Р Е
Ш Е Н
И Е №
02.06.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа
година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №108 по описа на съда за 2021г.
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Образувано е по жалба
на „Групова практика за първична дентална помощ В. – АБ“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от А.Б.Ж., чрез адв. Р.Ж. против Заповед за налагане на санкции
№ РД-19-50/29.01.2021г. на Директора на РЗОК Стара Загора.
Жалбоподателят
твърди, че жалената заповед била незаконосъобразна, като постановена при
неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения на административно-производствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Коментира разпоредбата на чл.88 от НРД за ДД
за 2020-2022г., като в заключението сочи, че заповедта за налагане на
наказанията била мотивирана с вменяване на лекаря по дентална медицина на
задължения, които отсъствали в разпоредбите на НРД, а именно прегледът да бил
отразен в информационната система на НЗОК. Разширявайки приложното поле на
чл.88, органът издал незаконосъобразен акт в частта на т.1, т.3 и т.5 от
заповедта.
На следващо място
оспорва и фактическите констатации на органа по т.2 и т.4 от заповедта, като оспорващият
твърди, че същите не отговаряли на обективната истина. Признава се, че д-р Б.
не бил отчел извършената от него и удостоверена
в съот. амбулаторни листи /АЛ/ дейност с код 101 /обстоен преглед със
снемане на орален статус/ пред НЗОК, за което да му бъдело заплатено от НЗОК,
но това било в негов ущърб, но не можело да му се вменява като нарушение, тъй
като негово било правото да взема решение дали да отчита съотв. дейност или да
не я отчита.
На последно място се
претендира, че органът наложил за всяко нарушение отделна санкция в средните
граници, въпреки изложените по-горе доводи.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., не се представлява.
Ответникът, редовно
призован в с.з., изпраща представител. Същият оспорва жалбата като
неоснователна и моли тя да се отхвърли. Заповедта била законосъобразно
издадена, вкл. и при правилно приложение на закона. В депозирана писмена защита
се излагат подробни доводи по същество на спора и в защита на тезата за
законосъобразност на процесния административен акт.
Съдът, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното :
На 03.02.2020г. между
НЗОК, в качеството му на възложител и Групова практика за първична дентална
помощ В.- АБ ООД, в качеството му на изпълнител на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗО и в
съотв. с НРД за ДД за 2020-2022г. бил сключен договор № 241276 за оказване на
първична извънболнична дентална помощ, ведно с Приложение №1, съдържащ данни за
лекарите по дентална медицина, оказващи извънболнична дентална помощ по
договора.
Със заповед №
РД-18-84/06.01.2021г. Директорът на РЗОК Стара Загора наредил извършване на
проверка по документи за период от 06.01.-05.02.2021г. на Групова практика за
първична дентална помощ В.- АБ ООД относно извършване на обстоен преглед на
здравно осигурени лица /ЗОЛ/. Проверката била възложена на Я.К., контрольор в
отд. ДКИИМПДА. Заповедта била връчена на представител на проверяваното лице на
20.01.2021г. /л.13/. За резултатите от документалната проверка бил съставен от Я.К.
Протокол № 66/20.01.2021г., който бил връчен на представител на проверяваното
лице на 20.01.2021г. С него били направени констатации за допуснати пет
нарушения на чл.88, ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022Г. по амбулаторни листи /АЛ/
№449/02.10.2020г. издаден на ЗОЛ В.К.; №866/25.11.2020г., издаде на ЗОЛ Д.Т.;
№748/09.11.2020г., издаден на ЗОЛ А.К.; №754/10.11.2020г., издаден на Д.Д..и
№551/12.10.2020г. издаден на ЗОЛ А.С.. На проверяваното лице бил даден 7 дневен
срок за представяне на възражения по направените от контрольора констатации.
На 29.01.2021г. на
осн. чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.155, ал.1 от НРД за дентални дейности за
2020-2022г. и във връзка с извършената проверка на индивидуален договор /ИД/ №
241276/2020г. на оспорващия със Заповед № РД-19-50 били наложени пет броя
финансови санкции в размер от по на 70 лева или общо 350 лева. Заповедта била
получена на 05.02.2021г., а жалбата до съда била подадена чрез органа на
16.02.2021г.
По делото се прилагат
още : АЛ №№449; 676; 748; 526; 551 /приложение на жалбата/; АЛ №866 /л.20/; АЛ №754 /л.26-27/;
допълнителни споразумение №№1-6 към ИД /л. 39-45/.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на
жалбата – същата е процесуално допустима, като направена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол
административен акт, пред местно компетентния административен съд. Не се
установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата
без разглеждане като недопустима.
Съдът дължи служебна
преценка за валидността и законосъобразността на процесната заповед, като
констатира следното:
По валидността – по
арг. на чл.74, ал.5 от ЗЗО Директорът на съотв. РЗОК има материално-правното
правомощие да издаде акт, с който да наложи финансови санкции. Конкретен
издател на оспорваната заповед е Директорът на РЗОК Стара Загора, като не се
повдига спор, че именно д-р Ж.З.изпълнява тази длъжност към момента на
постановяване на акта. Ето защо, Съдът приема извод, че заповедта, която
оспорва жалбоподателя, е един валиден индивидуален административен акт. Не е
налице основание за обявяването му за нищожен.
Съдът не намира данни
от доказателствата, приети по делото, които да обосновават извод за нарушения
на общите изисквания на АПК за съдържание и форма на властническото
волеизявление, тъй като същото е обективирано в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл.59 от АПК. Според настоящия състав при провеждане на
особеното производство по издаване на заповедта за налагане на санкции няма
допуснато и съществено процесуално нарушение на общите и специалните такива
правила, т.е. такива, които да водят до нарушаване правото на защита на
засегнатото лице. Макар проверяваното лице, настоящ жалбоподател да е уведомен
за разпоредената от Директора на РЗОК проверка едва на 20.01.2021г., при
условие, че заповедта за нейното нареждане е от 06.01.2021г., Съдът не намира
това за съществено нарушение, тъй като самата проверка е само документална, въз
основа на намиращите се в РЗОК писмени данни. Няма спор, че заповедта е връчена
на лице, представител на Груповата практика за първична дентална помощ. В
съотв. с чл.74, ал.2 от ЗЗО проверката е извършена от лице по чл.72, ал.2 от ЗЗО – длъжностно лице при РЗОК Стара Загора, контрольор и по това не се повдига
спор от жалбоподателя. Именно от това длъжностно лице след извършване на
документалната проверка e съставен
задължителния, съгласно чл.74, ал.3 протокол, с който се правят конкретни
констатации за допуснати нарушения по см. на чл.73, ал.1 от ЗЗО. Данните сочат,
че представител на поверявания субект е запознат с тези констатации, както и с
възможността да се представи становище от него до Директора на РЗОК относно
установяванията при проверката. В конкретния случай такова становище не е
направено в 7 дневен срок по връчване на протокола, като процесната заповед е
издадена след изтичането на този срок.
Ето защо не се
установяват основанията по чл.146, т.2-3 от АПК, които да обосновават извод, че
процесният акт е незаконосъобразно издаден.
Относно
съответствието на заповедта с приложения материален закон, Съдът намира
следното:
С жалената заповед на
оспорващия са наложени пет самостоятелни санкции от по 70 лева, като по всички
тях се претендира допуснато нарушение на чл.88, ал.1 -2 от ЗЗО.
По т.1 от
заповедта се коментира АЛ №
449/02.10.2020г., издаден на ЗОЛ В.К. за дейност с код 301 на зъб с код 21,
като според констатациите на контрольора в информационната система на НЗОК
липсва обстоен преглед за установяване на орален статус на това лице за 2020г.
Твърди се от фактическа страна, че на 02.10.2020г. ЗОЛ за първи път посещава
лечебното заведение, което е налагало да му се извърши обстоен преглед със
снемане на орален статус и тя да бъде отразена в АЛ, преди да бъде извършена
дейността с код 301. Допълнително се визира в заповедта, че в представеният АЛ
№449 на хартиен носител има отбелязване на обстоен преглед със снемане на
орален статус, но той липсвал в информационната система на НЗОК. Прието е, че
това нарушение е за първи път.
Съгласно чл. 88, ал.1 от НРД, при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на орален статус на ЗОЛ, а съгласно ал.2- общопрактикуващият лекар по дентална медицина и лекарят по дентална медицина – специалист, задължително попълват за всяко ЗОЛ месечен "Амбулаторен лист" (бл. МЗ – НЗОК № 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на орален статус и/или оказаната дентална помощ.
Приложените от самия орган
писмени доказателства, които не се оспорват, вж. л. 17/18, еднопосочно сочат на
пълно изпълнение на вменяваните от въпросната норма от НРД задължения от страна
на лечебното заведение /ЛЗ/. Тези доказателства сочат, че при първото посещение
на ЗОЛ В.К. при оспорващия на същата е
направен задължителния общ преглед за снемане на денталния й статус и това е
отразено в АЛ /вж. л.18/, издаден по утвърден образец. Т.е. така се изпълва
изискването на чл.88, ал.1 от НРД, както и това по ал.2 от текста. Във
визираната от органа норма на чл.88, не се съдържа изискване в смисъла, който
претендира ответника в заповедта, че данните за този обстоен преглед следва да
се въвеждат в информационната система на НЗОК. Задължението на ЛЗ се свежда единствено до
извършване на обстоен дентален преглед при първото посещение на ЗОЛ и до отразяване на тази дейност в АЛ, а именно
това се доказва да е направено. Ето защо в нарушение на приложения закон,
ответникът приема в т. 1 от заповедта, че е налице основанието по чл.147, ал.1
от НРД за дентални дейности от 2020-2022г. за налагане на финансови санкции,
тъй като не се доказва твърдението на органа, че има извършено нарушение на
условията и реда за оказване на дентална помощ по отношение на конкретното ЗОЛ.
Ето защо жалбата в тази й част се явява основателна.
По идентичен начин следва да се
разреши и спора относно наложените санкции на осн. чл.147 от НРД за ДД за
нарушенията, описани в т.3 и т.5 от заповедта. Няма спор, че от посочените в
т.3 и т.5 данни също се установява, че въпросните ЗОЛ за първи път, съотв. на
09.11.2020г. и на 12.10.2020г. имат своето първо посещение при дентален
специалист. Няма спор, че това е отразено в издадените АЛ, съотв. с №№ 748 и
509, както и безспорно се установява, че в документите се обективират данни,
както за извършени обстойни преглед на зъбен статус на конкретния пациент, така
и данни за извършена и друга медицинска дейност с код 508, съотв. код 509 /вж.,
л.23 и л. 30/.
При тези фактически
установявания, Съдът отново приема извод, че не се доказва да има извършено
нарушение на чл.88, ал.1-2 от НРД. Както вече се посочи по-горе, визираната норма, не съдържа изискване в
смисъла, че данни за този преглед следва да се въведат и в информационната
система на НЗОК. ЛЗ има задължението да
извърши обстоен дентален преглед при първото посещение на ЗОЛ, както и това да
бъде отразено в АЛ, а именно това се доказва да е направено и в случаите, описани
в т.3 и т.5 от заповедта. Ето защо в нарушение на приложения закон, ответникът
приема в посочените части от заповедта, че е налице основанието по чл.147, ал.1
от НРД за дентални дейности от 2020-2022г. за налагане на финансови санкции,
тъй като не се доказва твърдението на органа, че има извършени нарушения на
условията и реда за оказване на дентална помощ по отношение на конкретните ЗОЛ.
Жалбата и в тези й части също се явява
основателна.
Оспорването е основателно и в
частите му против т.2 и т.4 от процесната заповед. Във фактическата обосновка,
дадена от органа в т.2 от заповедта, същият сочи, че ЗОЛ Д.Т., на когото е
издаден АЛ № 866, за първи път посещава ЛЗ на 25.11.2020г., като видно от
данните от преписката, л.20 от делото, несъмнено в така визирания АЛ № 866 на
ЗОЛ Д.Т. не се обективират данни да е извършен обстоен преглед на денталния
статус на този пациент, а се съдържат само данни за извършена дейност с код
301. Към жалбата обаче се прилага писмено доказателство /л. 4/, чрез което
установената от органа фактическа обстановка се оборва, тъй като се
удостоверява чрез неоспорения документ, че това ЗОЛ за първи път посещава
денталния специалист на датата 29.10.2020г,
а не на датата 25.11.2020г., като на тази по-ранна дата на същото е извършен обстоен
преглед на зъбния му статус от дентален специалист и тази дейност е отразена в издаден
АЛ с № 676.
В т.4 от заповедта отново се
претендира от органа, че на ЗОЛ Д.Д..при извършения му първи преглед при
дентален специалист на дата 10.11.2020г. в АЛ №754 няма отразени данни за
извършен обстоен преглед и това е така, видно от л. 27, но тези установявания
на органа отново не кореспондират на обективната истина, тъй като от
приложеното към жалбата неоспорено писмено доказателство /л. 6/ се доказва, че
първият преглед за годината на този пациент е един месец по-рано, на
12.10.2020г. и в издадения тогава АЛ №526 има отразена дейността на извършения
обстоен преглед с код 101, като така се изпълват изискванията на чл.88, ал.1-2
от НРД за ДД за 2020-2022 година.
С оглед горните доводи, Съдът
намира, че процесната заповед изцяло е издадена в нарушение на материалния
закон и се установява наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК същата да се
обяви за незаконосъобразна. Жалбата е изцяло основателна. Оспорващата страна не
прави искане за присъждане на разноски по делото, поради което такива не й се
следват.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на „Групова практика за
първична дентална помощ В. – АБ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А.Б.Ж.,
Заповед за налагане на санкции № РД-19-50/29.01.2021г., издадена от Директора
на РЗОК Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщението му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: