№ 1077
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201059 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. СТ. П. ЕГН**********, от с. Страшимирово, подадена чрез адв.
С.С. от АК Варна, против НП № 20-0442-000972 от 30.12.2020год. на
началник Сектор към ОД МВР Варна, ІV РУ, с което са му били наложени
следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от
ЗДП за нарушаване нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДП и 2. Глгба в размер на
50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3
б. „в“ от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва изцяло фактическата обстановка изложена в акта
и НП като твърди, че изобщо не е участвал в ПТП. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебното производство въззивникът се представлява от
упълномощен защитник, който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено като излага доводи за недоказаност на
адм.наказателното обвинение. Претендира присъждането на направените по
1
делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище че адм.
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, при
ангажиране отговорността на въззивника не са били допуснати нарушения на
процес. правила, а нарушенията били доказани. Моли НП да бъде потвърдено
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена и има искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, отправя искане за определяне на
такова в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 06.12.2020год. след 21:30часа въззивникът управлявай тов. авт.
„Мерцедес“ с ДК№ В7766КК се движел през м. Пясъка“ в землището на
с.Страшимирово, обл.Варна. С него в МПС-то били съпругата му, както и
св.Й.А. като тримата отивали до фермата на въззивника. Движели се по черен
път, който ги отвел до имот стопанисван от св. П.М.. В имота си М. имал
фургон в който живеел. В един момент, както се движел с буса последният
избучал и въззивникът спрял до една от постройките в имота на св. М.. В
имота си М. имал и фургон, в който живеел. Кучетата на М. се разлаяли и той
излязъл от фургона да види какво става. Видял, че въззивника е спрял с буса в
имота му и отишъл при него. Попитал го какво става. Последният го
напсувал. Започнала размяна на реплики, скара ли се след което св. М.
тръгнал към фургона си, за да вземе телефона си и да се обади на кмета на с.
Страшимирово за съдействие. Тъкмо влязъл във фургона и започнал да звъни
на кмета, когато въззивникът потеглил с буса напред и се ударил във на
няколко пъти фургона на М..
Св. М. се обадил на кмета на с.Страшимирово – св. К. Н., и му казал че е
нападнат. Св. Н. веднага тръгнал за мястото заедно със свой познат. Отивайки
на място св.Н. заварил буса спрян непосредствено пред фургона, до него
въззивника, съпругата му и св. Й.А., а вътре от фургона се подавали св. П. и
2
неговата жена. Фургонът бил увреден. Пред кмета свадата между въззивника
и св.П. продължила. На място пристигнал и приятел на П.. В един момент
ситуацията ескалирала и кмета – св. Н. се обадил на тел.112. Тъй като мястото
където се развивал конфликта било трудно откриваемо св.Н. се разбрал с
полицаите да ги чака на главния път и да ги отведе до там. Минало около 20
минути докато полицейски екип пристигне на място доведен от св.Н.. Когато
полицаите пристигнали въззивника, жена му и св. А. ги нямало вече. Нямало
го и приятеля на П.. На мястото били само последния и жена му, както и
автомобила на въззивника така както бил останала след ударите във фургона.
Дошлият на място полицейски екип преценил, че има извършено ПТП и
на свой ред повикал друг екип от автоконтрольори в който участвал
свидетелят А.А.. От Св. П.М. св.А. разбрал, че въззивника с буса си е ударил
фургона му и заминал. Междувременно на 07.12.2020год. било образувано
д.п. № 2423/2020год. по описа на ІV РУП за престъпление по чл. 216, ал.1 от
НК за това, че на 06.12-2020год. в с. Страшимирово била повредена чужда
движима вещ – фургон пригоден за живеене собственост на П. М. М.. След
няколко дни св. А. установил въззивникът като собственик на буса. Същият
бил попитан дали ли е управлявал буса и дали е допуснал ПТП с фургон.
Въззивникът отрекъл.
На 09.12.2020год. св. А. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 840249
в който посочил, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДП и
чл. 123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДП, тъй като на 07.12.2020год. около 00:10ч. в
с.Страшимирово, землищен имот „Пясъка“ управлявал собствения си т.а.
„Мерцедес“ с рег.№ В7766КК като не контролирал непрекъснато МПС-то в
следствие на което се блъснал във фургон (стационарен) и допуснал ПТП с
незн. мат. щети, както и напуснал ПТП-то без да уведоми службите за
контрол на МВР.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки че има възражения.
Писмени възражения срещу акта обаче не постъпили в законния срок и
на 30.12.2020год. началник сектор към ОД МВР ІV РУП, въз основа на акта,
издал атакуваното НП кото е приел изцяло фактическата обстановка изложена
в него, прие е че въззивникът на 07.12.2020год. е нарушил разпоредбите на
3
чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП и му наложил съответните
административни наказания – глоба в размер на 20лв. за първото нарушение
на основание чл. 185 от ЗДП и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за второто нарушение на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДП.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали А.А.,
Й.А., П.М., К. Н., ЯС. ЯН. и Н.И.
В показанията си пред съда св. А. сочи, че той е съставил АУАН на
въззивника. Заявява, че около 00:30ч. на 07.12.2020год. били получили сигнал
за ПТП станало в землището на с.Страшимирово и като отишли на място
водача му го нямало. Ставало въпрос за бус блъснат във фургон. Сочи че от
собственика на фургона бил установен механизма на ПТП-то, а в последствие
бил установен и неговия собственик. Той бил отрекъл да е участвал в ПТП но
тъй като не бил казал кой е участвал АУАН бил съставен на него.
В показанията си пред съда свидетелите Я. и И. (пол. Служители) сочат,
че получили сигнал за скандал и когато отишли на място видели бус ударен
във фургон. От собственика на фургона разбрали, че лице от с.Страшимирово
ударило фургона му с буса, след което възникнал инцидент и собственика на
буса замина. Заявяват, че те са повикали колегите си автоконтрольори тъй
като преценили, че става въпрос за ПТП. Констатирали следи от увреждане
както по буса така и по фургона.
Като свидетел пред съда показания са дали още П.М. (собственика на
фургон) К. Н. (кмет на с.Страшимирово) и Й.А..
В показанията си св.М. сочи, че било около 22:00 – 23:00ч. когато
въззивника дошъл с буса си в имота му, че двамата си разменили приказки и
въззивника докато управлява буса се блъснал няколко пъти във фургона му.
Сочи, че се обадил на кмета на селото който дошъл веднага, а после дошли и
полицаите, но Павел (въззивника) вече бил заминал.
Св. Н. на свой ред пред съда сочи, че на 06.112.2020год. около 21:00ч.
М. му се обадил по телефона, че е нападнат и той веднага отишъл при него.
Там били въззивника, жена му и Йордан, както и бял бус – собственост на
въззивника, който бил спрян с предница насочена към фургона на
незначително разстояние от него. Сочи, че по фургона имало вдлъбнатина а
от П. разбрал, че вътре всичко било разрушено. Заявява, че той се обадил на
4
112, а след това отишъл да посрещне полицаите, както и че когато се върнал с
тях въззивника го нямало.
В показанията си пред съда св. А. сочи, че е пътувал заедно с
въззивника, но твърди, че последният не е удрял фургона с буса си. Заявява,
че станала свада, че се станала свада, че бил намушкан с нож от П. и после
заедно с въззивника заминали с колата на мъж които също бил на мястото.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-
515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, както и справка за
нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приети заверен преси
от материалите по д.п.№ 2423/2020год.. по описа на ІV РЕП, докладни
записки, справки, както и справка от Национална система 112 ведно с
приложен към нея СД.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства както и ВДС с изключение на показанията на св. Й.А. в частта в
която сочи, че въззивникът не бил ударил с буса си фургона, тъй като в тази
им част показанията му са изолирани, нелогични и са в пълно противоречие с
целия останал събран по делото доказателствен материал.
На първо място показанията на този свидетел са в пълно противоречие
с показанията на св. П.М., който е категоричен, че именно въззивника е
управлявал буса който е блъскал фургона му. На следващо място видно от
показанията на останалите разпитани по делото полицейски служители както
и от показанията на кмета на с.Страшимирово буса е бил в непосредствена
близост до фургона като по него и по фургона е имало щети. И най-накрая
няма никаква логична причина М. сам да подкара чуждия бус и да увреди
фургона си. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че щетите по
буса и фургон са били установени още преди въззивника и А. да напуснат
мястото когато там са били първоначално само М. и жена му, въззивника,
жена му и А., а след това е дошъл и кмета, който управление на бус не е
възприел. Възприел е до фургона почти опрян в него.
Останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства както и
ВДС съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, и взаимнодопълващи се.
От правна страна.
5
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати нарушения на процес. правила
свързани с описание на нарушенията за които на въззивника е подигнато
адм.наказателно обвинение съдът не констатира. Макар и твърде лаконични
фактическите обстановки на АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника
нарушения, както от обективна така и от субективна страна. Посочени са дата
и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени, както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира.
С НП на въззивника са наложени санкции за нарушаване нормите на чл.
20, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от НК.
Първата посочена разпоредба вменява в задължение на водача на ППС
да го контролира непрекъснато докато го управлява.
На свой ред съобразно втората цитирана по-горе разпоредба участник в
ПТП при което са причинени само имуществени вреди, когато между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, е длъжен без да напуска местопроизшествието да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
му указания.
В случая според настоящия съд събраните по делото доказателства
сочат на това, че въззивникът е нарушил посочените по-горе две разпоредби.
Същия е нарушил нормата на чл.20, ал.1 т.к. не е контролирал автомобила си
докато го управлява и се блъснал с него във фургона на св.П., а след това не е
изпълнил и задължението си като участник в ПТП да уведоми органите на
6
полицията и да изпълнява техните указания при положение, че изобщо не е
имало разговори в тази насока с П. (пострадалия от ПТП – собственик на
повредения фургон).
По категоричен начин от ВСИЧКИ събрани по делото доказателства
обаче се установява, че нарушенията са били извършени от въззивника не на
07.12.2020год., за която дата му е било повдигнато обвинение, а на
06.12.2020год.. В горната насока са както показанията на св.П. (собственика
на пострадалия фургон и очевидец на ПТП), показанията на св.А. който също
е бил на мястото, ако и да отрича, че въззивника е блъснал фургона,
показанията на св.К. Н. – кмета на с.Страшимирово, както и справката от
Национална система 112 от която е видно, че първия сигнал за инцидента
(сигнала подаден от кмета след като вече е отишъл на мястото)е бил подаден
на 06.12.2020год. в 22:21ч. Вярно е че полицейските служители
автоконтрольори са получили сигнал след полунощ и са пристигнали на
мястото тогава. Екипът от автоконтрольори обаче не е очевидец на
нарушенията от една страна, а друга и сигнала който са обслужили е бил
подаден не към момента на извършване на нарушенията, а на по-късен етап
след като мястото вече е било посетено от екип на охранителна полиция,
преценил че става въпрос за ПТП.
И след като нарушенията са били извършени на 06.12.2020год., а не на
07.12.същата година за която дата на въззивника е повдигнато обвинение, то
НП се явява необосновано, същото е издадено в нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски претендират и двете страни в процеса, както въззивника, така
и въззиваемата страна.
По искането на процес. представител на въззивника.
С оглед крайния изход на делото съдът намира, че на въззивника следва
да бъдат присъдени разноски съобразно нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН. И
предвид на това, че по делото са представени доказателства за направени
разноски в размер на 300лв., която сума е равна на минималния размер на
адвокатското възнаграждение за този вид дела предвиден в наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съдът счете, че на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния
7
претендиран размер – 300лв. Посочената сума следва да бъде изплатена на
въззивника от въззиваемата страна ОД на МВР Варна.
По искането на процес. представител на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) съдът намери че
отправеното от процес. представител на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение макар и своевременно се
явява неоснователно и като такова го отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0442-000972 от
30.12.2020год. на началника на Сектор към ОД МВР Варна ІV РУ, с което на
П. СТ. П. ЕГН ********** от Страшимирово е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата
на чл. 20, ал.1 т ЗДП, както и на основание чл. 175, л.1, т.5 от ЗДП са били
наложени адм. наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1,
т.3, б. „в“ от ЗДП.
.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на П. СТ. П. ЕГН **********
от с. Страшимирово, обл. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 32 сума в размер
на 300лв. представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9