Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 04.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: А. ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от
съдия Воденичаров гр.дело № 1674/2013 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 45 и чл.49 от ЗЗД.
Ищецът А.Ж.В. излага в
исковата си молба, че на 11.03.2010 год. брат му А. Ж.В. починал в чакалнята на
ж.п.гара на село „Гара Орешец”. Твърди, че вина за настъпване на смъртта на родственика
му има С.И.Г., който бил дежурен на гарата, където през нощта бил докаран брат
му, но не взел никакви мерки за да уведоми лекарски екипи, които да окажат
нужната помощ. Твърди също, че и В.Ц.М. не оказала съдействие за настаняване на
брат му в дом за стари хора в селото. Предвид на това намира, че тези две лица
носят отговорността за смъртта на брат му. Отделно от това твърди, че ответника
юридическо лице следва да носи отговорност за действията на своите служители.
Поддържа, че смъртта на брат му причинила силни болки и страдания. В тази
връзка моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от
500 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, вследствие смъртта на брат му. Претендира заплащане на законната лихва
върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Ответниците С.И.Г., В.Ц.М.
и ДП „Н.” депозират отговори с които оспорват исковите претенции, като
неоснователни и молят съда да ги отхвърли.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Преди да пристъпи към
обсъждане на представените доказателства, съдът следва да обсъди въпроса
за активната материалноправна легитимация на А.В. и
правото му на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на
пострадалия А. В., негов брат.
Настоящият съдебен
състав намира, че лицата, които имат право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при
деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в
Република България начин с приетите от Пленума
на Върховния съд постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 година. Воден от установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като е
счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е
нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост
действително търпят морални болки и страдания по
повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961 год. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и
родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969 год., е признато право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия,
но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е
съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на
правоимащите по чл.52 от ЗЗД е
мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и
житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката
между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените
неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е
приел Постановление № 2/30.11.1984 год.,
в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления №
4/1961 год. и № 5/1969 год. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде
разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по
причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки
и страдания от загубата му. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984 год. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по
чл.52 от ЗЗД, са братята и сестрите.
В настоящият случай се твърди в исковата молба, а се установява и от
представеното удостоверение за наследници № 70/25.03.2010 год. на Община Д., че
ищеца А.Ж.В. е брат на А. Ж.В., починал на 11.03.2010 година. Като брат на
починалия ищеца
попада сред лицата, чието право на обезвреда по чл.52 от ЗЗД е отречено изрично с ППВС № 2/1984 година. Изложените съображения налагат извод, че предявеният от ищецът иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора
ответниците имат право на разноски, но доказателства за извършени такива не се
ангажираха, поради което съдът не следва да присъжда разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД от А.Ж.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, к-ра 108, чрез адв. Б.
против С.И.Г. от с. „Гара Орешец”, В.Ц.М. *** и ДП „Н.”*** за солидарно
осъждане да заплатят сумата от 500 000 /петстотин хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. Ж.В.,
починал на 11.03.2010 год., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от тази дата до окончателното изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: