№ 1177
гр. София, 09.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения К. Т. П., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода” в Затвора - Враца, срещу определение № 222 от 20.10.2021 г., постановено по ЧНД
№ 508 / 2021 г., по описа на Окръжен съд - Враца. С това определение е оставена без
уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по НОХД № 146/2007 г., по описа на
ОС-Видин, наказание „лишаване от свобода”, за срок от 20 (двадесет) години, при
първоначален „специален” режим, който е 6 /шест/ години, 3 /три/ месеца и 9 /девет/ дни.
Доводите на молителя са за неправилност и незаконосъобразност на
определението; за наличие на доказателства за поправянето му, която обаче била
неглижирана от затворническата администрация; за тенденциозно отношение на началника
на затвора и ИСДВР към него, които не му давали възможност да се поправи. Моли за
отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, допускащо условното му
предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
С Присъда № 35/28.06.2007 г., постановена по НОХД № 146/07 г. по описа на
1
ОС-Видин, К. Т. П., за извършени от него две престъпления по чл.199, ал.2, т.2, вр.чл.198,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, му е било наложено наказание „доживотен затвор“ за всяко едно
от тях. На основание чл.23, ал.1 от НК, му е определено за изтърпяване едно общо най-
тежко наказание „доживотен затвор“, при първоначален „специален“ режим, от което на
основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение ЗПС.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено на П. по НОХД № 1082/2005 г. по
описа на PC-Видин.
С Решение № 680/24.01.2008 г., постановено по ВНОХД № 1058/07 г. по описа
на САС, определеното на осъдения общо наказание „доживотен затвор“ е било заменено с
общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 20 години.
С Решение № 167/09.06.2008 год., постановено по НД № 143/08 г. по описа на
ВКС е бил оставен в сила постановения от САС съдебен акт.
Осъденият К. Т. П. е постъпил в пенитенциарното заведение на 24.12.2005 г.,
като до 23.12.2008 г. е търпял приведеното в изпълнение наказание "лишаване от свобода",
наложено му по НОХД № 1082/05 год. по описа на PC-Видин. След тази дата е започнал
изтърпяване на общото наказание от 20 години „лишаване от свобода“, наложено му по
НОХД № 146/07 г. по описа на ОС Видин.
Към 20.10.2021 г., съгласно представената справка, осъденият П. е изтърпял
фактически – 12 години, 9 месеца и 27 дни; от работа – 10 месеца и 24 дни или всичко - 13
години, 8 месеца и 21 дни. Остават за изтърпяване 6 години, 3 месеца и 9 дни. Макар и
формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си,
което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата
по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема
предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения П. –
наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за К.П. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска – 80 т., с фиксирани множество проблемни зони, по които да се
работи.
При осъдения рискът от рецидив, макар и снижен, е в границите на средните
стойности, оценен с 65 точки, което говори за сериозна възможност от ново престъпно
деяние, като в допълнение е добавено, че ресурса на осъдения за законосъобразен начин на
живот е ограничен. Особеното е, че рискът от сериозни вреди за персонала на затвора е
нисък, но за самия осъден, за лишените от свобода и за обществото е в средните стойности,
предвид високата обществена опасност на извършеното от него деяние и липсата на
контрол, като този риск от сериозни вреди е твърде вероятен.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице обстоятелства за поправянето му, в
действителност липсва такова отношение към факторите, които са го довели до осъждане.
2
Отразено е, че при извършеното престъпление /грабеж, придружен с убийство/ у П. липсва
емпатия към жертвата и смята присъдата си за несправедлива. Не поема изцяло отговорност
за постъпките си.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият
момент са актуални и не са снижени до някаква минимална стойност. В текущия доклад в
тази насока се сочи, че осъденият П. е интегриран в криминална среда; че в
пенитенциарното заведение, при конфликт с друго лице, лишено от свобода, реагира
агресивно, за което има наложено дисциплинарно наказание за физическа саморазправа с
лишен от свобода. Силно егоцентричен, изисква внимание и уважение, без другите да
схващат необходимостта да му отговарят със същото. Поради това подозира враждебност в
действията на другите лишени от свобода и представители на администрацията. Не зачита
напълно собствеността и правата на другите хора и границите на личната свобода.
Според приложения по делото последен доклад, отношението му към плана на
присъдата е формално, проявява привидна активност при реализирането му. Очаква
специално отношение и смята, че околните са му длъжни. Много често проявява и
неоснователни претенции към администрацията. Проблемните зони с дефицит продължават
да са неразпознаването и неосъзнаване докрай на проблемите си, което води до
невъзможност и неспособност за разрешаването им. Липсват подобрени умения за
самоконтрол и целенасоченост, както и социално приемливи модели на поведение.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид посочените сравнително високи стойности на риска от 65 точки, а и поради
факта, че данните за неговата личност сочат, че извън местата за лишаване от свобода,
същият представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи,
извеждащи непреодолян риск за вреди по отношение на обществото. Поради изложеното и
твърдяното от осъдения поправяне има само декларативен характер.
Твърдението на осъдения за доброто му поведение, настоящата инстанция
намира за неотговарящо на истината, предвид наличните в досието му 15 заповеди за
дисциплинарно наказание за намерени вещи, непозволени за притежание от лишените от
свобода, съгласно вътрешния правилник на затвора. 19-те награждавания съвсем не може да
се приемат като доказателства за поправянето на осъдения, а положения от него труд, който
настоящата инстанция намира за спорадичен, предвид големия срок на наложеното
наказание, е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода”.
Предвид тези обстоятелства не са налице никакви доказателства за поправянето
на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна
предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето
поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.
Изложеното не се променя съществено от 11-те месеца положен труд от П., който
срок, на фона твърде строгото му наказание от 20 години „лишаване от свобода“ изобщо не
е индикатор за добро поведение, още повече, че както бе посочено по-горе, полагането на
3
труд е в интерес на осъдения. И в това отношение обаче, осъденият П. не е показал стремеж
към подобряване на поведението си, защото при търсене на работа предявява претенции,
като желанието му е да бъде ангажиран без да се заплаща труда му. тъй като не иска да
плаща присъденото от съда обезщетение за причинени неимуществени вреди на
пострадалите лица. След като е бил назначен на длъжност „клисар“ в местния параклис, е
бил освободен поради дисциплинарни нарушения.
При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за
трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на
Затвора Враца, според когото предвид цялостното поведение на осъдения П., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на
наказанието не са постигнати в цялост.
Категорично доказателство, че осъденият все още не се е поправил, е липсата на
заповед на Началника на Затвора-Враца, за промяна на режима на търпяното от него
наказание, от „специален“ на по-лек за изтърпяване на остатъка от наказанието му.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 20.10.2021 г., постановено по
ЧНД № 508/2021 г., по описа на Окръжен съд - Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4