№ 19081
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
Гражданско дело № 20211110154350 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
На именно повикване в 13.53 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142 ГПК
ИЩЦАТА - Е. Ю. К.- К.а, редовно уведомена, явява се лично и с адв.
П. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - И. В. К., редовно уведомен, явява се лично и с адв. Н.
и адв. Б. с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното уведомяване на страните и липсата на
процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА социален доклад от ДСП Красно село, постъпил в СРС на
30.10.2022 година.
Адв.П.: Запознат съм с представения социален доклад. Да се приеме
същия. Водим допуснатите ни свидетели. Не поддържам искането за издаване
на съдебно удостоверение. Държа на поисканата експертиза. Нямам други
доказателствени искания.
Адв.Б.: Да се приеме социалния доклад. Водим допуснатите свидетели.
Представям и моля да приемете два платежни документа за заплащане на
издръжка до края на календарната година. Моля да допуснете изслушване на
ответника относно обстоятелствата за изпълнение на постановените
привременни мерки. До предходното съдебно заседание беше установено, че
те не се спазват. Към настоящия момент все още е налице неизпълнение.
1
Нямам други доказателствени искания.
Адв. Н.: Поддържам казаното от адв. Б..
Адв. П.: Не възразявам ответникът да бъде изслушан, като моля за
същите обстоятелства да бъде изслушана и майката. Да се приемат
представените от ответника писмени доказателства.
Адв. Б.: Искаме единствено ответникът да разкаже за изпълнение на
привременните мерки, като не отправяме никакви искания по отношение на
тях. Не възразявам да бъде изслушана и майката по тези обстоятелства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представените от ответника в днешно съдебно заседание писмени документи
като писмени доказателства, както и изготвения социален доклад.
ДОПУСКА до изслушване страните.
ПРИСТЪПИ към изслушване на ответника.
ОТВЕТНИКЪТ И. В. К.: След постановяване на привременните мерки,
на 06.08.2022 година писах на майката по вайбър, че имам право на срещи с
детето. В същия момент майката ми позвъни. Тя ми каза, че детето е болно, че
не мога да го видя. Казах й, че искам да видя дъщеря си, дори за половин час,
въпреки че е болна. Майката ми каза да отида, но тя няма да изведе детето
навън. Поисках от майката личния номер на личния лекар на детето, за да
потърся информация за състоянието му. Тя ми го изпрати на следващия ден
сутринта по вайбър. Позвъних два пъти на този номер, като отговори друга
жена и нямаше общо с номера на докторката. Отидох до кабинета на личния
лекар на дъщеря ми. Говорих с лекарката. Тя ми каза, че детето наистина е
болно, че е казала да не излиза навън за предишната седмица, но не и за тази,
че решението е на майката относно това дали ще изведе детето. Обадих се на
майката и казах това, което ми бе заявено от лекарката. Пак й казах, че искам
да видя детето просто за половин час, въпреки че е болно. Майката каза, че
дори да отида, тя няма да изведе детето. В събота в 10.00 часа отидох пред
дома на майката. Поисках да видя детето. Тя излезе сама с баща си.
Говорихме два часа отвън, в които ме убеждаваше, че детето наистина е
болно и спи и не може да излезе. Каза ми, че ако се събуди през това време,
ще го изведе дори за малко само да го видя. След това заедно с баща си
майката влезе в дома си. Аз чаках около два часа. Написах й какво става и
какво се случва и дали малката е станала. В същия момент тя ми звъна и ми
каза, че няма да излезе. Аз казах пак, че искам поне за малко да видя детето.
Казах й, че ще извикам полиция, тъй като вече си мислех, че нещо се е
случило с детето. Тя категорично ми отказа и каза да извикам полиция. В
14.19 часа звъннах на тел. 112. Подадох сигнал. Те дойдоха. Полицаите
звъннаха на входа. Майката излезе с баща си. Детенцето беше вътре и спеше.
Полицаите влезнаха и видяха детето. Попитаха ме дали наистина искам да я
видя. Аз казах, че вътре няма да вляза в апартамента. Полицаят ми каза, че
детето е спяло в бабата и действително е било болно. Тогава аз се съгласих,
2
че детето е болно и не следва да излиза. Пред полицаите майката обеща, че за
този случай ще ме компенсира. До ден - днешен тя не е изпълнила това
обещание. След постановяване на привременните мерки съм виждал детето
два пъти. Първият път беше за случая, за който разказах. Следващите срещи
между мен и детето се извършваха пред погледа на майката, в смисъл, че ние
бяхме в МОЛ, а майката и нейните родители бяха също в МОЛ-а и постоянно
ни наблюдаваха, включително са ни снимали. Разбрахме се преди тази среща
в МОЛА-а с майката тя да не присъства, за да може детето да свикне с мен.
Въпреки това тя беше в МОЛ- а и дори на входа на тоалетната, когато аз се
запътих натам, за да сменя памперса на детето. Искам срещите между мен и
детето да продължат без контрола и присъствието на майката. По време на
срещите детето изобщо не е търсило майка си.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ изслушването на ответника.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на ищцата.
ИЩЦАТА Е. Ю. К.- К.а: Бащата не е търсил детето, откакто се е
родило. Започна да я търси, когато подадох молба за развод. С бащата
предварително се разбрахме аз също да бъда в МОЛ-а, тъй като до този
момент детето не е свикнало с баща си. Преди срещата аз разговарях с детето,
че ще се види с баща си, казах й, че няма страшно, тъй като при предходен
случай тя се беше хванала за решетките на леглото. За последната среща
както аз, така и моите родители започнахме да убеждаваме детето да излезе, а
то се държеше за решетката на леглото. Когато излязохме пред дома и детето
видя баща си, започна да трепери. Самият ответник констатира това. Успях да
убедя детето да седне в количката. То се сви. Започна да плаче. Поиска да я
гушна. Не искаше да отива при баща си. Бащата каза, че няма как да я качи в
колата, тъй като ще започне да плаче, поради това аз и детето се качихме в
нашата кола и се срещнахме с ответника директно в МОЛ-а. Като го видя,
детето отново се гушкаше в мен. Започнахме да обикаляме тримата заедно с
ответника. След това бащата предложи да влезем в един магазин, за да може
детето да се разсее и аз през това време да изляза. Никога не съм отказвала
среща, както и затова, когато той казва, че детето е било болно. След тази
среща ответникът сам ми сподели, че е искал да й смени памперса, но детето
не е позволило. Бяхме се разбрали предварително, ако се засечем на един
етаж, той да ми се обади, за да не ме види малката, но той не ми се е обаждал.
След това детето беше неспокойно дни наред. Спи или в мен, или в баба си.
Страхува се. Тя все още има рани от това, че 7 часа не й е бил сменен
памперса.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ изслушването на ищцата.
Адв. Б.: Представям вайбър разпечатка, телефонен номер на личния
номер на личния лекар на детето, записан лично от него, както и снимков
материал от двете срещи.
Адв.П.: Заявявам, че когато майката е предоставила телефонния номер
на личния лекар на ответника, е станала техническа грешка и е сбъркана една
цифра. Ответникът не се е свързал с ищцата, за да заяви това обстоятелство.
Предоставям на съда относно приемането на вайбър кореспонденцията и
3
номера на личния лекар на детето. Да не се приема снимковия материал, тъй
като не е доказателство по ГПК.
Адв. Б.: Бащата е потърсил майката, но тя не е отговорила на
обаждането, което се вижда от разпечатката.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представените от ответника в днешно съдебно заседание разпечатка от вайбър
кореспонденция и телефонен номер на д-р Нели И.ова, като писмени
доказателства.
НЕ ПРИЕМА представения снимков материал, тъй като същият не
представлява годно доказателство по смисъл на ГПК.
В залата бяха въведени допуснатите до разпит свидетели на
страните.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите:
Ю.А.К. ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан,
баща на ищцата.
М.С. К., ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана,
майка на ищцата.
Й.Р.Г., ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана,
без дела и родство със страните
А.З. К.А, ЕГН **********, българка, български гражданин,
неосъждана, майка на ответника.
Свидетелите К., К. и К.а (поотделно): Запознати сме с правата си и
желаем да свидетелстваме.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК.
Свидетелите /поотделно/- Обещаваме да кажем истината.
От залата бяха изведени свидетелите К., Г. и К.а.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Ю. К..
На въпроси на адв.П., свидетелят отговори, както следва:
Първоначално отношенията между страните бяха наред до около половин
година след сватбата. Първоначалната уговорка между страните беше те да
живеят при нас. След това ответникът реши, че няма да живее при нас. С
дъщеря ми даже постигнаха уговорка да живеят три дни при нас и три дни в
неговия дом, който се намира в с. Костенец. По време на бременността на
ищцата между страните започнаха спорове относно името на детето.
Ответникът държеше детето да носи името на баща му, а дъщеря ми желаеше,
тъй като детето щеше да е момиче, да е с името на майка му или нещо друго.
Ответникът заплашваше дъщеря ми, че ако не стане на неговото ще я
напусне. Аз чувах тези думи, тъй като страните говореха в другата стая, но се
чуваше от другата страна. В края на бременността на ищцата съпрузите не
4
живееха заедно. Споровете между страните бяха за името на детето и за това
къде да живеят. След раждането на детето ответникът не е участвал в
неговото отглеждане по никакъв начин. Не е идвал да види детето. Не е
купувал нищо за детето. До второто заседание по това дело бащата не е давал
нищо за детето, чак тогава е дал пари за детето. Това знам от дъщеря ми. Тя
ми сподели, че ответникът е превел парите чрез Изипей. През първите два
месеца след раждането на детето ответникът присъстваше само на
консултациите на детето. След това започна да го търси, когато разбра за
делото. Когато ответникът пожелае да види детето, обикновено се обаждаше
в петък на дъщеря ми и казваше, че ще дойде в събота. Това беше всяка
седмица през събота и неделя. Срещите се осъществяваха навън. Ние с жена
ми стояхме на една пейка и наблюдавахме страните, които обикаляха с
количката. Детето беше през цялото време в количката. Бащата отвреме -
навреме щипваше детето по бузката. Знам, че са определени мерки бащата да
вижда детето всяка първа и трета събота. Такива срещи са провеждани,
откакто са постановени мерките. Първоначално тези срещи бяха навън. След
това страните заедно с детето ходеха в МОЛ-а. Аз и жена ми ги
придружавахме, тъй като детето изпадаше в ужас. Преди тези срещи детето
остава само с бащата, а ние сме по - далеч, за да не ни виждат, например, на
друг етаж.
На въпроси на адв. Б., свидетелят отговори, както следва : Бащата на
ответника се казва Валери. Не знам ответникът как е искал да се казва детето.
Само знам, че е искал да носи името на баща му. Преди да сключат брак,
страните бяха се договорили да живеят при нас със съпругата ми. После
ответникът каза, че обещанията му имали давност и тази уговорка не важала.
Ответникът предлагаше да живеят на село. Това аз лично съм чувал. Дъщеря
ми искаше да живее при нас. Живеем в двустаен апартамент, който е
пригоден на тристаен. Окол 70 кв.м. е жилището и се състои от кухня, хол и
две стаи. Там живеем аз, жена ми, дъщеря ми и внучката. Когато се роди
детето, имаше обособена стая за него. Не съм посещавал дома на ответника в
с. Костенец. След раждането на детето ищцата търсеше контакт с ответника
по телефона, но той я блокира. Не мога да кажа до кога беше това блокиране.
Когато разбра, че има дело, ответникът започна да се обажда от телефона на
майка му, а не от неговия. Той искаше просто среща с детето. По време на
срещите майката буташе количката. Бащата искаше да опита да бута
количката и да гушка детето, но то започваше да плаче. Връщаше детето на
дъщеря ми и го слагаха в количката. Ако срещите са по – дълги, дъщеря ми
носи детето и го слага в количката. На тези срещи ответникът идваше с майка
си. Последната беше допускана да види внучето си. Майката на ответника
стоеше на една пейка и страните отвреме - навреме ходеха до нея. След
постановяване на привременните мерки бащата продължи да търси детето.
Съдът разпореди срещите да бъдат без присъствието на майката. Такива
срещи имаше. Те протичаха в МОЛ-а. Ние със жена ми отивахме също в
МОЛ-а. Ние заедно с жена ми и дъщеря ми бяхме зад количката, като бащата
заедно с детето постепенно се отдалечаваха, като ние заставахме на едно
място. Те обикалят заедно и когато станеше време, ни я връщаха. По времето,
5
когато ответникът е с детето, не се засичаме с тях. Умишлено избягвахме
контакти. Той искаше да сме наблизо, за да може, ако има проблем с детето,
да реагираме. Не ни се е обаждал за такъв проблем. След като детето беше
върнато от ответника, то беше мълчаливо, напрегнато, стоеше със свити
ръце. При всички срещи на бащата с детето бях заедно с моята съпруга.
Бащата е оставал насаме с детето от постановяването на привременни мерки.
Не знам дали постановените мерки през юли са били в присъствието на
майката.
На въпроси на адв. Н., свидетелят отговори, както следва: Дъщеря
ми получаваше обезщетение за майчинство, като вече не получава такова. Не
мога да посоча конкретен период. Знам, че ответникът помогна тя да започне
работа в някаква фирма, но това беше преди скандалите между тях.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля. Същият бе освободен от
съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката К..
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори, както следва: След
сключване на брака скандалите между страните ставаха все повече. Те бяха
затова къде да живеят. Знам, че първоначално са се разбрали да живеят в
София, след това обаче ответникът е променил решението си. Искал е да
живеят в с. Костенец и започнаха да се карат. Дъщеря ми му предложи три
дни да живеят в София и три дни в Костенец. Живяха така до Нова година на
2020 година. Тогава дъщеря ми му каза, че е в напреднала бременност и не
може да пътува постоянно и не се чувства добре и ако може да остане в
София. Каза му, когато има възможност, той също да остава в София.
Повечето от тези разговори съм чувала лично, а друга част от тях самият
ответник ми е разказал. Ответникът сам си призна, че от месец януари напук
на ищцата спира да идва в София. Това той заяви пред мен и бащата на Е..
Единият от скандалите между страните беше за името на детето. Ответникът
каза, че след като детето не е кръстено на баща, му няма да го нарече по име.
След като детето се роди, през април 2021 година ответникът заяви пред мен
и бащата на ищцата, че този скандал, който стана в началото на деветия месец
на бременността е трябвало да стане по – рано, например в петия месец,
когато детето все още не е човек, според него, и не е нищо фатално, ако се
случи нещо с него. Уточнявам, че в началото на деветия месец от
бременността на ищцата, между страните имаше скандал, в резултат на който
дъщеря ми постъпи в болница. Губеха се тоновете на детето, но всичко се
оправи и след един ден изписаха дъщеря ми. След раждането на детето
ответникът не е вземал участие в неговото отглеждане и възпитание. Той не е
живял с детето. След раждането на детето ответникът е идвал два - три пъти,
след което спря. Много пъти дъщеря ми прави опит да се свърже с ответника,
но той я блокира. Тя се опита да се свърже с него чрез неговата майка, но
нямаше резултат от това. След като дъщеря ми подаде молба за развод, тогава
И. се появи, за да види детето. След раждането на детето до образуване на
делото ответникът не е давал никакви средства за детето. Това той направи
6
преди второто заседание. От адвоката разбрахме, че той е превел някакви
средства. При срещите с бащата детето плаче. Не иска да отиде при него.
След постановяване на привременните мерки ответникът не може да вземе
детето, ако дъщеря ми не го заведе в някой магазин, за да се разсее. Когато
обясняваме на детето, че ще се види с баща си, то не иска да излезе. Хваща се
за решетката на леглото и не иска да се пусне. Успяваме по някакъв начин да
го изведем, но когато го види, тя започва да плаче и да се гушка в майка си,
дори трепери. Дори самият ответник каза, че детето трепери. След срещите с
бащата детето е неспокойно, плаче, не иска да спи, ако не е гушнато.
На въпроси на адв. Н., свидетелката отговори, както следва: Когато
детето види непознат човек, не реагира по никакъв начин. Детето излиза
навън всеки ден. Когато непознат човек започва да се радва на детето, тя
започва да плаче. Детето не плаче от роднините ни, от съседи, от касиерите в
магазините, в които влизаме. Знам, че ответникът е уредил дъщеря ми да
започне работа във фирма, за да получава майчинство.
На въпроси на адв.Б., свидетелката отговори, както следва : При
споровете за името на детето дъщеря ми не е споделяла какво име желае да
избере. Дъщеря ми искаше да живее в София като град, а не в конкретно
жилище. Дъщеря ми не иска да живее на друго място освен София и за това
не искаше да живее в с. Костенец. Причина също беше и нейната бременност
и с оглед близостта до болницата. Дъщеря ми няма собствено жилище в
София, доколкото знам и ответникът няма такова. Страните живееха в нашето
жилище, когато бяха в София. Имаше отделна стая за тях и бъдещото дете.
Има един санитарен възел. В стаята за страните има спалня, гардероб, детско
креватче и каквото трябва да има. Ние със съпруга ми спяхме в друга стая.
Друг не живее при нас. Аз и съпругът ми работим. Аз съм на трудов договор,
но от няколко месеца не работя. Когато страните живееха в нашия дом, аз
тогава не работих. Съпругът ми работеше като ключар. Ответникът тогава
работеше като охранител, като 24 часа работеше и три дни почиваше. Когато
аз работех, дъщеря ми също работеше. Когато аз работех, дъщеря ми тогава
беше по майчинство. Ищцата започна работа в края на месец януари 2022
година. От януари до юли 2022 година аз не съм работила. Знам, че по делото
са постановени привременни мерки - всяка първа и трета събота от 10.00 часа
до 17.00 часа. Мисля, че тези мерки са от месец юли 2022 година. От тогава
бащата е провеждал срещи с детето. При тези срещи бащата се опитва да я
вземе, детето започва да плаче. След като детето се разсее и бащата отново
тръгне към нея, детето го бута с ръка и не го иска. Аз съм виждала всичко
това, тъй като аз и съпругът ми сме били навън. Не сме участвали в срещата
между бащата и детето, бяхме на пейка в близост до тях. Присъствахме там,
тъй като ответникът не веднъж е заплашвал дъщеря ми, че ще й вземе детето
и че ще види. Той я е заплашвал, когато сме били навън и аз лично съм чула
тези заплахи. На тези срещи имаше скандал между мен съпруга ми, ответника
и неговата майка и той тогава отправи тези заплахи. Ответникът тогава
започна да бута количката. Дъщеря ми му каза да остави детето да заспи, но
ответникът не се съгласяваше с това. Тогава й каза, че тя не е никаква майка и
се започна: „ Ти ще видиш, ще ти взема детето. Ще те съсипя теб и
7
семейството ти“. През цялото време, определено по привременните мерки,
бащата е бил с детето с изключение на 10 мин. за смяна на памперса, като
храната носехме с нас навън. Тези срещи бяха, когато бяха постановени да са
в присъствието на майката. Това, което аз прочетох, беше, че бащата има
право да вижда детето, като никъде не пишеше да е без присъствието на
майката. От около два месеца бащата вижда детето без присъствието на
майката. Той е виждал детето всяка първа и трета събота. Имаше един
случай, в който не беше проведена среща. Тогава детето беше болно,
доколкото знам, от вирусна инфекция. Бащата дойде на адреса, но не пожела
да влезе вкъщи. Не мога да кажа колко време той беше на адреса, може би
около три часа. Ищцата се е опитала да обясни на ответника, че детето е
болно, не е спало цяла нощ, в момента спи и ако той желае да влезе, за да
види детето. Бащата не дойде, а викна полиция. Пред полицаите той отново
беше поканен да влезе, но той отказа. Аз бях в стаята при детето. Това лично
чух.
На въпроси на адв. Н., свидетелката отговори, както следва: Не съм
ходила в с. Костенец, тъй като не сме били канени. Отношенията ни с
родителите на ответника са нормални. Ние сме канили родителите на
ответника и те са идвали на гости вкъщи. От дъщеря ми знам, че в жилището
на ответника няма вътрешна баня и тоалетна. Има стая, кухня и хол. Знам, че
има баня и тоалетна на друг етаж. Знам, че жилището на ответника е къща,
като не знам на колко етажа е.
На въпроси на адв. Б., свидетелката отговори, както следва : Две
седмици след случая със скандала в началото на деветия месец дъщеря ми
роди със секцио. До болницата тогава я заведохме ние със съпруга ми и
ответника. Докторът, който следеше бременността на ищцата, казал, че
загубата на тоновете се дължи на силен стрес. Това го знам от дъщеря ми. По
време на бременността и след раждането понякога ответникът водеше дъщеря
ми, а понякога и ние с баща й.
На въпроси на адв. П.,свидетелката отговори, както следва: Бащата
никога не се е интересувал какъв е режима на детето. Извън тези срещи той не
се е интересувал от детето. Това знам както от дъщеря ми, а понякога съм
чувала и разговорите между тях.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката. Същата бе освободена от
съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката Г..
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката Г..
На въпроси на адв. Б., свидетелката отговори, както следва :
Ответникът е племенник на мъжа, с когото живея фактически. Страните имат
сключен брак, от който имат родено едно дете. Живея в с. Костенец, но не
заедно с ответника, а в друго жилище. Виждала съм ищцата в с. Костенец три
- четири пъти след сватбата. След сватбата страните живееха в гр.София. В
с.Костенец са идвали три пъти. Познавам ищцата отпреди сватбата, тогава
идваше по - често в с. Костенец. В началото след сключване на брака
8
отношенията между страните бяха наред. Не знам кога отношенията между
страните се влошиха. След като се роди детето, започнахме да питаме
ответника кога ще доведе детето, за да го видим. Имаше случай, на който аз
присъствах по - рано, където ищцата каза, че детето ще се отглежда в с.
Костенец. Роднините на ответника дадоха пари на ищцата да закупи количка.
Не съм присъствала на това. Споделено ми е от чичото на ответника. Детето
дойде веднъж, откакто се е родило, като не мога да кажа кога точно беше, за
два часа. То дойде с майка си. Знам, че ответникът ходеше да види детето, но
не знам подробности за това. Знам, че той живееше при ищцата. През лятото
на 2020 година, като не съм сигурна за годината, ответникът се прибра и ние
разбрахме, че нещо се случва. После от ответника разбрахме, че се е скарал с
майката на ищцата и се е прибрал. Знам, че майката на ищцата нещо го е
обидила. Казала му, че не е в неговия дом, за да прави, каквото иска. Не си
спомням точно кога ответникът разбра за делото за развод, но беше покрай
Нова година 2020/2021. Повечето случаи съм присъствала, когато ответникът
искаше да види детето, но майката не е позволявала. Ищцата излизаше заедно
с родителите си, понякога с баба й и вуйчо й. Преди привременните мерки
ответникът не е виждал детето, защото ищцата не е искала. Това знам от
ответника. След привременните мерки бащата е виждал детето, но не всяка
събота. Знам, че един път ищцата отново не е позволила той да види детето,
което отново знам от ответника. През лятото на 2022 година съм
присъствала, когато ответникът трябваше да вземе детето. Тогава ищцата не е
позволявала дори да се докосне детето. Бяхме навън. Майката не
разрешаваше изобщо детето да дойде при нас. Буташе го и го дърпаше на
другата страна. В повечето случаи нейните роднини бяха до нея. В края на м.
октомври 2022 година аз, ответникът и моят син отидохме да вземем детето.
Отидохме на адреса, като дори закъсняхме. Ответникът се обади на ищцата и
каза, че сме пред блока и да изведе детето. Ищцата изкара детето пак с баща
й, майка й. Страните поговориха нещо, не знам какво, и ищцата заедно с
майка й и ответникът тръгнаха към нас с количката. Тръгнахме към МОЛ-а.
Ответникът хвана количката, като ищцата и майка й вървяха след нас.
Отидохме в МОЛ-а. Детето беше спокойно. Нямаше проблеми. Ответникът
гушна детето. Започна да идва при мен и синът ми. Последният е на девет
години. Купихме играчки. Започнахме да си играем. Когато бащата хвана
количката на детето, нямаше реакция от негова страна. През цялото време
ищцата и майка й бяха след нас. Аз лично смених памперса на детето в
количката в Мола. Не съм забелязала дали майката присъства. Знам, че след
като съдът постанови ищцата да поправи поведението си, е имало случаи, на
които не са се случвали срещите между бащата и детето. Ответникът помоли
ищцата да изведе детето за 5 минути и аз лично чух как тя каза, че няма да го
изведе. Два часа преди това страните отново разговаряха, като не знам какво
са говорили. От разговора между страните успях да чуя, че детето много
кашля и спи. Бащата на ищцата беше близо до страните, когато те
разговаряха.
На въпроси на адв. Н., свидетелката отговори, както следва:
Родителите на ищцата не са идвали в дома на родителите на ответника, като
9
не знам причината за това. Майката на ответника е казвала пред мен, че е
канила родителите на ищцата, но те са отказвали. Аз не съм присъствала на
такъв разговор. Ответникът живее в двуетажна къща с двор. На първия етаж
живеят неговите родители, а на втория етаж живее ответникът. Там има
кухня, спалня и всичко, което е нужно за едно семейство. В къщата има баня,
която съм ползвала много пъти, както и тоалетна. Намират се на първия етаж.
Първият и вторият етаж са свързани чрез стълби. Има перила на стълбите.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори, както следва:
Присъствах на срещите между ответника и детето, тъй като И. ме помоли да
му помогна, а и аз обичам това дете. Аз смених памперса на детето, защото аз
пожелах, а и да покажа на И. как става. Не съм искала от ищцата да се видя с
детето. Знам, че за прощъпулника на детето е била поканена само майката на
И.. Мисля, че бащата може да се справи с грижите по детето.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката. Същата бе освободена от
съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката К.а.
На въпроси на адв. Б., свидетелката отговори, както следва : Майка
съм на ответника. Когато страните са идвали в с. Костенец при нас,
отношенията им бяха добри. От сина ми знам, че в края на бременността
между страните е възникнал спор относно името на детето и синът ми не е
знаел как ще се казва то. От сина ми знам, че не е имал ключ за апартамента в
София. Веднъж е излязъл, забравил е телефона си и се е наложило да потърси
съсед, който да се обади на ищцата, за да може да се прибере. След брака
страните живееха в гр.София в апартамента на родителите на ищцата.
Доколкото знам, синът ми е предложил да живеят една седмица в с.Костенец
и една седмица в гр.София. Това не се случваше. Това той е предложил, за да
може да си върши работата, да се радва на детето, а ищцата да може да
разчита на родителите си. От сина ми знам, че ищцата е заявила, че не желае
да живее в с. Костенец, тъй като тоалетната е на първия етаж, а в София може
да разчита на майка си. Ответникът се съгласи и идваше в София. Къщата е на
два етажа. Вторият етаж се състои от три стаи, спалня и хол. На първия етаж
има баня с голям хол и спалня. С ответника заедно мислехме как е по - добре
да се направи баня и тоалетна на втория етаж с оглед тръбите. Аз единствено
съм му казала, че те двамата трябва да изберат плочки и всичко останало.
Ищцата е казала, че тъй като е бременна и е трудно да слиза до първия етаж
до банята и тоалетната. Тя беше бременна в 4-5 месец. Стълбището е
обезопасено, има парапет. Има осветление. Ответникът разбра за това дело
през месец септември 2021 година - началото на месец октомври. Преди
образуване на делото имаше етап, в който страните бяха скарани. Ответникът
не виждаше детето, защото беше много обиден на майката. Присъствах на
изписването на детето от болницата.Синът ми беше там. Преди започване на
делото синът ми караше ищцата на прегледи, до родилното. Той се грижеше с
голямо желание, тъй като искаше това дете. Синът ми искаше да се грижи за
това дете. Той казваше, че не може да стигне до детето от бабата, майката и
10
друга баба. Ответникът водеше детето на прегледи. Мисля, че за последно
през месец юли 2021 година. Тогава детето имаше проблем с крачетата и се
налагаше да го заведат на ортопед. От сина ми знам, че е водил детето на
прегледи. Не знам дали някой друг е присъствал при тези прегледи. След
завеждане на делото сме идвали заедно със сина ми в София, за да видим
детето. Тогава майката извеждаше детето навън пред блока за около 20 мин.
Когато ответникът се обаждаше на ищцата, за да види детето, тя винаги
разрешаваше, но за не повече от три часа. На тези срещи присъстваха аз и
синът ми и ищцата с нейните родители. Синът ми не е успявал да прегърне
детето. Аз му се радвах само отдалече. Детето тогава плачеше. От последните
привременни мерки сме виждали детето, както трябва, т.е. от 10.00 часа до
17.00 часа, макар и отдалече под наблюдението на майката. Не си спомням
кога съдът постанови тези привременни мерки. Винаги съм присъствала на
срещите по привременните мерки. Там присъстваха ищцата, майка й, моята
племенница Зорница, моя колежка и приятелка на племенничката, като всеки
път бяхме различни хора. Всеки път присъстваше майката на ищцата. След
привременните мерки знам, че ответникът е писал на ищцата, че ще вземе
детето, като тя му е отговорила, че няма как да стане. Може само да я види, но
не и да я вземе, като не знам причината за това. Срещите се състояха в
градинката пред блока, като от 10.00 часа до 17.00 часа бяха само там. Имаше
дни, в които ищцата не искаше да изкарва детето, като последният път каза,
че е болно и изобщо не го изведе да го видим. Срещите бяха в градинката
пред блока и когато трябваше да се сменя памперса на детето, ищцата и
родителите й влизаха в тях, а ние чакахме. Всеки път присъстваха родителите
на ищцата. Те стояха на една пейка от едната страна на градинката, а аз стоях
на другата. Ищцата и ответникът заедно с количката бяха до нейните
родители. Не съм виждала ответника да бута количката. Не съм виждала
бащата да взема детето на ръце. Виждала съм детето в бабата по майчина
линия. Чувала съм детето да плаче при тези срещи. Не знам причината за
това. През последните срещи, които са без майката, детето в началото е
сериозно. След 5-10 минути се усмихва на баща си. Гушка се в него. Не се е
случвало детето да плаче. Уточнявам, че тази среща беше в МОЛ-а, като
майката също беше в МОЛ-а. Видях тогава ищцата, че е на първия етаж.
Отдалече виждах предаването на детето. Детето се радваше на майката и
докато се радва на нея, започваше да се радва и на баща си.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори, както следва: Преди
страните да спрат комуникацията помежду си, ищцата ме потърси, за да
помогна да се сдобрят. Аз говорих със сина си. Скараха се тогава за името на
детето. Веднъж лично питах ищцата дали може да видя детето. Тогава дойдох
и видях детето за около един час. Не съм виждала ответникът да е давал
някакви пари за отглеждането на детето. Колежката, за която казах, че е
присъствала на срещите, беше там, тъй като аз отглеждам малини и тя беше
дошла, за да й ги предам.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката. Същата бе освободена от
съдебната зала.
Адв. П.: Поддържам искането за експертиза. Нямам други искания.
11
Адв.Б.: Не възразявам срещу поисканата експертиза. Считам, че са
налице основания за изменение на привременните мерки. Детето е на година
и 8 месеца и са проведени едва - две срещи без присъствието на майката. В
същото време майката е била на кратко разстояние, което е създало
дискомфорт на бащата. Бащата живее в с. Костенец и за да може да
осъществи личните контакти с детето пълноценно в домашна среда, където да
общува и с другите си роднини, считам, че детето трябва да може да преспива
при бащата поне веднъж седмично. Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Възразявам срещу така направеното искане. На първо място, се
говори за отчуждаване на детето от майката. От събраните в днешното
съдебно заседание гласни доказателства, включително от бабата по майчина
линия се установи, че майката не възпрепятства контакта на бащата с детето.
Бащата дълго време не е имал контакт с детето и не се е грижел за него.
Считам, че изменение на привременните мерки би следвало да се постанови
след изслушване на експертизата, която обективно би установила реално
какви са взаимоотношенията между бащата и детето и какъв е родителският
капацитет на всеки един от родителите. На следващото място, ние правим
искане да бъдат променени привременните мерки, като те се осъществяват в
присъствието на майката за два месеца, на място, избрано от бащата и да се
осъществяват по начин, по който той иска. След тези два месеца срещите да
бъдат без присъствието на майката
Адв. Б.: Не смятам, че са налице основания за намаляване на режима
такъв, какъвто е в момента, а в същото време основанията за увеличаването
му са налице.
Адв. Н.: Целта е да се прекрати брака и да бъдат определени срещи
между бащата и детето.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА изготвянето на съдебно- психологична и психиатрична
експертиза, като вещите лица след среща и разговор с всяка от страните,
заедно и поотделно, следва да отговорят на поставените в молба от ищцата
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на всяко едно от вещите лица в размер на
по 400 лв. вносими от ищцата в двуседмичен срок, считано от днес.
След представяне на писмени доказателства за внесен по сметка на съда
депозит в посочения срок и размер, СЪДЪТ ще определи вещи лица в закрито
съдебно заседание.
Относно молбите за изменение на постановените привременни мерки,
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат изискани социални доклади по
местоживеене на двете страни с оглед преценка дали са налице
нововъзникнали обстоятелства. Предвид това,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗИСКА от ДСП по местоживеене на страните социален
12
доклад, като УКАЗВА на същите, че социалните доклади следва да бъдат
изготвени в едноседмичен срок, считано от уведомяване им.
След постъпване на социалните доклади, СЪДЪТ ще се произнесе по
направените искания за изменение на привременните мерки в закрито
съдебно заседание.
За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 23.02.2023 годна от 11.30 часа, за
която дата и час страните редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.50
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13