Решение по дело №2020/2020 на Административен съд - Пловдив

 

                                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1911

 

 

Град Пловдив, 28 октомври 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.а.н.д. № 2020 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. М.М., против решение № 1103 от 09.07.2020г., постановено по АНД № 1239/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, което е отменено наказателно постановление № 482578 – F503843/06.12.2019г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „обслужване“ на  ТД НАП-Пловдив, с което на „Градски Археологически музей“ гр. Хисаря на основание чл.180, ал.2 от Закона за данъка върху добавена стойност е наложено административно наказание  - имуществена санкция в размер на 1793,78 лв., за нарушение на чл. 180 ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал.1 и ал.2, вр. чл. 102 ал.3 т.1 ЗДДС и чл. 112 ал.1 ППЗДДС.

Ответникът - Градски археологически музей - гр. Хисаря, чрез процесуалния си представител адв. Д., счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима.

 

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че  при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви са били по своето естество доставките, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми, то наказаното лице е поставено в неяснота и следва да предполага кои са конкретните факти, които би могло да оборва. Съдът е посочил, че съобразно константната практика на Административен съд Пловдив, неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставките, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП, представлява съществено процесуално нарушение и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП, като подробно са описани решения на съда в тази връзка.

Твърденията на касатора, че за периода 01.10.2017г. – 31.10.2017г. проверяваното лице е извършило доставки на територията на страната в размер на 10762,70 лв. и изискуем ДДС в размер на 1793,78 лв. видно от представените документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП.

Настоящият касационен състав на Административен съд –Пловдив намира за установено следното:

По отношение конкретния данъчен период в НП и АУАН действително не съдържат индивидуализирани данни, които да бъдат проверени със съпоставка на приложените в хода на делото писмени доказателства. протокол № **********/08.08.2019г. е единственият документ, на който се позовава административно-наказващия орган, но документът касае информацията за достигнало облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 ЗДДС в размер над 50 000лв. за последните 12 месеца преди текущия. Цитираният протокол съдържа стойности на отчетен облагаем оборот във ФП на ФУ за различни периоди, извлечени от представени месечни отчети. Стойностите не са помесечни, а обобщени.

При тези данни правилно ПРС приема, че преписката не съдържа информация за облагаемите доставки за периода 01.05.2017г. – 31.10.2017г., формиращи стойност 10762,70 лв. и изискуем ДДС в размер на 1793,78 лв. С други думи, фактическото основание, въз основа на което е приложена санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС, съдът правилно е приел, че не е обосновано.

Административно – наказващият орган е длъжен да опише нарушението ясно и убедително да докаже същото. Съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити – в частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно доказателствата, които потвърждават нарушението. Липсата на доказателства, потвърждаващи нарушението води до извод, че волята на административния орган не е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие. Правилни са изводите на ПРС по отношение конкретизирането на фактите, касаещи административното нарушение – в етап на съдебно оспорване на НП: индивидуализирани факти и обстоятелства следва да са отразени в АУАН с предявяването му, или в НП. Верен е извода за невъзможност отговорност на нарушител да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, разкрити в хода на съдебното производство, които не са посочени в АУАН или не са част от административно-наказателната преписка.

В този ред на мисли са и изводите на районния съд за поставяне на съда в позиция на тълкуване на действителната воля на административно-наказващият орган, което е недопустимо. Отбелязва се, че дори да не е спорна фактическа установеност, нарушителят има право на оспорване на НП, за законосъобразността на което в случая ПРС е осъществил дължимата проверка в цялост. В заключение се достига до единствения извод, че липсата на конкретните данни относно индивидуализирани облагаеми доставки на стоки за процесния данъчен период води до извод за необоснованост на НП, защото съдът не може да провери верността на изложените констатации и да постанови правилен съдебен акт.

Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН.

Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XXI състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1103 от 09.07.2020г., постановено по АНД № 1239/2020г. по описа на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Градски археологически музей - гр.Хисаря, с ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                    

 

                                                                               2.