията в гр. Прага, Чехия, по силата на европейска заповед
за арест, а в последствие – по силата на определение на съда за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по наказателно производство за
обвинение по чл.354а, ал.3 НК – държане на наркотични вещества. В последствие с
влязла в сила присъда е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3 НК,
като е признат за виновен в това, че е държал наркотично вещество, като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.354а, ал.5 НК и му
е наложено наказание – глоба в размер на 1000 лв. От приложената мярки за процесуална
принуда – задържане под стража е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва исковете по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени вреди, позовава се
на осъждания на ищеца по други наказателни производства, които са влезли в сила.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 04.11.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.354а, ал.3, пр.2 НК – за това, че на 14.10.2011 г. в гр.Перник, без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества – 1,864 гр.
марихуана на стойност 11,20 лв.
На
20.11.2015 г. е издадена Европейска заповед за арест, в която е посочен адрес
на лицето в гр. Прага, Република Чехия. На 10.12.2015 г. ищецът е задържан в
гр. Прага, Чехия, в изпълнение на Европейската заповед за арест и на 15.01.2016
г. РП-Перник е внесла в съда искане за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение от 18.01.2016 г. на РС-Перник по НЧД
95/2016 г. съдът е взел спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
След
приключване на досъдебното производство на 22.02.2016 г. е внесен обвинителен
акт срещу ищеца с обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2 НК.
Образувано е НОХД №370/2016 г. на РС – Перник. Проведено е едно съдебно
заседание – на 21.04.2016 г., на което е проведено съдебно дирене, събрани са
представените доказателства и съдът е произнесъл присъда, с която е признал
ищеца за виновен, в това че на 14.10.2011 г. в гр.Перник, без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични вещества – 1,864 гр. марихуана на
стойност 11,20 лв., като деянието представлява маловажен случай, поради което
на основание чл.354а, ал.5 го е осъдил
на глоба в размер на 1000 лв., като го е оправдал за първоначално повдигнатото
по-тежко обвинение, че деянието представлява престъпление по чл.354а, ал.3 НК.
След прочитане на присъдата съдът е отменил и мярката за неотклонение
„задържане под стража“.
С решение от
11.11.2016 г., постановено по ВНОХД №169/2016 г. на ОС-Перник, присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена изцяло.
Установи се,
че по отношение на ищеца е била взета мярка „задържане под стража“ за 4 месеца
и 10 дни в изпълнение на мярка за неотклонение, която впоследствие е отменена.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от задържане под стража, взета като мярка за
неотклонение, която е била отменена. Вредите се изразяват в преживени негативни
емоции, неудобства от невъзможността да се придвижва свободно, битови
неудобства, свързани с ограниченията, които се понасят в следствения арест.
Не се
установяват вреди от засегнат авторитет и добро име. Видно от представените с
отговора писмени доказателства, ищецът има 13 (тринадесет) осъждания за
престъпления от общ характер – държане на наркотични вещества, кражби, грабежи,
като за тези престъпления е излежавал наказание „лишаване от свобода“. Поради
това не може да се приеме, че ищецът се е ползвал с добро име в обществото и
сред близките си, което единствено от процесното задържане е било причина за
засягане на доброто име и авторитета му. Ако такова засягане има, логично е да
се приеме, че то е вследствие на многобройните предходни осъждания на ищеца.
Относно публичното огласяване на задържането му в влошаване на отношенията му
със семейството и близките му, ищецът не е ангажирал доказателства, поради
което съдът приема твърдението за недоказано.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението: вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: процесуалната принуда
срещу ищеца се изразява в задържане под стража за срок от 4 месеца и 10 дни.
Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с мярката за
неотклонение. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с
изградени социални контакти и авторитет, който неминуемо е повлиян и от предходните
наказателни производства, водени срещу него, за които има влезли в сила
осъдителни присъди, както и че за ищеца процесното задържане не е първото му
пребиваване в местата за лишаване от свобода, което се отразява на степента на
стрес от обстановката. При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 2000 лв. Следва да се отбележи, че
размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 2000 лв. отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди
и е съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Неоснователна
е претенцията на ищеца да бъде обезщетен за незаконно повдигане и поддържане на
обвинение, за което е оправдан – в наказателното производство не е налице
оправдателна присъда – напротив – ищецът е признат за виновен, че е извършил
деянието, за което е обвинен и което представлява престъпление, но съдът е
преквалифицирал деянието като престъпление по привилегирован състав, като го е
признал за виновен за него и го е оправдал по първоначалната квалификация. Това
не е произнасяне, с което се оправдава дееца по повдигнатото обвинение. Ето
защо за ищеца не е възникнало вземане за вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано.
Неоснователна
е и претенцията за имуществени вреди, представляващи пропуснат трудов доход в
периода на задържането. По делото не са ангажирани никакви доказателства за евентуална
трудова заетост на ищеца или сключен граждански договор, по който да му се
дължат възнаграждение. Доводите на процесуалния представител на ищеца, че данни
за трудовото му правоотношение били налични в наказателното дело, не могат да
се споделят. Действително в присъдата на наказателния съд – при самоличността
на подсъдимия, е посочено, че ищецът работи във фирма „Е.“ в гр. Прага на
длъжност „возаджия“, но това отбелязване отразява данните от снемане на
самоличността на подсъдимия по информация, която той лично съобщава на съда, а
не въз основа на изследване на доказателства за тези обстоятелства. Поради това
не може да се приеме за доказано, че е осъществявал доходи от трудова дейност,
само защото ищецът лично е съобщил пред наказателния съд, че работи. По тези
съображения съдът приема че ищецът, в съответствие с тежестта си, не е доказал
вреди от пропуснат трудов доход – по основание и размер. Искът за имуществени
вреди следва да се отхвърли.
По изложените
съображения съдът приема, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи а
сумата от 2000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000
лв., а искът за имуществени вреди – да се отхвърли изцяло.
Върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди законна лихва от
11.11.2016 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. и 58,19 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на Л.И.Б., ЕГН:**********,
на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, която
е била отменена по НОХД №370/2016 г. на РС – Перник, ведно със законната лихва от 11.11.2016 г. до окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 68,19 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв. и иска за имуществени вреди в размер на 11246 лв.,
представляваща пропуснат трудов доход за периода 10.12.2015 г. –
22.04.2016 г.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: