РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1923
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1594 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. С решение №342/01.08.2019г. на Районен съд Смолян,
постановено по АНД №214/2019г. е отменено наказателно постановление №
423520-F467108/28.03.2019г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП,
издадено на „Интер тур“ ООД гр.Смолян за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
С решение №476/22.11.2019г. на
Административен съд Смолян, постановено по КАНД № 121/2019г. е отменено
решение №342/01.08.2019г. на Районен съд
Смолян, постановено по АНД №214/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд Смолян.
По повод новото разглеждане е
постановено решение № 161/16.02.2020г. на
Районен съд Смолян, постановено по АНД №644/2019г., с което е отменено наказателно
постановление № 423520-F467108/28.03.2019г. на началник Отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, издадено на „Интер тур“ ООД гр.Смолян за нарушение по
чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС
Против решение № 161/16.02.2020г. на
Районен съд Смолян, постановено по АНД №644/2019г. е подадена касационна жалба
от ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Д..
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в
нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, и като го е квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление
първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение на Смолянския районен съд и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
С определение № 286/15.06.2020г. на
Административен съд Смолян, постановено по КАНД № 42/2020г. е прекратено
производството по делото и същото е изпратено на Върховен административен съд
за определяне на друг съседен административен съд, който да се произнесе по
касационната жалба.
С определение № 8475/30.06.2020г. на
Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 6439/2020г. делото е
изпратено за разглеждане и решаване от Административен съд Пловдив, по повод на
което е образувано настоящото КАНД № 1594/2010г. на Административен съд
Пловдив.
3.
Ответникът по
касационната жалба – „Интер тур“ ООД гр.Смолян в писмено становище от процесуалния
представител адвокат Б.К. оспорва жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок
и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6.
Смолянският районен съд е бил сезиран с жалба
предявена от „Интер тур“ ООД гр.Смолян против
наказателно постановление № 423520-F467108/28.03.2019г. на началник Отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, издадено на дружеството за нарушение по чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН от 17.01.2019г., съставен от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционния съд е възприел обективираните
в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически констатации,
като е приел за установена следната фактическа обстановка:
При извършена
проверка на 13.01.2019г. в 13.30 часа,на търговски обект снек бар „Панорама“,находящ
се в к.к. Пампорово, местност Студенец, стопанисван от „Интер тур“ ООД, е
констатирано,че търговецът,в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки в търговския обект,эчрез издаване на фискална касова бележка от
въведените в експлоатация за обекта фискални устройства. Извършена е покупка от
клиент на 13.01.2019г. в 12.38 часа на обща стойност 50.37лв.,заплатени в брой,
като не е издаден фискален бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта
ФУ или от кочан с ръчни касови бележки,отговарящ на нормативноустановените изисквания.За
направената покупка е издадена междинна сметка на маса 11 на 13.01.2019г. в
12.38часа.
Нарушението е
квалифицирано от административно-наказващия орган по чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена
в спорното НП.
7. С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат, съдът е приел че
деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл. 28 б ”а” от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, както и, че са
нарушени императивните разпоредби на чл.40, ал.1 и 3 от ЗАНН, като свидетелите
са установили нарушението въз основа на негодно доказателствено средство.
ІV. За правото :
8.
Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
9.
С
оглед доводите на касатора, че
деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл.28 б ”а” от ЗАНН, следва да се
посочи следното :
Действително,
в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, като
данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен
случай на административно нарушение на чл. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като макар и формално да е
осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва
да се съобрази безспорно установеното от решаващия съд обстоятелства, а именно, че
заплатената сума от 50,37 лв. е била присвоена от сервитьора, като същата не е
отчетена в касата на дружеството. В
този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива
белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, при което положение,
налагането на санкция, дори и в минимално
предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента
на обществената опасност на деянието и дееца.
10. При наличието на описаните по-горе
факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за
наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган
да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР
№1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че обществените отношения, регламентирани
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са от особена обществена
важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с
оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено
е маловажен случай на административно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
11. Като
не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното
постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на
деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението
си в съответствие със закона.
12. Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна,
като не са налице сочените касационни основания за отмяна на
първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим
от горното, Пловдивският
административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 161/16.02.2020г. на Районен съд Смолян, постановено по АНД №644/2019г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.