Решение по дело №291/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 14 август 2019 г.)
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20197140700291
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

      № 327/08.07.2019 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав, в съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар       Антоанета Лазарова                                                   разгледа

Адм.дело №291/2019г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 Закон за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл.145 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).

         С решение №8946/12.06.2019г. по адм.дело №684/2019г. на ВАС е отменено Решение №532/18.10.2018г. по адм.дело №328/2018г. на Административен съд Монтана и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания за изясняване на релевантни за спора обстоятества.   

Образувано е по жалба на А.Н.З. ***, срещу Заповед №РД-15-188/04.05.2018г. на Кмета на Община Берковица, с която е наредено премахване на незаконен строеж – „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Б*** ПИ 07510.302.47 по КК на с.Б*** . В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се моли да бъде отменена. В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. 

         Ответникът по жалбата не взема становище. 

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Кмета на Община Берковица, с която е наредено премахване на незаконен строеж – „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Б*** ПИ 07510.302.47 по КК на с.Б*** . Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че в случая се касае за незаконен строеж пета категория, който е изграден без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Административния орган е приел в мотивите се, че за строежа няма издадено разрешение за търпимост. В административния акт е посочено, че строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, което е мотивирало административния орган да издаде оспорения административен акт.

От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:

При извършена проверка с Констативни актове обр.1 и обр.2 №4/26.10.2016г. (л.76-80 по делото),  длъжностни лица при Община Берковица са констатирали, че строеж „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Б*** ПИ 07510.302.47 по КК на с.Б*** е изгладен без разрешение за строеж и стройтелни книжа, тоест в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ. Срещу съставените констативни актове е постъпило възражение вх.№СИПС 94-00-10 от 17.11.2016г. (л.83-85 по делото), с което оспорващия е възразил срещу констатациите в тях и е ангажирал доказателства, който да установяват здравословното му състояние и книжа свързани със собствеността на строежа и поземления имот.

С оспорената в настоящето производство Заповед №РД-15-188/04.05.2018г. на Кмета на Община Берковица е наредено премахване на незаконен строеж – „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Б*** ПИ 07510.302.47 по КК на с.Б*** , като видно от приетата на л.103 по делото разписка административния акт е съобщен на оспорващия на 13.06.2018г., тоест жалбата с вх.№СИИС-94-00-10/19.06.2018г., с която е оспорена нейната законосъобразност е подадена в законоустановения срок и е допустима.

От така описаната фактическа обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната и приета и неоспорени по делото съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ. В настоящият случай в административния акт е посочено, че описания строеж е пета категория, като тази констатация се споделя и от настоящата съдебна инстанция по аргумента на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ ЗУТ, тоест налице е компетентност на административният орган издал оспореният административен акт.

Административния акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали административния орган да го издаде. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия и да са опорочили съществено воденото административно производство по издаване на оспорения административен акт.

Административния акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като в случая от приетата по делото съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице арх.Т*** , която се кредитира изцяло от съда, като обективна и безпристрастна и която не се оспорва от страните, се установява, че строежа е изграден без разрешение за строеж и строителни книжа, тоест същия е незаконен като изграден в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗУТ, която е действаща към момента на изграждането му през 2008г. Строежа не е допустим по действащите правила и норми към момента на изграждането му, тоест не е търпим по смисъла на §16 ПР ЗУТ и §127 ПЗР ЗИД ЗУТ, както се установява от изготвеното от вещото лице арх.Т*** заключение по приетата съдебно-техническа експертиза. Така установеното по делото дава основание да се приеме, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.225а, ал.1 ЗУТ дава основание на кмета на община да премахне незакон строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, които е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.

По разбиране на настоящият съдебен състав оспорения административен акт е несъответства на целта на закона. Това е така, тъй като макар, че безспорно строежа е незаконен по смисъла на приложимия материален закон, с издаването му нарушава принципа на съразмерност регламентиран в разпоредбата на чл.6, ал.2 АПК. По делото по безспорен начин се установява, че оспорващия е лице, което е с 95%  инвалидност, което не може да се самообслужва без чужда помощ, тъй като характера на заболяванията не позволяват нормалното му движение. С оглед изчерпателност следва да се отбележи, че и съпруга на оспорващата е лице с 62% инвалидност, което страда от болест на Паркинсон, което наложи в ОСЗ на 04.07.2019г., съдът да приеме представени писмени доказателства поради очевидна невъзможност същите да бъдат заверени. Така описаните заболявания на оспорващия и съпруга и са основание да се приеме, че в случая административния орган е издал оспорения административен акт, който по своя характер е преустановителна административна мярка, с която се разпорежда премахване на незаконен строеж, в несъответствие с целта на закона. Действително по делото е категорично установено, че строежа е незакон по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, но издаването на оспорения административен акт води до противоречие с чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която регламентира Правото на зачитане на личния и семейния живот, като предвижда: 1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.; 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. По делото обаче се установява, че това е единствено жилище на оспорващия, който е с установени тежки здравословни проблеми, тоест изградената външна тоалетна е крайно необходима за да осигури на него и съпруга му, който както стана дума по-горе също е с установени тежки здравословни проблеми, адекватни условия за ползване на самото жилище. В тази връзка следва да се приеме, че премахването на външната тоалетна е несъразмерна санкция на държавна принуда, като защитимия обществен интерес не може да бъде противопоставен на защитимия интерес на оспорващия, който е обоснован с нормалното му съществуване. Настоящият съдебен състав отбелязва, че във всеки случай на налагане на принудителни административни мерки, който са свързани с преустановяване на нарушения свързани с незаконно строителство, следва да се прави конкретна преценка за наличието на защитимия обществен интерес и интереса на адресатите на административните актове, които обосновават правата си на зачитане на неприкосновеност на жилището си с разпоредбата на  чл.8 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – в тази насока следва да се съобрази и  Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на Иванова и Черкезов срещу България, по жалба № 46577/2015 г., което обсъжда и необходимостта от постигане на баланс между защитимия обществен интерес и неприкосновеността на жилището при издаване на административни актове, които разпореждат премахването на незаконни строежи. В селата, както и в части на малки и много малки градове със селскостопански характер могат да се застрояват стопански постройки със сeлскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нуж, с

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорената Заповед №РД-15-188/04.05.2018г. на Кмета на Община Берковица, с която е наредено премахване на незаконен строеж – „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Б*** ПИ 07510.302.47 по КК на с.Б*** , е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172 ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

 

                                                Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД-15-188/04.05.2018г. на Кмета на Община Берковица, с която е наредено премахване на незаконен строеж – „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Б*** ПИ 07510.302.47 по КК на с.Б*** .

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: