Присъда по дело №2091/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 28
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120202091
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Б. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Зорница Александрова Щърбева (РП-Б.)
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212120202091 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ГР. Р. Р. – роден на 11.08.1977 година в град Б., с
постоянен адрес в град Б., ..., с настоящ адрес в град Б., ..., българин, български гражданин,
със средно образование, работи като складов работник във фирма „В.“, женен, неосъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за периода от м. ноември 2019 година до м.
януари 2021 година включително, в град Б., след като е осъден с Решение № 1795 от
15.11.2016 година по гр. дело № 2510/2016 година по описа на Pайонен съд - Б., влязло в
сила на 15.12.2016 година, да издържа свой низходящ - сина си К. Г. Р., ЕГН ..., чрез
неговата майка и законен представител - СН. ИВ. В., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски,
всяка в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, в общ размер на 1 800.00 /хиляда и
осемстотин/ лева.
Ето защо и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА
на „пробация” при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в град Б., ... – за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за
срок окт 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия ГР. Р. Р. – роден на 11.08.1977 година в
град Б., с постоянен адрес в град Б., ..., с настоящ адрес в град Б., ..., българин,
български гражданин, със средно образование, работи като складов работник
във фирма „В.“, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
за периода от м. ноември 2019 година до м. януари 2021 година включително,
в град Б., при условията на реална съвкупност с деянието по т. 1, след като е
осъден с Решение № 1795 15.11.2016 година по гр. дело № 2510/2016 година
по описа на Pайонен съд - Б., влязло в сила на 15.12.2016 година, да издържа
свой низходящ - сина си Б. Г. Р., ЕГН ..., чрез неговата майка и законен
представител - СН. ИВ. В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски,
всяка в размер на 110.00 /сто и десет/ лева, в общ размер на 1 650.00 /хиляда
шестстотин и петдесет/ лева.
Ето защо и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 54 от НК
го ОСЪЖДА на „пробация” при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в град Б., ... – за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за
срок окт 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
КУМУЛИРА на основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания, като
ОПРЕДЕЛЯ едно общо в размер на най-тежкото измежду посочените, а
именно „пробация” при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в град Б., ... – за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за
срок окт 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура-Б. срещу Г. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Б. с обвинения за извършени
престъпления както следва:
1.За това, че за периода от месец ноември на 2019г до месец януари на 2021г
включително, в гр.Б., след като е осъден с Решение №1795/15.11.2016 г по гр.д.№2510/2016
г по описа на РС-Б., влязло в сила на 15.12.2016г да издържа свой низходящ –сина си К. Г. Р.
с ЕГН ..., чрез неговата майка и законен представител –СН. ИВ. В., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски,
всяка в размер от 120,00 лева, в общ размер от 1800 лева-престъпление по чл.183 ал.1 НК;
2. За това, че за периода от месец ноември на 2019г до месец януари на 2021г
включително, в гр.Б., в условията на реална съвкупност с деянието по т.1, след като е осъден
с Решение №1795/15.11.2016 г по гр.д.№2510/2016 г по описа на РС-Б., влязло в сила на
15.12.2016 г да издържа свой низходящ –сина си Б. Г. Р. с ЕГН ..., чрез неговата майка и
законен представител –СН. ИВ. В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски , всяка в размер от 110,00 лева в
общ размер от 1650 лева-престъпление по чл.183 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и от правна страна. Пледира
подсъдимият Р. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание пробация
включваща следните пробационни мерки по отношение и на двете обвинения, а именно:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Б. , ..., за срок от 6 (шест ) месеца,
с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти
седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест)
месеца.
Подсъдимият редовно призован се яви. За него се яви служебен адвокат. По
инициатива на подсъдимия и неговия служебен защитник, с определение от съда бе
одобрено провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият потвърди, че е съгласен да не се разпитват
от съда всички свидетели и призна изцяло фактите по начина, по който са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не поиска да се събират допълнително други
доказателства.
Прокурорът поддържа обвиненията от правна и от фактическа страна и не пожела
да се събират други доказателства. Предлага на съда на подсъдимия и за двете престъпления
да бъдат наложени наказанията пробация при едни и същи пробационни и мерки, а именно:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Б. , ..., за срок от 6 (шест ) месеца,
с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти
седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест)
месеца.
Предложи на съда да се кумулират двете наказания и да се наложи едно общо в
размер на най-тежкото от тях, а именно:
1
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Б. , ..., за срок от 6 (шест ) месеца,
с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти
седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест)
месеца.
Защитата е съгласна с предложените от прокурора наказания, като ги намира за
съответстващи на обществената им опасност и тази на дееца.
Подсъдимият в последната си дума предостави на съда да определи наказанията му.
След съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Г. Р. Р. с ЕГН ********** е роден в гр.Б.. Същият е български
гражданин със средно образование, работи като складов работник във фирма „В.“,
женен, неосъждан.
През 2003 година подсъдимият Р. и свидетелката СН. ИВ. В. с ЕГН **********
заживели на семейни начала до месец януари на 2015г. От съжителството им се
родили две деца съответно на 08.12.2006г -К. Г. Р. и на 12.09.20210г-Б. Г. Р.. След
раждането на детето Б. отношенията между двамата се влошили, след което се
разделили. С Решение №1795 от 15.11.2016г, влязло в сила на 15.12.2016г по гр.д
№2510 по описа на БРС, подсъдимият Р. бил осъден да плаща на детето си К. Г. Р. с
адрес в гр.Б., ул.“К. В.“ №71А, ап.2 чрез неговата майка и законен представител СН.
ИВ. В. месечна издръжка от 120 лева до настъпване на причини за изменение и
прекратявана на издръжката. Със същото Решение подсъдимият Р. бил осъден да
заплаща месечна издръжка и на сина си Б. Г. Р. с адрес с адрес в гр.Б., ул.“К. В.“
№71А, ап.2 чрез неговата майка и законен представител СН. ИВ. В. месечна издръжка
от 110 лева до настъпване на причини за изменение и прекратяване на издръжката.
След влизане в сила на решението подсъдимият не изпълнявал задълженията си,
поради което бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело
№195/2017г на ДСИ М. С. В резултат на това, чрез запор на трудовото възнаграждение
на подсъдимия били изплатени дължимите издръжки до месец октомври на 2019г
включително. От началото на месец ноември на 2019г Р. спрял да изпълнява
задълженията си за издръжка на децата си, което мотивирало свидетелката С.В. да
подаде жалба до РП-Б., по повод на която било образувано настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка се прие за установена по несъмнен начин от приетите по
делото писмени доказателства: от гласните доказателства –показанията на свидетелката С.В., от
приетите писмени доказателства–справка съдимост на подсъдимия (лист 38 от ДП), заверено
копие от Решение №1795/2016г (л.45 от ДП) справка от информационната система на ТД на НАП
–Б. относно регистрираните трудови договори на подсъдимия Р. и справки от НОИ, Д“ИТ“-Б.,
2
АВп, и ДСИ (л.49-81 от ДП).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактология съдът намира, че подсъдимият Г. Р.
Р. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна страна две престъпления по
чл.183 ал.1 в реална съвкупност вр.чл.23 ал.1 от НК за това, че
1. За периода от месец ноември на 20219 г до месец януари на 2021г включително, в
гр.Б., след като е осъден с Решение №1795/15.11.2016 г по гр.д.№2510/2016 г по описа на
РС-Б., влязло в сила на 15.12.2016г да издържа свой низходящ –сина си К. Г. Р. с ЕГН ... ,
чрез неговата майка и законен представител –СН. ИВ. В., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски ,
всяка в размер от 120,00 лева, в общ размер от 1800 лева-престъпление по чл.183 ал.1 НК,
2. За това, че за периода от месец ноември на 2019г до месец януари на 2021г
включително, в гр.Б., в условията на реална съвкупност с деянието по т.1, след като е осъден
с Решение №1795/15.11.2016 г по гр.д.№2510/2016 г по описа на РС-Б., влязло в сила на
15.12.2016 г да издържа свой низходящ –сина си Б. Г. Р. с ЕГН ..., чрез неговата майка и
законен представител –СН. ИВ. В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски , всяка в размер от 110,00 лева в
общ размер от 1650 лева-престъпление по чл.183 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК
От обективна страна изпълнителното деяние е реализирано чрез престъпно бездействие –
неплащане, т.е липса на фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното
съдебно решение задължение за заплащане на издръжка. Подсъдимият също не отрича, че не е
плащал своевременно следващите се на синовете му К. и Б. месечни издръжки.
Разпоредбата на чл.183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен
този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл.183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство (каквото има) за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. С чл.183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото
на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство.
Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от собственото си имущество. От обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е
изпълнил задълженията си да заплаща издръжки на своите низходящи по силата на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да ги издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълненията на тези задължения е в размер на две и повече от две месечни вноски. Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ.
Престъплението по чл.183 НК е типично продължено престъпление. В настоящия казус
изпълнителното деяние е започнало през месец ноември на 2019г и е продължило до месец януари
3
през 2021г включително. Деянията предмет на настоящото наказателно производство са
извършено в условията на реална съвкупност. В настоящия казус са налице две продължени
престъпления представляващи отделни деяния по чл.183 ал.1 НК по отношение на едно и две лица.
Същите са извършени в условията на реална съвкупност.
От субективна страна деянията са извършени виновно. Няма съмнение, че подсъдимият е
бил наясно с предписаното му от съда активно поведение за плащане на издръжка. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал негативните за децата К. и Б. последици
от неизпълнение на задълженията му да ги издържа. В същото време от събраните доказателства
явства, че след раждането на детето Б. отношенията със свидетелката В. са се влошили. По тези
съображения съдът счита, че водещата мотивация и причина за изследваното поведение на
подсъдимия са лошите отношения със свидетелката В. и поне в неговите представи поведението
му е насочено да противодейства и за засегне именно нея, карайки я да търси чрез ДСИ
издръжките на децата си. В този смисъл увреждането на интересите на децата К. и Б. чрез
неплащане на издръжка в никакъв случай не е представлявало основна цел на подсъдимия, което
обосновава извод, че Р. е съзнавал и предвиждал, но само е допускал настъпването на
общественоопасните последици от бездействието си, т.е. деянията са извършени при форма на
вината „евентуален умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение второ от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Престъплението по чл. 183 от НК е насочено срещу обществените отношения в
семейството - защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради
което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно, и намира обективен израз
в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Подсъдимият Р. не е направил необходимото за да осигури издръжката на децата си
К. и Б. със собствени средства. Живее в жилището на настоящата си съпруга и има от
нея дете, за което вероятно полага грижи. Финансовите затруднения не изключват
съзнание относно обективните елементи на състава на чл. 183 НК, нито могат да
обосноват липса на обществена опасност. Морално нищо не освобождава осъдения да
плаща издръжка родител от това му задължение, нито дори липсата изцяло на трудова
заетост и доходи. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Грижата за детето, неизменно включваща и издръжката на ненавършило
пълнолетие дете, е основният морален, социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще
и е свързана с конституционните, европейските и световните принципи за особени
грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя и
криминализирането на неизпълнението на това иначе гражданско задължение.
В наказателното право при неплащане на задължение за издръжка от значение за
4
отговорността на дееца е обективната му възможност да ги плаща, и въпреки която
съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в определения с влязъл в сила
съдебен акт на граждански съд срок и размер.
По делото няма доказателства подсъдимият Р. да е бил в обективна
невъзможност да плаща издръжката. Не са представени доказателства в тази насока.
Няма и доказателства да е имал пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка (например да е бил тежко болен, инвалидизиран, или лишен
от трудоспособност през този период, както и да е бил лишен от свобода).
Поради изложеното съдът счита, че при предоставените от закона алтернативи
за наказания по чл.183 ал.1 от НК, единствено наказанието „пробация“ е това, което в
пълна степен съответства на обществената опасност на деянието на дееца.
Продължителността на неплащането на издръжката също е причина за избора на
наказанието пробация. При определяне продължителността на наказанието пробация а
съдът се ръководи от обществената опасност на деянията. Видно от
продължителността на неплащането на издръжката деянието е с висока степен на
обществена опасност в сравнение с обичайната на деянията от същият вид.
Обществената опасност на дееца е ниска. По делото не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, годни да обосноват приложението на
чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието. С оглед тези критерии съдът счита,
че наказанието пробация при сладните пробационни мерки 1. Задължителна регистрация
по настоящ адрес в гр.Б. , ..., за срок от 6 (шест ) месеца, с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест)
месеца са съответстващи на обществената опасност на дееца. Така определените по вид
и размер наказания изцяло съответстват на естеството и интензитета на извършеното
престъпно посегателство, а и съдържат потенциал да способстват за постигане целите
по чл.36 НК –най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване
на законите и добрите нрави и за упражняване на предупредително въздействие върху
него и върху другите членове на обществото, с оглед профилактиката на този вид
престъпления.
С оглед на това, че двете деяния са извършено в условията на реална съвкупност
съдът ги кумулира, като определи и наложи едно общо в размер на най-тежкото от тях, а
именно пробация при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Б. , ..., за срок от 6 (шест ) месеца,
с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти
седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест)
месеца.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

5
Съобщи за изтекли лични данни