Р Е
Ш Е Н И Е
№………./…….07.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело
№663 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК
Застраховане““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А П Л и Р. К. Д.,
действащи чрез адв.Т.С., с адрес: ***, против Решение №4897/30.11.2018г.
постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с
която е уважен предявения от А.М.Д., с ЕГН **********, иск за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 5701.99лв., представляваща дължимо на
основание сключен на 20.04.2017г. Договор за застраховка “Каско на МПС“, клауза
“Пълно каско“, обезщетение за претърпени имуществени вреди от л.а. марка “**“,
модел “**“, с рег.№* **** **, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на
26.01.2018г., около 21.30ч. в гр.Варна, на кръстовището между бул.“Христо
Ботев“ и ул.“Д-р Пискюлиев“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лекият автомобил.
В жалбата
се излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал.
Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства, за размера на претърпените
вреди, тъй като предвид представеното удостоверение за техническа изправност на
процесното МПС, преди подаване на исковата молба, същия е следвало да приложи
разходно-оправдателни документи за извършения възстановителен ремонт, като
такива не са представени. Сочи се, че към датата на първото по делото открито
съдебно заседание, ищецът е разполагал с точната стойност на сумата, необходима
за ремонт на увредения автомобил, доколкото същият е възстановил щетите, но не
представи никакви доказателства за заплатената сума. Поддържа се, че в случая е
приложим чл.21, ал.1 от ОУ по застраховка “Каско“, според който когато бъде
установено, че ремонтно-възстановителните разходи са в размер на 70 % и повече
от застрахователната сума на МПС, т.е. “тотална щета“, увреденото МПС остава
собственост на застрахования и размерът на застрахователното обезщетение се
определя като от застрахователната стойност се приспадне размерът на запазените
части, възли и агрегати, а обезщетението се изплаща, след представяне на
документ, че МПС е бракувано. Твърди се, че само ако застрахованият по
застраховка “Каско“ представи доказателства за извършен ремонт в специализиран
сервиз на причинените, в резултат от застрахователно събитие, вреди на
застрахования автомобил, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства, при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност. На следващо място се, поддържа, че ако не се
съобразят конкретните разпоредби на КЗ и Общите условия, относими към
спецификата на настоящия случай, ще се допусне неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на застрахователя. Твърди се, че ако се приеме, че
застрахователят дължи заплащане на обезщетение за претърпени частични щети, то
общият размер на застрахователното обезщетение /присъдено и вече изплатено/ ще
бъде около 90% от размера на уговорената застрахователната сума от 10000лв.,
което противоречи на разпоредбата на чл.390 от КЗ, с която законодателят цели
предотвратяване на неоснователно обогатяване на застрахования, а именно при
щети, чиято стойност надвишават 70 % от действителната стойност на автомобила
да се прилага друг метод на обезщетяване-при условията на “тотална щета“.
Поддържа се, че неправилно, първоинстанционният съд, е приел, че щетите следва
да бъдат възстановени по средни пазарни цени за материали и труд на всички
увредени части и детайли, тъй като по този начин, ищецът ще получи сумата от
общо 8944.60лв., която 3242.61лв.-изплатени извънсъдебно и
5701.99лв.-присъдени, при действителна стойност на автомобила от 10500лв., т.е.
застрахованият ще получи около 85 % от стойността на МПС като застрахователно
обезщетение и отделно от това ще остане собственик на автомобила, чиито
запазени части след ПТП се равняват на поне над 65 % от стойността му. Поддържа
се още, че решаващият съд не е определил коректно общият размер на дължимо
застрахователното обезщетение, тъй като не е отчел заключението на вещото лице,
че действителната стойност на годните части от процесния автомобил, след
настъпване на застрахователното събитие, се равняват поне на над 65 % от
стойността му, определена от експерта на 10500лв. към датата на процесното ПТП.
На последно място се поддържа, че ако ищецът, е претендирал изплащане на
застрахователно обезщетение при условията на “тотална щета“, е следвало да
представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване
на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Сочи, се
последното задължение е въведено ех lege, като инициирането на
административната процедура, не е поставено в зависимост от това, дали
застрахователят, е изискал документа за дерегистрация или не. Твърди се, че
предприемането на процедурата по дерегистрация, е в правомощията на потребителя
на застрахователна услуга и в негова тежест, е представянето на предвидените в
закона доказателства. Твърди се, че изпълнението на това задължение и
установяването на стойността на запазените части, възли и агрегати,
предпоставят правилно начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение.
Алтернативно се твърди, че с оглед представеното удостоверение за техническа
изправност на МПС, ищецът е следвало да представи документи за извършени
разходи, отразяващи действителната стойност на извършения ремонт на процесния
автомобил след претърпяното ПТП. В заключение се поддържа, че макар ищецът да
не е представил удостоверение за прекратена регистрация на МПС и
разходно-оправдателни документи за извършения от него ремонт на МПС, общата
стойност на застрахователното обезщетение, следва да се определи при условията
на “тотална щета“. Твърди се, че при действителна стойност на процесния
автомобил от 10500лв. и посочени от вещото лице запазени части, възли и
агрегати в размер на 65 % от стойността на автомобила, дължимото обезщетение се
равнява на 35 % от 10500лв., или общо 3675лв., което води до извода, че
присъденото на ищеца обезщетение от 5701.99лв., заедно с вече изплатената сума
от 3242.61лв. е в силно завишен размер и води до неоснователно обогатяване на
застрахования за сметка на застрахователя. Моли се въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в уважителната му част и
да отхвърли предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.263 от ГПК въззиваемата страна-А.М.Д., е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се,
че решението в атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и обосновано.
Твърди се, че на основание чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а
съгласно чл.400, ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. Поддържа се още, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, то следва да се определи
на база действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие като се ползва заключение на вещо лице. Сочи се, че
според заключението на назначената по делото САТЕ, стойността на вредата по
средни пазарни цени към датата на събитието, е в размер на 8944.60лв., към
която сума следва да се прибави и сумата в размер на 1320лв. представляваща
цената за управляващия модул на въздушните възглавници или стойността на вредата,
е в размер на 10264.60лв. Моли се за потвърждаване на атакуваната част от
решението и за присъждане на разноски.
От страна А.М.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адреса***, офис 1, чрез адв.Й.А.,
също е подадена въззивна жалба, против горецитираното решение, в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 5701.99лв. до пълния заявен
размер от 6757.39лв., както и искът за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С въззивна
жалба, се поддържа становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. Поддържа се, че при
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие, на основание чл.405,
ал.1 от КЗ, застрахователя дължи застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл.386, ал.2 от КЗ. Твърди се, че неправилно
районният съд не е включил в размера на дължимото обезщетение, т.е. към сумата
от 8944.60лв., представляваща стойността на ремонта на автомобила по средни
пазарни цени и стойността на управляващия модул на въздушните възглавници,
който следва да се подмени и чиято стойност, според уточнението на в.л. в
о.с.з. е в размер на 1320лв., като труда за подмяната му е 1 час. Твърди се, че
застрахователя носи отговорност за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от настъпилото застрахователно събитие, поради което
след добавяне на стойността на управляващия модул на въздушните възглавници,
общата сума на ремонта възлиза на 10264.60лв. и надхвърля застрахователната
стойност на автомобила, която е в размер на 10000лв. и която се явява лимита на
дължимото обезщетение. Твърди се, че след приспадане от сумата от 10000лв. на
заплатените от ответника 3242.61лв., застрахователя дължи още 6757.39лв.
Относно претенцията за законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, се поддържа, че в конкретния случай
процесният автомобил е възстановен и годен за ползване. Ето защо становището на
първоинстанционният съд, че обезщетението за забава, се дължи от момента на
прекратяване на регистрацията на МПС, е неправилно, тъй като не е налице
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Сочи се, че правилото на чл.390,
ал.1 от КЗ, свързва значението на задължението за представяне пред
застрахователя на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването
на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, само с поставянето на
застрахователя в забава. Твърди се, че за да изпълни административното си
задължение за дерегистрация, собственикът е следвало да може да се легитимира с
удостоверение от самия застраховател. Твърди се, че забавеното изплащане от
застрахователя на сумата от 3242.61лв., сочи отказът му да приеме щетата като
“тотална“, което го поставя в забава, съответно мораторната лихва се дължи от
датата на исковата молба. Още повече, че в случая застрахованото лице, е
предприело действия по възстановяване на автомобила, поради което е в
невъзможност на прекрати регистрацията му. Поддържа се, че добросъвестният
избор на увреденото лице да поправи автомобилът си, при наличие на отказ да му
се заплати обезщетение, не може да се тълкува в негова вреда, съответно не
освобождава застрахователя от забавата. Моли се въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част и да уважи изцяло предявеният иск. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
В срока по
чл.263 от ГПК въззиваемата страна-ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че решението в частта, с която е отхвърлен иск за
присъждане на сумата над 5701.99лв. до пълния заявен размер от 6757.39лв., е
правилно и законосъобразно, макар и по различни от изложените от решаващия съд
доводи. Оспорва се становището на ищеца, че в застрахователното обезщетение,
следва да бъде включена сумата, необходима за подмяна на модула на въздушните
възглавници на процесния автомобил. Твърди се, че всички съставените описи и
техническа експертиза по Щета №0020-900-0084/2018г., извършени на 31.01.2018г.,
02.02.2018г. и 05.02.2018г., са подписани от застрахования, поради което следва
да се приеме, че увредените части и детайли на автомобила при процесното ПТП от
26.01.2018г., са единствено тези, които са включени в посочените три описа.
Поддържа се още, че със заключението на САТЕ се установява настъпила по
отношение на процесния автомобил “тотална щета“, поради което за да се дължи
лихва за забава, следва да се представят доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила на основание чл.390 от КЗ. Оспорва се твърдението,
че за да изпълни административното си задължение за дерегистрация, собственикът
на автомобила е следвало да може да се легитимира с удостоверение от самия
застраховател, тъй като същия не се нуждае от писмено удостоверение от застрахователя
по застраховка “Каско“ за да поиска дерегистрацията му от компетентните органи.
Моли се за потвърждаване на отхвърлителната част от решението и присъждане на
разноски.
От “ЗАД
“ОЗК Застраховане““ АД е подадена частна жалба, против Определение №966/18.01.2019г.
постановено по гр.д.№6864/2018г. на РС Варна, с което е уважена молбата на
ищеца, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение
№4897/30.11.2018г., в частта относно присъдените на ответното дружество
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, като е намален размерът им,
чрез изключване на претендираното адвокатско възнаграждение.
Поддържа се
със жалбата, че неправилно решаващият състав е приел, че представеното от
страната платежно нареждане, не съставлява документ, годен да установи, че
адвокатският хонорар в размер на 830лв., е заплатен от ответното дружество на
адвоката. Поддържа се, че въпросното възнаграждение е заплатено от ответника на
12.11.2018г. по посочената банкова сметка ***, което е видно от издадената адв.Т.С.
фактура №15/12.11.2018г. с отразена стопанска операция: окончателно плащане по
посочен договор на конкретна услуга. Сочи се още, че адвокатът е регистриран по
ЗДДС с ИН по ДДС: BG**********, считано от 19.09.2018г., поради което е задължен
да издаде данъчна фактура, след постъпване на плащане по негова сметка, след
тази дата, поради което въпросната фактура, издадена от адвоката за доверителя
му, удостоверява плащането на посочената в данъчната фактура сума /в този
смисъл Решение №211/05.01.2017г. по т.д.№1739/2015г. на ВКС, II т.о./. Моли се
за отмяна на атакуваният съдебен акт.
Ответникът
по частната жалба-А.М.Д., поддържа становище за неоснователността ѝ, тъй
като не са налице доказателства за реално извършено плащане на адвокатският
хонорар от страна на застрахователя. Сочи се, че представеното от насрещната
страна платежно нареждане не установява заплащане на претендираната сума,
защото в графата “статус на заявката“ е посочено “чака подпис, което показва,
че превода в размер на 830лв. по Договор за правна защита №53/21.06.2018г. не е
извършен. Твърди се, че платежното нареждане е изготвено, но нареждане към
банката да извърши превода не е направено, поради което документа не може да се
ползва като доказателство, че плащането е извършено. В заключение се поддържа,
че страната не е представила надлежни доказателства за плащане на
претендираният адвокатски хонорар в правно релевантния момент-най-късно до
даване ход на делото по същество, поради което такъв не му се следва. Моли се
за оставяне без уважение на жалбата срещу атакуваното Определение №966 от
18.01.2019г. и присъждане на разноски по настоящото производство.
От А.М.Д. е
подадена частна жалба, против Определение №3551/15.03.2019г. по гр.д.№6864/2018г.
на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в Определение №966/18.01.2019г., постановено по
същото дело.
Поддържа се
със жалбата, че след като е определил размера на действително направените от
ответника разноски възлизащи на 200лв. за заплатен депозит за изготвяне на
САТЕ, съдът неправилно е определил размерът който му се следва, съобразно
отхвърлената част на иска, а именно 1055.40 х 200 : 6757.39 = 31.24лв., а не
както е отразено в диспозитива на обжалваното определение в размер на
129.63лв. Моли се за връщане на делото на ВРС за поправка на допусната
от него очевидна фактическа грешка в Определение №966/18.01.2019г., като в
диспозитива на същото бъде отразено, че ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 31.24лв., представляваща сторени разноски съобразно
отхвърлената част на иска, а не 129.63лв. Претендират се разноските за
настоящото производство.
Ответника
по частната жалба “ЗАД “ОЗК Застраховане““ АД, не е подал отговор на същата.
В съдебно
заседание страните, поддържат въззивните си жалби и оспорват тези на другата
страна. Молят за уважаване на жалбите и за присъждане на разноски.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание с правно основание чл.386, ал.1, вр. с чл.405,
ал.1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, като след допуснато изменение на иска, се
претендира осъждане на “ЗАД “ОЗК- Застраховане“ АД да заплати на А.М.Д., с ЕГН **********,
сумата от 6757.39 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка
“Каско на МПС“ за имуществени вреди на л.а.******, с рег.№ *******, претърпени
в резултат от ПТП, настъпило на 26.01.2018г., около 21.30 часа, в гр.Варна, на
кръстовището между бул.“Христо Ботев“ и ул.“Д-р Пискюлиев“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба-14.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и
разноски.
В исковата
молба се сочи, че на 20.04.2017г. страните сключили Договор за застраховка
“Каско на МПС“, клауза “Пълно каско“, валиден до 20.04.2018г., със
застрахователна стойност от 10000лв. Сочи се още, че на 26.01.2018г., при
движение по бул.“Христо Ботев“ в гр.Варна, в посока кв.“Аспарухово“, при
маневра десен завой по ул.“Д-р Пискюлиев“, с цел избягване на удар с куче,
ищеца загубил контрол над застрахованият автомобил, което довело до удар на
същия в бордюра. За инцидента били уведомени застрахователя и контролните
органи, като последните съставили Протокол за ПТП. В резултат на удара, по
застрахованото МПС настъпили сериозни увреждания, които след оглед, били
описани подробно от служител на застрахователя. Твърди се, че сумата необходима
за ремонт на автомобила възлиза на 10000лв., като същата е определена след
справка в няколко сервиза. Поддържа се, че към момента на предявяване на иска,
ответника не е изплатил дължимото застрахователно обезщетение.
С
постъпилия от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на застрахователен
договор, с посочения от ищеца предмет, както и факта на осъществяване на
процесното ПТП. Поддържа се, че застрахователят е изпълнил коректно
задълженията по застрахователния договор , тъй като на основание чл.19, ал.1 и
ал.2 от ОУ и съгласно волята на застрахования е определил дължимото
застрахователно обезщетение “по експертна оценка“ в размер на 3242.61лв., която
сума е изплатена на ищеца. В тази връзка се оспорва твърдението на ищеца, че е
налице отказ от страна на застрахователя да заплати обезщетение. Поддържа се,
че предвид желанието на застрахования обезщетението да бъде определено на база
експертна оценка по методиката на застрахователя, ищеца може да претендира суми
за поправка на застрахованото имущество, само ако представи доказателства за
извършени ремонти в специализиран сервиз. Поддържа се още, че претендираната от
ищеца стойност от 10000лв. е едновременно недоказана и завишена, както и че при
положение, че се установят вреди в такъв размер, то ще е налице т.нар. “тотална
щета“, при която застрахованият е задължен да представени удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС. С
оглед неоснователността на главния иск се оспорва и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва, като наред това се сочи, че е налице
недобросъвестност на ищеца, който не посочил банкова сметка ***.***, ал.4 от
ГПК. Моли се за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани във насрещните въззивни жалби, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите,
инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В
разглеждания случай оплакванията на въззивниците-ищец и ответник, в
първоинстанционното производство, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд относно реда за определяне и размера на дължимото
обезщетение, както и на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника за заплащане на законна лихва. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
По делото
не е налице спор и от събраните писмени доказателства, както и от заключението
на САТЕ и от данните за извънсъдебното поведение на застрахователя, се
установява, че по отношение на собствения на ищеца л.а.******, с рег.№ *******,
между страните, е сключен Договор за застраховка “Каско на МПС“, клауза “Пълно
каско“, валиден от 20.04.2017г. до 20.04.2018г., със застрахователна стойност
от 10000лв. Установява се, че въпросният автомобил е увреден при ПТП, настъпило
на 26.01.2018г., около 21.30 часа, в гр.Варна, на кръстовището между
бул.“Христо Ботев“ и ул.“Д-р Пискюлиев“, за които увреждания пред
застрахователя е предявено искане за изплащане на обезщетение. На база
съответните огледи, описи и експертна оценка, застрахователят е определил
обезщетение в размер на 3242.61лв., което е платено на застрахования по банков
път на 11.07.2018г., т.е. след предявяване на иска /14.05.2018г./.
Видно е от
представения от ищеца заверен препис от Удостоверение за техническа изправност
на МПС, че процесния автомобил е минал
технически преглед на 19.05.2018г., като контролните органи са удостоверили, че
същия е технически изправен и може да се движи по обществените пътища.
Според
заключението на САТЕ, което следва да се кредитира като компетентно дадено и неоспорено
от страните, уврежданията на л.а.******, с рег.№ ******* се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Установява се, че стойността на разходите необходими за възстановяване на
щетите по посочения автомобил, към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени за нови
оригинални части и при средна цена на труда в сервизи разполагащи със
сертификат за качество ISO 9001:2008, възлиза на 13745лв. Стойността при ползване на части от алтернативен
доставчик и при средна цена на труда в сервизи извън посочените в предишния
вариант, възлиза на 8944.60лв. Определена по реда на методиката на
застрахователя за уреждане на претенции за обезщетение по застраховка “Каско“,
стойността на щетите възлиза на 6643.30лв. Пазарната стойност на процесния лек
автомобил към дата на
инцидента е в размер на 10500лв. Наличните запазени и годни детайли, и агрегати по увредения автомобил са на стойност на-малко 65% от пазарната му цена. Според уточненията на вещото
лице извършени в о.с.з., след задействане на системите за безопасност и по
конкретно на въздушните възглавници, контролният блок, който ги управлява не
може да се ползва повторно, като средната пазар цената на този електронен модул
е 1320лв., като е необходим 1 час за подмяната му при стойност на труда от
35лв.
Въз основа
на горното, въззивният съд намира следното:
В случая,
както се посочи по-горе, към момента на настъпване на процесното ПТП, страните
са били обвързани от валиден договор за имуществена застраховка, поради което и
според разпоредбата на чл.386, ал.1 вр. с ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
което обаче не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на
отговорност/. За действителна стойност на вредите се смята тази, срещу която
вместо увредената вещ може да се купи друга със същото качество, т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Наред с
това на основание чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5
от КЗ.
Според
заключението на САТЕ средната пазарна стойност за отстраняване на щетите по
процесния автомобил описани от застрахователят възлиза на 8944.60лв. Наред с
това настоящия състав на съдът намира, че при определяне на размера на вредите
претърпени от застрахования автомобил, към тази сума следва да се добави и
стойността за подмяна на модула, управляващ системите за безопасност на
автомобила, в частност въздушните възглавници и предпазни колани. Тази стойност
според уточненията на в.л. в о.с.з., заедно с цената за труда за подмяна
възлиза на 1355лв. В резултат, от което размера на вредите настъпили по
застрахования автомобил, възлиза на 10299.60лв. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че претенцията на ищеца изрично включва искане за репариране на
стойността на въпросният модул, както и че според заключението на в.л. веднъж
задействан контролният блок, който
управлява системите за безопасност на автомобила, не може да се ползва повторно
и следва да се подмени. В случая е безспорно, че част от системите за
безопасност на автомобила, а имено две от въздушните възглавници и предпазните
колани на водача и предния пътник, са сработили, което означава, че се е
задействал и модула за управлението им, който както вече се посочи, следва да
се подмени след употреба.
Доводите на ответника, че стойността на контролния модул не подлежи на
заплащане, тъй като същия не фигурира в описите на щетите изготвени от
служители на застрахователя и носещи подпис на застрахования, са неоснователни.
Това е така защото на възстановяване подлежат всички щети, които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие. Задействането на
защитните системи безспорно е причинено от процесното ПТП, а това неминуемо
води и до сработване на управляващият ги модул. Като краен резултат се налага
извода, че е налице причинно следствена връзка между процесния пътен инцидент и
нуждата от замяна на модула, контролиращ системите за безопасност на
автомобила, респективно, че стойността на същия попада в обхвата на дължимото
застрахователно обезщетение.
На следващо място според САТЕ пазарната стойност на застрахованият автомобил, към датата на инцидента
възлиза на 10500лв. Ето защо и предвид
факта, че стойността на възстановителният ремонт е 10299.60лв., по правилата на чл.386, ал.1 от КЗ
отговорността на застрахователя е ограничена до размера на застрахователната
стойност на автомобила, която в случая е 10000лв.
Възражението на застрахователя, че предвид избрания от застрахования
начин за определяне на обезщетението за вреди-по експертна оценка, на ищеца се
дължи обезщетение определено по експертна оценка въз основа на
действащата методика на застрахователя, е неоснователно. Вярно е, че според
съдържанието на подаденото от ищеца уведомление за щета, той е избрал този
метод на обезщетяване, а не според представени разходно-оправдателни документи за ремонт на автомобила,
но това не озадачава, че за застрахованият е отпаднала възможността да оспорва
оценката на застрахователя, включително и по съдебен ред. Като в последния
случай са приложими правилата на КЗ и по-конкретно императивните разпоредби
относно размера на дължимото обезщетение, приложението на които страните не
могат да дерогират със сключването на договор.
Неоснователни
се явяват и доводите, че при вече осъществен ремонт на автомобила, размера на
обезщетението следва да се определи само на база представени от застрахователя
разходно оправдателни документи. Последователната съдебна практика е възприела
разрешението, че при липса на документи удостоверяващи стойността на извършен
ремонт, за установяване на размера на вредата по правилата на КЗ, т.е. на средната
пазарна цена на ремонта, е допустимо ползването на експертно заключение,
какъвто е настоящия случай. За пълнота следва да се отбележи, че липсва
процесуално задължение за застрахования да притежава разходно-оправдателни
документи за ремонт на автомобила, с които да доказва претенцията си, а това
може да стане със всички способи предвидени в ГПК. Още повече, че фактурите,
работни карти и т.н., предвид характера им на частни документи, се ползват с
ниска доказателствена стойност
Неоснователно се явява възражението на ответника за приспадане от
дължимото застрахователно обезщетение на остатъчната стойност на полезните части и
материали от процесния автомобил при квалифициране на увреждането му като
“тотална щета“. Дори да се възприеме за достоверно, твърдението на застрахователя /предвид
непредставянето по делото на препис от ОУ по застраховка “Каско“/, че чл.21, ал.1 от ОУ, предвижда когато
ремонтно-възстановителните разходи са в размер на 70 % и повече от
застрахователната сума, размерът на обезщетение да се определя приспадане на
цената на запазените части, като същото се изплаща, след представяне на
документ за бракуване на МПС, то в случая тази хипотеза не е налице.
Действително разходите необходими за възстановяване на застрахованата вещ
надхвърлят застрахователната ѝ стойност към датата на увреждането, но с определянето на обезщетение в
размер на 3242.61лв., застрахователят е отрекъл наличието на покрит
застрахователен риск при условията на “тотална щета“. При това положение избора
на увреденото лице да поправи автомобила до пълната му техническа изправност,
не може да се тълкува в негова вреда. След като автомобила е напълно
отремонтиран, дерегистрацията му е ненужна, съответно не е възможно да се
коментира наличието на запазени части, тъй като същия е на 100 % годен. В този
смисъл доводите, че застрахованият се е обогатил неоснователно, са неправилни,
тъй като с възстановяването на веща в първоначалното ѝ състояние,
всъщност се е реализирал предмета на застраховката, а имено репариране на
настъпилите вреди, което е ограничено до лимита на поетата отговорност от
страна на застрахователят.
Предвид изложеното и доколкото по делото се установи, че ответникът
вече е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 3242.61лв., дължимото понастоящем застрахователно обезщетение, е
равно на разликата от тази сума и от застрахователната сума от 10000лв. Така
изчислено обезщетението възлиза на 6757.39лв. и е
равно на сумата предмета на претенцията на ищеца.
По
отношение на претенцията за закона лихва, както вече се посочи застрахователно
обезщетение не се определя при условията на тотална щета, поради което не са
налице предпоставките за приложение на чл.390 от ГПК, респективно не е необхода
дерегистрация на автомобила, а лихвата е дължима по общите правила, т.е. от
предявяване на иска.
Предвид
горното жалбата на застрахователят е неоснователна, респективно решението на първоинстанционния съд,
в частта, с която уважил иска за сумата от 5701.99лв. е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, в тази му част. Същевременно
жалбата на застрахованият е основателна и следва да
се уважи, като се отмени атакуваното решение в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над 5701.99лв. до пълния заявен размер от
6757.39лв. и в частта, с която законната лихва върху обезщетението е присъдена,
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесният лек автомобил.
При този изход на делото в
полза на въззивника-ищец в първоинстанционното производство, се дължат всички
направени и доказани деловодни разноски, чиито размер възлиза на 2397.30лв., от
които ***2.30лв. за първата инстанция и 1125лв. за въззивното производство. На
въззивника-ответник не се следват никакви разноски. В този смисъл, следва да се
отмени решението в частта за разноските и определението за имението му в тази
част, както и определението с което е отказана поправка на ОФГ в определението
за изменение на разноските.
С
оглед факта, че резултата от въззивните жалби поглъща като резултат изхода от
всяка от подадените от страните частни жалби, съответно срещу определението за
изменение на решение в частта за разноските и срещу определението, с което е
отказано допускането на поправка на ОФГ в определението за изменение на
разноските, то не се налага отделен коментар по въпросните частни жалби.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№4897/30.11.2018г. постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на
Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на А.М.Д., с ЕГН **********, против “Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК *********, за разликата над 5701.99лв. до 6757.39лв.
и е присъдена законна лихва върху
застрахователното обезщетение, считано
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията
на процесният лек автомобил, както и в
частта за разноските, ведно с Определение
№966/18.01.2019г. и Определение №3551/15.03.2019г., постановени по същото
дело, вместо което
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А П Л и Р. К.
Д., да заплати на А.М.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ****, сумата от 1055.04лв., представляваща
разликата между присъденото с Решение №4897/30.11.2018г. по гр.д.№6864/2018г.
на РС Варна, застрахователно обезщетение по Договор от 20.04.2017г. за
застраховка “Каско на МПС“, клауза “Пълно каско“, за увреждането при ПТП на
26.01.2018г. на л.а. марка “**“, модел “**“, с рег.№* **** **, в размер на
5701.99лв. до действително дължимият размер от 6757.39лв., ведно със законната лихва върху главницата от 6757.39лв., считано от датата на подаване на
исковата молба-14.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2397.30лв., представляваща деловодни
разноски, от които 1272.30лв. за първата инстанция и 1125лв. за въззивното
производство, за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4897/30.11.2018г. постановено
по гр.д.№6864/2018г. по описа на Районен съд Варна,
в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.