Решение по дело №421/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2676
Дата: 7 юни 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20183110100421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…......../..........2018 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 23.05.2018 г., в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 421 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от “С.Б.” ЕООД срещу “Е.П.” АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 21,58 лв., представляваща 1/6 наследствена част от сумата 129,52 лв., недължимо заплатена в полза на ответника на 20.11.2012 г., от наследодателя Х***Ц*** Л***, в полза на „Е***П***" АД, за което е образувано ч.г.д № 17684/2017 г. по описа на ВРС, и е издадена заповед за изпълнение, като същата е прехвърлена с договор за цесия от 19.11.2017 г., между цедента Ц*** Х*** Л*** и цесионера „С.Б." ЕООД, представляваща ,,3-ра" по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане № ДР 10478 от 06.08.2012 г., недължимо заплатена сума в полза на ответника, относно издадена фактура № 015***93/17.07.2012 г., на стойност 828,14 лв., начислена от ответника при първоначална липса на основание, по констативен протокол от 14.06.2012 г. представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от 22.12.2011 г. до 14.06.2012 г., за обект с клиентски № *** и абонатен № *** и адрес на потребление: гр. Г***, ул. ,,***" № 12, с титуляр на партидата Х***Ц*** Л***, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молбата ищецът твърди, че на 20.11.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Е.П." АД, за което било образувано ч.гр.д. № 17684/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, за сумата от 21,58 лева, представляваща 1/6 наследствена част от сумата 129,52 лв., недължимо заплатена в полза на ответника на 20.11.2012 г. от наследодателя Х***Ц*** Л***, в полза на ,,Е.П." АД, представляваща ,,3-ра" по ред вноска, по сключен договор за разсрочено плащане № ДР 10478 от 06.08.2012 г., относно издадена фактура № 015***93/17.07.2012 г., на стойност 828,14 лв., начислена от ответника при първоначална липса на основание, по констативен протокол от 14.06.2012 г., представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от 22.12.2011 г. до 14.06.2012 г., за обект с клиентски № *** и абонатен № *** и адрес на потребление: гр. Г***, ул. ,,***" № 12, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 19.11.2017 г. от цедента Ц*** Х*** Л*** на цесионера „С.Б." ЕООД за което длъжникът „Е*** -  П***" АД е уведомен с уведомление от 20.11.2017 г., в 08:19 ч. по имейл с електронен подпис. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящият иск.

Посочва се, че по силата на договор за цесия от 19.11.2017 г. между цедента Ц*** Х*** Л*** и цесионера „С.Б." ЕООД, ищецът изцяло встъпил в правата на кредитор по вземане за сумата от 21,58 лева, представляваща 1/6 наследствена част от сумата 129,52 лв., недължимо заплатена в полза на ответника на 20.11.2012 г. от наследодателя Х***Ц*** Л***, в полза на ,,Е.П." АД, представляваща ,,3-ра" по ред вноска, по сключен договор за разсрочено плащане № ДР 10478 от 06.08.2012 г., относно издадена фактура № 015***93/17.07.2012г., на стойност 828,14 лева. С уведомление, по имейл, с електронен подпис от 20.11.2017 г., за сключения договор за цесия, ответникът бил редовно уведомен за новия кредитор по вземането. Твърди се, че наследодателят Х***Ц*** Л*** е титуляр по партида на електромер находящ се в гр. Г***, ул. ,,***" № 12. Ползваната електроенергия на този адрес се заплащала на ответното дружество по клиентски № *** и абонатен № ***. На 14.06.2012 г., била извършена проверка на СТИ, съставен констативен протокол, въз основа на които била начислена сумата по дебитно известие № 015***93/17.07.2012 г., на стойност 828,14 лева, представляваща корекция на сметка за периода от 22.12.2011 г. до 14.06.2012 г. Процесната сума била заплатена изцяло на ответника. Независимо от извършеното плащане обаче ищецът не бил съгласен с така начислената сума, тъй като същата била недължима и заплатена без каквото и да е правно основание, с единствения мотив, да не бъде преустановено електрозахранването на посочения адрес, на основание чл. 123 от ЗЕ. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Претендира за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че на 14.06.2012 г. била извършена проверка на електромера за обект в гр. Г***, ул. „***" № 12, и съставен констативен протокол № 423823/14.06.2012 г. Електромерът с фабр. № ********** бил опакован от служителите на дружеството в индивидуална опаковка, пломбиран с една пластмасова пломба № 649336, след което изпратен за проверка в Български институт по метрология. Процесното СТИ било заменено с ново, с фабр. № 1114 0211 4757 3967. При проверката било установено, че пломбажната тел била скъсана. При отваряне на електромера било установено манипулиране на сигнала от токовия датчик. На основание изготвения констативен протокол № АУ-11-108-127/09.07.2012 г. на БИМ, било издадено дебитно известие № 015***93/17.07.2012 г. за сумата в размер на 828,14 лв., с включен в нея ДЦС. Твърди се, че праводателят на ищеца бил потребител на енергийна услуга през процесния период. В качеството си на такъв, същият потребявал електрическа енергия за определения период от време, която енергия не била отчитана с техническо средство в съответствие с изискването на чл. 8 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение № П-1 от 10.04.2007 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.38 от 11.05.2007 г. Неотчитането на потребената електрическа енергия от праводателя на ищеца била в резултат на неправомерно въздействие върху монтираното от „Е***Мрежи"АД техническо средство. Стойността на общото количество електрическа енергия в размер на 4392 kWh, възлизала в размер на 828,14 лв., с включен в нея ДДС. Поради което издаването на дебитно известие за тази сума било правомерно, а заплащането на сумата основателно. На това основание счита, че предявеният иск следва да бъде оставен без уважение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. 

Въз основа на подадено на 20.11.2017 г., от „С.Б." ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед № 9569/21.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 17684/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено длъжникът "Е.П." АД да заплати на кредитора „С.Б." ЕООД сумата от 21,58 лв., представляваща 1/6-та наследствена част от сумата 129,52 лв., недължимо заплатена от наследодателя Х***Ц*** Л*** в полза на „Е.П.” АД на 20.11.2012 г., представляваща трето по ред, частично плащане по дебитно известие № 015***93/17.07.2012 г., на стойност 828,14 лв., при липса на правно основание, представляващо корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 22.12.2011 г. до 14.06.2012 г., по констативен протокол от 14.06.2012 г. за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление гр. Г***, ул. „***“ №12,  като вземането е прехвърлено с договор за цесия, сключен на 19.11.2017 г., от цедента Ц*** Х*** Л*** на цесионера „С.Б.“ ЕООД, за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление по имейл с електронен подпис на 20.11.2017 г. в 08:19 ч. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника "Е.П." АД на 28.11.2017 г., който на 07.12.2017 г. /в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/ е подал писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 18.12.2017 г. Настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 09.01.2018 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Не е спорно по делото, че Х***Ц*** Л*** е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в адрес на потребление: гр. Г***, ул. ,,***" № 12, по силата на договорни отношения за доставка на електрическа енергия с "Е.П." АД. Ползваната електрическа енергия се отчита и заплаща за обект с клиентски № *** и абонатен № ***.

Видно от представения по делото констативен протокол се установява, че на 14.06.2012 г. e била извършена проверка на електромера за обект в гр. Г***, ул. „***". Електромерът бил демонтиран и поставен в индивидуална опаковка, след което изпратен за проверка в Български институт по метрология. При проверката било установено, че манипулиране на сигнала от токовия датчик.

Изготвена е справка за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ.

За стойността на коригираното количество ел.енергия е издадено дебитно известие № 015***93/17.07.2012 г., на стойност 828,14 лв.

По делото е представено уведомление от Ц*** Х*** Л***, чрез пълномощника си Петър Колев до „Е.П.” АД, за извършено прехвърляне на вземането към „С.Б." ЕООД.

От представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 19.11.2017 г. се установява, че Ц*** Х*** Л*** е прехвърлил на „С.Б.” ЕООД вземането си към ответника.

По делото е представено удостоверение за наследници на Х***Ц*** Л*** от което се установява, че негови наследници са Ц*** Й*** Л***а, В*** Х***а В*** и Ц*** Х*** Л***.

По делото са представени писмо от „*** Б*** П***“ АД до Х***Л***, заявка за работа, споразумителен протокол, извлечение за фактури и плащания и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца.

Процесната проверка е извършена на 14.06.2012 г., а именно преди влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕМ, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Съобразно предвиденото в чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „*** Б*** П***” АД, ответникът е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия се извършват въз основа на представени от „Е***-***” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия.

Дори при осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ корекция обаче, възможността да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да породи правни последици, доколкото разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната. Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие само на законодателя.

Въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 от ЗЗД. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. Поради изложеното и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие.

Нищожността на посочената разпоредба – чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, води до неправомерност на извършената корекция на сметката, предвид което и издадената справка не може да установи вземане в полза на ответника. Предвид горното, следва да се приеме, че потребителят не дължи начислената сума чрез извършената корекционна процедура.

Към датата на сключване на договора за цесия от 19.11.2017 г. цедентът е бил носител на процесното вземане и валидно е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия не е лишен от предмет. За извършената цесия длъжникът е уведомен на 20.11.2017 г., с нарочно уведомление от цедента, за което същият е упълномощил Петър Колев с правата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. 

По изложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 386.50 лв. (26.50 лв. - държавна такса, и 360 лв. - адвокатско възнаграждение), и в настоящото производство в общ размер на 326.50 лв. (26.50 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение).

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е***П***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, дължи на „С.Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 21,58 лв., представляваща 1/6 наследствена част от сумата 129,52 лв., недължимо заплатена в полза на ответника на 20.11.2012 г. от наследодателя Х***Ц*** Л***, в полза на „Е***П***" АД, за което е образувано ч.г.д № 17684/2017 г. по описа на ВРС, и е издадена заповед за изпълнение, като същата е прехвърлена с договор за цесия от 19.11.2017 г., между цедента Ц*** Х*** Л*** и цесионера „С.Б." ЕООД, представляваща ,,3-ра" по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане № ДР 10478 от 06.08.2012 г., недължимо заплатена сума в полза на ответника, относно издадена фактура № 015***93/17.07.2012 г., на стойност 828,14 лв., начислена от ответника при първоначална липса на основание, по констативен протокол от 14.06.2012 г. представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от 22.12.2011 г. до 14.06.2012 г., за обект с клиентски № *** и абонатен № *** и адрес на потребление: гр. Г***, ул. ,,***" № 12, с титуляр на партидата Х***Ц*** Л***, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е***П***” АД, ЕИК ***, да заплати на „С.Б." ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 386.50 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, и сумата от 326.50 лв., представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: