Р Е Ш Е Н И Е № 60

 

гр. В.,  09.03.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд………….… наказателно отделение в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П.Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 44……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Н.Н.Т., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 19-0953-000824/1507.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На  06.06.2018 г. в 12.49 часа на път II-11 в с. А., обл. В., ул. „А.“, до мелница „А.“, км 15+400 в посока от гр. В. към гр. М., при въведено с пътен знак В – 26 в комбинация с табела Д – 11, жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА1474ХА, негова лична собственост, със скорост от 95 км/ч при ограничение на скоростта за населеното място от 40 км/ч, с наказуемо превишение от 52 км.ч, след приспадане на 3 км/ч в полза на водача, като нарушението е установено със система да видеоконтрол TRF1-M с радар 645, записваща дата, час, регистрационен номер на МПС и място на заснемане, като нарушението е фиксирано в клип № 3940/06.06.2018г.      

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Т.Б. – актосъставител и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за установено, че датата на констатираното от контролните органи нарушение е 06.06.2018г., налице е отказ от попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП на 13.12.2018 г., АУАН е съставен на 21.02.2019г., а НП е издадено на 15.07.2019г. спазен е претендираният за нарушен в жалбата давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от установяване на нарушителя, който според съда започва да тече от 13.12.2018г., като е спазен и едномесечният срок от извършване на нарушението, както и шестмесечният срок за издаване на НП, който започва да тече от съставяне на АУАН.

           Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Видно от докладна записка на л. 11 по делото, както и от съдържанието на АУАН, актът е изпратен на СДВР – ОПП, като същият е връчен и предявен на нарушителя.

           Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Неотразяването н АУАН на местоработата, длъжността и невписването на номер на СУМПС в АУАН са несъществени процесуални нарушения, като освен това в случая процесното нарушение не касае правоспособността на водача и СУМПС е издадено след съставяне на АУАН на 18.04.2019г. като контролният талон е издаден на същата дата.

            Поради това съдът приема доводите в жалбата в тази насока за неоснователни, както и доводът в жалбата за липса на компетентност на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления. Последното личи от приетата по делото заповед №515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи в т. 2.7. се делегира компетентност на началниците на СПП при ОДМВР да издават наказателни постановления съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. 

           Съдът приема за неоснователен и довода в жалбата за това, че жалбоподателят след датата на нарушението е посетил местопроизшествието и е установил, че пътният знак е зацапан, като за това не са представени каквито и да било доказателства по делото и това не е привързано към датата на нарушението.               

          Както в акта, така и в наказателното постановление, изрично е описано нарушението, като е посочена точно законовата разпоредба, която е била нарушена, т.е. описаното деяние правилно е подведено под конкретната правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Спазени са изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като в АУАН и НП е налице идентитет между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай е налице единство между фактическата обстановка (описанието на нарушението) в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП и посочените законни разпоредби, които са били нарушени виновно. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят на 06.06.2018 г. в 12.49 часа на път II-11 в с. А., обл. В., ул. „А.“, до мелница „А.“, км 15+400 в посока от гр. В. към гр. М., при въведено с пътен знак В – 26 в комбинация с табела Д – 11, е управлявал МПС управлявал лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА1474ХА, негова лична собственост, с наказуема скорост 95 км/ч., превишение от 52 км/ч с приспадане на 3 км/ч  при ограничение 40 км/ч, въведено с пътен знак В26 и в комбинация с табела Д 11, в населено място, като деянието в АУАН и НП правилно и законосъобразно  е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Отразена е и системата за видеоконтрол, която е заснето нарушението - TRF1 - M с радар 645, записваща дата, час, регистрационен номер на МПС и място на заснемане, като нарушението е фиксирано в клип № 3940/06.06.2018г.   Приложен е и протокол за проверка на техническото средство, от който личи, че системата за видеоконтрол е била годна за употреба при заснемане на нарушението. Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на  чл. 182, ал. 1, ал. 6 от ЗДвП, като са наложени предвидените в нея административни наказания  „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, като размерът на наказанията е фиксиран от закона.  

           Нарушението е доказано от обективна и субективна страна, което се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства.   По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно - следствена връзка между деянието и общественоопасните последици, изразили се в засягане на обществените отношения, регламентирани от ЗДвП и касаещи безопасността при движение по пътищата при управление на МПС, характеризиращи се с по-висока степен на обществена опасност, тъй като касаят здравето и живота на участниците в движението, като случаят не е маловажен.

           Поради изложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0953-000824/1507.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя Н.Н.Т., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, ал. 6 от ЗДвП – „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..    

                                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : А.Д.