№ 1489
гр. София , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. С. и А. Л. С. срещу определение
на Софийски градски съд от 12.02.21г. по гр.д.№2430/18г., с което е върната
исковата им молба, поради неизпълнение на дадени им от съда указания за
обосноваване на правен интерес от воденето на предявения от тях
положителен установителен иск за собственост и е прекратено
производството по делото.
С частната жалба срещу определението е поискано от САС да го
отмени, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Частните жалбоподатели аргументират тезата си за неправилност на
съдебния акт с доводи,че съобщението с указанията е получено в кантората
на процесуалния представител на ищците на 18.01.2021г., като към този
момент същият сее намирал в отпуск по болест,а същевременно в съдебния
акт не е бил определен срок за изпълнение на указанията.Твърди се в частната
жалба и, че неправилно съдът им е указал да излагат съображения за правен
интерес, тъй като такъв многократно е бил обосноваван от тях в хода на
делото и е налице.
Частната жалба е подадена в срок срещу разпореждане от категорията
1
на обжалваемите от легитимирано лице,поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От данните по делото се установява, че съдът е бил сезиран от Н.С. и
А.С. да се произнесе по положителен установителен иск за притежавано от
тях право на собственост върху недвижим имот, който Столична община,чрез
Район Слатина владее.
С протоколно определение от 19.11.2020г. Софийски градски съд е
указал на ищците на основание чл.129 ал.4 ГПК,че са длъжни с писмена
молба с препис за противната страна да уточнят правния си интерес от
предявяването на иска, с оглед безспорното между страните обстоятелство,че
имотът се владее от ответника и като се съобразят задължителните
постановки в ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС и в
ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, като при
неизпълнение на това указание ищците са предупредени за последиците –
връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство.
Съобщение с тези указания е връчено на колега на процесуалния
представител на ищците адв.Пейчев в кантората му на 18.01.2021г.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение, като е
приел,че ищците не обосновават правния си интерес от воденето на
установителния иск,а според ТР №8/13г. на ОСГТК на ВКС от установителен
иск за собственост ще е налице правен интерес само в случай,че за защитата
на правото би било достатъчно само установяването му със сила на пресъдено
нещо, какъвто не е настоящият случай /предвид това,че ищците не владеят
имота/, съдът е върнал исковата им молба и е прекратил производството по
делото.
Така постановеното определение е неправилно.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели за липса на
определен им от съда срок за изпълнение на указанията,доколкото такъв е
налице в закона – чл.129 ал.2 ГПК и той е едноседмичен от датата на
получаване на съобщението с указанията. Законът не поставя изрично в
изискване към съда да сочи на страната установените в закона срокове, а само
да прилага последиците от изтичането им, като не взема предвид
2
извършените след това действия от страната /чл.64 ал.1 ГПК/.Съдът
разполага с предоставена му от закона възможност да определя срокове, само
когато такива не са определени в закона /чл.59 ГПК/. Когато срокът е посочен
в закона, той започва да тече от момента на връчването на съответното
съобщение на съда и изтича в съответния ден и час, определени по
реда,посочен в чл.60 и чл.62 ГПК. В случая съдът в указанията си до ищците
изрично се е позовал на разпоредбата на чл.129 ГПК,в която срокът за
изпълнение на указанията е едноседмичен от получаването на съобщението и
към датата на постановяването на атакуваното определение е бил изтекъл.
Въпреки това, настоящият състав намира за неправилно действието на
съда по оставяне без движение на исковата молба и последвалото й връщане и
прекратяване на исковото производство. Неправилно съдът е приел,че за
ищците липсва правен интерес от воденето на положителен установителен
иск за право на собственост върху процесния недвижим имот, доколкото
последният безспорно се намира във владение на ответника по делото и
поради това правото на ищците е защитимо единствено с ревандикационен
иск. Такова разбиране противоречи на задължителната тълкувателна практика
на ВКС, сочена от самия състав на СГС. Съгласно т.2 от ТР №8/27.11.2013г.
по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право, щом ответникът оспорва собствеността. Не може да бъде споделен
изводът на съда,че за ищците липсва правен интерес от воденето на
установителен иск за собственост, по съображение,че за защитата на правото
им не е достатъчно само установяването на субективното им материално
право със сила на пресъдено нещо.Съгласно мотивите към т.2 на посоченото
тълкувателно решение, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и
в какъв обем защита на засегнатото материално право има нужда при така
възникналия правен спор. Така в случая не може да бъде отречено правото на
ищците да искат установяване със сила на пресъдено нещо правото им на
собственост върху имота, което право им се оспорва от ответника,
независимо,че последният е във владение на същия, доколкото последиците
от предявяване на такъв иск са спиране теченето на придобивната давност в
полза на владеещия несобственик, която с уважаването му се прекъсва и се
3
поражда правото от последния да търси обезщетение за ползването без
основание.
Като е достигнал до различни правни изводи, на които е основал и
крайното си решение да върне исковата молба и да прекрати производството
по делото, Софийски градски съд е постановил неправилно
определение,което подлежи на отмяна.Делото следва да бъде върнато на
състава за продължаване на процесуалните действия.
Така мотивиран,САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд от 12.02.21г. по гр.д.
№2430/18г., с което е върната исковата молба на Н. К. С. и А. Л. С. и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за продължаване
на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4