Определение по дело №543/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260986/26,04,2021 г., гр. Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 26,04,2021 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                           КОСТАДИН ИВАНОВ

                                                                                      

разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 543/2021 г. и съобрази следното:

Производство по реда на чл. 122 от ГПК.

Предявена е пред РС – гр. Русе искова молба вх. № 20420/24,06,2020 г., от М.К.К. против Военно Формирование 42520 – с. Щръклево; с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума, удържана неправомерно от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, изплатено му при прекратяване на съществувалото между тях правоотношение по договор за военна служба.

По посочената искова молба е образувано гр. д. № 2419/2020 г. на РС – гр. Русе. С определение от 29,10,2020 г., постановено по  посоченото дело, Русенският районен съд е прекратил производството пред себе си като е приел, че компетентен да разгледа молбата е РС – гр. Пловдив, тъй като в района на същия е възникнало правоотношението, от което произтича спорът (чл. 108 ал. 2 от ГПК).

Молбата е изпратена на РС Пловдив и пред него е образувано гр. д. № 1305/2021 г. С определение № 898/18,02,2021 г. г. този съд е приел, че делото не му е подсъдно, и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Това налага Окръжен съд – Пловдив, като горестоящ на РС – Пловдив, да изпълни процедурата на чл. 122 от ГПК и да се определи компетентния съд за разглеждане на цитираното искане.

След преценка на представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството е образувано по осъдителен иск за заплащане на сума, за която се твърди да е удържана (получена) без правно основание от ответника, при изплащане на дължимите от него на ищеца обезщетения във връзка с прекратяване на съществувалото между тях правоотношение по договор за военна служба.

Приложимото правило при определяне на местно компетентния да разгледа спора съд е това на чл. 108 ал. 2 от ГПК. Посочената разпоредба предвижда надлежен съд да е този, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.

Договорът за военна служба е сключен през 2010 г. в гр. Плевен между ищеца и Военно формирование 42800 – гр. Плевен, за срок от пет години. Впоследствие съдържанието на правоотношението е променено. Видно от Допълнително споразумение от 06,04,2015 г., ищецът продължава службата си за срок от още пет години, на длъжност във военно формирование 42520 – Щръклево. Посоченото допълнително споразумение е сключено в гр. Пловдив и при сключването му Министерството на отбраната е представлявано от командира на Военно формирование 54270 – гр. Пловдив. Твърди се това да е последното споразумение и правоотношението да е прекратено поради изтичане на срока (в тази връзка вж. рапорт вх. № 2Н-126/30,01,2020 г.).

Със Заповед от 27,04,2020 г. на командира на ответното ВФ 42520 – с. Щръклево, ищецът е отчислен от списъчния състав, наредено е изплащане на полагащите му се обезщетения, като от същите е разпоредено да се удържи процесната сума поради установени липси, за които е прието той да е материалноотговорен. Коментираната заповед се издава въз основа на Заповед ЗЛС-6/30,03,2020 г. на командира на ВФ 54270-Пловдив и постановява отписване на ищеца от състава на ВФ 54270 – Пловдив, а не на ответното ВФ.

Следователно: спорът произтича от имуществена отговорност по договор за военна служба. Същият е сключен в гр. Плевен, а впоследствие – с допълнително споразумение правоотношението е променено. Към релевантния за спора момент страни по същото са ищецът и Министерство на отбраната, представлявано от ВФ 54270 – гр. Пловдив (макар службата си ищецът да е изпълнявал на длъжност в ВФ в с. Щръклево). Поради това и с оглед правилото на чл. 108 ал. 2 от ГПК, местно компетентен да разгледа спора е РС – гр. Пловдив.

По изложените съображения, съдът

 

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

 

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ да разгледа искова молба вх. № 20420/24,06,2020 г., от М.К.К. против Военно Формирование 42520 – с. Щръклево.

ДЕЛОТО ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕНО на РС – гр. Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                           

ЧЛЕНОВЕ: