Решение по дело №13215/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2838
Дата: 4 май 2018 г.
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20171100513215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                           мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13215 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № 104487/27.04.2017 г., постановено по гр. д. № 43226/2016 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, е признато уволнението на Г.Н.П. за незаконно и е отменена заповед № 2101/17.05.2016 г. на директора на Управление „Човешки ресурси“ към “Ю.Б.“, за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, като незаконосъобразна. Ответникът е осъден да заплати  на ищцата сумата от 9 184, 26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане, като е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ГПК в частта относно обезщетението по чл.225 КТ. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 840 лв., представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 417, 37 лв., както и 150 лв. - разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – „Ю.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Решаващият съд не е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. След придобиване на търговското предприятие на „А.Б.“ - клон България, на основание чл.123 КТ между страните е възникнало и съществувало трудово правоотношение. Счита, че е неправилен изводът на решаващия съд, че е нарушена разпоредбата на чл.123 КТ, тъй като едва три месеца след сключване на договора за прехвърляне на търговското предприятие тази структура е била изцяло закрита. КТ не поставя срок, в който правоотношението може да бъде прекратено от работодателя. Счита, че е необоснован изводът на съда, че е закрито по - голямо звено „А.Б. - клон България, а не това, в което ищцата реално е полагала труд – „504 - офис Света Троица – Русе“. Съгласно представения по делото протокол от проведеното на 28.03.2016 г. заседание на Управителния съвет се установява, че се закриват само част от най - малките структурни единици - 49 офиса, между които и този, в който е работила ищцата. Счита, че е неправилен изводът на СРС, че структурната единица „А.Б.“ - клон България няма никаква вътрешна структура. Прехвърлянето на трудовото правоотнощение на ищцата е станало по силата на закона, както и е сключено допълнително споразумение към трудовия договор. В случая не е закрито звеното „А.Б.“ - клон България, а е закрито звеното „504-офис Света Троица - Русе“. Неправилен е и извода, че с отделянето на структурната единица се е целяло единствено заобикаляне на чл.123, ал.1 КТ чрез прекратяване на трудовите правоотношения със служителите на друго основание - чл.328, ал.1, т.2 КТ. С отделянето на структурата „А.Б.“ - клон България се прехвърля цялата структура на прехвърляното предприятие, в което има множество обособени звена. Едно от тези най-малки обособени структурни звена е офисът, в който е полагала труд ищцата. Съгласно трайната съдебна практика решението за закриване на част от предприятието не подлежи на съдебен контрол. От представеното по делото щатно разписание за гр. Русе е установено, че след 01.06.2016 г., когато е закрито звеното „504-офис Света Троица - Русе“, няма останали щатни бройки в него и то не съществува. Отделните офиси се характеризират с функционална обособеност. Във функциите в двата офиса в гр. Русе има значителни различия, съгласно представените по делото длъжностни характеристики. В отделните звена на банката са налице функционални и организационни разлики, за което са представени доказателства. След придобиването на търговското предприятие жалбоподателят се е оказал с две клонови мрежи, поради което щатното разписание към 01.03.2016 г. е разделено на две части. Към 31.03.2016 г. в гр. Русе е имало 6 банкови клона - 3 придобити и 3 заварени. Към 02.06.2016 г. са закрити два от общо 6 офиса. Релевантно за разглеждания спор счита, че е единствено закриването на офиса, в който е работила ищцата. Това, че дейността, който се осъществява в един клон, се осъществява и в друг, не води до извода, че не е налице фактическия състав на закриване на част от предприятието. Макар да не е задължително извършването на подбор, счита, че са съобразени изискванията на чл.329 КТ. За работодателя е налице право на подбор, но не и задължение да извърши такъв, в какъвто смисъл е съдебната практика и правната доктрина. Независимо от изложеното, ищцата е оценена с 3.10 точки, докато заемащите сходни длъжности в останалите офиси са оценени по - високо. По делото е направил възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетение за оставане без работа и изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, по което СРС не се е произнесъл. Моли съда да отмени обжалваното решение, да отхвърли изцяло предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски. Направил е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна заплатено адвокатско възнаграждение.  

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Г.Н.П., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че привидно е спазено изискването на чл.123, ал.1, т.1 КТ, тъй като един месец след прехвърлянето на търговското предприятие работодателят е взел решение за оптимизация на клоновата мрежа на банката. В случая е налице вътрешноорганизационно преустройство, при което не е налице преустановяване дейността на закрития офис, което да наложи освобождаване на служителите, които са я извършвали. От изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза е установено, че един от четиримата служители на „504-офис Света Троица - Русе“ е преназначен в друг офис на банката. Дейността на офиса не е преустановена, банката продължава да извършва същата дейност в останалите офиси. Счита, че извършеното от работодателя преустройство води до съкращаване на щата, а не до закриване на част от предприятието. С оглед на това в тежест на работодателя е да извърши задължителен подбор. Излага съображения, че не е налице основание за произнасяне по възражение за прихващате, тъй като такова по делото не е направено и не е прието за съвместно разглеждане. Ответникът не е посочил точен размер на заплатеното обезщетение по чл.222 КТ и неговото основание, нито е направил изрично искане тази сума да бъде прихваната от присъденото обезщетение при условията на евентуалност. В рамките на предоставения от съда едноседмичен срок ответникът не е изразил становище по изготвения по делото проекто доклад и не е поискал включването в предмета на делото  за разглеждане на възражение за прихващане. С оглед на това правилно съдът не е разгледал такова възражение на ответника. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените по делото разноски.  

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила в „А.Б.“ - клон България по силата на сключен на 20.12.2012 г. трудов договор, като е заемала длъжността „ръководител офис, банка“. Ответникът е придобил търговското предприятие „А.Б.“ - клон България, което е довело до промяна на работодателя. На 16.05.2016 г. й е връчено предизвестие № 2071/13.05.2016 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение поради закриване на част от предприятието. На същата дата й е връчена заповед № 2101/17.05.2016 г за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 31.05.2016 г. Прехвърлянето на търговското предприятие е вписано на 09.03.2016 г., а допълнителното споразумение с ответника е сключена на 07.03.2016 г, към който момент не са били налице предвидените в закона предпоставки за промяна на работодателя. Излага съображения, че уволнението й е незаконно, тъй като предизвестието и заповедта не са подписани от представляващи ответното дружество лица. Също така е нарушена установената в чл.123 КТ закрила, тъй като новият работодател трябва да запази трудовите правоотношения в предприятието, което придобива, а не да ги прекрати непосредствено след придобиване на предприятието, към което същите са били заети. Поддържа, че не е налице закриване на част от предприятието, тъй като са запазени трудовите правоотношения със служителите на работодателя - прехвърлител, които са били заети със същата банкова дейност. Ответникът е нарушил разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като е бил длъжен да извърши подбор, доколкото заеманата от нея длъжност не е премахната с прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли съда да прогласи недействителността на допълнителното споразумение № 833/07.03.2016 г. за промяна на работодателя, да отмени уволнението й, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 9184, 26 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 01.06.2016 г. - 01.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното й изплащане, за допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на обезщетението за оставане без работа, както и да й присъди сторените по делото разноски.     

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Вписването по партидата на търговеца има конститутивно действие, само ако закон изрично предвижда това. Както в предизвестието, така и в заповедта е посочено, че подписалите ги лице - директор „Човешки ресурси“ и началник отдел „Кадри“ действат съгласно дадени им правомощия с нотариално заверено пълномощно. В новата структура на банката са били включени всички структурни единици, включително отделните офиси, от придобитото предприятие така, както са съществували в структурата на „А.Б.“ - клон „България. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено 3 месеца след придобиване на търговското предприятие. С протокол от 28.03.2016 г. на Управителния съвет на банката е взето решение за оптимизиране на клоновата мрежа, като се преустанови дейността на 49 офиса на банката в цялата страна, съгласно приложен списък. В него попада офиса, в който работи ищцата. Същият притежава организационно - управленска териториална и финансова обособеност. С оглед на това счита, че е налице закриване на част от предприятието. За банката не е налице задължение да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, тъй като се закрива изцяло обособена част от предприятието.  В случай, че съдът приеме, че е необходимо извършването на подбор, следва да съобрази, че ищцата е оценена за нейната работа с 3.10 точки, а заемащите сходни длъжности в останалите офиси на банката в гр. Русе  са оценени по - високо. При определяне размера на претендираното обезщетение за оставане без работа следва да се има предвид, че на ищцата е заплатено вече обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за това, че е останала без работа за един месец, считано от 01.06.2016 г. Това обезщетение е изплатено на 08.07.2016г. след приспадане на законовите удръжки. това заплатено на ищцата обезщетение следва да се прихване с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

С определение от 23.08.2016 г. е прекратено производството по делото в частта на иска за прогласяване недействителността на допълнителното споразумение № 833/07.03.2016 г., поради оттегляне на иска. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

С изготвения по делото проекто доклад възражение за прихващане на ответника не е изрично прието за съвместно разглеждане. В рамките на определения срок ответникът не е направил възражение в тази насока, както и не е посочил точен размер на задължението на ищцата, което иска да прихване с претендирнато от нея обезщетение за оставане без работа. В първото редовно открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че възражения и въпроси по доклада няма.

Липсва спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е работила по трудов договор от 20.12.2012 г., сключен с „А.Б.“ - клон България, като е заемала длъжността „ръководител офис, банка“.

С допълнително споразумение № 833/07.03.2016 г., сключено между страните в производството, на основание чл.123, ал.1, т.4 КТ, за място на работа на ищцата е определено „504-офис Света Троица-Русе“. Месечното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 1 530, 71 лв.

На 16.05.2016 г. на ищцата е връчено предизвестие № 2071/13.05.2016 г., с което на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради закриване на част от предприятието, се прекратява трудовото й правоотношение.

Със заповед № 2101/17.05.2016 г., връчена на 16.05.2016 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.06.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради закриване на част от предприятието.

Предизвестието и заповедта за уволнение са подписани от Е. Г. и Ц.П., съгласно пълномощно № 6215 от 02.08.2012 г. на нотариус рег. № 264 на НК. Същото е ангажирано като доказателство по делото и от него се установява, че П.Н.Д., в качеството й на член на управителния съвет и М.И.В., като прокурист, действащи заедно като представители на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, са упълномощили Е. Г. Г. и Ц. Г.а П. да подписват заедно Предложения/предизвестия и заповеди за прекратяване на трудови договори със служители от Централно управление и финансовите центрове на банката.

Видно от представения протокол от проведеното заседание на Управителния съвет на „Ю.Б.“ АД от 22.02.2016 г. в структурата на банката се обособява нова организационна структура на банката, съдържаща ново звено „Алфа клон“.

Съгласно протокол от заседание на Управителния съвет на банката, проведено на 28.03.2016 г., във връзка с оптимизация на клоновата мрежа на банката е взето решение за преустановяване на дейността на 49 офиса.

От представеното извлечение от длъжностното разписание на „Ю.Б.“ АД - гр. Русе към 01.03.2016 г. се установява, че в гр. Русе има общо 6 офиса, като за офис „504- Света Троица – Русе“ са предвидени 5 щатни бройки. Съгласно извлечение от длъжностното разписание на банката за гр. Русе към 02.06.2016 г. в гр. Русе има 4 офиса, сред които не е офис „504- Света Троица-Русе“.  

От длъжностната характеристика за длъжност „ръководител офис, банка“ се установява, че необходимото образование за тази позиция е висше икономическо, като се изисква най-малко 2 години професионален опит в банковата или финансова институция на управленска позиция. Общите управленски задължения включват извършване на общ контрол върху равнението на счетоводните записвания; счетоводно обслужване на банкови операции, при които се засяга клиентска сметка; счетоводно обслужване на всички операции, които се взимат директно на GL ниво и не са породени от продукти в основната банкова система; осчетоводяване на операции по сметки, отчитани като други пасиви и др.

Съгласно бюлетин за оценка на ръководител за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. на ищцата е поставена оценка 3.10. Ищцата е подписала бюлетина на 04.03.2015 г. с изявление, че е съгласна и приема така поставената оценка. От бюлетин за оценка на ръководител офис за същия период на М.Н.А. е поставена оценка 3.40.

От представената служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта на 25.01.2017 г., се установява, че ищцата е регистрирана като безработна, считано от 01.06.2016 г.

От заключението на вещото лице Л.Б.се установява, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец - м.05.2016 г., определено съгласно чл.228 КТ, е в размер на 1 538, 96 лв. Обезщетението за оставане без работа за период от 6 месеца възлиза на 9 233, 75 лв. На 01.06.2016 г. е закрит офисът на „Ю.Б.“ АД „504 - офис Света Троица - Русе“. Тази структурна единица е закрита като една от 49 локации (офиси на банката). Офис „504-офик Света Троица - Русе“ е имал 4 служители, сред които ищцата; двама банкови служители, касиери (Д.С.А.а и С.С.Б.); както и специалист, банка - офис супервайзор (С.П.Г.а). Към 01.06.2016 г. всички трудови правоотношения с работещите служители в този офис са прекратени на следните основания: Дина Стефанова А.а е предоговорила трудовото си правоотношение, считано от 25.05.2016 г., като е назначена на длъжност „специалист обслужване на клиенти“ в друг офис на банката в гр. Русе. С.С.Б. е прекратил трудовото си правоотношение, считано от 11.05.2016 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по инициатива на служителя въз основа на подадена от него на 27.04.2016 г. молба за напускане. Трудовото правоотношение на С.П.Г.а е прекратено, считано от 01.06.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради закриване на част от предприятието. При изслушване на вещото лице е направено уточнение, че отговорът на последната задача е даден въз основа на представения протокол на Управителния съвет на банката за закриване на офиси и приложения към него списък.

Експертното заключение в частта относно последния въпрос е оспорено от ищцовата страна.

В проведеното на 30.01.2017 г. открито съдебно заседание е извършена констатация по представената в оригинал трудова книжка на ищцата, при която е установено, че последното вписване е на 01.06.2016 г.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Страните в производството са били обвързани от трудово правоотношение, след извършена продажба на търговско предприятие, при условията на чл.123, ал.1, т.4 КТ.

Работодателят е упражнил субективното си потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата поради закриване на част от предприятието, като е сторил това чрез надлежно упълномощени за това лица, съгласно обсъденото по – горе пълномощно. Същевременно съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/11.01.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК, допустимо е делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 КТ.

Жалбоподателят релевира довод, че е осъществен фактическия състав на разглежданото уволнително основание по отношение на офиса, в който е работила ищцата.

Относно съдържанието на разглежданото уволнително основание е формирана последователна съдебна практика – решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 825/25.01.2011 г. по гр. д. № 1355/2009 г.; решение № 99/26.03.2013 г., по гр. д. № 631/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. С тях е разяснено, че закриване на част от предприятието е налице в случаите, когато не се преустановява извършваната работа от цялото предприятие дейност, а само тази, извършвана от едно негово обособено звено. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с извършването на й работна сила, което налага и освобождаването на заемите с осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. С оглед на това не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, н се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. В този случай извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила.

В доказателствена тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В случая от ангажираните по делото доказателства се установи, че офисът, в който ищцата е работила – „504-офис Света Троица-Русе“, е закрит, считано от 01.06.2016 г., когато е прекратено и трудовото правоотношение на ищцата.

Жалбоподателят – ответник обаче не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че закрития офис е бил обособен като самостоятелна организационно управленска единица в структурата на банката и че това обособяване е свързано с териториален, финансово – икономически или функционален критерий. На територията на гр. Русе са осъществявали дейност общо 6 офиса преди разглежданото уволнение. Не са ангажирани доказателства, че офисът е имал собствен източник на доходи или отделна разходна сметка. Също така не се установи офисът да е осъществявал специфична дейност, която се различава от тази, осъществявана в останалите офиси в гр. Русе. С оглед на това въззивният съд счита, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че офисът, в който е престирала работната си сила ищцата – „504-офис Света Троица – Русе“, е представлявал самостоятелно обособено звено на банката, по отношение на което би могло да намери приложение разглежданото уволнително основание.

Независимо от изложеното следва да се отбележи също така, че за наличието на закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, е необходимо извършваната от обособеното звено дейност да бъде преустановена за в бъдеще, като преценката следва да се извърши не с оглед на самото обособено звено, а с оглед на цялото предприятие. С оглед на това преустановената дейност на обособеното звено не трябва да се извършва от самото предприятие или от друга обособена негова структура, различна от закритата. В случая по делото се установи, че дейността на закрития банков офис продължава да се извършва в останалите 4 офиса на територията на гр. Русе.

По изложените съображения въззивният съд счита, че не е осъществен фактическия състав на разглежданото основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, регламентирано в нормата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – закриване на част от предприятието, а работодателят е извършил вътрешноорганизационно преустройство на предприятието, като е запазил дейността на част от офисите на банката в гр. Русе.

След като извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановена, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, следва да се приеме, че не е отпаднала и нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила. Извършеното от работодателя вътрешноорганизационно преустройство не може да послужи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на разглежданото уволнително основание.    

Жалбоподателят релевира довод, че не е налице необходимост от извършване на подбор, респ. че е законосъобразно извършен.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност (трудова функция), работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг (други), заемащи близка или сходна длъжност, като тази преценка се прави и при основанието „закриване на част от предприятието“. Тогава работодателят решава дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от предприятието или за извършва подбор между тях и работници и служители в други части на предприятието, което не се закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор.

По делото се установи, че не е закрита обособена част от предприятието, поради което правото на подбор е част от правото на уволнение и законосъобразното извършване на такъв подлежи на съдебен контрол. В тежест на работодателя е да установи, че е спазил изискванията  на чл.329, ал.1 КТ. Работодателят не е установил по делото кръгът на лицата, които следва да участват в подбора, доколкото не е установено кои служители изпълняват идентични или близки длъжности до тази, която е заемала ищцата. Също така не са ангажирани доказателства относно критериите, въз основа на които са оценявани служителите. Представените по делото оценки са за период, който предхожда прехвърлянето на търговското предприятие – 2014 г., а уволнението е извършено на 01.06.2016 г. С оглед на това въз основа на тези оценки не могат да се направят изводи за релевантните за извършването на подбора обстоятелства към момента на уволнението.

По изложените съображения въззивният съд счита, че уволнението на ищцата е извършено незаконосъобразно, поради което изводите на решаващия съд в тази насока са обосновани, като не са допуснати нарушения на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа довод, че съдът е следвало да извърши прихващане между дължимото обезщетение за оставане без работа и задължението на ищцата да върне полученото от нея обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

За да бъде част от предмета на делото, възражението за прихващане следва своевременно да е заявено; точно да са индивидуализирани двете насрещни вземания, между които се поддържа искане да се извърши съдебно прихващане; както и същото да е прието за съвместно разглеждане и да е включено в спорния предмет на делото.

В случая своевременно с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба ответникът е направил евентуално, процесуално възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетение за оставане без работа и полученото от нея обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Същият обаче не е посочил точен размер на вземането си, с което иска да бъде извършено прихващането. Същевременно това е необходимо, с оглед формиране пределите на решаващата дейност на съда. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че с изготвения проекто доклад такова възражение не е прието за съвместно разглеждане. Ответникът не е направил възражения в тази насока, както в рамките на определения за това срок, така и в първото редовно открито съдебно заседание. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът не е поддържал възражението си за прихващане, направено с отговора на исковата молба, поради което съдът не го е приел за съвместно разглеждане. Ето защо, като не го е обсъдил в мотивите на обжалваното решение, решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя процесуално нарушение.

Жалбоподателят не е релевирал възражения относно размера и периода на присъденото на ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън въззивния контрол и не следва да се обсъждат.

По изложените съображения и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя - ответник следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски по производство. Техният размер възлиза на 960 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В случая заплатеното от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в настоящото производство е под установения минимален размер, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.1, т.1 ивр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от жалбоподателя, се явява неоснователно, поради което в негова тежест следва да се възложи заплатеното от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104487/27.04.2017 г., постановено по гр. д. № 43226/2016 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на Г.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** - адв. адв. А.Т., сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.