Решение по дело №306/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 894
Дата: 26 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237230700306
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 894

Смолян, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ПЕТЯ ОДЖАКОВА
   

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20237230700306 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред съда е било образувано по жалба на „АКРИМА ЛАЙТ“ ЕООД, ЕИК . [населено място], представлявано от управителя А. В. срещу Ревизионен акт №16001621002113-091-001/ 29.06.2022г., в частта, в която е потвърден и изменен с Решение №416 от 14.09.2022г. на директора на дирекция ОДОП- Пловдив, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за 2014, 2015г. и 2016г. общо в размер на 62 574,96лв., ведно с лихви в общ размер на 37 560,16лв. По жалбата е образувано адм.д. №301/2022г. по описа на АССм. В жалбата се твърди, че е неправилен извода на ревизиращия орган, че масивът Пауловния е неамортизируем дълготраен актив, респ. дружеството няма право да начислява амортизации и следва да отчете приходи от финансирания изцяло в момента на тяхното получаване. Твърди се, че растението пауловния попада в обхвата на чл. 26 ал.1 б. „в“ от Наредба №8 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007-2013 под кова „други бързорастящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия“ и е „трайно насаждение“ по см. на пар.1 т.48 от ДР на Наредбата. Твърди се, че проекта, за който е получено финансиране е за биоенергия, масива се отглежда от земеделски производител и като трайно насаждение подлежи на амортизация за срока на експлоатация; масивът не е горски, земята е нива, а насаждението е „друга техническа култура“ с код 3095; насаждението е от нетрадиционен за нашите географски ширини дървесен вид, поради което са необходими допълнителни инвестиции; става дума за земеделски продукт и не е самовъзстановяващ се дървесен вид; пауловнията е трайно насаждение, подлежащо на амортизация. В жалбата също така се сочи, че е нарушен и основен принцип в счетоводството – на съпоставимост на приходи и разходи, регламентиран в чл. 4 ал.1 т.4 ЗСч, като ревизиращите органи не са отчели, че в момента на получаване на финансовата помощ дружеството не е осчетоводило каквито и да е разходи; считано от 2015г., когато са първите приходи е осчетоводен разход за амортизационни отчисления и тези разходи за амортизации неправилно не са признати в РА. Твърди се, че едностранното преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение, е в противоречие със счетоводните стандарти, в т.ч. и с принципа по чл. 4 ал.1 т. 4 ЗСч. Иска се отмяна на РА, в частта му, в която е потвърден и изменен с Решение №416/14.09.2022г.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът - директор на Д „ОДОП“-Пловдив в последно с.з., редовно призован не изпраща представител. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 1559/12.06.2024г.

В хода на делото пред първоинстанционния съд е направено частично оттегляне на жалбата /л.831, л.844 от дело №301/2022г./. Жалбата е оттеглена в частта относно непризнат преотстъпен корпоративен данък за 2014 и 2016г. по чл. 189 ал.1 ЗКПО в размер на 892, 94 лв. и лихва за 2014г. и в размер на 16 769,21лв. и лихви за 2016г.

С решение №54 от 2 март 2023г. по адм.д. №301/22г. по описа на АССм е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, в частта, с която е установен корпоративен данък за 206г. в размер на 4762,22лв. и е потвърден в частта, с която е установен КД за 2016г. в размер на 4762,22лв. С решението е отменен РА в частта, с която са установени задължения за КД за 2015г. в размер на 40 150,59лв. и лихви в размер на 25 442, 99лв. и допълнително установен КД за 2016г. в размера над 18 480, 24лв. с прилежащи лихви. Дружеството е осъдено да плати юрисконсултско възнаграждение. С определение №179 от 5.04.23г. по чл. 248 ГПК съдът е отхвърлил искането на директора на Дирекция ОДОП Пловдив за изменение на решението в частта за разноските.

С решение № 11950 от 05.12.2023г. по адм.д. 5702/23г. на ВАС, са отменени решение №54 от 2 март 23г. и №79 от 5.04.23г. на АССм и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Настоящото производство, по адм.д. 306/23г. по описа на АССм е образувано след връщане на делото за ново разглеждане. Дадени са задължителни указания от Върховната съдебна инстанция.

С молба от 22.01.2024г. /л.5 от адм.д. №306/2023г./ дружеството е потвърдило оттеглянето, направено при първоначалното разглеждане на делото, като изрично сочи, че оттегля жалбата за сумата от 892,94 лв. КД за 2014г. и лихва в размер на 656, 77лв., както и за сумата от 16 769, 21 лв. КД за 2016г. и лихва.

С Определение №101 от 22.01.2024г. по адм.д. №306/2023г. по описа на АССм, на основание чл. 159 т.8 АПК, производството по делото е прекратено в частите, в които е направено оттегляне на жалбата.

С Определение №448 от 28 март 2024г. /л.16/, по реда на чл. 248 ГПК е изменено Определение №101/22.01.2024г. в частта за разноските, като дружеството е осъдено да плати на Дирекция ОДОП разноски в размер на 4 097, 40лв. Издаден е изпълнителен лист за разноските.

С процесния Ревизионен акт, на „АКРИМА ЛАЙТ“ ООД, сега ЕООД, са определени задължения за корпоративен данък по периоди и размери, както следва: за 2014г.- главница 40 231,75лв. и лихви 29 590,87лв.; за 2015г. – главница 40 150,59лв. и лихви 25 442,99лв. и за 2016г. – главница 21 531,43лв. и лихви 11 460,42лв. /л.117 гръб/. С решението на директора на Д “ОДОП“-Пловдив /л.36 гръб/ ревизионният акт е потвърден в частта за задълженията за 2015г. и 2016г., а за 2014г. е изменен - главницата е намалена от 40 231,75лв. на 892,94лв., а лихвите от 29 590,87лв. на 656,77лв. Ревизионният акт е обжалван с жалба от 03.10.2022г. в потвърдената и в изменената му част.

Както се посочи, жалбата е оттеглена в частта за определените задължения за 2014г. - главница 892, 94лв. и лихва 656,77лв, както и в частта за определените задължения за 2016г. - главница 16 769, 21 лв. и лихва. Производството е прекратено поради оттегляне на жалбата за сумата от общо 18 318, 92 лв. и в полза на Д „ОДОП“ са присъдени разноски на осн.чл. 143 ал.3 АПК вр. ч. 161 и пар.2 ДР ДОПК, които са дължими при прекратяване на производството /л.17/.

Предмет на жалбата остават следните суми: за 2015г. – 40 150,59лв. главница и лихви 25 442,99лв. и за 2016г. – 4 762, 22лв. главница и лихва 2 534,75.

По делото се установява, че дружеството се занимава с отглеждане на насаждения „пауловния“ и производство на дървесен чипс от същата, като насажденията се намират в землище община Хасково. Получена е БФП от ДФЗ по мярка 121, като през годините са получени следните суми: през 2014г. е получена БФП в размер на 393 388, 15лв. и през 2015г. е получена БФП на два пъти, както следва: в размер на 311 012, 36 лв. и в размер на 226 483, 18лв. Освен плащанията по мярка 121, дружеството е получено и средства по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемата за преразпределителното плащане /СПП/. Получените плащания са от 2015г. и от 2016г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС през 2014г. и е регистрирано като земеделски производител.

Проверяваният по ревизията период е от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., като през този период дружеството разполага с машини, земи и трайни насаждения –пауловния, както и е взимало заеми и е връщали суми по тях.

В РД е посочено, че за 2014г. счетоводния финансов резултат се преобразува в посока увеличение на осн.чл.78 от ЗКПО със сумата от 393 388, 15 лв. – приходи, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година. От страна на дружеството в хода на ревизията не е представен данъчен и счетоводен амортизационен план за наличните и закупени дълготрайни активи, като в ГДД и в отчета за приходи и разходи, дружеството няма декларирани разходи за амортизации; през 2014г. дружеството не е отчело приходи от финансирането. Установено е за 2014г. също така, че дружеството е ползвало преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189 ЗКПО в размер на 892, 94лв., представляващ 100% от дължимия данък. Посочено е в доклада, че корпоративния данък за внасяне е 40 231, 75 лв., който е дължим с лихва от 28 562, 65 лв. за периода от 1.04.2015г. до 29 март 2022г.

Според ревизиращият орган, за 2015г. данъчната печалба е 62 242, 42лв.; приходите за 2015г. са от продажба на продукция и са в размер на 221 164, 58лв., а разходите са на стойност 158 922, 16лв.; дружеството не представя счетоводен и данъчен амортизационен план, а в представената инвентарна книга закупените ДМА са били заведени по цени на придобиване и на тази стойност са начислявани амортизации; дружеството не е извършило преобразуване за данъчни цели в ГДД по чл. 54 ал. 2 и ал.1 от ЗКПО. Според приходния орган, дружеството е следвало да отчете амортизация в размер на 5 137, 32лв. и данъчна амортизация 3 474, 32лв.; за актива – поливна система дружеството е трябвало да отчете приходи в размер на 50% от начислената амортизация – 841, 50лв. /1683,01 х 50%/. Приходният орган сочи в Ревизицонния доклад /л.192/, че с определените суми за счетоводна и данъчна амортизация и неотчетени приходи за 2015г. ще бъде преобразуван счетоводния финансов резултат. Декларирания корпоративен данък в размер на 6 224, 24лв. е разчетен с бюджета; за закъснението е начислена и внесена лихва в размер на 383, 01 лв. Допълнително е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 40 150,59лв., който е дължим ведно със законна лихва в размер на 24 416, 84лв., за периода от 1.04.2016г. до 29 март 2022г.

За 2016г. е установено, че в годишен аспект дружеството е декларирало положителен счетоводен финансов резултат в размер на 167 692, 15 лв.; няма извършено преобразувано в посока увеличение и намаление; извършена е съпоставка на декларираните приходи от продажби в СД по ЗДДС за периода 1.01. – 31.12.2016г., оборотната ведомост за 2016г. и декларираните приходи от продажби в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г.; приходите на дружеството през 2016г. са 240 582, 15 лв. и са формирани от приходи от продажби на продукция; разходите са на стойност 72 890 лв. Според ревизиращия орган през 2016г. е изградено капковото напояване, съоръжението е въведено в експлоатация, стойността му е 288 515,50лв.; финансираното съоръжение е ДМА, за който се следва начисляване на амортизации. От страна на дружеството не са представени счетоводен и данъчен амортизационен план, представена е само инвентарна книга, в която са описани заведените дълготрайни активи; не може да се установи действително начислената амортизация за 2016г.; от главната книга се вижда, че има осчетоводена амортизация за 2016г. по сметка 603 – разходи за амортизации 79 949, 40лв. и отчетена по дебита на сметка 611 разходи за основна дейност – 16 255, 82 лв. Изготвен е счетоводен и данъчен амортизационен план за 2016г. и е установено, че дружеството е ползвало корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО в размер на 16 769, 21лв., представляващ 100% от дължимия данък.Установено е, че не е осчетоводен преотстъпен данък като резерв съгласно счетоводното законодателство; проверката установява, допълнително за внасяне корпоративен данък в размер на 21 531, 43 лв., който е дължим ведно с лихва от 10 910,13лв. за периода от 1.04.2017г. до 29 март 22г.

В законовия срок е издаден Ревизионен акт, който е обжалван и с решението на директора на Д “ОДОП“-Пловдив ревизионният акт е потвърден в частта за задълженията за 2015г. и 2016г., а за 2014г. е изменен, като главницата е намалена от 40 231,75лв. на 892,94лв., а лихвите от 29 590,87лв. на 656,77лв.

От основното заключение по ССчЕ /л.887 и сл./ се установява, че масив Пауловния е дълготраен биологичен актив, заведен при неговото придобиване по цена на придобиване /себестойност/ и се амортизира в съответствие с правилата на СС 16 ДМА; масивът е амортизируем, тоест очаква се да бъде използван повече от една година, има ограничен срок на годност и се държи в предприятието за целите на производството. Според в.л. масивът е заприходен; според Бизнес плана се прилага 10% норма на амортизация; през 2015г. и 2016г. дружеството не е осчетоводило приходи от финансиране и затова счетоводният финансов резултат следва да се увеличи със сумата от 75 887, 60лв. Вещото лице сочи, че счетоводния финансов резултат следва да се преобразува през 2015г. и 2016г. Твърди, че за 2015г. разликата за внасяне е 7 396, 19лв. с лихва от 4 497, 86лв. за периода от 1.01.2016г. до 29 март 22г., а за 2016г. е 25 325,81лв. с лихва от 12 832, 77лв. за периода от 1.04.2017г. до 29 март 22г. /л.893/.

Според допълнителното заключение на в.л. по ССчЕ /л.935/, дължимият корпоративен данък за 2015г. е в размер на 4513, 92 лв., като са внесени 6607, 25лв. /6224,24лв. главница и 383,01 лв лихва/ и разликата за възстановяване е 1710, 32 лв. главница и 383,01лв. лихва. Дължимият корпоративен данък за 2016г. е 16 219, 29лв. като от него следва да се приспадне сумата за възстановяване от 1710,32лв. и остава разлика за внасяне в размер на 14 508, 97лв.

Ответникът оспорва /л.898/ точка 2 от основното заключение, според което при норма 10% ще се амортизира годишно 151 775, 19лв. с доводи, че няма доказателства такива да са начислявани. Оспорва се и изводът на вещото лице, че масивът е дълготраен биологичен актив, заведен е по цена на придобиване и се амортизира съобразно СС 16, като се твърди, че този масив е трайно насаждение – неплододаващо, поради което е неамортизируем дърготраен актив.Оспорват се изчисленията на вещото лице с доводи, че са заложени цифри, които не са намерили отражение в Декларираните приходи и разходи; не е представен амортизационен план и в ГДД по чл. 92 ЗКПО не е извършено регулиране на счетоводния финансов резултат по ЗКПО; дружеството не е определило счетоводната амортизация и неправилно е извършено увеличение по чл. 54 ал.2 и намаление по ал.1 от ЗКПО. Ответникът оспорва също заключението в частта, с която финансовия резултат за 2015г и 2016г. е намален със сумата от 75 887, 60лв. по чл. 68 ЗКПО, тъй като изрично вещото лице сочи, че през 2015г. и 2016г. дружеството не е осчетоводило приходи от финаснсиране, а след като няма отчетени счетоводни приходи, то нормата на чл. 68 от ЗКПО не следва да се прилага. Ответникът сочи, че в частта, с която се изчислява корпоративния данък и лихвата, вещото лице не е съобразило, че в хода на ревизията е извършено увеличение на СФР по чл. 78 ЗКПО във вр. със СС №20 в размер на 365 487, 79лв., в резултат на което се е стигнало до изчисляване на по – малко данък и лихва. Оспорва се периода на лихвата, изчислена от вещото лице, като се твърди, че крайната дата не е 29 март 22г., а е 29.06.2022г.

При изслушване на вещото лице по настоящото дело същото уточнява, че определената норма за амортизация е 4% и от инвентарната книга е видно, че за масива за 2015 и за 2016г. са начислявани амортизации. Експертът сочи, че определянето на дълготрайните биологични активи за амортизируеми или неамортизируеми зависи от оценката на придобиване, а не от това дали са плододаващи или неплододаващи. Според СС41, в момента на придобиване на дълготрайните биологични активи те се заприхождават според тяхната справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи за продажба. Процесният масив се амортизира в съответствие със СС 16 ДМА, като правилата за това кои биологични активи се амортизират и кои не са в СС 41 и в случая масивът се амортизира. Вещото лице сочи, че от главната и от инвентарната книга, както и от допълнителната инвентарна книга е видно, че са начислявани амортизации; цифрите от експертизата са на база документите по делото. Сочи, че дори да има разлика с ГФО, то това не обуславя извод, че амортизации не са начислявани.

По делото са представени Данъчен план за периода 01.01.2016- 31.12.2016г. и Амортизационен план за същия период /л.922-л.923/, както и Бизнес – плана /л.845 и сл./. Към жалбата са представени Аналитична главна книга за 2015г. и за 2016г., /л.71 и сл./, които са съобразени от вещото лице при изготвяне на основната и допълнителната експертиза. Ответникът е оспорил амортизационните планове, представени от жалбоподателя в хода на съдебната фаза с твърдения, че става дума за новопредставени частни документи, съставени за целите на производството. Видно е от делото, че доказателствата са представени в съдебна фаза, с молба от 17.01.2023г. /л.920/ и в срока по чл. 193 ал.1 ГПК не е направено оспорване. С молба от 19.01.2023г. /л.927/ ответникът не е взел становище по тези документи, като не ги е оспорил и в съдебното заседание, в което са приети /л.940/; няма оспорване по реда на чл. 193 ГПК и в следващата писмена молба на ответника /л.947/ и в следващото с.з. /л.952/. Поради това и изрично определение на съда за откриване на производство по чл. 193 ГПК не е постановено. Това, че не е открито нарочно производство по чл. 193 ГПК обаче не освобождава съда да прецени тези документи в съвкупност с останалите доказателства, още повече предвид служебното начало, което има съдът и предвид това, че ССчЕ, която е стъпила на тези документи е оспорена от ответника. В този смисъл, съдът съобрази, че Амортизационните планове са частни свидетелстващи документи. Записванията в тях са потвърдени от експерта, изготвил ССчЕ. Последният сочи, че от счетоводната документация – главна и инвентарна книга, ведомости и др. става ясно, че дружеството е начислявало амортизации, макар да има несъответствия, тъй като през 2015г. вместо 4% са начислени 2,59%, а за 2016г. вместо 4% са начислени 3,8%. Вещото лице сочи, че цифрите в Амортизационните планове са изведени от основните счетоводни документи /вж. протокол от с.з. на 31.05.24г., л.59/. Предвид това, че ССчЕ установява начисляването на амортизациите, в който смисъл са и Амортизационните планове, както и останалите счетоводни документи, то следва да се приеме, че тези планове са годно доказателство с материална доказателствена сила. Тези документи удостоверяват изгодни за издателя факти, но след като тези факти са доказани от вещото лице, което сочи, че амортизационните планове съответстват на основните счетоводни документи, то тези Амортизационни планове следва да се приемат за верни. Поради това, въпреки, че не са били представени пред ревизиращия орган, те не могат да се изключат от доказателствения материал, в който смисъл е искането на ответника.

Правни изводи.

Актовете по движение и приключване на ревизионното производство – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са валидни, като РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Според Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Изложеното обуславя извод, че изброените електронни документи, съдържат подпис на органите, техни издатели, съставляващ задължителен реквизит, предвиден и в чл. 117, ал. 1, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. РА изхожда от компетентен по степен, място и материя орган – началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията /в този смисъл са заповедите на л.3 и л.5 от адм.д. №01/2022г./. Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна подадената жалба отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът счита, че сумите, определени от данъчния орган не отговарят на материалния закон, по следните съображения:

На въпросът дали масивът от Пауловния е амортизируем, следва да се отговори утвърдително. Съображения са свързани с това, че е дълготраен биологичен актив, който в случая е заведен при неговото придобиване по цена на себестойност, тоест по цена на придобиване /151 775, 19 лв./ и се амортизира съобразно правилата на Счетоводен стандарт 41 „Селско стопанство“. В СС41 са уточнени определенията за биологичен актив и дълготраен биологичен актив. Биологичният актив е придобито и контролирано от предприятието растение или животно в резултат на минали събития, от управлението на което се очаква икономическа изгода. Биологичните активи са текущи и нетекущи /краткотрайни и дълготрайни/. Дълготрайните биологични активи са растения и животни, притежавани и контролирани от предприятието, отговарящи на следните услови: използват се в дейността на предприятието; очаква се да носят икономическа изгода повече от 1 година; да имат стойност над по-малката от величините, посочени със стойностен праг в счетоводната политика на предприятието или за данъчни цели. Към дълготрайните биологични активи от растителен произход спадат гори, трайни насаждения, които се разделят на плододаващи и неплододаващи. Определянето на дълготрайните биологични активи като амортизируеми или като неамортизируеми зависи от тяхната оценка на придобиване, а не от класифицирането им като плододаващи или неплододаващи. В този смисъл, изводът на ревизиращият орган на стр. 6 от решението / л.27 гръб от адм.д. 301/2022г./, че тъй като растението е неплододаващо е неамортизируем актив, не се споделя от съда. Според СС 41 в момента на придобиване на дълготрайните биологични активи те се заприхождават по тяхната справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи по продажба. Справедливата стойност е сумата, за която биологичните активи могат да бъдат разменени в пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката продавач и купувач. Според вещото лице /л.890 от дело №301/2022/, като най – подходящ начин за определяне на справедливата стойност на дълготрайните биологични активи се счита съществуващата цена на активен пазар /стокова борса/. Дълготрайните биологични активи, оценени при придобиването им по цена на придобиване /себестойност/ се амортизират в следващите отчетни периоди по реда на СС 16 „Дълготрайни материални активи“ / точка 3.14 „а“ от СС 41/. Според точка 3.15 от СС 41, биологичните активи, включени в състава на дълготрайните материални активи и оценявани по справедлива стойност, не се амортизират.

Масив Пауловния е дълготраен биологичен актив, заведен при неговото придобиване по цена на придобиване и се амортизира в съответствие с правилата на СС 16 „Дълготрайни материални активи“. СС16 определя изискванията за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи – обхват, признаването им, първоначалната и последващата оценка и др. В точка 8 е посочено, че амортизирането на ДМА се осъществява съгласно СС 4 „Отчитане на амортизациите“. В точка 2 на СС 4 „Отчитане на амортизациите“ е дадено определение за амортизируем актив. Амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който: се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период; има ограничен срок на годност; се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. В случая, масив Пауловния е амортизируем, тъй като се очаква да бъде използван повече от 1 година, има ограничен срок на годност и се държи в предприятието за целите на производството.

Установява се по делото, че активът не представлява горски масив, както е посочено в Ревизионния акт, а е с начин на трайно ползване „нива“ и с код, посочен от Министерството на земеделието и горите - № 3095 „Друга техническа култура“, а че земята, върху която е посято насаждение е с начин на трайно ползване „ниви“, е видно също и от Анкетната карта, в която е посочено, че земеделската земя е „ниви“ / л.868/. Според пар.1 т. 48 от ДР на Наредба 8 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСС 2007-2013г, това е „трайно насаждение“, тъй като е „други бързо растящи храсти… за производство на биоенергия“. Растението попада в чл. 26 ал.1 т.3 „б“ от Наредбата, а именно „други бързорастящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия“. Ето защо е трайно насаждение, подлежащо на амортизация за срока на експлоатация и се отглежда от регистриран земеделски производител.

По отношение на нормата, съдът счита, че тя е 4% норма на амортизация на масив Пауловния. В Бизнес-плана е посочена норма от 10%, но приетата от дружеството амортизационна норма е 4%. Предприятието следва да разработи собствена амортизационна политика, съобразно НСС 4, в която да посочи информация за срока на годност на амортизируемите активи, остатъчната стойност и др.информация. Предприятията разработват амортизационен план за всеки актив и за неговото попълване се ползва информацията от аналитичните сметки за съответния амортизируем актив. В случая, според в.л. /л.932/ няма припокриване между аналитичната главна книга, оборотната ведомост и инвентарната книга, затова вещото лице е направило амортизационен план, който отговаря на СС 4 „Отчитане на амортизациите“ и на ЗКПО. Според Допълнителното заключение, което се поддържа и при настоящото разглеждане на делото, при утвърдена норма от 4% амортизацията за 2015г. и за 2016г. следва да е по 60 710, 07 лв. на година. Дружеството е начислило за 2015г. - 2,59% и за 2016г- 3,8% /л.932/. Вещото лице сочи /л.58 от настоящото дело/, че има главна книга, инвентарна книга, допълнителна инвентарна книга, оборотна ведомост, от които е видно, че дружеството е начислявало амортизации. Вещото лице сочи, че дори да има разлика с ГФО това не обуславя извод, че те не са начислявани, а изводът е в посоча, че ГФО не са попълнени правилно /л.59/. След направени изчисления и преобразувания на годишните финансови резултати, вещото лице сочи, че дължимият корпоративен данък за 2015г. е 4513, 92 лв., част от който е внесен и остават за възстановяване 1 710,32 лв. главница и 383,01 лв. лихва. Според експерта за 2016г. дължимият корпоративен данък е 16 219, 29лв., като от него следва да се приспадне сумата за възстановяване 1710, 32 лв. и остават за внасяне 14 508, 97лв. Или общо дължим корпоративен данък за 2015г и 2016г.е 14 508, 97лв. и лихва за периода от 1.01.2017 до 29.06.2022г. – 7 339,60лв. Съдът кредитира изводите на експерта като обективно и компетентно изготвени, в това число счита, че е приложима именно норма от 4%, на база на която е работило вещото лице, тъй като тя е приетата в счетоводната политика на дружеството.

По делото е безспорно установено, че дружеството има сключен договор с ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка 121 от ПРСС 2007-2013г. за засаждане и отглеждане на насаждение Пауловния и производство на дървен чипс, и във връзка с изграждане на масива дружество е получило плащания по договора.

Относно отчитането на приходите от финансирането е приложим СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“. Установява се, че масив Пауловния е заприходен в счетоводството на дружеството на стойност 1517751, 88лв., това е отчетната стойност по амортизационен план. Предоставената правителствена помощ е 50 % от стойността на придобития по Договор № 26/ 121/05300/ 16.04.2013 актив. Според точка 3.2 от СС 20, предоставената субсидия се отчита като финансиране по дебита на сметка 503 „Разплащателна сметка“ и по кредита на 751 „Финансиране на дейността“ /л.932, допълнителна ССчЕ/. За дарения, свързани с амортизируеми активи, приходът се признава пропорционално на начислените за съответния период амортизации. За 2015г. и за 2016г. са начислени амортизации по 60 710, 07 лв. на година. Финансирането, пропорционално на тази стойност е 30 355, 03 лв. на година и според вещото лице следва да се осчетоводи в края на всяка година, като намаление /по дебита/ на сметка 753 „Финансиране на дейността“ и като приход по кредитна сметка 705 „Приходи от финансиране“. През 205г. и 2016г. дружеството не е осчетоводило приходи от финансиране, затова на осн.чл. 78 ЗКПО счетоводния финансов резултат следва да се увеличи със сумата от 30 355, 03лв. Според тази норма, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Според чл. 54 ал.2 ЗКПО, счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели и счетоводният финансов резултат следва да се увеличи със счетоводните амортизации. Те са в размер на 60 710, 07лв. Съдът счита, че в случая счетоводния финансов резултат следва да се преобразува през 2015г и 2016г. и на основание чл. 54 ал.2 ЗКПО. Според чл. 57 ал.2 т.2, данъчната амортизируема стойност на актива се определя, като историческата му цена се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Тоест, цената на придобиване на актива се намалява с включените в нея провизии и дарения. След като масивът е заведен в счетоводството на стойност 1517751,88лв. , то от тази стойност се изважда финансирането по мярка 121 от 758875, 94лв. Данъчната амортизируема стойност на актива е 758875, 94лв. Към тази стойност се прилага нормата на чл. 55 ал.1 т. 7 и ал.2 , а именно 15% годишна данъчна амортизационна норма. С така определената данъчна амортизация, 113831, 39лв., следва да се намали счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016г. на основание чл. 54 ал.1 от закона.

Според чл. 68 от ЗКПО, счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение /финансиране/, с което е намалена историческата цена /цена на придобиване/ при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели. С приходите се намалява, а с разходите се увеличава счетоводния финансов резултат за годината на отчитането им. Според вещото лице, след направено преобразуване на счетоводния финансов резултат, дължимият данък за 2015г. и 2016г. е 14508, 97лв. и лихва 7 339,60 лв. /л.935/. В този смисъл съдът счита, че Ревизионният акт в обжалваната му част следва да се имени, като се намалят посочените от ревизиращия орган суми с тези, установени по делото от вещото лице. А именно, сумите признати от данъчния орган за 2015г. – 40 150,59лв. главница и 25 442,99лв. лихва, следва да се намалят, както следва: 0,00лв. главница и 0,00лв. лихва; сумите признати от данъчния орган за 2016г. – 4 762, 22лв. главница и 2 534,75 лихва, следва да се намалят, както следва: 14 508,97лв. главница и 7 339,60лв. лихва.На осн. чл. 175 ДОПК се дължат лихви в размерите, установени от вещото лице по Допълнителната ССчЕ /л.935/.

При този изход на спора, на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, вкл. и за водене на делото във ВАС по адм. дело № 5702/23г. С оглед материалния интерес съобразно отхвърлената част от жалбата - 51041,98лв., то минималното юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 4733,36 лв. за една инстанция. Съдът счита, че на основание чл.633 ГПК, Реш. на СЕС от 25.01.2024 г. по д.C-438/22 е задължително за съдилищата, което означава, че Наредбата не е обвързваща за съда. Това налага съдът да прецени вида на правния спор, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Спорът е с висок материален интерес, но е разгледан само един вид данък; има частично оттегляне на жалбата - за една от годините и за част от сумите за друга година; вече са присъдени разноски в полза на ответника при частичното прекратяване и то в размерите, посочени в Наредбата за МРАВ /л.16/, която към този момент вече е била неприложима предвид решението на СЕС от м.04.2024г. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. за всяка инстанция, или за три инстанции общо 1200 лева.

В полза на жалбоподателя също се дължат разноски, като са представени доказателства за реализирането им. Съобразно уважената част от жалбата /21 848,57лв./, по Наредбата, те възлизат на 2 484,86лв. за една инстанция /чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ/. Предвид изложените в посоченото по – горе решение на СЕС съображения за неприложимост на Наредбата, то съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да присъди по 400лв. на инстанция, или общо 1200лв. В полза на жалбоподателя се следват и разноските за ДТ и за вещо лице, които възлизат общо на 850лв. / 50 лв. за ДТ – л.23, 500лв. за в.л. – л.877, 200лв. за в.л. – л.925, 100лв. за в.л.- л.56 от дело 306/23г./. По компенсация, ответникът следва да плати на дружеството разноски в размер на 850лв.

Водим от горното и на осн. чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Смолян

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621002113-091-001/29.06.2022г., потвърден и изменен с Решение № 416/ 14.09.2022г. на директор Дирекция " ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗКПО с лихви, като ОПРЕДЕЛЯ данък за внасяне, както следва: Корпоративен данък за 2015г. – 0,00лв. главница и 0,00лв. лихва; Корпоративен данък за 2016г. - 14 508,97 лв. главница и 7 339,60лв. лихва за периода : 01.04.2017г.- 29.06.2022г.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив да заплати на „АКРИМА ЛАЙТ“ ЕООД, ЕИК ********* [населено място], [улица], ет., представлявано от А. В. разноски в размер на 850 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

Съдия: