№ 311
гр. Русе , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200850 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. Й. В., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 21-1085-000660/31.03.2021г. на
Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение по чл.104а от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, му било
наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на
1
съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради
недоказаност на елементи от обективната и субективната страна на състава на
нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.02.2021г., около 16.20ч., жалб.Й.В. управлявал лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег.№ Р 2277 КА по бул.“Липник“ в гр.Русе. По същото време, в
района на бензиностанция „Газпром“ изпълнявали служебните си задължения
по контрол на движението по пътищата, свидетелите В.П. и Ц.П. – младши
автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Около 16.25ч. те спрели жалб.В. и му
извършили проверка.
След приключване на проверката, свид.П. преценил, че жалб.В. е
допуснал нарушение по чл.104а от ЗДвП, а именно, че е използвал мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръце, за
което му съставил АУАН. След предявяване на акта, жалб.В. собственоръчно
вписал възражение, че не е използвал телефон.
Въз основа на този акт АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП, на жалб.Й.В. било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
2
От извършеният лично от Съда визуален анализ на процесният АУАН, а
и от показанията на свидетелите В.П. и Ц.П., се установява, че актът не е
подписан от неговия съставител – свид.П..
Безспорно, юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако
е същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да
осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и
сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи
по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното
производство, неподписването му представлява съществено нарушение,
опорочаващо самото административнонаказателно производство. В чл.43 ал.1
от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един
от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и да го подпише. Тази императивна разпоредба указва,
че подписът на актосъставителя е съществена част от производството по
съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя, длъжността му и останалите,
посочени в чл.42 т.1 от ЗАНН задължителни реквизити. Неподписването на
акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във
формата му, което се приравнява на липса на съставен акт. Действително,
актът би могъл да породи целените правни последици, по изключение и, ако в
него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53
ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася само за отстранима
незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай
допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е
съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на
нарушителя. Неподписването на акта от съставителя му е нарушение на
процесуалните правила, неотстранимо на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Този порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен и в
съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез
предявяването на АУАН на свид.П. и показанията на последния, че той е
съставителят. С оглед изложеното, допуснатото процесуално нарушение е
съществено, поради което и достатъчно основание издаденото въз основа на
неподписан, а оттам и недействителен АУАН наказателно постановление да
бъде отменено.
3
Освен това и при изследване на материалноправната
законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана,
за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна. Основанията за това са следните:
По делото не бяха представени и събрани каквито и да било
доказателства, че на 19.02.2021г., около 16.25ч., жалб.Й.В. управлявайки лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ Р 2277 КА по бул.“Липник“ в гр.Русе, е
използвал мобилен телефон, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръце.
Както става ясно от показанията и на двамата полицейски служители,
спрели автомобила и извършили проверката, те нямат абсолютно никакъв
спомен за каквито и да било обстоятелства, имащи значение по делото. Нито
в административната производство се съдържат, нито в производство пред
Съда бяха представени или събрани други доказателства, подкрепящи
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, очертаваща състава на
нарушението по чл.104а от ЗДвП. Напротив, от представената справка от
„Русе Кар“ЕАД се установява, че процесният автомобил е фабрично
оборудван с устройство, което позволява чрез „блутут“-технология да се
извършва връзка с мобилни телефони, без участието на ръце. Това, макар и
косвено доказателство, внася допълнително съмнение и несигурност по
отношение отстояването от страна на АНО, че жалб.В. е осъществил състава
на посоченото нарушение.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административно-
наказателното производство не бяха установени и представени
безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществени елементи от
обективната страна на състава на описаното и санкционирано нарушение, а
имено, че жалб.Й.В. управлявайки лек автомобил е използвал мобилен
телефон, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона
без участието на ръце. Това прави наказателното постановление
незаконосъобразно и поради противоречието му с материалния закон.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
4
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването
съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие
с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-000660/31.03.2021г.
на Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение по чл.104а от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на Й. Й. В.,
от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
50.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5