№ 18471
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20211110148518 по описа за 2021 година
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника Г. В. И., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че дължи сумата в размер на 3927,45 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законна
лихва за периода от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането ; сумата в размер на 481,50
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
03.02.2021 г.; сумата в размер на 40,45 лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането , както и сумата от 6,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 03.03.2018 г. до 03.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2021 г. по ч.гр. дело № 9910/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
1
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Г. В. И.а чрез назначения му особен представител адв. Й., в който оспорва
предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия, както и че е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва, че е
извършвана услуга дялово разпределение. Възразява за изтекла погасителна давност.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ФИРМА счита предявените искове за
основателни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.02.2021 г. г. срещу ответника, за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 9910/2021 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди
и възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на
посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената
главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собственост на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
2
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите при
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответника, както и
обстоятелството, че имотът е топлофициран, доставена е топлинна енергия и услугата
дялово разпределение е извършвана за спорния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представените и приети по делото Заповед РД41-2238/24.10.1986 г. на ИК СНС,
Допълнителна заповед № Рд-71-72/18.03.2002 г., издадена по реда на чл. 100 от ЗТСУ, чието
легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не
е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, се установява, че наследодателя
на ответника В.П., е получил имота като обезщетение. От удостоверенията за наследници на
В.П. и Р.С. И.а, както и Заявление-декларация от Р.И., в която са декларирани обстоятелства
във връзка с документа за собственост на същата, както и броя лица, които обитават имота,
се установява, че ответникът, като единствен наследник по закон на В.П. и Р.С. И.а, е
придобил правото на собственост върху апартамент № 16, находящ се в ..., както е бил
собственик на имота за целия исков период от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., поради което на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ има качеството и на потребител на топлинна енергия за
исковия период и е легитимиран да отговаря по предявените искове.
От представените по делото и приети писмени доказателства - Протокол от ОС на
етажната собственост на бл. 209А в гр. София, ж.к. Сухата река, отчети за дялово
разпределение, както и от заключението на вещото лице по САТЕ, се установява, че
сградата, в която се намира апартамент № 16, находящ се в ..., е била топлофицирана, като
ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани, което е безспорно между страните. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което
в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топоснабдения имот
за периода от 07.2017 г. до 04.2020 г. в имота е имало индивидуален топломер, но не е
3
ползвана топла вода. За периода не е осигурен достъп за отчет на уредите. Според
заключението на вещото лице, определеното количество топлинна енергия за имота и
сградна инсталация, е извършено съгласно действащата нормативна уредба като стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2020 г. е 213,24 лева, а за отопление на имота 3714,20 лева. В СТЕ е посочено, че
измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва
от общ топломер търговски тип, който е преминал задължителни проверки и е проведен
контрол от лицензирани лаборатории за процесния период, поради което вземане за
заплащане на топлинна енергия за сочения период е възникнало в посочения размер, поради
което искът се явява основателен и съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
19.02.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
19.02.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
4
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.,
тъй като вземането за октомври 2017 г. е станало изискуемо на 15.12.2017 г. и при отчитане
на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 19.02.2021 г. Тъй като, обаче, според заключението на вещото лице суми за
периода от 01.07.2017 г. до 30.10.2017 г. не са начислявани, а търсената сума е формирана от
сбора от задълженията за периода от м.11.2017 г. до м.04.2020 г., цялата искова сума за
топлинна енергия се дължи, но за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Обстоятелството, че
фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ, е отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК. В настоящия случай мораторната лихва не е начислявана върху погасени по давност
главници и върху прогнозните стойности за ТЕ, като според заключението на вещото лице
по ССчЕ, на което съдът дава вяра като обективно изготвено и безпристрастно, същата
възлиза на 506,50 лева, т.е. в размер по-висок от претендирани от ищеца, ето защо искът
следва да се уважи за сумата от 481,50 лева за периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ФИРМА на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., вземането не е погасено по давност, тъй
като изискуемостта му е настъпила след 30.01.2018 г. и при съобразяване на чл. 3, т. от
ЗМДВИП, искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в пълния
претендиран размер от 40,45 лева и за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
5
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
6,69 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 89,12 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 139,12 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 138,91 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 89,12 лева за държавна такса (л. 56), по
220 лева за депозит за СТЕ и ССчЕ, както и 60 лева съобразно справка за ССчЕ (л. 71-72,
130) и 500 лева за особен представител (л. 76). Страната е заявила и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв., поради което съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 1187,34 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства
– 1326,25 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Г. В. И., ЕГН **********, с адрес в ..., ..., дължи на ищеца
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата в размер на 3927,45
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2017 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законна
лихва за периода от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането ; сумата в размер на 481,50
6
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
03.02.2021 г., както и сумата в размер на 40,45 лева, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва
за периода от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2021 г. по ч.гр. дело №
9910/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. като погасен по давност, както
и иска за сумата от 6,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 03.02.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. В. И., ЕГН **********, с адрес в ..., ..., да заплати на „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 1326,25 лева - разноски, от които 138,91 лева в заповедното производство и 1187,34 лева
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК ..., като трето лице помагач
на страната на ФИРМА, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7