Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Мария
Райкинска
членове: Цвета
Желязкова
Елена Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 3204 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 32625/12.03.2020
г. по описа на СГС, депозирана от „Т.С.“
ЕАД срещу постановление на ЧСИ М.П.по изп. д. № 20198510402921, с което ЧСИ е
отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар от 230 лева до размер на
200 лева.
Намира,
че ЧСИ неправилно начислил и хонорар по чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като извън подаване на молба за
образуване на изпълнително дело процесуално представителство не било
осъществявани. „Т.С.“ ЕАД заплатило всички дължими суми в срока за доброволно
изпълнение,поради което и не се налагало извършване на изпълнителни действия.
Намира още, че адвокатският хонорара е прекомерен, тъй като делото не е със
значителна фактическа и правна сложност.
Намира,
че държавната такса за издаване на изпълнителния лист в размер на 6.91 лева не
е предмет на принудително събиране и няма основание за присъединяването й към
дължимите разноски, тъй като изпълнителният лист не можел да предвижда друго
извън съдебния акт, въз основа на който се издава.
Моли да бъде отменено обжалваното
постановление и съдът да реши въпроса по
същество, включително относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Взискателят Б.Г.Г.е депозирал
отговор по жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че са извършени отделни действия по събиране на вземането извън
депозирането на молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа, че
държавната такса за издаване на изпълнителен лист е прилежащо вземане към
главното вземане и следва да се събере именно от съдебния изпълнител.
ЧСИ М.П.е изложил мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изп.д. № 20198510402921 е образувано на 12.12.2019
г. по молба на Б.Г.Г.чрез адв. Н.И.срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране на парично
вземане в размер на 50 лева по приложен изпълнителен лист, както и за сумата
5.91 лева, платени за издаване на изпълнителен лист, както и 1 лев за преведена
такса на ЧСИ. лева и разноски в изпълнението за адвокатски хонорар в размер на
230 лева. С молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело, както и да
бъдат наложени запори и възбрани върху съответно движими вещи на длъжника,
негови недвижими имоти и притежавани от него дружествени дялове. Представено е
пълномощно за адв. И.и Договор за правни услуги с Адвокатско дружество „И.“ от
06.12.2019 г., видно от който същият е сключен с предмет възлагане образуването
на изпълнително дело и воденето му въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2019
г., издаден от СРС по гр. д. № 19295/2017 г. С него е удостоверено още
уговарянето на адвокатски хонорар в размер на 230 лева за образуване и водене
на изпълнително дело, като в договора е удостоверено изплащането му по банков
път. Допълнително е представена и вносна бележка от 11.12.2019 г. за
заплащането на хонорара.
Представен е изпълнителен лист по гр. д. №
19295/2017 г. на СРС, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Б.Г.50 лева –
разноски по делото.
Представена е разписка за платени по банков път 5
лева за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 19295/2017 г. на СРС.
Представена е вносна бележка за платени в полза на
ЧСИ М.П.67 лева за образуване на изпълнително дело от Б.Г.срещу „Т.С.“ ЕАД.
С постановление от 11.12.2019 г. ЧСИ е приел
разноски в размер на 308 лева, от които 260 лева адвокатско възнаграждение.
На длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена призовка за
доброволно изпълнение на 16.12.2019 г., в която е инкорпорирано и
постановлението за разноските, като е посочено, че разноските са в размер на 236.91 лева а още
дължими такси по ТТРЗЧСИ в размер на 118.43 лева. Изготвена е сметка за
начислени такси в размер на 66 лева с ДДС по т.т. 1, 5 и 9 от Тарифата.
На 13.12.2019 г. взискателят е депозирал молба, с
която оттегля вече посочените с молбата за образуване на изпълнително дело
способи за изпълнение и е посочил единствено запор на банкови сметки на
длъжника.
На 20.12.2019 г. длъжникът е депозирал възражение за
прекомерност на приетия адвокатски хонорар и разноски. Направено е искане
адвокатския хонорар да бъде намален на 200 лева. Посочено е, че сумата 118.43
лева следва да бъде намалена съобразно намаляването на адвокатския хонорар.
Направено е и възражение, че държавната такса в размер на 6.91 лева за издаване
на изпълнителен лист не е предмет на изпълнението.
С ръкописно разпореждане от 20.12.2019 г., написано
върху възражението на длъжника, ЧСИ е отказал да намали адвокатския хонорар,
като същото е изпратено на длъжника по СПИДИ на 06.01.2020 г. и е връчено на
08.01.2020 г.
Длъжникът е депозирал частна жалба пред ЧСИ на 16.01.2020
г., изпратена по пощата на 14.01.2020 г.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу
обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и е редовна, поради което е
допустима.
По
отношение отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя, съдът намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят Б.Г.е представляван от адвокат, но
същият е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително производство.
„Т.С.“ ЕАД е дружество, което разполага с публично известни банкови сметки и
наличност, много по-голяма от дълга, поради което и изпълнените се отличава с
много ниска сложност. По делото няма и данни да са искани или извършвани
някакви изпълнителни действия. Депозираната един ден след образуване на
изпълнителното дело молба с изменение на способа на изпълнение не може да
обоснове извод за извършвани процесуални действия предвид характера й на „поправка“
на първоначално подадената молба. Посоченото обосновава минимален размер на
адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, каквото
съдът към момента на образуване на изпълнителното дело се определя по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева.
Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия
по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да
бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в разпореждане
от 20.12.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 230 лева на
200 лева.
Това
разрешение налага да се преизчислят и разноските по ТТЗЧСИ в частта за
начислената пропорционална такса по т. 26.
По отношение на пропорционалната
такса по от. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира следното: Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се
начисляват върху събраната сума, като със Забележка е пояснено, че при
частично събиране на паричното вземане таксата
се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума. Дългът се формира от размера на паричното вземане по изпълнителния лист
(главница и лихви), както и от разноските на взискателя, които – на основание
чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26
ТТРЗЧСИ, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси,
законодателят е изключил от размера на вземането само този разход на взискателя,
не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение. При спазване
разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне разноските по
настоящото изпълнително дело дългът се формира от 50 лева – задължение
по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Или, основата за
изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 250 лева, а размерът на
пропорционалната такса е 24 лева без ДДС, а с ДДС – 28.80 лева. Доколкото към
датата на изготвяне поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена сума
на таксите 118.43 лева, ЧСИ е изготвил и сметка за такси, различни от таксата
по т. 26 ТТЗЧСИ и същата е на стойност 66 лева с ДДС, то следва да се приеме,
че разликата между нея и цялата сума на разноските, а именно сумата 52.43 лева
представлява такса по т. 26 ТТЗЧСИ. Постановлението за разноски в частта за
таксата по т. 26 ТТЗЧСИ следва да бъде отменено за сума над 28.80 лева до
начисления размер 52.43 лева.
Макар в обстоятелствената част на жалбата жалбоподателят
сочи и незаконосъобразност на действията по събиране на такса за издаване на
изпълнителен лист в размер на 6.91 лева, но по отношение на тази такса жалбата
не съдържа петитум, настоящият състав намира, че не следва да се произнася
относно сочената незаконосъобразност.
По разноските: Съдебни разноски за настоящото производство се
дължат на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД на общо основание по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски се дължат само за юрисконсулт, каквито съдът определя по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
отказа на ЧСИ М.П.да намали приетото от него
адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20198510402921 и вместо него и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява: НАМАЛЯВА адвокатското
възнаграждение по изп.д. № 20198510402921 на ЧСИ М.П.от 230 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ постановлението за разноските,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20198510402921 на ЧСИ М.П.по отношение таксата по т. 26
ТТЗЧСИ за сума над 28.80 лева до начислените 52.43 лева.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата 50 (петдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.