Р Е Ш
Е Н И Е
№ 114 от 15.07.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 164 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП).
Делото е
образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд – Благоевград на
административно дело № 214/2022 г. по описа на съда, образувано по жалба от Б.И.Д.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
(ПАМ) № РД-14-362/18.01.2022 г., издадена от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Благоевград към Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на
транспорта и съобщенията, с която на Д. са приложени ПАМ с правно
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” от
ЗАвтП – временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предната
регистрационна табела и свидетелството за регистрация с № ********* на лек
автомобил марка и модел „Шкода Фабия”, с рег. № КН****ВК – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, и ПАМ с правно основание чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство (МПС) на водача с № ********* – до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и
5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените
от жалбоподателя разноски по делото.
В съдебното
заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по
пълномощие на Б.Д. – адвокат В.С.,***.
Ответникът – началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Благоевград, оспорва жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 18.01.2022
г., при извършване на съвместна проверка от служители на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация – София” и Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (МВР) – Благоевград за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона
за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, около
11:30 ч. в гр. Благоевград, на ул. „Иван Михайлов”, срещу Югозападния
университет, бил проверен лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия”, с рег. №
КН****ВК, управляван от Б.Д., негова собственост. Установено било, че водачът
превозва пътници – С.И.К.и В.С.П.. Същите дали писмени обяснения при
проверката, че са се свързали с водача по телефона и са му платили 20 лева, за
да ги превози от гр. Рила до гр. Благоевград. При извършена справка в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” проверяващите установили, че автомобилът не
е включен в списъка към Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметрови превози на пътници. Румен Богданов Ангелов – инспектор при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София”, съставил срещу Д. Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 317151/18.01.2022 г. за нарушение на
чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Въз основа на съставения АУАН и материалите към
преписката началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” –
Благоевград издал оспорената заповед. Като фактическо основание за налагане на
мерките по чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а” и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП в заповедта е посочено,
че на 18.01.2022 г. Б.Д. извършвал таксиметров превоз на пътници с лек
автомобил марка и модел „Шкода Фабия”, с рег. № КН****ВК, негова собственост,
без автомобилът да е включен в списъка към Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметрови превози на пътници. Заповедта е връчена на Д. на
23.02.2022 г., а жалбата срещу нея е подадена на 01.03.2022 г.
В хода на съдебното производство
като свидетели са разпитани Румен Богданов Ангелов и Йордан Цветанов Пейчев (свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на процесния АУАН). Същите
потвърждават фактическите констатации в акта. Заявяват, че пътуващите в
автомобила са дали писмените си обяснения пред служителите на МВР.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните
съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП –
началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Благоевград, който е
упълномощен със Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Същата съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число
фактическите и правните основания за издаването ѝ.
В хода на
проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на
заповедта на това основание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
издаването на процесната заповед в деня на съставянето на акта за установяване
на административното нарушение, т.е. без да е изтекъл срокът за писмени възражения
по акта, е съществено процесуално нарушение. Срокът по чл. 44, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е приложим в
административнонаказателното производство по издаване на наказателно
постановление, но не и в административното производство по прилагане на ПАМ. Не
е приложима и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като
производството по прилагане на ПАМ е административно, осъществяващо се по
правилата на АПК (вж. в т. см. Решение № 9580/08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. №
1145/2010 г., VII о.).
Оспорената
заповед обаче не е съобразена с материалния закон и неговата цел. Правният
резултат, който законът цели с прилагането на принудителните административни
мерки по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, е
преустановяване на административни нарушения, извършвани при превоз на пътници
или товари. Като основание за издаване на оспорения административен акт са
посочени разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗАвтП (изм. – ДВ, бр.
60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), съгласно която за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната ПАМ: временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността, както и разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от
ЗАвтП
(изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), съгласно която за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната
ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
В случая административният
орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, не доказа
наличието на материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и
т. 4, б. „б” от ЗАвтП за прилагане на
процесните принудителни административни мерки. В заповедта се
твърди, че на 18.01.2022 г. Б.Д. е извършвал таксиметров превоз на пътници с
лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия”, с рег. № КН****ВК, негова
собственост, без автомобилът да е включен в списъка към Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници. Заповедта
препраща към АУАН № 317151/18.01.2022 г., в който са отразени същите
констатации и е посочено, че Д. е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.
Съгласно посочената разпоредба, в приложимата редакция (изм. – ДВ, бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ” или удостоверение
за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон; Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, и регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално
компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността. „Превозвач” по смисъла на § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Законът за автомобилните превози разграничава
извършването на обществен превоз на пътници от извършването на таксиметров
превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието „обществен превоз” се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвтП
(превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство), а на понятието „таксиметров превоз” – в § 1, т. 26 от ДР на
ЗАвтП. Съгласно последната разпоредба „таксиметрови превози”
са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи
или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел. За да се приеме един превоз за „таксиметров”, а не за „обществен”,
следва да са установени гореизброените предпоставки съобразно легалната
дефиниция по § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. Не е
достатъчно да се установи, че е осъществен превоз на пътници срещу заплащане,
без да са изпълнени условията на лицензионен/разрешителен режим. В случая
административният орган не доказа извършването на таксиметров превоз на
пътници. Същият е приел, че е извършван таксиметров превоз, без да посочи по
какви критерии е дефинирал превоза като „таксиметров” и коя точно законова
разпоредба е нарушена с извършването му. По делото липсват доказателства Б.Д.
да е регистриран превозвач или да извършва дейност от името на такъв превозвач,
но за своя сметка. Издаването на оспорената заповед в нарушение на материалния
закон е достатъчно основание за отмяната ѝ като
незаконосъобразна.
Съдът намира за
необходимо да отбележи и че срокът на приложените със заповедта мерки на
административна принуда не съответства на целта на закона, което е
самостоятелно основание за отмяната ѝ. За разлика от
предходната редакция на закона, която предвижда фиксиран срок от 6 месеца на
мярката по чл. 106а, ал. 1, т.
1 от ЗАвтП, без възможност за индивидуализация на неговия
размер, в действащата към датата на издаване на заповедта редакция на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (изм. –
ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) законодателят е предвидил
максимална продължителност на мярката от 12 месеца, като продължителността на
действието ѝ зависи от
поведението на нейния адресат – мярката има действие „до отстраняване на
нарушението”. По същия начин е дефинирана и мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП – „до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година”. Колкото по-скоро
нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови действието
на мярката. Чрез това законодателно решение интензивността на държавната
принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат. В случая
обаче не става ясно какво поведение следва да предприеме Д., за да отговори на
изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът
би приел, че нарушението е отстранено. Следователно, макар и в заповедта да е
предвидено, че процесните мерки се прилагат до отстраняване на нарушението,
продължителността им се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е
нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, която
предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури
безопасност на автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със
законосъобразни средства (вж. в т. см. Решение № 11233/05.11.2021 г.
на ВАС по адм. д. №
7693/2021 г., VII о., Решение № 8825/23.07.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 5045/2021 г., VII о., Решение
№ 7662/25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2021 г., VII о., Решение
№ 7663/25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII о. и Решение №
6454/28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г., VII о.). В случая не са
изложени и мотиви кое налага кумулативното прилагане на процесните мерки, като
по този начин също е нарушен принципът на съразмерност (вж. в т. см. Решение №
7662/25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2021 г., VII о.).
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2
от АПК
следва да бъде отменена.
При този изход
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” (юридическото лице, в чиято структура е
органът ответник) следва да бъде осъдена да заплати на Б.Д. направените него
разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лева. Адвокат С. не
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, поради което такова не следва да му се
присъжда.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
РД-14-362/18.01.2022 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Благоевград към Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” да заплати на Б.И.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***,
сумата в размер на 10 (десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: