№ 1859
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330204722 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG22022022/4000/Р8-142 от
29.07.2022г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София
с което на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложено на Н. В. Т. от с.**** ЕГН ********** административно наказание
Глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
С жалба от Н. В. Т., чрез процесуален представител се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност.
Представят се доводи по същество на искането за отмяна на НП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Преди даване ход на делото представя молба с която дава
съгласие делото да бъде разгледано без неговото присъствие и поддържа
искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява
1
от юрк.С.С.-Г. която представя становище за неоснователност на жалбата.
Представя писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи по
същество на искането си към съда да бъде потвърдено НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено следното:
На 22.02.2022г. в 20:18 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно – пропускателен пункт Оряхово-
ферибот пристигнало превозно средство с рег.№ **** вид специален
автомобил, марка и модел ДАФ ХФ 460 ФТ, с обща техническа допустима
максимална маса – над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Н. Т.. След
извършена проверка от страна на контролните органи, от свидетелката В. П.
Н., *** в ТД „Русе“, отдел „ПТРР“ при справка в електронната система за
събиране на пътни такси било установено, че попада в категорията на ППС за
които е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата (ЗП), тъй като на 19.02.2022г. в 09:21:47 часа е било заснето с
контролно техническо средство с идентификатор № 20212 да се движи по
пътен участък от път А-1 (Магистрала Тракия) км.107+663 (района на
с.Цалапица, обл.Пловдив), включен в обхвата на платената пътна мрежа.
За извършеното нарушение е бил генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
D86D39B50F876480E053011F160AD8FA, с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал.
За извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, на 22.02.2022г. на място –
ГКПП Оряхово - ферибот против жалбоподателя е бил съставен от
свидетелката Н. акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ BG22022022/4000/Р8-142. Актът е съставен в 3 еднообразни екзепляра, в
присъствието на един свидетел по чл.40 от ЗАНН индивидуализиран с три
имена, егн и адрес. Актът е подписан от посочените в него лица. На
жалбоподателя е била връчена разписка с която е уведомен за последиците
при заплащане на компенсаторна такса.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършено
2
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя на 07.08.2022г. В срок пред РС-Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и НП
се потвърждава от разпитаната по делото свидетелка В. Н., чиито показания
съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че
свидетелката е наясно с наказателната отговорност, която носи по реда на
чл.290 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи: Жалбата е допустима, подадена в предвидения от закона срок
от процесуално легитимно лице, а разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
3
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния закон: И АУАН, и НП са издадени от
упълномощени за това органи, видно от приложените по преписката
оправомощителни заповеди.
При съставяне на акта за нарушение по ЗДвП съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради което следва да бъде
4
отменено. В разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се предвижда в
присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на
административно нарушение. Освен нарушителят и/или негов представител,
следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите
присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е
първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като
свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл.40 ал.3 от
ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност
акта да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други
двама свидетели, като това изрично се отбелязва в документа. Видно от
данните по делото нарушението е констатирано от едно лице каквото се явява
актосъставителката В. Н., която е съставила и акта, поставил началото на
административно наказателното производство, но която не може да бъде и
свидетел на констатиране на нарушението. В настоящия случай, за да бъде
спазено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат посочени две
лица за свидетели, той като законодателят е посочил свидетелите в
множествено число, т.е следва да са повече от един. Вместо това обаче,
актосъставителката Н. е съставила акт в присъствието на едно лице, за което
няма данни да е било на мястото при констатиране на нарушението. Дори да е
имало причина, която е въпрепятствала актосъставителката да състави акта в
присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в този
случай той е следвало да спази разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН. При това
положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление,
въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в
присъствието на необходимия брой свидетели, присъствали при констатиране
на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне
на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване
на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя като
санкционирано лице не съществува възможност да се защити като се позове
на показанията на свидетел, присъствал при констатиране на нарушението, в
извършването на което е обвинен. Административнонаказващият орган от
своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е
следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде
НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
5
при необходимост да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Посоченото нарушение се явява съществено, понеже
ограничава и засяга правото на защита на жалбоподателя, който има право да
узнае какво точно нарушение е извършил и доказателствата въз основа на
които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи
води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение. Административнонаказващият орган следва да спази
всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на
тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното
постановление по отношение на нарушението и същото следва да бъде
отменено само на процесуално основание, без да се разглежда спора по
същество.
Съобразно изхода на делото правото за искане за присъждане на разноски
има жалбоподателят, който не прави такова искане поради което и съдът не
дължи произнасяне с решението си. Съобразно изхода на делото направеното
искане от страна на представителя на въззиваемата страна за заплащане на
юристконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивирано от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от
ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG22022022/4000/Р8-142 от
29.07.2022г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София
с което на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложено на Н. В. Т. от с.**** ЕГН ********** административно наказание
Глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от Административно-
процесуалния кодекс, на основанията от НПК в 14 (четиринадесет) дневен
срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7