Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50
гр.Габрово, 14.02.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД открито заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 257 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД”ОЗК
–Застраховане” АД гр. София против решение № 111/12.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 380/2018 г. на Районен съд Трявна.
Твърди се, че решението изцяло било неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
При разглеждане на делото пред първата инстанция не
било докладвано становище на жалбоподателя, изпратено на 11.03.2019 г., с което
било напрушено правото на защита и равнопоставеност в процеса. Двамата
свидетели не били разпитани непосредствено в съдебното заседание, доколкото
техните показания били напълно идентични с тези дадени по предходно дело по
предявен частичен иск. Незаконосъобразно било определено вещо лице за изготвяне
на автотехническата експертиза инж.Б.М., тъй като той изготвил заключението и в
наказателното производство, като са дадени различни стойности на увредата.
Необосновано бил заличен свидетеля П.А.. Съдът не съобразил, че при направените
от вещото лице изчисления била налице тотална щета по смисъла на КЗ, доколкото
стойността на ремонта от 9218.40 лв. надвишава 70% от действителната му
стойност 9034.20 лв. от общо 12 906 лв., с което била нарушена
разпоредбата на чл.193 ал.4 КЗ/отм./ Не било установено как липсата на
правоспособност у водача се е отразило на реакциите му и боравенето със
спирачките на мотоциклета. Решението се оспорва и в частта за разноските, тъй
като не били представени доказателства за реално изплащане на адвокатското
възнаграждение.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се
оспорва. Излагат се подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество
частично неправилно.
С влязло в сила решение № 71/29.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 108/2017 г. по описа на Районен съд Трявна, ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД гр. София е осъдено да заплати на основание чл.226 ал.1 от
Кодекса за застраховането /отм./, на О.Й.С. *** сумата от 3500.00 лв. -
частичен иск от сумата 12 935.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП на 26.07.2015г., ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 26.07.2015г. до окончателното погасяване на задължението.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от О.Й.С.
против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД гр. София за заплащане на сумата 4 857.40 лв., представляваща разликата
между изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3 500 лв.,
присъдено по гр.д. № 109/2017 г. и приетата от съда по същото дело стойност на
ремонта на процесния мотоциклет по средни пазарни цени.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№3/22.04.2019 г. по ТД №3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, обективните предели на
силата на пресъдено нещо на положително съдебно решение по частичен иск се
изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова
различна сила на пресъдено нещо. При уважаване на частичен иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти – юридическите факти, от които правоотношението
произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно право. Тъй като общите правопораждащи
факти са едни и същи както за частичния иск, така и за останалата част от
вземането, те се ползват с последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. Поради това е недопустимо в последващ исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
Настоящият съдебен състав зачита по реда на
чл. 297, вр. с чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск, с която е установено
наличието на предпоставките по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за ангажиране
отговорността на ответника, а именно: виновното и противоправно деяние на
водача на товарна автокомпозиция влекач
„Скания А4Х2“ с рег.№ЕВ ***, с полуремарке „Шмитц СО 1“ с рег.№ ЕВ *** ЕА, в резултат на
което на 26.07.2015 г.е настъпило процесното ПТП, причинени имуществените вреди на
мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 750“ с рег.№ ЕВ *** В, собственост на ищеца в размер
на 3 500 лв. и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и
наличието на валидна застраховка "Гражданската отговорност" на водача
на товарния автомобил, причинил
процесното ПТП при ответното дружество.
Поради изложеното, в настоящото производство в
хипотезата на уважен частичен иск, предмет на установяване и доказване е дали
останалата част от вземането съществува.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета
съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението, възстановяването на
мотоциклета е на стойност общо 3819.40 лв., която включва влагане на части и
труд. Експертът е посочил, че определянето на стойността на нанесените щети на
мотоциклета на база съществуващи средно пазарни цени в магазинната мрежа, е
извършил ръководейки се от използвани от застрахователните компании методики за
оценка на щети на МПС, приложими към момента на произшествието. За
остойностяване на ремонтно възстановителните работи са използвани данни от
Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане по чл.249 т.1 и2 от КЗ/отм./ и методика за уреждане на претенции за обезщетения. Остойностяването
на новите части за подмяна е извършено на база предлаганите в магазинната
мрежа, като с оглед срока на експлоатация на мотоциклета-три години и шест
месеца, съгласно приложение №1 към чл.15 ал.4 от Наредба №24/2006 г.,
стойностите на новите части, след влагане са коригирани с коефициент 0.7.
Стойността на частите, които не се предлагат в магазините, е определена на база
предлагане като цена втора употреба.
По искане на ответното дружество са поставени
допълнителни задачи на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза.В
отговор на един от въпросите, експертът е посочил, че в случай на възстановяване
на мотоциклета с нови части и съгласно доставни цени според проформа фактура на
„М.” ООД, представена по делото, заедно с ремонтните дейности, възлиза на
9 218.4 лв.
Въззивният съд намира, че като стойност за
възстановяване на мотоциклета следва да бъде приета сумата от 3819. 40
лв.,поради следното:
Съгласно
императивните разпоредби на чл. 273, ал. 2, изр. 2 КЗ и чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/8.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ, дължимото от застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за вреди на МПС се
определя съобразно приетата с посочената наредба методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС. Същевременно, самата методика предвижда, че тя се прилага като минимална
долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното
превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по
експертна оценка - чл. 4. Следователно, методиката гарантира единствено
минималния размер на дължимото обезщетение, а не ограничава максималния.
При това
положение застрахователя дължи заплащане на застрахователно обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпването й. Съобразно заключението на автотехническата експертиза, стойността на причинените
увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие
възлиза на 3819.40 лв., изчислено
съобразно изискванията на Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното
застраховане. Въззивния съд, намира, че приложима е
именно изчислената по реда на Наредба № 24 стойност, доколкото ищецът при
заявяването на щета при ответното дружество е избрал начин на удовлетворяване -
по експертна оценка.
Методиката по
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не задължителна, а съставлява указание
относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка.
По делото не са
представени доказателства, че за възстановяване на увредения мотоциклет са били използвани оригинални части, в
оторизиран сервиз, за които да има представена
фактура, за да се обуслови изплащането на обезщетение в по-висок размер от 9218.40. Представена е само една проформа фактура, която не доказва направен разход.
Поради подробно изложеното по-горе, съдът намира, че
не следва да се обсъжда доколко е налице тотална щета, нанесена на мотоциклета
при пътно транспортното произшествие.
Съдът намира за неоснователно и направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на управлявалия
неправоспособен водач на мотоциклета.
Не е
установено водачът на мотоциклета „Сузуки“ Й. Й. да е нарушил правилата на ЗДвП
или правилника за прилагането му, както и да е имал друго противоправно
поведение, което да е създало предпоставки за настъпване на ПТП или да е
допринесло за механизма на увреждането. Само по себе си обстоятелството, че Й. Й.
е бил неправоспособен водач не обосновава извод за съпричиняване, а липсват
данни по делото поведението му като водач да е в причинно-следствена връзка с
произшествието.
Имайки предвид изложеното, съдът приема, че застрахователят
дължи обезщетение на ищеца в размер на 3819.40 лв. за възстановяване на увредения мотоцикрет. Тъй като
с влязло в сила решение по предявен частичен иск вече е присъдена сумата от
3 500 лв., остава задължение за плащане още на сумата 319.40 лв.
В съответствие с
гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното дружество е осъденото да
заплати разликата над сумата от 319.40 лв. до 4857,40 лв. и искът в тази му
част – отхвърлен.
Решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските за присъдената сума над 83.79 лв. до 1274.29 лв., дължима съобразно
уважената част от иска.
С оглед изхода на спора, ответникът по жалбата следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски, които пред
първоинстанционния съд са в размер на 795 лв. – 250 юрисконсултско възнаграждение,
545 лв. за съдебни експертизи. Съобразно отхвърлената част на иска се дължи
сумата от 742.72 лв.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят е направил
разноски в размер на 447.15 лв., от
които 97.15 внесена държавна такса, 200 лв. за изготвяне на експертиза и 150
лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата се
дължат разноски в размер на 417.75 лв.
За въззивното производството ответникът по жалбата е
направил разноски в размер на 900 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част се дължи сумата 59.18 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 111/12.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 380/2018 г. на Районен съд Трявна В ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул. „Света София“ №7 ет.5 е осъдено
да заплати на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ на О.Й.С.,
с ЕГН **********,***, сумата над 319.40 лв. - остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 26.07.2015г., както
и в частта за присъдените разноски за сумата над 83.79 лв. до 1274.29 лв., като
неправилно и незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 319.40 лв. до 4857.40 лв., като неоснователен и недоказан.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
ОСЪЖДА О.Й.С., с ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул. „Света София“ №7 ет.5
направените разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 1160.47 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ЖК
„Възраждане“, ул. „Света София“ №7 ет.5 да заплати на О.Й.С., с ЕГН **********,*** сумата 59.18
лв., направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: