Решение по дело №333/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - П.

Р Е Ш Е Н И Е

№    1489

гр. П.,  09.08.2023год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - П., ІI отделение, XIII състав в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и третата година в състав :                                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

с участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 333 за 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ПАРКО 2023“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление , гр. П., ул. „Кр. Раковски“ № 19, чрез процесуалния му представител адв. М., против ,  срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-54-0121338/30.01.2023 г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“  П. в ЦУ на НАП, с която е наложена  Принудителна административна мярка запечатване на търговски обект — паркинг, находящ се в гр. П., ул. „О.П.“ № 20, стопанисван от „П.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата са изложени възражения срещу законосъобразността на заповедта  и се моли за нейната отмяна. Според жалбоподателя изводите на административния орган се основават на общи мотиви и без конкретна обосновка т.е. само на предположение.

Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни дейности“ П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ю-т Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък с разноските.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок след провеждане на производство и по административно обжалване на акта, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 21.01.2023 г. органите по приходите са извършили проверка  в търговски обект, находящ се в гр. П., ул. „О.П.“ № 20, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е била  извършена контролна покупка на услуга за паркиране на служебен автомобил с per. №*** на 21.01.2023г. в 16:21 ч. от служители на НАП, като е било извършено плащане  при взимане на автомобила,, за което не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел „Daisy Expert SX01” с ИН на ФУ DY543656 и ИН на ФП 36702129, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на разпоредбите на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.

За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №000453/21.01,2023г. Установено е било и наличие на положителна касова разлика в размер на 37,00 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.

В писмените си обяснения  лицето - Н. А. С. - обслужващ паркинг е посочил, че установената разлика, се дължи на неиздаване на фискални касови бонове.

Съставен бил Протокол за извършена проверка сер, АА № 0121338/21.01.2023г.

Проверяващите са приели, че е налице състава на  на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.' на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на  основание на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС за наложили процесната ПАМ..

       При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 24 – 25).

         По направените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

 В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта, е посочен Протокол за извършена проверка сер, АА № 0121338/21.01.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

        По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби: съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

         По делото не се формира спор между страните, че магазинът, обект на проверката, е търговски обект, както и че действително за извършена продажба на стойност 3 лв. не е издаден фискален бон от ЕКАФП, регистрирано в него. В конкретния случай на оспорващия е вменено именно такова нарушение на ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

        За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от същия закон е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.

        Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

        В случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност  по чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.

        Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение.

. При проверката е била установена положителна касова разлика в размер на . Установено е било и наличие на положителна касова разлика в размер на 37,00 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки може да се наруши фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения интерес. По отношение разликата между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ се декларира неизгоден за проверяваното лице факт, а именно, че не е маркирана на ФУ извършена продажба на  предлаганите артикули.

         Съдът намира, че административният орган е изложил подробни мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна мярка, Изложени са мотиви относно местоположението на търговския обект.

          Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект  се налага за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 14 дни, като съдебният състав намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а именно  неспазване на данъчното законодателство, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за всяка една извършена продажба. Срокът е достатъчен, за да организира търговецът своята дейност така, че да спазва фискалната дисциплина.

         С оглед на гореизложеното Съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани, а реализирането на административнонаказателната му отговорност и стойността на извършената контролна покупка също са ирелевантни обстоятелства, тъй като при заплащане на извършена покупка в брой, би следвало веднага да се издаде фискална касова бележка.

При този изход на делото и при своевременно направеното искане, на ответника по делото следва да бъде присъдена сумата в размер на 240лв., съобразно представения списък с разноските.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПАРКО 2023“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление , гр. П., ул. „Кр. Раковски“ № 19, чрез процесуалния му представител адв. М., против ,  срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-54-0121338/30.01.2023 г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“  П. в ЦУ на НАП, с която е наложена  Принудителна административна мярка запечатване на търговски обект — паркинг, находящ се в гр. П., ул. „О.П.“ № 20, стопанисван от „ПАРКО 2023“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление , гр. П., ул. „Кр. Раковски“ № 19, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: