Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На девети
юни 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5819 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени исковете с правно основание чл.245 от КТ –
за неизплатено трудово възнаграждение и с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за
обезщетение за неползван отпуск.
Ищецът К.Д.К. твърди в исковата си молба, че от 20.12.2018г. до
28.08.2019г. работил в ответното дружество по трудово правоотношение като
шофьор на тежкотоварен автомобил — 12 и повече тона, като трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ — по взаимно
съгласие на страните. Съгласно прилаганата практика в дружеството,
работодателят изплащал в края на всеки месец дължимото възнаграждение на
служителите и работниците за предходния месец. Към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение и до настоящия момент на ищеца не били изплатени
полагащите му се нетни трудови възнаграждения за м.юли 2019г. и за м.август
2019г., както и обезщетение по чл.224 от КТ - за неизползван платен годишен
отпуск.
Тъй като с работодателя не постигнали съгласие за доброволно заплащане на
дължимите суми, ищецът подал сигнал до Дирекция Инспекция по труда - гр.Стара
Загора на 09.09.2019г. С писмо изх.№19081247/18.09.2019г. бил уведомен, че при извършената проверка на ответното
дружество било установено следното: назначен бил в ответното дружество с трудов
договор №27/20.12.2018г. на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ - безсрочен трудов договор със срок на изпитване; същият бил прекратен със
заповед №20 от 28.08.2019г. на основание чл.325 т.1 от КТ във връзка с молба
№16 от 20.08.2019 г., която не била предоставена при извършване на проверката;
брутното му трудово възнаграждение за м.юли 2019г. било в размер на 613.00 лева
за 18 отработени дни и след направените законоустановени удръжки сумата за
получаване била 425,67 лева; тази сума му била изплатена, видно от положения
подпис срещу името му във ведомостта за м.юли 2019г.; брутното му трудово
възнаграждение за м.август 2019г. е в размер на 835,91 лв., включващо 306,50
лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и след направените
законоустановени удръжки сумата за получаване била 636,66 лева, като същата не
била изплатена, тъй като към момента на извършване на проверката за
работодателя не било настъпило задължение за изплащане.
Ищецът твърди, че не е получил полагащото му се трудово възнаграждение за
м.юли 2019 г., за м.август 2019 г. и обезщетение по чл.224 от КТ - за
неизползван платен годишен отпуск за 13 работни дни. След като в цитираното
писмо от Дирекция Инспекция по труда се твърди, че за м.юли 2019 г. срещу името
му във ведомостта е положен подпис, то счита, че представения при проверката
документ е неистински.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати,
сумата от общо 1198,22 лева, включваща неизплатено нетно трудово възнаграждение
за м.юли 2019г. в размер на 475,67 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.август 2019 г. в размер на 410,75 лева и неизплатено нетно
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ за 13 дни в
размер на 311,80 лева, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до изплащането й. Претендира
направените по делото разноски. Моли на основание чл.242 ал.1 от ГПК да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените суми.
След изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК ищецът претендира
неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2019г. в нетен размер 443,52лв. и
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 311,83 лв. Поддържа първоначално заявената
претенция за неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2019г. в размер на
475,67 лв.
Ответникът „ТЕРАМИС - 2007” ЕООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва твърдението на ищеца, че
по силата на трудов договор, сключен на 20.12.2018г., между страните по делото
е възникнало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 20 от
28.08.2019г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие.
Оспорва твърдението, че ищецът не е получил копие от трудовия си договор,
което се опровергава с положения от него подпис върху трудовия договор,
съхраняван в личното му трудово досие.
Оспорва твърдението, че ищецът не е получил полагащото му се за месец юли
2019г. трудово възнаграждение, което заявява, че той е получил срещу подпис,
положен от негова страна във ведомостта за заплати за този месец.
Оспорва претенцията за заплащане трудово възнаграждение за месец август
2019г. в размер на 410.75 лв., като заявява, че сумата не се дължи поради това,
че през този месец ищецът не е полагал труд в ответното дружество и не му се
дължи каквото и да било трудово възнаграждение. Сочи, че през месец август
2019г. ищецът не се е явявал на работа и не е ползвал отпуск.
Твърди също, че ищецът е ползвал полагащия му се за работата в „Терамис
2007“ ЕООД платен годишен отпуск, поради което не се дължи обезщетение по
чл.224 от КТ.
При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на
претендираните от К.Д.К. суми с дължимото от него на „Терамис 2007“ ЕООД
обезщетение за причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения
вреди в общ размер на 3050 лв.
Заявява, че на 09.07.2019г. на К.Д.К. било възложено извършване на превоз
чрез управлявания от него Товарен автомобил Рено с рег.№ СТ 6655 ВР,
собственост на „Терамис 2007“ ЕООД. Преди извършване на превоза, товарният
автомобил преминал технически преглед, който установил, че автомобилът е
технически изправен. Съставен бил пътен лист № 001198 от 09.07.2019г., от който
е видно, че К.К. е приел автомобила в техническо изправно състояние и е
пропътувал 891 км. На 10.07.2019г. била извършена проверка на техническото
състояние на управлявания от К.К. товарен автомобил, при която проверка било
установено, че същият е повреден. Комисията в присъствието на ищеца установила,
че на третия мост в дясно на камиона има счупени глави, лагер, два броя джанти,
спирачен апарат, челюсти, феродо и десет броя болтове с гайки. Вредите
настъпили в резултат на разхлабване на болтовете на джантите по време на
движението, което разхлабване водачът на товарния автомобил - К.К. трябвало да
отстрани, като спре автомобила, затегне болтовете или потърси служебния сервиз
на дружеството за отстраняване на разхлабването. Бездействието на ищеца да
предприеме необходимите за съхранението на автомобила действия довело до
неговата повреда. Настъпилите повреди били отстранени в сервиза на дружеството,
като разходите за извършения ремонт в т.ч. подмяна на увредените части и положен
труд възлиза на 3 050,00 лв.
Вредата била причинена от К.Д.К. по време и във връзка с изпълнение на
трудовите му задължения като „Шофьор автомобил над 12 тона“ в „Терамис 2007“,
на когото е поверено съхранението на притежаваното от работодателя имущество
-Товарен автомобил, Рено с рег.№ СТ6655ВР.
Ответникът счита, че ищецът носи пълна имуществена отговорност за
причинената вреда, тъй като същата е причинена от него с умисъл и във връзка с
възложената му по смисъла на чл.207 от КТ отчетническа дейност. В случай, че
такъв умисъл или отчетническа дейност не са налице, моли съда да приеме, че се
касае за небрежност, за която също се следва предвидената в КТ имуществена
отговорност.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения от К. Динев К. иск.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по
силата на сключения между трудов договор №27/20.12.2018г. е заемал длъжността „шофьор на автомобил над 12 тона“ при основно месечно
възнаграждение 613 лв. Със заповед №20/28.08.2019г. на основание чл.325 т.1 КТ, считано от 28.08.2019г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.
По отношение на иска за неизплатено
трудово възнаграждение, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/.
Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира
изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата
установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй
като ответника не е направил възражение нито е ангажирал доказателства относно
това обстоятелство, поради което същия дължи изплащане на разликата до пълния
размер на трудово възнаграждение договорено между страните, ведно със законната
лихва. Трудовото възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед
установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово
възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено
друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по
основание и размер.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото нетно
трудово възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. е в размер на 425,67 лв., а за
м.08.2019г. – 636,66лв., в т.ч. е обезщетение по чл.224 КТ за 11 дни неползван
платен годишен отпуск. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че нетния
размер на трудовото възнаграждение за м.08.2019г. е 443,52лв. Вещото лице сочи
също, че по отношение трудовото възнаграждение за м.07.2019г. във ведомост за
заплати за ищеца фигурира подпис за получено на каса трудово възнаграждение, а
за трудовото възнаграждение за м.08.2019г. няма данни да е изплатено. В съдебно
заседание уточнява още, че за м.07.2019г. има удръжка за запор в размер на
50,00лв., която също е приспадната. По делото липсват каквито и да е данни за
наложения запор, но ищецът не твърди, че работодателят неправомерно е удържал
тази сума от трудовото му възнаграждение, нито сочи да е налице обжалване
действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Напротив при
съпоставка с ведомостта за м.06.2019г., която не се оспорва от ищеца е видно,
че и през м.06.2019г., както и през м.07.2019г. удръжките на ищеца са в размер
на 187,33лв.
Ищецът К.К. оспорва ведомостта за заплати за м.07.2019г., като заявява, че
подписа положен от името на ищеца К.К. въз ведомостта за м.07.2019г., не е
положен от него. Във връзка със заявеното оспорване е открито производство по
оспорване по чл.193 ГПК и е назначена съдебно-почеркова експертиза, която не
беше изпълнена, тъй като ответникът не представи за изследване оригинала на
ведомостта, а съгласно Докладна на вещото лице от 29.05.2010г. представеното по
делото копие е с лошо качество, което прави невъзможно сравнителното изследване
и изготвянето на почеркова експертиза. С оглед на това при условията на чл.161 ГПК съдът приема оспорването за доказано.
Предвид така обсъдените доказателства съдът намира, че исковете за неизплатено
трудово възнаграждение за м.07.2019г. и за м.08.2019г. се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени съответно в размер 425,67лв. за м.07.2019г.
и 443,52лв. за м.08.2019г. Дължимите на ищеца трудови възнаграждения следва да
бъдат присъдени като чиста сума, а не като БТВ, тъй като удръжките, които
работодателя следва да направи за ДОД и ДОО са публично – правно задължение към
държавата и следователно размера им се приспада от общо начисленото на
работника брутно трудово възнаграждение, т.е. тези удръжки не са дължими като
трудово възнаграждение по смисъла на чл.128 КТ на работника /в т.см. решение №
1715/05.02.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2002 г., III г.о/. По изложените съображения относно запора,
съдът счита, че от трудовото възнаграждение за м.07.2019г. следва да бъде
приспадната и удръжката за запор в размер на 50,00лв.
По
отношение на искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ съдът намира за
установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на
това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. От представената по делото заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение и заключението на вещото лице се
установява, че на ищеца е начислено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2019г., същото възлиза на 311,83 лв. нетен размер и не е изплатено на
ищеца.
С оглед на горното съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.
Ответникът „ТЕРАМИС - 2007” ЕООД Ст.Загора прави възражение за прихващане
на претендираните от К.Д.К. суми с дължимото от него на „Терамис 2007“ ЕООД
обезщетение за причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения
вреди в общ размер на 3050,00 лв. Представя Пътен лист №001198 от 09.07.2019г.,
Констативен протокол от 10.07.2019г. за оглед на товарен автомобил и оферта за
стойност на ремонта. Ангажира и гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.1 от КТ работникът или служителят
отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е
причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон /ал.2/
С оглед липсата на данни и доказателства ищецът да е причинил вредата
умишлено или в резултат на престъпление съдът приема, че е налице хипотезата на
чл.203, ал.1 от КТ.
Разпоредбата на чл.210 от КТ предвижда специален ред за осъществяване на
ограничената имуществена отговорност на работника за причинените на
работодателя в хипотезата на чл.203 ал.1 от КТ вреди и той изключва
приложението на общия исков ред - работодателят издава заповед, с която
определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя;
Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането
на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й; Ако
работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори
писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви
срещу него иск пред съда; Ако в срока по предходната алинея работникът или
служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят
удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в
размерите, посочени в ГПК. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото
правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез
удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя,
работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
независимо от размера на вземането.
С оглед на изложеното две са хипотезите, при които работодателят може да
ангажира ограничената имуществена отговорност на работника по исков ред след
като работникът е оспорил основанието или размера на отговорността по
издадената от работодателя заповед в хипотезата на съществуващо между тях
правоотношение или след като работникът е подал възражение срещу издадената от
съда въз основа на заповедта на работодателя заповед за изпълнение по чл.410,
ал.1 от ГПК в хипотезата на вече прекратено трудово правоотношение.
В конкретния случай не е налице нито една от двете хипотези. Общият исков
ред би бил приложим само за реализиране на пълна имуществена отговорност на
работника по реда на чл.203 ал.2 от КТ, какъвто не е настоящия случай.
С възражението за прихващане ответникът-работодател претендира от
ищеца-работник ангажиране на пълната имуществена отговорност по реда на чл.207
от КТ. При тази хипотеза, в рамките на настоящия исковия процес, съгласно
правилото на чл.154 ал.1 от ГПК ответникът-работодател, носи доказателствената
тежест да установи наличието на елементите от фактическия състав по чл.207 ал.1
от КТ. Съдът намира, че ответникът не е ангажирал доказателства, на първо
място, относно обстоятелството, че ищецът има качеството на отчетник по смисъла
на чл.207 ал.1 от КТ. По делото не се установява на ищеца да е възложено в
рамките на трудовите му задължения - събирането, съхраняването, разходването
или отчитането на точно определени по вид и стойност материални ценности, за да
се приеме, че е материално отговорно лице, съгласно нормата на чл.207 ал.1 от КТ. Поради това съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че ищецът
да има качеството на отчетник.
Предвид гореизложеното съдът намира, че възражението не следва да бъде
разглеждано по същество.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата от 50,00 лв. държавна такса, както и сумата от 200,00 лв. възнаграждение
за вещо лице съдебно- счетоводна експертиза.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 287,81 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 27,29 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕРАМИС-2007“ ЕООД с.Бяло
поле, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бяло поле,
общ.Опан, обл.Ст.Загора, представлявано от Митко Донев Митев, да заплати на К.Д.К.,
ЕГН **********,***, следните суми:
сумата от 425,67 лв., неизплатено
трудово възнаграждение за м.07.2019г., ведно със законната лихва от завеждане
на иска 05.11.2019г. до окончателното плащане;
сумата от 443,52 лв., неизплатено
трудово възнаграждение за м.08.2019г., ведно със законната лихва от завеждане
на иска 05.11.2019г. до окончателното плащане;
сумата от 311,83 лв., представляваща
обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно
със законната лихва от завеждане на иска 05.11.2019г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 287,81
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.К., ЕГН **********,***
против „ТЕРАМИС-2007“ ЕООД с.Бяло поле, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бяло поле, общ.Опан, обл.Ст.Загора,
представлявано от Митко Донев Митев иск за неизплатено трудово възнаграждение
за м.07.2019г. в останалата част над присъдените 425,67лв. до претендираните
475,67лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на „ТЕРАМИС-2007“ ЕООД с.Бяло поле, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бяло поле, общ.Опан, обл.Ст.Загора,
представлявано от Митко Донев Митев, направените по дело разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 27,29 лв.
ОСЪЖДА
„ТЕРАМИС-2007“ ЕООД с.Бяло поле, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бяло поле, общ.Опан, обл.Ст.Загора,
представлявано от Митко Донев Митев да заплати в полза на Държавата по Бюджета
на съдебната власт сумата от 50,00 лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА
„ТЕРАМИС-2007“ ЕООД с.Бяло поле, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бяло поле, общ.Опан, обл.Ст.Загора,
представлявано от Митко Донев Митев, да заплати по сметка на Районен съд
Ст.Загора сумата от 200,00лв. за
възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на така
постановеното решение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :