№ 1201
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203982 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод по жалба подадена от „*“ ЕООД ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ №*, представлявано от управителя * чрез
адв. * срещу Наказателно постановление № BG2023/5800-63/НП от 16.05.2023 г., издадено
от Директор на ТД Митница *, с което за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за
митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал.2, т.1 във вр. с чл. 234, ал.4 му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 7740,52 лв. ( седем хиляди седемстотин и четиридесет
лева и петдесет и две стотинки).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат множество
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призованo, се
представлява от адв. * от АК-Бургас, надлежно препупълномощена от Адвокатско
дружество „*“, надлежно упълонмощено. Представителят поддържа жалбата и представя
документи за разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на НП и представя писмени бележки в тази насока.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката на л. 7-гръб
от НАХД № 8778/2023 г. по описа на СРС, НП е връчено на жалбоподателя на 26.05.2023 г.,
а жалбата е депозирана на 09.06.2023 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
1
Със Заповеди за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022г, № ЗТД-1000-566/08.08.2022
г. и № ЗТД- 1000-627/07.09.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, е била извършена
последваща проверка от служители от отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница Бургас
за установяване на законосъобразността на действията на „*” ЕООД, с ЕИК * при
прилагането на митнически режим допускане за свободно обръщение, мерките на
търговската политика на ЕС, както и изпълнението на задълженията му за заплащане и
обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за
свободно обръщение в периода от 01.06.2019г. до 06.06.2022г. В хода на проверката от
дружеството били изискани документи, данни и информация, които имали значение за
целите на проверката и допринасяли за изясняване на обстоятелства по нея.
Констатациите и резултатите от проверката били обективирани в писмен Доклад №
BG001000/l/4/21.10.2022г. по описа на ТД Митница Бургас.
В хода на проверката било установено, че доставчик на стоките описани в МД е
дружеството *., Република Турция, което е и едноличен собственик на капитала на „*”
ЕООД, което еднозначно установявало свързаност по смисъла на чл. 127, § 1, буква д) от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, между доставчика и вносителя на
стоките. Доставчикът не бил производител на стоките допуснати за свободно обращение, а
извършвал други дейности по рязане и формиране на стоманените изделия. Стоката се
произвеждала от други дружества на територията на Република Турция.
За вноса на стоката предмет на МД, доставчика издал MILL TEST CERTIFICATE
съгласно стандарт EN 10204 - 3.1. Тези сертификати били представени и декларирани пред
митническите органи заедно с МД. Този стандарт определял различните видове документи,
предоставени на купувача, както и че производителят им с него декларира, че доставените
продукти отговарят на изискванията на поръчката и предоставя резултати от изпитване,
тестове, спецификация на продукта и т.н. установено било проверяващите органи
несъответствие на сертификатите, издавани от производителите, като несъответствията се
състояли в наличието и количествата елементи в химичния състав на допуснатите за
свободно обръщение стоки. Именно наличието и количествата на определени химични
елементи в състава на изделията имали пряко значение за тарифното класиране на стоките.
За проверяваният период служителите от ТД Митница Бургас, преценили, че
дружеството-жалбоподател декларирало за допускане за свободно обращение стоки с
идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК. В случая с подадената митническа
декларация (MRN) № 21BG005808084797R0 от 01.04.2022г., пред Митническо бюро (МБ) *
Изток при ТД Митница * - код BG005808, дружеството, в качеството си на декларатор и
титуляр на режим, за режим „Допускане за свободно обръщение стоки, с описание в ЕД 6/8
на митническата декларация, както следва: - Стока № 1 „галванизирани стоманени
ленти с широчина по- малка от 600mm - 12335 кг 0.58 мм х 122 мм - 2247 кг - 1 бр; 0.58 мм х
150 мм - 1459 кг - 1 бр; 0.58 мм х 200 мм - 1855 кг - 1 бр ; 0.58 мм х 0.80 мм - 6774 кг - 3 бр”;
и стока № 2 „галванизирана ламарина на рулони 0.45мм х 1240мм х 0-70- 10470 kg - 2 бр“.
Декларираният код по ТАРИК в ЕД 6/15 от МД „Код на стоката - код по ТАРИК“ е
********** за стока № 1 и ********** за стока № 2. В ЕД № 4/17 „Преференция“ от МД,
дружеството декларира и за двете стоки код на тарифна преференция 120
„Непреференциални тарифни квоти” и номер на квота в ЕД № 8/1- 098611. Във връзка с това
била приложена ставка на вносното мито в размер на 0%. За стока № 1 а бил деклариран код
по ТАРИК ел.д. №6/15 от МД **********, който отговарял на “Плосковалцовани продукти
от желязо или от нелегирани стомани, с широчина по-малка от 600 мм, плакирани ши
покрити; - Поцинковани по друг начин; — Други“. За стока № 2 бил дкелариран код по
ТАРИК, който отговарял на “Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани
стомани, с широчина от 600 мм или повече, плакирани ши покрити; Други; Други:“.
При направен сравнителен анализ на предоставените от производителя сертификати
2
и на данните от сертификатите, издадени от доставчика на стоките *., Република Турция, се
установило, че стока № 2 не съответства на идентификационните номера от издадения от
MMK *, Република Турция, сертификат.
От сертификата, издаден от MMK *, Република Турция, било видно, че в химичния
състав на стока № 2, се съдържа елементът Алуминий (А1), чието процентно съдържание е в
границите от 0,015 % до 0,100 %. От представените от доставчика сертификати никъде не
било посочено съдържанието на Алуминий, което несъответствало на химичния състав на
стоките предмет на деклариране. Стоката следвало да бъде класирана в код по ТАРИК
**********, който състав й съответства.
Към датата на приемане на вносната МД с 21BG005808084797R0, а именно
01.04.2022г., за код по ТАРИК ********** (в който е следвало да бъде класирана стоката),
също била предвидена непреференциална тарифна квота- 098610, относима към стоки с
произход Република Турция, валидна от 01.04.2022г. до 30.06.2022г.
В резултат на извършения последващ контрол и от направените констатации в КД,
били установени вземания, които подлежали на вземане под отчет и заплащане в размер на
общо 7740,52 лв., а именно мито – 6450,43 лв. и ДДС – 1290,09 лв.
След приключване на митническата проверка бил изготвен доклад, въз основа на
който св. М. М. съставила акт за установяване на административно нарушение № BG
*/1000/М4737/18.11.2022г., за това, че на 01.04.2022 г. в гр. *, „*” ЕООД, с ЕИК: *, като е
представило пред митническите органи на Република * Mill Test Certificate, отразяващ
некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение
посредством МД с MRN 22BG005808084797R0 стоки и е декларирало некоректен код по
ТАРИК, съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна квота, не е
изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на нарушение по
чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
По така издадения АУАН постъпило писмено възражение. Изложени били твърдения
за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта. Направено било искане за
прекратяване на образуваното въз основа на АУАН административнонаказателно
производство.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени,
оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като счел, че същите са
неоснователни и не съдържали каквито и да е било аргументи, които да опровергавали
направените в АУАН констатации. На 16.05.2023 г. издал обжалваното постановление, с
което приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от
ЗМ, за това, че на 01.04.2022 г., в МБ * Изток, „*“ ЕООД, регистрирано в Търговския
регистър, воден към Агенцията по вписванията с ЕИК *, с митническа декларация с MRN
22BG005808084797R0, за стоката, представляваща 2 броя рулони, подробно описани в
наказателното постановление, е декларирало неправилен код по ТАРИК, а именно
**********, представяйки пред митническите органи MILL TEST CERTIFICATE, издаден
*., Република Турция, неточно отразяващи обективните характеристики на стока № 2 по МД
с MRN 22BG005808084797R0 (съгласно чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на
вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на
непреференциална тарифна квота с № 098612, вместо правилния код по ТАРИК **********,
за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този
начин е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 7
740,52 лева (седем хиляди седемстотин и четиридесет лева и петдесет и две стотинки), от
3
които мито в размер на 6 450,43 лева (шест хиляди четиристотин и петдесет лева и
четиридесет и три стотинки) и ДДС в размер 1 290,09 лева (хиляда двеста и деветдесет лева
и девет стотинки), с което е осъществило състава на административно нарушение по чл. 234,
ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
На база на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и
НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в
наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от
фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно
конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по
какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под
съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна
страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице
да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че
отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва
правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този
реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се
изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране
на административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от
30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас).
Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на
контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени
дали е извършено нарушение, или не.
Нарушена е разпоредбата на 42, ал.1, т.4 от ЗАНН, доколкото в издаденият акт за
установяване на административно нарушение не е направено пълно и точно описание на
твърдяното нарушение.
Същото следва да бъде описано с всички обективни и субективни признаци, като в
конректния случай в издаденият акт не е посочено изпълнителното деяние, с което се
осъществява състава на административно нарушение посочен в акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМ „Който избегне или направи опит да
избегне: т. 1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите
публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или т. 2. забрани или
ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската
политика….“. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението се изразява в избягване или в
опит да сеизбегне. Видно обаче от съдържанието на АУАН, липсва посочване на
изпълнителното деяние- дали жалбоподателят е избегнал или е направил опит да избегне,
пълно или частично плащане на публични държавни вземания, т.е. не е отразен съществен
признак на нарушението.
В АУАН е посчено, че дружестовото е извършило нарушение чрез представянето
пред митническите органи на Република * на Mill Test Certificate, отразяващ некоректно
обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение стоки и е декларирало
некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна
4
квота, с което не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 15, § 2, буква а) и буква
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза.
Иначе казано, като нарушение е посочено неизпълнението на задълженията по
Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митническия кодекс на Съюза Лице, като съгласно посчоените
текстове, лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация
за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за
напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за
разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните: а) точността и
пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението;
б) автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи
декларацията, уведомлението или заявлението.
Видно е, че никъде в АУАН не е описан като съставомерен признак избягването или
опитът да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на
другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, а още по-малко са
посочени конкретните размери на тези вземания.
Едва накрая в постановлението АНО е посочил, че жалбоподателят е избегнал
заплащането на дължими публични държавни вземания, което обвинение липсва изцяло в
АУАН. Органът е счел, че подобно допълване е законосъобразно, предвид разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Възможността за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се преценя за всеки
конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото. Действително, непосочването в
АУАН на обективни съставомерни признаци на нарушението, може да се отстрани по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но само ако по този начин не се ангажира отговорността на лицето
за нарушение по непредявени му фактически обстоятелства (в този смисъл е и правната
теория- * и *, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 123).
Настоящият състав намира, че в конкретния случай допълнението в НП се явява
недопустимо, тъй като на практика дружеството бива наказано за съвсем различно
нарушение от гледна точка на фактите. Както бе посочено, в АУАН е направено заключение
за нарушаване на чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на
Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза, като всъщност се касае за форми на невярно документиране,
без да е посочено същото да е довело до други последици. Не може да се приеме, че тъй като
в АУАН също така е описано, че е следвало да бъде внесено мито и ДДС, то признакът на
нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е фактически описан. Касае за сложна фактическа
обстановка, като АУАН е с дължина дванадесет страници, а накрая актосъставителят е
синтезирал релевантните факти на стр. 10-а. Именно формулираното обвинение накрая
предопределя и защитата на наказаното лице- възраженията, доказателствата, които същото
ще реши да представи и т.н.
Посочването за пръв път в НП на формата на изпълнителното деяние, както и
допълването на АУАН с посочването на допълнителни противоправни последици (освен
свързаните с документирането и това, че с това документиране е избегнато внасяне на
публични задължения), препятства жалбоподателя на един по-ранен етап, а именно от
образуване на административнонаказателното производство, да разбере за какво е
ангажирана административно наказателната му отговорност. По този начин се стига до
елиминиране на една инстанция в производството за наказаното лице. Следва да се
отбележи, че сочените за нарушители лица принципно могат да взимат отношение към
5
всички посочени в АУАН факти, но правната логика е да се навеждат възражения и да се
сочат доказателства за тези факти, които актосъставителят е посочил за релевантни. Още
веднъж може да се отбележи, че в конкретния казус това е особено съществено, тъй като се
касае за АУАН, в който е посочена обширна фактическа обстановка.
В обобщение, съставът намира, че горепосоченото процесуално нарушение е довело
до ограничаване на правото на защита на привлечения към административно наказателна
отговорност субект, поради което същото се явява съществено, респ. влече като последица
отмяна на обжалваното постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, както и фактура от която се доказва, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1290 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за
прекомерност на адвокатския хонорар. Разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 10 00 до 10
000 лв. - минималното възнаграждение е в размер - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв. - т. е. в този случай минималният хонорар възлиза на 1074 лева. Съдът намира, че
уговореният размер на възнаграждението в размер на 1290 лева не надхвърля прекомерно
минималния размер, като се отчете обемът на доказателствения материал. Поради
изложеното, съдът намира, че следва да бъде присъден целият поискан размер от 1290 лв. с
ДДС.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2023/5800-63/НП от 16.05.2023 г.,
издадено от Директор на ТД Митница *, с което за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона
за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал.2, т.1 във вр. с чл. 234, ал.4, на „*“ ЕООД, ЕИК
*, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7740,52 лв. (седем хиляди седемстотин и
четиридесет лева и петдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Агенция Митници-* да заплати на „*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, бул. „*“ №*, направените в хода на делото съдебни разноски в размер
на 1290 /хиляда двеста и деветдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7