Р Е Ш Е Н И
Е № 32
08.02.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 634 по описа на ВнАпС
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Г.Д.К., подадена
чрез адв. С.З. от ВАК, срещу решение № 593/15.09.2017г., постановено по т. д. №
229/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което, по иск с правно
основание чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК, предявен от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу Г.Д.К. ***, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н. Н., е обявен за недействителен по отношение на ДЪРЖАВАТА,
сключеният между ответниците договор за продажба на недвижим имот, обективиран
в нот. акт №119, том І, рег. № 2331, дело № 172 от 11.07.2013г. по описа на
нотариус М. Т. с рег. № 334 на НК, с район на действие ВРС.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Инвокирани са оплаквания за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд за наличието на елементи от фактическите
състави на приложимите правни норми - чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК. Твърди
се недоказаност на факта относно връчване на заповедта за ревизия преди датата
на процесната сделка, необоснованост на извода за знание за увреждане от
малолетния към датата на сделката ответник Г.К., оспорва се увреждащият
характер на сделката по отношение на обезпечителния интерес на държавата. Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и
е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Национална агенция
за приходите, както и контролиращата страна Дирекция „ Социално подпомагане“ –
гр. Долни Чифлик, не са се възползвали от възможността за изразяване на
становище в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание
въззивникът не изпраща представител, а представителят на НАП изразява изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе
предвид следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен
съд е бил сезиран с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК, предявени от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, като процесуален субституент на Държавата,
предявени срещу „Коем” ЕООД и Г.Д.К., за обявяване за недействителна спрямо
ищеца на сключена между ответниците сделка: покупко - продажба на недвижим
имот, обективирана в нотариален акт №119, том І, рег. № 2331, дело № 172 от
11.07.2013г. при Нотариус М. Т., с район на действие ВРС.
Претенциите са основани на факти и
обстоятелства, формиращи посочените по - горе два специални фактически състави за
относителна недействителност по чл. 216 ДОПК. Твърди се, че „Коем” ЕООД -
продавач по процесната разпоредителна сделка, извършена след връчване на
заповедта за възлагане на данъчната ревизия, е с установени публични задължения
по РА № *********/02.12.2013г. на ТД на НАП-Варна, в общ размер на
165 139.25 лв. Излага се също, че сделката, по която страна е свързано с длъжника
лице, е извършена във вреда на публичния взискател, като даденото по нея
значително надхвърля по стойност полученото.
Ответникът „Коем” ЕООД е процесуално пасивен и в двете инстанции.
Ответникът Г.Д.К., представляван в производството от адв. Ст. З. ***,
изразява становище за неоснователност на исковете. Конкретно се сочи, че не е
настъпила вреда за публичния изпълнител, тъй като е налице равностойно
остойностяване на процесния имот чрез постъпване в активите на дружеството на
сумата от изповяданата сделка в размер на 8000 лева. Релевират се и доводи, че
сделката е извършена в интерес на ответника Г.К., който е бил малолетен към онзи
момент, а не да се увреди публичния интерес.
Решението на ВОС, с което искът е уважен, е валидно и
допустимо.
Въз основа на събраните доказателства съставът на
Варненски апелативен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № 1301363/04.04.2013г., връчена на 09.04.2013г., е възложено
извършването на данъчна ревизия на „КОЕМ” ЕООД, представлявано от Д. Г. К., за
следните видове задължения: корпоративен данък и данък добавена стойност за
периода 01.01.2009г. – 31.12.2010г. Със заповед № 1302814/09.07.2013г., връчена
на 12.07.2013г., е изменена заповед № 1301363/04.04.2013г., като е удължен
срокът за завършване на ревизията. С ревизионен акт № *********/02.12.2013г. на
орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, който е влязъл в сила в хода на първоинстанционното
производство, са установени следните задължения на ответното дружество: по ЗДДС
общо в размер на 88 372.81 лв. и лихви 38 681.61лв., и по ЗКПО за КД:
за 2009 г.- 20 225.77 лв. и лихви 56ЗЗ.35 лв., за 2010г.- 15423.82 лв. и лихви 3782.41 лв. Установените
публични задължения не са погасени и към настоящия момент.
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№119, том І, рег. № 2331, дело № 172 от 11.07.2013г. при нотариус М. Т., с
район на действие ВРС, вписан в рег. на нотариалната камара под № 334, първият
ответник „Коем” ООД продава на втория ответник Г.Д.К., чрез своята майка и
законен представител Н.Д.К., собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. Бяла, Варненска област, ул. „Андрей Премянов“ № 14,
с предназначение -за търговска дейност, с продажна цена - 8000 лв. Представляващият
„Коем” ЕООД и ответникът Г.Д.К. са баща и син.
По спорния въпрос във връзка с еквивалентността на престациите по
оспорената сделка, са ангажирани специални знания на експерт, изготвил съдебно-
оценителна експертиза, от заключението на която съставът на съда приема за
установено, че пазарната
цена на отчуждения имот към момента на
сделката
е 45034 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка съставът на ВнАпС
приема следното от правна страна:
Общите предпоставките
за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т.
6 ДОПК са: сделката да е сключена след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия; в
резултат на ревизията да са установени публични задължения. По иска по т. 2 на чл.
216, ал. 1 ДОПК - следва да е извършена възмездна сделка с имуществени права на
длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Па
иска по т. 6 на чл. 216, ал. 1 ДОПК - сделката следва да е сключена между
свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ПЗР на ДОПК, във вреда на публичния
взискател.
Общите за двата иска
предпоставки са безспорно установени в процеса. Държавата има публични вземания
от „Коем” ООД, представляващи непогасени данъчни задължения в посочени по –
горе размери. Заповед № 1301363/04.04.2013г. за възлагане на ревизия, на
09.04.2013г., е връчена по електронен път, на 09.04.2013г., а процесната
разпоредителна сделка е сключена след датата на връчване на заповедта.
Значение за началото
на проверката има именно тази заповед, тъй като последващата заповед № 1302814/09.07.2013г.
само продължава срока за извършване на вече възложената ревизия. Независимо от
тази промяна, началото на ревизията, по която са били установени данъчните
задължения на ответното дружество, е дадено именно със заповедта от 04.04.2013г.,
връчена на проверяваното дружество повече от три месеца преди процесната сделката.
В тази връзка,
оплакванията в жалбата, че в исковата молба се твърди връчване на заповедта за
ревизия по особения ред по чл. 32 ДОПК, но не са представени доказателства за
тези обстоятелства, не са адекватни на фактите по делото. В исковата молба не
са направени подобни твърдения. От неоспорените от ответниците писмени
доказателства, приложени към исковата молба, връчването на заповед № 1301363/04.04.2013г.
за възлагане на ревизия, на датата 09.04.2013г., е осъществено по електронен
път. Реалното получаване на документа по този способ, предвиден в чл. 30, ал. 6 ДОПК, е изрично потвърдено от данъчно задълженото лице, с обратно електронно
съобщение от същата дата към ТД на НАП Варна, офис Шумен.
По иска по т. 2 на
чл. 216, ал. 1 ДОПК:
За да направи извода,
че нееквивалентността на престациите, респ. че даденото по сделката значително
надхвърля по стойност полученото, съставът на въззивния съд кредитира
заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно – оценителна
експертиза. Установената пазарната
цена на имота по атакуваната сделка към 11.07.2013г. в размер на 45034 лв., надвишава
значително, повече от пет пъти, заплатената цена от 8 000 лв.
По иска по т. 6 на
чл. 261, ал. 1 ДОПК:
По делото е
безспорно, че представляващият „Коем” ЕООД и ответникът Г.Д.К. са баща и син.
Според установената съдебна практика наличието на свързаност по смисъла на чл.
216, ал.1, т. 6 ДОПК във вр.§ 1, т. 3 ДР на ДОПК, е налице и когато длъжник на
държавата е търговско дружество, а родствената връзка е между неговия управител
и съконтрахента по сделката. Законът предполага в разпоредбата на чл. 216, ал.
1, т. 6 ДОПК, че след като страните по една сделка са свързани по смисъла на закона
лица, то те знаят за увреждащото й действие по отношение на кредиторите.
Доводите на
жалбоподателя, че разпоредителната сделка е извършена в интерес на ответника Г.К.,
който тогава е бил малолетен, а това отрича увреждане на публичния интерес, не
са годни да обосноват успешно защитно възражение. Законът не дава възможност за
зачитане интересите на малолетни лица – страни по сделки, сключени в хипотезите
по чл. 216 ДОПК, за сметка на публичния интерес. Освен това, при увреждащи
сделки, по които е релевантно знание за увреждане, и страна е малолетно лице,
знанието се преценява с оглед личността на законния представител на купувача, а
в случая това е майката на ответника.
Отчуждаването на
притежаваното от длъжника имущество безспорно е извършено във вреда на публичния
взискател, доколкото с него се затруднява удовлетворяването на държавата. Няма
данни задълженото към фиска лице да е притежавало друго имущество, от което
държавата да може да се удовлетвори. При започнало ревизионно производство, за
което длъжникът е уведомен, извършеното от него разпореждане със свой собствен
имот в полза на свързано лице сочи на съзнателно предприети действия от негова
страна да увреди интересите на кредитора-ищец.
По изложените съображения
въззивния състав намира, че исковете за обявяване за недействителна по
отношение на държавата на процесната сделка, на основание чл. 216, ал.1, т. 2 и
т. 6 ДОПК, са доказани по основание и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадение
на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора,
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Воден от горното съставът на ВнАпС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
593/15.09.2017г., постановено по т. д. № 229/2015г. по описа на Варненски
окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.