Р Е Ш Е
Н И
Е
№
гр.Плевен,23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ - ри граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през 2018година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гражданско дело № 2623 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***против ***Д.Д., за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал. 1 вр.чл.415, ал. 1
от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите 2056,16 лева за периода 07.01.2017г.
до 07.12.2017 г., по отношение на които на основание чл. 13 ал. 2 б“а“ от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 20.07.2017 г. ; възнаградителна лихва 130,39 лева
за периода 07.01.2017г. до 20.07.2017г. /датата на прехвърляне на
задължението/; обезщетение за забава 130,03 лева за периода 07.01.2017 г. до
27.10.2017 г., ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното
изплащане. Твърди се, че на 20.07.2017г. е извършено прехвърляне на вземането
между ***като и А.з.с.н.в. ЕАД, съгласно който вземането на ***срещу ответника
е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и
всички лихви на дружеството-ищец. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 8416/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, която не
е връчена на длъжника, поради това че не е открит на адреса и няма месторабота
и съобразно указанията на съда ищецът е предявил настоящия установителен
иск. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника
че същият дължи на ищеца сумата от 2056,16 лева за периода 07.01.2017г. до
07.12.2017 г., по отношение на които на основание чл. 13 ал. 2 б“а“ от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
20.07.2017 г. ; възнаградителна лихва 130,39 лева за
периода 07.01.2017г. до 20.07.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/;
обезщетение за забава 130,03 лева за периода 07.01.2017 г. до 27.10.2017 г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил
писмен отговор, в който не оспорва предявения иск. Ответникът, в срока
на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвди доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. № 8416/2017г. по описа на ПлРС се
установява, че на
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответницата
за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: главница по 12 броя неплатени
погасителни месечни вноски 2056,16 лева за периода 07.01.2017г. до 07.12.2017 г., по отношение на които
на основание чл. 13 ал. 2 б“а“
от Общите условия към договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.07.2017 г. ; възнаградителна
лихва 130,39 лева за периода 07.01.2017г. до 20.07.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/; обезщетение за забава 130,03 лева за периода
07.01.2017 г. до 27.10.2017 г., ведно
със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 46,33 лева държавна такса, както и разноски в размер на 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от задължение по договор за потребителски кредит 2558712 сключен между ***и
А.Д..В срок е подадено възражение от длъжника, инициирало предявяването на
настоящата искова претенция на основание чл.422 от ГПК.
Ответната страна не оспорва размера на
отделните претенции на ищеца, но счита, че не дължи сумите.
От представения препис на Договор за потребителски кредит 2558712 сключен между ***и А.Д.
се установява, че по силата на
същия заемодателят е предоставил на
ответникът
заем в размер на 2000лв. Между
страните не е налице спор, че
заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната
сума, която
видно от представения погасителен план длъжникът е следвало да върне на 12
месечни вноски по 185,44 лв. В договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема
в размер 15,85 % и 17,22 % годишен процент на
разходите. . Установява
се от приложения
препис на договор за цесия от
20.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил
на ищеца „А.з.с.н.в.” АД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Представено
е и писмено потвърждение от цедента за
извършената цесия.От представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името
на цедента всички длъжници по всички вземания,
които са били цедирани по силата на сключения
договор за цесия от 20.10.2016г. Това
касае и цесиите, извършени във формата
на допълнителни приложения към сочения договор.Видно
е от приложения препис на уведомително
писмо от 04.10.2017г., че с него е било предприето уведомяване
на длъжника за извършената цесия на вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем. Установеното
в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение
на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има
за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да
бъде извършено именно от стария
кредитор.
Установи се безспорно в производството по делото валидно възникнало облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор от ***
Безспорно
е, че заемодателят е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на
заемателя уговорената сума. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в
исковото производство са заплатени от ответника. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
2056,16 лева за периода 07.01.2017г. до
07.12.2017 г., по отношение на които на основание чл. 13 ал. 2 б“а“ от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
20.07.2017 г. ; възнаградителна лихва 130,39 лева за
периода 07.01.2017г. до 20.07.2017г. /датата на прехвърляне на
задължението/; обезщетение за забава
130,03 лева за периода 07.01.2017 г. до 27.10.2017 г
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 46, 33лв., и 50 лв разноски за юрисконсулт. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 46, 33лв. представляваща държавна такса и сумата 50 лв разноски за юрисконсулт
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 85лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв, както и сумата 392 лв за особен представител. Съдът приема, че следва да определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочените по-горе суми .
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че А.Д.Д. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано от ***и ***–***, сумата за главница
по 12 броя неплатени погасителни месечни вноски 2056,16 лева за периода
07.01.2017г. до 07.12.2017 г., по
отношение на които на основание
чл. 13 ал. 2 б“а“ от Общите
условия към договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.07.2017 г. ; възнаградителна
лихва 130,39 лева за периода 07.01.2017г. до 20.07.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/; обезщетение за забава 130,03 лева за периода
07.01.2017 г. до 27.10.2017 г., ведно
със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по м. гр.д. 8416/2016г. по описа на
ПлРС
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А.Д.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***представлявано от ***и ***–***, сумата 46, 33лв.
представляваща държавна такса и сумата 50 лв разноски
за юрисконсулт, представляваща направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А.Д.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано от ***и ***–*** сумата 85 лв представляваща държавна такса, сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение и 392 лв за особен представител..
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: