Решение по дело №326/2020 на Районен съд - Казанлък

                                               Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №........

                                              гр.К., 12.**.2020 год.

                                 

                                    В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  АК.районен съд, гражданска колегия в публично заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря........................Х. К…..............................................................като разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№326 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл. 92 от ЗЗД. 

            Ищецът твърди, че на 20.06.2019 г. с сключили със „С.м.“ АД договор за заем, по силата на който ответникът получил сума в размер на ***лв. по банков път на 22.06.2019г. със задължение съгласно чл.4 от договора да върне заемната сума, ведно с уговорената лихва в срок до два месеца, считано от 22.06.2019г. Този срок изтекъл на 22.08.2019г. Съгласно чл.5 от договора ответникът дължал лихва в размер на 0,5 % от заемната сума, която (съгласно буква „а“ ) се дължала за всеки месец от срока, посочен в чл.4 от договора. В чл.17 от договора било уговорено, че при забава на заемателя при връщането на заема, той дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от ** %. Ответникът не платил заетата сума и задължението му вследствие неизпълнението на договора било: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва (съгл. чл.5 от договора) и *** лв. неустойка (съгл. чл.17 от договора)  или общо: ***лв. Проявил търпение с изчакване за уреждане на финансовите взаимоотношения между дружествата и опит да се разреши спорът в дух на добра воля и изпратил покана за доброволно плащане, която била получена надлежно от ответното дружество на 17.01.2020г. Въпреки разговорите и обещанията от страна на ответника, че ще изпълни задължението си,  не получил плащане по договора. В чл.15-17 от договора се уреждали случаите, в които всяка страна по него можела да претендира неустойка при забава на изпълнение задълженията от другата страна. Чл.15 и чл.16 от договора касаели дължимост на неустойка при неизпълнение на договорните задължения от страна на Заемодателя /“Х.3.“ ЕООД/, каквото в случая не било налице. Неустойката, която претендира с е по чл.17 от договора за периода от датата на падежа на задължението – 2.08.2019г. до датата на завеждане на исковата молба. Договореният размер на неустойката бил в размер на 1% за всеки просрочен ден, но не повече от **% от главницата /или сумата от *** лв./. Моли съда да постанови решение, с което да осъди  ответника „С.м.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, м-т „Я.“ №**, представлявано от С. Ж. да му заплати сумата от *** лв., представляващи дължима сума по договор за заем от 20.06.2019г., от които: ***лв. (осемнадесет хиляди лева) главница, ***лв. възнаградителна лихва, *** лв. неустойка и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски. 

              Ответникът не е подал отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, не е дал становище по исковете и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

               С молба вх.№2601**/28.08.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

               Съдът като взе предвид данните по делото и направеното искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК приема следното:

               Налице са формалните предпоставки, съгласно чл.238, ал.1 от ГПК за удовлетворяване искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са изпълнени изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: на ответника са указани последиците от неспазване срока за подаване на отговор и от неявяване в съдебно заседание.

              По делото са приети като доказателства заверени копия на договор за заем от 20.06.2019 г., авизо за издадено преводно нареждане с УРН:ОВ** от 22.06.2019 г., покана за плащане, с известие за доставяне на 17.12.2019 г., справка от ТР.

              От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът приема предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 и чл. 92 от ЗЗД  вр.с чл.288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими и по същество вероятно основателни. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства се подкрепят от приложените към исковата молба доказателства. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, основано на сключеният между тях договор за заем от 20.06.2019 г. Ищецът изпълнил задължението си на заемодател като на 22.06.2019 г. превел съгласно чл.2 от договора по банковата сметна на ответника заемната сума от ***лв., предмет на договор. Срокът на договора е изтекъл на 22.08.2019 г. Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на заетата сума в срока по чл.4 от договора за заем, поради което искът за ***лв. главница се явява основателен и следва да бъде уважен.

           По иска договорна /възнаградителна/ лихва с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД: В чл.5 на договора страните са уговорили възнаграждение, представляващо лихва  в размер на 0.5% от заемната сума, за всеки месец от срока по чл.4 от договора. Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, поради което искът за ***лв. възнаградителна лихва е основателен и следва да бъде уважен.

            По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД: Съгласно чл.17 на договора, при забава на заемателя при връщането на заема и при изплащане на дължимото възнаграждение, той дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от **%. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си  по чл.4 от договора на падежа, дължи и следва да заплати неустойка за времето от 22.08.2019 г. до 03.02.2020 г. Предявеният иск за сумата *** лв. неустойка е основателен и следва да бъде уважен.

               На основание чл.78 ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв.    

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И   :

 

                ОСЪЖДА “С.м.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Ж. да заплати на “Х.3.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от Б. Б. С. сумите: ***лв. (осемнадесет хиляди лева) главница, ***лв. възнаградителна лихва и *** лв. неустойка по договор за заем от 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

           

                ОСЪЖДА “С.м.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Ж. да заплати на “Х.3.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** 5-6, представлявано от Б. Б. С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.    

 

                  Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

                                                                                                   Районен съдия: