Определение по дело №3239/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1424
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110203239
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

Година 2019                                                                                                          Град Варна

Варненският районен съд                                                          Двадесет и седми състав

На тридесети юли                                                     Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

Прокурор: АЛЕКСАНДРА ХРИСТОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 3239/2019г. по описа на ВРС.

------------------------------------------------------

На именно повикване в 09:32 часа се явиха:

-----------------------------------------------------

 

ПОДС. Г.Ж.Д. – явява се лично.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

ПОДС. Д.: Получила съм обвинителния акт и разпореждането на съда. Чела съм какво пише в тях. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

Председателят провери самоличността на явилите се лица.

 

ПОДС. Г.Ж.Д. - родена на ***г***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, не работи, ЕГН **********.

 

На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подсъдимата на 23.07.2019г. , като тя е призована за настоящото заседание още на 08.07.2019г.

 

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

           

            ПОДС. Д.: Нямам искания за отводи.

           

Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.

Нямам искания по доказателствата.

Моля, делото да премине към разглеждане по общия ред.

 

ПОДС. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда.

Мисля, че делото трябва да се прекрати. При прекратяване на брака ни с бившия ми съпруг децата бяха присъдени на него и дадоха период, в който те да бъдат при мен, което той не спази нито веднъж, докато аз постоянно плащах и внасях издръжките, и ме върнаха да плащам назад. Делото приключи много бързо по взаимно съгласие, защото ми казаха да се съглася, тъй като така или иначе ще загубя делото. Направих много опити да стигна до децата си, да говоря с бившия ми съпруг като нормален човек. Казах му „постигна каквото искаш, поне позволи това, което ми е разрешено да си виждам децата във времето, в което ми е разрешено на мен“. Той не спази решението и отсреща получавах само обиди и заплахи, и обиди от децата /подс. Д. плаче/. Като жена не мога да обясня как се преглъщат тези неща.

В полицията бях представила бележки, с които съм плащала пари преди да ме осъдят, което не ми признаха, а те бяха над 1 000 лева. Накараха ме наново да плащам и аз ги внесох. Бележките, с които съм внасяла след делото ги представих в Четвърто районно и ги оставих там понеже са се изтрили и ми казаха, че е по-добре да ги оставя, защото може да не ги признаят, ако се преснемат. Аз съм плащала пари и желая да се събират доказателства в тази посока.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.

Мога да представя бележките, които съм представила в Четвърто районно.

Не възразявам да се разпитат свидетелите посочени от прокуратурата.

 

СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание,  като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 183, ал.1 от НК и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

 

С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

1.      Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;

2.      Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата Г.Ж.Д. да научи за какво престъпление е привлечена в това качество. Това нарушение е било извършено от Прокурора във фазата по изготвяне на обвинителния акт.

В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като  в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно  – “времето, мястото и начинът на извършването му“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.   Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 год.  в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържат всички обстоятелства и факти описващи вмененото престъпление от обективна и субективна страна.Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с обвинителния акт.

С настоящия ОА подсъдимата Д. е предаден на съд за престъпление  по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за периода от месец септември 2017 г. - до м. май 2019 г., в с. Гроздьово, обл.Варна, след като била осъдена с влязло в сила от 03.02.2017 г. съдебно решение №31 от 03.02.2018г., по гр.дело № 692/ 2016 г. на Районен съд - гр.Провадия, да издържа своите низходящи – Д.Д.Д., родена на *** г. и Г.Д.Д., роден на *** г., като заплаща месечна издръжка за всяко дете по 115.00 лева месечно с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, чрез техния баща и законен представител – Д.Н.Д., съзнателно не изпълнила задължението си в размер повече от две месечни вноски - 21 месечни вноски, /към дата 05.05.2019 г./ възлизащо общо на 4830 лева.

В обстоятелствената част на ОА, прокурорът е изложил приетата от него фактическа обстановка на общо 11 реда.

В случая на първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти свързани с обективната съставомерност на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата и по-конкретно липсват факти свързани с мястото на извършване на престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт единствено е посочено, че между подсъдимата и свидетеля Д. е имало сключен граждански брак, имало е родени деца на съответните дати, посочено е, че брака е бил прекратен с Решение на РС-Провадия от 03.02.2017г., че били определени суми, които подс.Д. трябвало да заплаща на всяко едно от децата, а именно да заплаща месечна издръжка за всяко дете по 115.00 лева месечно с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, чрез техния баща и законен представител – Д.Н.Д..  В случая не е посочено дори на кого са предоставени родителските права, на какво основание подс. е следвало да заплаща издръжка, това задължение вменено ли й е било с влязло в сила решение или друг съдебен акт. Посочено е единствено, че на децата е следвало да се заплащат суми чрез техния баща и законен представител, каквото качество св.Д. е имал безспорно и преди посоченото прекратяване на брака с цитираното в ОА решение на ПРС. Няма нито ред по отношение на това, къде живеят децата след прекратяване на брака, в кое населено място живеят децата, доколкото задължението за плащане на издръжка е носимо, а в случая в обстоятелствената част на обвинителния акт Прокурора е цитирал решение за прекратяване на брак между съпрузите на РС-Провадия и в същото време при тази противоречивост на фактите, с диспозитива е повдигнато обвинение за престъпление извършено в с.Гроздьово, обл.Варна при пълна неяснота в обстоятелствената част по този въпрос. Всъщност от ОА не става ясно въз основа на какви обстоятелства е направен извода, че издръжката се дължи в в с.Гроздьово, обл.Варна, и че неизпълнението на това носимо задължение е извършено именно в в с.Гроздьово, обл.Варна.

На второ място в ОА не се съдържат и други факти, от които да се направи извод коя е началната дата на изпълнителното деяние, т.к. в ОА е посочено единствено, че към дата 05.05.2019г. съзнателно не били изпълнени 21 месечни вноски, в размер на 4830 лв. От кога е започнало това неизпълнение на задължението само може да се гадае и предполага, още повече , че в ОА се цитира Решение за прекратен брак от 03.02.2017г., а считано от тази дата вноските до 05.05.2017г. са много повече от 21. Дори не става ясно дали прокурорът е приел, че издръжката не е платена и за м.05.2019г., тъй като в началото на диспозитива е изписано, че периодът е до м.05.2019г., а в края е изписано, че към 05.05.2019г. били натрупани 21 вноски.

На следващо място в обстоятелствената част липсват и каквито и да било факти за субективната страна на престъплението, доколкото текста на чл.183 ал.1 от НК, предвижда съзнателно неизпълнение на задължение за издръжка. Каквито и да било обстоятелства и факти описващи подобно деяние от обективна и субективна страна в обстоятелствената част липсват. Единственото което е посочено е, че подсъдимата съзнателно не изпълнила задължението си, което е един правен извод, а не посочен факт подлежащ на доказване в процеса.

        Поради това и съдът счете, че в случая се касае за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като подсъдимата е лишена от възможността да разбере в извършването на какво престъпление е обвинена, къде го е извършила и прочие. Липсата на яснота във волята на Прокурора всъщност затруднява и съда по отношение на това, за какво обвинение предава на съд подсъдимия, доколкото обвинителния акт представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив, като защитата се осъществява срещу фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в случая обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен да описват от обективна и субективна страна престъплението по чл.183  от НК, с неговите обективни и субективни признаци. Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, допуснатите пороци при изготвяне на ОА съставляват съществено нарушение на процесуалните правила и водят до нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемата да разбере за какво престъпление е предадена на съд. Същото е и отстранимо, чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона. В горния смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВОС постановена по идентични казуси- например Определение на ВОС по ВЧНД № 733 по описа на съда за 2019 г., Определение на ВОС по ВЧНД № 725 по описа за 2018г.  и др.

С оглед становището на съда, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно  по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3239 по описа на ВРС за 2019 година, двадесет и седми състав.

 

ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите  отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, посочени по-горе.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи  на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.

         

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:56 часа.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               СЕКРЕТАР: