гр. Русе, 17.02.2021
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
седми състав, на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в публично
съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря:
КРАСИМИРА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5666 по описа на Районен съд Русе за 2020 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.Н.Д.,
ЕГН **********, с която са предявени искове срещу Регионален исторически
музей-Русе, ЕИК ********* с правно основание чл. 177 КТ във вр. с чл. 21 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за следните суми:
- сумата 155,93 лв. в брутен размер и 121,01 лв. в нетен размер, представляваща
остатък от полагащото й се възнаграждение, дължимо по време на ползване на
платен годишен отпуск през м. август 2020 г.; -сумата 301,49 лв. в брутен
размер и 233,96 лв. в нетен размер, представляваща остатък от полагащото й се
възнаграждение, дължимо по време на ползване на платен годишен отпуск през м.
септември 2020 г. ; -сумата 301,49 лв. в брутен размер и 233,96 лв. в нетен размер, представляваща остатък от
полагащото й се възнаграждение, дължимо по време на ползване на платен годишен отпуск
през м. октомври 2020 г. Общо претенцията на ищцата за ползван платен годишен
отпуск за периода от 14.08.2020 г. до 30.10.2020 г., (54 работни дни), е на
стойност 758,91 лв. в брутен размер или 588,93 лв. в нетен размер, след
допуснато изменение в с.з. Всички суми се претендират ведно със законната лихва
от деня на завеждане на исковата молба - 02.12.2020 г.
Ищцата твърди, че работи при ответника на
длъжност „уредник“ от 16.04.2013 г. През годините неколкократно е било
увеличавано основното й трудово възнаграждение, като последното е от 01.07.2020
г., с допълнително споразумение № 91/30.06.2020 г., определено на 955 лв., с
него е увеличен и процента на допълнителното възнаграждение за трудов стаж. За
периода 15.08.2020 г. – 31.10.2020 г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск,
разрешен със заповед № 154/13.08.2020 г. от работодателя й, но изплатен на база
700 лв. Ищцата счита, че на осн. чл. 177 от КТ и чл. 21 от НСОРЗ за определяне
на възнаграждението й следва да се вземе за база сумата 1050,50 лв., като
поради погрешното изчисление е ощетена със сумата 758,91 лв. в брутен размер или
588,93 лв. в нетен размер, след допуснато изменение в с.з.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез адв. Ф.М., като счита предявеният иск за
допустим, но неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на трудово
правоотношение между него и ищцата и увеличението на основното трудово
възнаграждение от 01.07.2020 г., с допълнително споразумение № 91/30.06.2020
г., определено на 955 лв., както и на процента на допълнителното възнаграждение
за трудов стаж. Твърди, че ищцата е била в платен отпуск за отглеждане на дете
до 2 г. възраст. Веднага след ползването му излиза в неплатен отпуск за
отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Веднага след ползването на този отпуск
и е разрешено ползването на платен годишен отпуск. Твърди, че ищцата няма
реално отработени дни, поради което изчисляването на платения годишен отпуск е
извършено, като месеците се връщат назад докато се стигне до месец, в който има
отработени най-малко 10 дни, който е месеца преди излизане по майчинство.
Счита, че в конкретния случай разпоредбата на ал. 2 от чл. 21 НСОРЗ е
неприложима, респ. не може да противоречи на КТ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните по делото и се установява от писмените доказателства, че съгласно
сключен между страните трудов договор № 52 в сила от 16.04.2013 г. ищцата е
работила в ответното дружество на длъжността "Уредник" с място на
работа отдел „Административно-стопански“ при Регионален исторически музей гр.
Русе. С Допълнително споразумение № 52 от 15.02.2016 г., считано от 01.01.2016
г. за 8-часов работен ден, основното й месечно възнаграждение е уговорено в
размер на 700 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 5%. С допълнително споразумение № 91 от 30.06.2020 г.
основното й месечно възнаграждение е определено на 955 лв., като е увеличен и
процента на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит определен в размер на 10 % на стойност 95,50 лв., считано от
01.07.2020 г.
През периода от м.Декември 2017 г. до
момента ищцата е ползвала отпуск поради бременност и раждане, платен отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст и неплатен отпуск за отглеждане на дете
до 8-годишна възраст.
Видно от представеното заявление
от 13.08.2020 г. ищцата е поискала да ползва 53 дни платен годишен отпуск за
2018-2020 г., считано от 14.08.2020 г. до 30.10.2020 г. включително. Съгласно
представената Заповед № 154 от 13.08.2020 г. от Директора на ответното
дружество е разрешен искания платен отпуск, считано от 14.08.2020 г. до
30.10.2020 г. включително.
Приети са като
доказателства по делото копие от: фишове за заплати на ищцата за м. август, м. септември
и м. октомври 2020 г.; електронно писмо от
26.10.2020 г. с приложена докладна записка от 26.10.2020 г. от И.Н.Д. до Директора
на Регионален исторически музей – Русе, с която счита, че й се дължи добавка за
двата месеца и половина (от 15.08.2020 г. до 31.10.2020 г.) за платения й
отпуск по реда на чл. 177 от КТ, тъй като условие за заплащането й е служителят
да е бил в платен отпуск към или след датата, от която е увеличена заплатата,
съгласно експерти от МТСП и становище до Директора на Регионалния исторически
музей гр. Русе от МТСП, съгласно което Допълнителното споразумение не е
вътрешен акт на работодателя и за това не е била приложима разпоредбата на чл.
21 ал. 2 от НСОРЗ.
Съгласно чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, във вътрешните правила за
работната заплата задължително се включват редът и начинът за определяне и
изменение на допълнителните трудови възнаграждения, които правила са вътрешен
акт на предприятието по смисъла на чл.37 КТ.
Налична е и служебна справка от актуалното
състояние на ответното дружество вписано в търговски регистър.
За изясняване на делото от фактическа страна бе
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице Й.М.,
сочи че в резултат на направените проверки и изчисления отразени в
констатациите й, че размерът на
полагащото се възнаграждение на ищцата за ползван платен годишен отпуск в
размер на 54 работни дни през периода от 14.08.2020 г. до 30.10.2020 г.
включително /като вещото лице коригира дните на отпуска доколкото е отчело
реално ползван от ищцата платен годишен отпуск в този период/, изчислен на база
955 лв. и добавка с определените й 10% върху основното възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит възлиза на общо 2083,46 лв. в нетен
размер, от които за м. август 2020 г. за 12 дни - 453,12 лв., за м. септември
за 20 дни - 815,17 лв. и м. октомври 2020 за 22 дни – 815,17 лв. Като се
приспадне начисленото на ищцата за периода от 14.08.2020 г. до 31.08.2020 г.
възнаграждение от 332,11 лв. остава неплатена сумата 121,01 лв. Като се
приспадне начисленото за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
възнаграждение от 581,21 лв. остава неплатена сумата 233,96 лв. Като се
приспадне начисленото на ищцата за периода от 01.10.2020 г. до 30.10.2020 г.
възнаграждение от 581,21 лв. остава неплатена сумата 233,96 лв. Общо дължимото
на ищцата възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода от
14.08.2020 г. до 30.10.2020 г., (54 работни дни), е на стойност 758,91 лв. в
брутен размер или 588,93 лв. в нетен размер, като при определянето му вещото
лице е взело предвид изискванията на чл. 21, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., с база за изчисляване на
основно възнаграждение 955 лв. плюс 95,50 лв. - допълнително възнаграждение за
стаж 10 % или общо брутен размер 1050
лв.
В съдебно заседание
вещото лице Й.Д.М. поддържа заключението си.
При така установената фактическата обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Правото произтича от обстоятелството, че
страните са били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е правото
на платен годишен отпуск, като през периода на съществуване на трудовото
правоотношение от 15.08.2020 г. до 31.10.2020 г. ищцата е ползвала платен
годишен отпуск.
Фактът, че между страните съществува трудово
правоотношение е безспорен.
Спорен по делото е размерът
на дължимото възнаграждение за използван платен годишен отпуск.
Обезщетението по
предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 от КТ и чл. 21 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Според чл. 177, ал.1 от КТ, за времето на платения
годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10
работни дни.
Съгласно чл. 18, ал.1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно
трудово възнаграждение по чл. 177, ал.1 от Кодекса на труда се установява, като полученото
при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най - малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този
месец. Следователно обезщетението се присъжда в брутния размер на трудовото
възнаграждение, а що се отнася до дължимите данъци, те следва да се удържат от
работодателя при изплащането му.
Когато работникът или
служителят не е отработил пълен работен месец се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, според който брутното
трудово възнаграждение се определя, като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Следва да се
има предвид и че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при
изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде
по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от
размера на установената за страната минимална работна заплата.
Неоснователни са
наведените от ответника доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 21, ал.2 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ, когато по силата на
нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен
акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но
работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск,
поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява
възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението
за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и
предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото
правоотношение. В посочения случай разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от наредбата
ще се приложи, ако към или след датата, на която работничката или служителката
е започнала ползването на разрешения платен годишен отпуск, по съответния ред и
начин, са увеличени работните заплати. Смисълът на цитираната разпоредба е да
"компенсира" работниците и служителите, които поради факта на ползване
на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която
биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за
изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е месец,
предхождащ ползването на отпуска, а работните заплати са увеличени в месец,
който не е база за изчисляване и през който се ползва платен годишен отпуск, то
се заплаща добавка. Съдът съобрази и чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която във вътрешните
правила за работната заплата задължително се включват редът и начинът за
определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения, които правила
са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 КТ.
От друга страна, съгласно
ТР № 2/2013г на общото събрание на гражданска колегия на ВКС на въпроса: По
какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал.3 КТ, ВКС приема, че:
Обезщетението по чл. 225, ал.3 КТ се определя на базата
на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното
уволнение като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната
минимална работна заплата за периода на недопускането на работа .
При това положение и
съгласно цитираната законодателна уредба, съдът намира, че справедливо и
съотносимо към определяне на размера на дължимото възнаграждение по време на
ползване на платен годишен отпуск в настоящият случай, същото да е изчислено по
реда на чл. 177 от КТ вр с чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ, тъй като неоправдано
би се направило разграничение на работници на които трудовото правоотношение е
било прекратено и такива, които продължават да полагат труд, като първите биха
били поставени в едно неравностойно положение спрямо вторите. От друга страна
по аргумент за по силното основание и съобразявайки горецитираното ТР № 2/2013
г. съдът намира, че щом обезщетението по чл. 225, ал.3 от КТ не може да бъде по-малко
от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на
недопускането на работа, то и възнаграждението на работник, който поради
ползването на платен годишен отпуск е с неиндексирана работна заплата, която е
под минималната такава, следва работника да бъде компенсиран на основание
чл. 21, ал.2 от НСОРЗ независимо дали
трудовото му правоотношение продължава да съществува или е прекратено, тъй като
разпоредбата на чл. 177 от КТ не прави такова
разграничение.
С оглед на горното съдът
кредитира приетото заключение на вещото лице /по изложените по-горе доводи/ като
добросъвестно и компетентно дадено съобразно поставените задачи, в което е
посочено че общо дължимото на ищцата възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск за процесния период от 14.08.2020 г. до
30.10.2020 г., (54 работни дни), е на стойност 758,91 лв. в брутен размер или
588,93 лв. в нетен размер, като при определянето му вещото лице е взело предвид
изискванията на чл. 21, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., с база за изчисляване
на основно възнаграждение 955 лв. плюс 95,50 лв. - допълнително възнаграждение
за стаж 10 % или общо брутен размер 1050
лв.
В полза на ищцата следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от 758.91 лева, считано от предявяване на иска
на 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на която има право и
която се дължи предвид искането в тази насока.
По разноските и
държавните такси:
По делото се констатираха
направени от страна на ищцата разноски за адвокат в размер на 350 лв., които съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
възложени тежест на ответника.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС Русе разноските за вещо лице, заплатени от
бюджетните средства на съда, а именно в размер на 150,00 лева. Също така в
тежест на ответника следва да се присъди в полза на РС Русе и дължимата
държавна такса по предявените и уважени искове в размер на 150,00 лв., съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Регионален
исторически музей-Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, пл. „Александър Батемберг“ № 3, представляван от Директора Николай Иванов
Ненов ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 177 КТ във вр. с чл. 21 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за ползван
платен годишен отпуск за периода от 14.08.2020 г. до 30.10.2020 г., (54 работни
дни), общо сумата 758,91 лв.
/седемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ в брутен размер
/588,93 лв. в нетен размер/, от която:
- сумата 155,93 лева в брутен размер /121,01 лв. в нетен размер/, представляваща
остатък от полагащото й се възнаграждение, дължимо по време на ползване на
платен годишен отпуск за 12 дни през месец август 2020 г.;
- сумата 301,49 лева в брутен размер /233,96 лв. в нетен размер/,
представляваща остатък от полагащото й се възнаграждение, дължимо по време на
ползване на платен годишен отпуск за 20 дни през м. септември 2020 г. ;
- сумата 301,49 лева в брутен размер /233,96 лв. в нетен размер/,
представляваща остатък от полагащото й се възнаграждение, дължимо по време на
ползване на платен годишен отпуск за 22 дни през м. октомври 2020 г.,
ведно със законната лихва от деня на
завеждане на исковата молба - 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ответника Регионален
исторически музей-Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, пл. „Александър Батемберг“ № 3, представляван от Директора Николай Иванов
Ненов ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 350
лева,представляваща направените по делото разноски за адвокат.
ОСЪЖДА ответника Регионален
исторически музей-Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, пл. „Александър Батемберг“ № 3, представляван от Директора Николай Иванов
Ненов ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на РС-Русе сумата в размер на 150,00
лева/сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА ответника Регионален исторически
музей-Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл.
„Александър Батемберг“ № 3, представляван от Директора Николай Иванов Ненов ДА
ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Русе сумата в размер на 150,00
лева/сто и петдесет лева/, представляваща
държавна такса върху предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му.