№ 1368
гр. *, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110154754 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 254162/07.08.2024
г, с която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК ** против наследниците на Б. К. П., ЕГН
**********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 317533 от 08.10.2024 г. ищецът е уточнил подадената
искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците
на Б. К. П., ЕГН **********, а именно: В. Б. П., ЕГН ********** и К. Б. П.,
ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да
заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 8654,46
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ул,. *, **, аб. № ** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 1627,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 03.09.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 37,26 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ул,. *, **, аб. № ** за
периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 14,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 03.09.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
От В. Б. П., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
От К. Б. П., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател /.
Поддържа, че същите /респективно техния наследодател/ имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот,
представляващ *, находящ се в гр. *, ул. *, **, аб. № **. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Д“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците
/респективно техния наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия
през заявения в исковата молба период и не са погасили задължението си на
посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото
следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и
то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата
2
от 8654,46 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ул,. *, **,
аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 1627,22 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 03.09.2024 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 37,26
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ул,. *, **, аб. № ** за
периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 14,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 03.09.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
От В. Б. П., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
От К. Б. П., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия
момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответниците.
С молба вх. № 418031/23.12.2024 г., подадена от името на ищцовото
дружество, е направено изявление, че от страна на ответниците е извършено
пълно плащане на сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове, като се претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
3
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ.
за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците
/респективно техни наследодатели/ с предмет доставка на топлинна енергия, в
това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците /респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и
изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
4
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
5
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията, обективирани в молба вх. № 418031/23.12.2024 г.,
подадена от името на ищцовото дружество, с която се признават неизгодни за
дружеството факти, а именно, че от страна на ответниците е извършено пълно
6
плащане на сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, като се претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, то съдът намира, че предявените искове
са доказани по основание и размер.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил паричните си задължения.
По делото не е спорно и се признава изрично от ищеца, че от страна на
ответниците е извършено пълно плащане на сумите, предмет на предявените
за разглеждане в настоящото производство искове.
Следователно, макар предявените искове да са основателни и доказани
по основание и размер, то същите следва да бъдат отхвърлени, поради
извършеното плащане на сумите в хода на процеса.
По отношение на разноските:
Не е спорно в производството и се установява от събрания
доказателствен материал, че с извършеното от ответника плащане, са
погасени и разноски за заплатени държавни такси в настоящото производство.
По отношение на искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира
следното:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.
Действително ответниците са узнали за дължимите суми към ищеца
едва с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, като в срока за отговор на исковата молба извършват плащане на
претендираните от Т ЕАД суми в производството, в пълен размер.
Същевременно, обаче, не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК в
пълен обем, доколкото по делото липсва каквото и да било изразено
становище от ответниците по предявените искове /същите са получили препис
7
от исковата молба, ведно с приложенията към нея, като в законоустановения
за това срок, а и след това до настоящия момент, не са изразили никакво
становище по исковете, не са депозирали отговор на исковата молба и най-
важното – не са извършили признание на предявените искове, за може да се
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК/.
Предвид гореизложеното, в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
50,00 лева
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. Я № * против В. Б. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН
**********, и двамата с адрес: ***, обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждането
на В. Б. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН ********** да заплатят разделно
в полза на Т ЕАД, ЕИК ** суми, както следва: 1/ сумата от 8654,46 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ул,. *, **, аб. № ** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 1627,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 03.09.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 37,26 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ул,. *, **, аб. № ** за
периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 14,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 03.09.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Б. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: *** да заплатят в полза на „Т“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и
8
адрес на управление: гр. *, ул. Я № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 50,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр.д. № 54754/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице помагач - „Д“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9