МОТИВИ към присъда № 2/29.02.2012год., постановена по НОХД
№ 12/12год. по описа на СпНС
Подсъдимият Р.С.М. е предаден на
съд по внесен от Окръжна прокуратура гр.С. обвинителен акт за извършени
престъпления по чл.321 ал.1 пр.1 и 2 НК и по чл.234 ал.2 т.2 и 3 вр.ал.1 НК.В
заключителната част на процесния обвинителен акт престъпленията, предмет на
обвиненията са конкретизирани по следния начин :
- по чл.321 ал.1
пр.1 и 2 НК - за това, че за времето от 28.02.2010г. до 25.05.2010г. в гр. С. е
образувал и ръководил организирана престъпна група, в която са участвали Н.К.Т.
и С.Г.Г., създадена за извършване на престъпления по чл.234 ал.2 т.2 и т.3
вр.ал.1 НК, а именно да държи акцизни стоки без бандерол /цигари/, когато такъв
се изисква по закон, като случая не е маловажен и деянието е извършено от
повече лица, сговорили се предварително и предметът на престъплението е в
големи размери.
- по чл.234 ал.2 т.2
и 3 вр.ал.1 НК – за това, че за периода 04.05.10г. – 05.05.10г. в землището на
с.К., общ.Н.З и в гр.С., заедно с лицата Н.К.Т. и С.Г.Г. държал акцизни стоки
без бандерол – 7 503бр. Кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, син на цвят; 7 502бр. кутии цигари
марка „Вaron“
80мм, червен на цвят, 7 796бр. кутии цигари марка “W.“ 100мм сини на
цвят на обща стойност от 171 007,50лв., когато такъв се изисква съгл.чл.2 т.2
от Закона за акцизите, като случаят не е маловажен и деянието е извършено от
три лица, сговорили се предварително и предметът на престъплението е в големи
размери.
Така депозирания
обвинителен акт съдържа подробно фактологическо описание на конкретната
престъпна деятелност на подс.Р.М. и подробни
правни доводи в подкрепа на повдигнатото
обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор П.Стефанов,
административен ръководител – окръжен прокурор гр.С., допуснат по настоящото
дело по силата на Заповед № 443/17.02.12г.В хода на съдебните прения той
изказва лаконично становище за доказаност на престъпленията, предмет на
обвинението и не пресъздава фактическата обстановка по делото, тъй като
съдебното следствие се разви по реда и условията на гл.ХХVII НПК при налично признание
от страна на подсъдимия на всички описани в обстоятелствената част на ОА
факти.Представителят на държавното обвинение отправя искане за постановяване на
осъдителна присъда по двете повдигнати
на подсъдимия обвинения и налагане на наказание ЛСВ в предвидения законен
минимум с ефективно изтърпяване.Отправя се също така и искане за отнемане в
полза на Държавата на вещите, предмет на престъплението по чл.234 ал.2 т.2 и 3 вр.ал.1 НК и на вещите,
послужили за извършване на същото.
Защитникът на
подсъдимия – адв.Р.Т.,***, ангажира мнение само и единствено досежно размера на
наказанието, като в тази насока навежда изчерпателни данни за налични множество
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало към инкриминирания период
и тежко семейно положение.
Самият подсъдим в
хода на съдебните прения и в предоставената му последна дума отправя молба за
налагане на по-леко наказание, като излага и конкретни доводи в тази насока,
идентични с тези на защитата.
Съдът, след като взе предвид
доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На първо място в
тази насока следва да се отбележи, че в с.з. подсъдимият отправи искане за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК и даде обяснения по см.на
чл.371 т.2 НПК.Т.е. той изцяло призна фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като изрази желание за несъбиране на доказателства досежно
тези факти.Доколкото подсъдимият е включен в кръга от лица, притежаващи
правомощието за иницииране на съкратено съдебно следствие, то съдът уважи това
му желание, отчете събраните на досъдебното производство доказателства и на
осн.чл.372 ал.4 НПК обяви на процесните страни, че при постановяване на своята
присъда ще се ползва от направеното в с.з. самопризнание от М., без да събира
доказателства в подкрепа на обвинението.Поради горното, в настоящите мотиви
фактическата страна по делото ще бъде пресъздадена в лаконичен вид,разбира се с
дебелото подчертаване, че се приемат за безспорно доказани всички съставомерни
елементи на престъпленията, предмет на повдигнатите обвинения.
Както
се изложи по-горе, подсъдимият даде обяснения в с.з., които освен
самопризнанието на описните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти
съдържат и конкретни такива в насока налично познанство с лицата Н.Т. и С.Г.,
иницииране и координиране на съвместните действия по закупуване на цигари.Съдът
намира, че горните обяснения на М. представляват годно гласно доказателство,
независимо от забраната по чл.373 ал.2 НПК за разпит на подсъдимия.Тук на първо
място се подчертава, че същински разпит и то по правилата на чл.279 ал.3 и 4 НПК не бе извършен в хода на съдебното следствие, а на второ място е необходимо
да се изтъкне предоставената законова възможност на подсъдимия по чл.279 ал.2 НПК за даване на обяснения във всеки един момент от развитие на наказателното
производство, която норма намира приложение по силата на чл.374 НПК и в
производството по гл.ХХVII НПК.Т.е. съдът приобщава към доказателствената маса обясненията на
подс.М. от съдебното следствие.Нещо повече – тези обяснения изцяло
кореспондират с изложените в обстоятелствената част на процесния ОА факти за
отпочване през мес. февруари 2010г. на действия по структуриране на престъпна
група с цел държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол /цигари/ на
територията на гр.С..В изпълнение на тази цел подс.М. включва в групата лицата Н.Т.
и С.Г., чието участие се изразява в осъществяване на действия по транспортиране
на стоките от гр.П. до гр.С..Самият подсъдим от своя страна осъществява
контакти с неустановени от обвинението лица от гр.П. и именно от това място и
от тези хора закупува цигарите, които след превозването им до гр.С. се
складират и съхраняват в квартирата на подсъдимия, находяща се на ***.В
последствие самите цигари без бандерол се разпространяват на територията на гр.С.,
като за улеснение и неразпознаваемост при сделките с инкриминираните стоки е
използвана предварително уговорена кодова терминология – употребявани са думите
„червени и сини фланелки“, „чорапчета“, „ чорапи“ и „чифтове“, като обозначения
за цигарите без бандерол.
В хода на
проведеното разследване са установени използваните от подсъдимия и от лицата Н.Т.
и С.Г. телефонни номера, като им е предоставена и възможност за безпроблемно
осъществяване на целената от групата дейност по закупуване от гр.П. и доставка
в гр.С. на цигари без бандерол.В контекстта на горното се отбелязва
реализацията на такава доставка на 15.04.2010г. при предварително разпределение
на извършваната от всяко едно от горепосочените лица дейност и при зачестена
мобилна комуникация с оглед предупреждение за евентуално полицейско присъствие
по пътя и даваните от подсъдимия указания за начина на придвижване.Тук се
подчертава нахождението на С.Г. в първия движещ се автомобил и придвижването на
подс.М. известно време след това в друго превозно средство, в което именно се
намират и инкриминираните вещи.Установено е по безспорен начин обстоятелството
на предупреждение от С.Г. относно наличието на полицейски патрули по пътя,
поради което подсъдимият се отклонява от главния път за гр.С. и преминава по
второстепенен такъв през с.Н. и с.П..
По аналогичен
начин и по сходна схема е взето предварително решение от подсъдимия и
свидетелите С.Г. и Н.Т. за осъществяване на доставката на цигари без бандерол и
на 03.05.10г.За целта горепосочените лица се срещат предварително в гр.С. пред
жилищния блок на С.Г. и обсъждат пътуването си до гр.П. – обсъждат количеството
на стоките, които следва да се закупят и механизма на тяхното превозване до гр.С..В
изпълнение на взетото решение те тръгват на 04.05.10г. с три отделни автомобила
за гр.П. – в първия автомобил пътува подс.М., във втория автомобил /товарен бус
„Мерцедес 307 Д“ с ДК № ***/ пътуват свидетелите Н.Т. и Р.В., а в третия
автомобил марка „БМВ 520“ с ДК № ***
пътува св.С.Г..Всички горепосочени лица, независимо от възникналите по
пътя непредвидени технически проблеми с едно от превозните средства успяват да
стигнат до гр. П. след обяд на същия ден.Доказан е факта на закупуване на
цигари без бандерол и факта на своевременното им натоварването.В товарния бус,
собственост на подсъдимия и управляван от св.Н.Т., са натоварени от неизвестни
лица кашони с кутии цигари марка „Вaron“ червен и син на цвят и марка „Winner Slims„ , а в л.а.
„БМВ 520“ с конкретизиран по-горе в настоящите мотиви регистрационен номер са
натоварени кашони с кутии цигари марка „Вaron“.На връщане обратно за гр.С. свидетелите Н.Т.
и Р.В. преминават през с.***, от където първият от тях закупува и няколко
чувала с картофи.Според предварително съгласуваната уговорка, подсъдимият и
свидетелите Н.Т. и С.Г. пътуват по път II-66, като периодично осъществяват мобилна
телефонна връзка за получаване на информация относно наличието на полицейско
присъствие по пътя и за получаване на указания от М. за начина на придвижване,
целяща предотвратяване на евентуална проверка.Такава се осъществява на път II-66 в землището на с.К.,
общ.Н.З.Превозните средства, управлявани от св.Н.Т. и от св.С.Г. са спрени за
проверка и при извършения оглед са открити и иззети цигари без бандерол -
съответно от товарен автомобил /бус/ „Мерцедес 307 Д“ с ДК № *** са иззети 6
500бр. кутии цигари марка “В.“ 80мм син на цвят, 6 000 бр.кутии цигари марка “В.“
80мм червен на цвят и 7 000 бр.кутии цигари марка “W.“ 100 мм син на цвят, а от
л.а. „БМВ“ 520и с ДК № *** са иззети 1 000 бр. кутии цигари марка “В.“ 80мм син
на цвят и 1 500 бр.кутии цигари марка “В.“ 80мм червен на цвят.ПСД по
претърсване е предприето от разследващия орган и по отношение на наетото от
подсъдимия жилище, находящо се в гр.С. ул.***, където са намерени и иззети 796
бр. кутии цигари марка “W.“ 100 мм сини на цвят, 3 бр. кутии цигари марка “В.“
80мм син на цвят и 2 бр.кутии цигари марка “В.“ 80мм червен на цвят.
Стойността на всички
инкриминирани вещи е предмет на оценка от СОЕ,според чието заключение същата
възлиза в общ размер от 171 007,50лв.
На последно място от
фактическа страна съдът отбелязва следното : В обстоятелствената част на ОА е
вписан факта на транспортиране на акцизни стоки без бандерол от страна на
подсъдимия и свидетелите Н.Т. и С.Г. от гр.П. до гр.С. на датата 03.03.11г.,
като самото действие е реализирано по описания по-горе начин на последователно
пътуване и периодично поддържане на телефонна връзка между тях.Датата
03.03.11г. обаче не попада във фактическите времеви рамки на повдигнатото
обвинение и независимо от направеното самопризнание в с.з. по реда на чл.371
т.2 НПК, то съдът само и единствено отразява горното обстоятелство, като
фактическа констатация, без да ползва същите за обект на изграждане на
определени правни изводи.Разбира се, съдът отново подчертава факта на
функциониране на образуваната престъпна група през целия инкриминиран времеви
период, който факт се приема за безспорно доказан – в тази насока е налице
изричен запис в процесния ОА касателно осигурена възможност за закупуване и
транспортиране на цигари без бандерол по маршрута П.-С. и е налице и признание
от страна на подсъдимия досежно това обстоятелство.Т.е. независимо, че съдът
игнорира вписания факт на осъществена престъпна деятелност на 03.03.11г., то се
налага изводът за реализиране на действия по закупуване и доставяне на акцизни
стоки без бандерол, като целена от създадената престъпна група дейност през
целия инкриминиран период 28.02.10г. – 25.05.10г. и в тази вр. се черпят данни
от направеното самопризнание, подкрепено от събраните в хода на ДП
доказателства, респ. от съдържанието на проведените телефонни разговори от
подсъдимия, обективирано в изготвените ВДС, получени при използването на СРС.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.
Гласните
доказателства, които съдът кредитира са обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие /при изложените по-горе мотиви/ и показанията на
свидетелите В.П., З.М., Р.В., В.Т. и Б.К.-П., преценени за валиден доказателствен
източник.Прави впечатление, че всички горепосочени свидетели, изключая св.Р.В.
заявяват директно обстоятелството на познанство с подсъдимия Р.М. и то към
инкриминирания времеви период, като св.Б.К.-П. през м.03-04.2010г. купува от
него цигари без бандерол.Показанията на св.В.П. могат и следва да се ползват за
годно доказателствено средство касателно факта на чести пътувания до гр.П. с
цел закупуване на цигари без бандерол, който факт изрично е отразен и в обстоятелствената
част на ОА и е налице и признание на подсъдимия в тази насока.От показанията на
свидетелите З.М. и В.Т. съдът черпи данни за телефонните номера на М..С
най-голяма конкретика обаче се ползват показанията на св.Р.В., който лично
придружава св.Н.Т. до гр.П. на 04.05.10г. и излага твърдения за проведени
няколко телефонни разговора по време на пътуването, за натоварването на цигари
в ползваното от тях МПС /прави впечатление секретния начин на натоварване на
вещите, без присъствието на свидетелите Р.В. и Н.Т., които през това време пият
кафе/ и за преминаването през с.***.Всички горепосочени гласни доказателства
съдът приема за преки такива, доколкото се градят на личните и непосредствени
впечатления на свидетелите и сочените от тях факти намират опора в други
доказателствени източници – писмени и веществени.Свидетелските показания са
еднопосочни, непротиворечиви и взаимно поддържащи се, поради което съдът им
дава вяра и ги приема за достоверни и истинни.В заключение касателно събраните
по делото гласни доказателства съдът подчертава и разпита на св.Й.Г. /л.53 от
ДП/, но тези показания не се ползват с необходимата конкретика и не съдържат
данни за начина на узнаването им от страна на самия свидетел, поради което
съдът без да изключва същите от доказателствената маса ги игнорира при
следващите се правни изводи .
Необходимо е да
се посочи, че събраните на досъдебното производство гласни доказателства изцяло
кореспондират с писмените такива.Последните са приобщени по делото по реда и
условията на чл.283 НПК, като отново се изтъква факта на признание от страна на
подсъдимия на отразените в тях обстоятелства, доколкото същите са вписани в
обстоятелствената част на процесния ОА.В кръга на приобщените писмени
доказателствени средства са включени Протокол от 04.05.10г. за оглед на
местопрестъпление с предмет на огледа ползваните превозни средства /л.3 от ДП
/, ведно с изготвените фотоснимки, Протокол от 04.05.10г. за претърсване и
изземване /л.12 от ДП /, Протокол от 05.05.10г. за претърсване и изземване
/л.17 от ДП/, Протокол от 05.05.10г. за претърсване и изземване /л.27 от
ДП/.Съдът изрично подчертава, че всички горепосочени протоколи са изготвени от оправомощено
длъжностно лице в кръга на компетенцията му, притежават законноизискуемите
реквизити и отразеното в тях действие по разследването е одобрено от съответния
първоинстанционен съд по реда на чл.161 ал.2 НПК, поради което същите
притежават годна доказателствена сила касателно вписаните в тях факти, а именно
изрично се уточняват и конкретизират по вид и количество инкриминираните
акцизни стоки без бандерол и същите изцяло съответстват на описаните по-горе в
мотивите вещи.В Протокола за оглед на местопрестъпление от 04.05.10г. се
съдържат данни досежно конкретизацията на ползваните от групата превозни
средства – товарен автомобил бус „Мерцедес 307 Д“ с ДК № ***и л.а. марка „БМВ
520“ с ДК № ***, ползвани на 04.05.10-05.05.10г.Протоколите за претърсване и
изземване от 04.05.10г. и 05.05.10г. носят информация за вида и количеството на
превозваните инкриминирани стоки – съответно в първия фигурират 6 500бр. кутии
цигари марка “В.“ 80мм син на цвят, 6 000 бр.кутии цигари марка “В.“ 80мм
червен на цвят и 7 000 бр.кутии цигари марка “W.“ 100 мм син на цвят, а във
втория са вписани 1 000 бр. кутии цигари марка “В.“ 80мм син на цвят и 1 500
бр.кутии цигари марка “В.“ 80мм червен на цвят.Количеството на инкриминираните
вещи е допълнено и с това, иззето при претърсването на ползваното от подсъдимия
жилище – ПСД е оформено в Протокол от 05.05.10г., като са иззети 796 бр. кутии
цигари марка “W.“ 100 мм сини на цвят, 3 бр. кутии цигари марка “В.“ 80мм син
на цвят и 2 бр.кутии цигари марка “В.“ 80мм червен на цвят.В този последен
Протокол е отразено и действието по изземване на други веществени
доказателства, а именно мобилен телефон марка „Самсунг“ с имей 35754801473814/761,
както и други писмени документи.
За по-голяма изчерпателност на
изложението съдът отбелязва, че в първите два протокола / тези на л.12 и л.17/
изрично е отразен факта на доброволно предаване на вещите съответно от
свидетелите Н.Т. и С.Г..Т.е. при тази хипотеза на липса на принудително
вмешателство от страна на разследващия орган законът не изисква саниране на
неговите действия – в конкретния случай в преклузивния срок по чл.161 ал.2 НПК , реализираното действие
е одобрено, но този факт съдът само и единствено отбелязва, без да гради
определени изводи.Досежно осъщественото действие по претърсване и изземване в
ползваното от подс. Р. М. жилище – самото действие е извършено в условията на
предварително дадено разрешение по чл161 ал.1 НПК, като тук прави впечатление
постановяването на съдебен акт от РС-Н.З /л.25 от ДП/, но поради
обстоятелството на образуване на настоящото наказателно производство само
касателно данни за престъпление по чл.234 ал.1 НК /л.1 от ДП/, то именно този
съд се явява съответен компетентен такъв, респ. самото действие, отразено в
горния Протокол е реализирано по установения в НПК ред.
За доказателство
по делото се ползва и изготвеното експертно заключение по назначената СОЕ /л.94
– 96 от ДП/.
Приетите и
приложени по делото писмени доказателства, а именно свидетелство за съдимост на
подс.Р.М., писмо от Виваком вх.№ 181/10г., ведно с приложена информация
/л.89-91 от ДП/, справка от Централна база КАТ/2 бр. л.132 и 133 от ДП/,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.153 от ДП/
Събраните в хода
на ДП веществени доказателства.
Изготвените
веществени доказателствени средства, получени при използването на специални
разузнавателни средства : Тук съдът отбелязва заключението за притежание на годна
доказателствена сила на ВДС, доколкото същите са изготвени на базата на
законово ползвани СРС. По отношение на последните е спазена законовата
процедура по изискване и получаване на разрешение и видно от съдържанието на
проведените телефонни разговори са заключава относно факта на ползвана
специална кодова терминология от подсъдимия, визираща определените марки цигари
без бандерол и факта на реализиране на описаната по-горе в мотивите деятелност
по закупуване и транспортиране на такива стоки през целия процесен период на
функциониране на престъпната група и то по начин, подробно изложен в ОА и в
настоящите мотиви – от ВДС се черпят данни не само за тематиката на проведените
разговори, но и за честата им периодичност, за инкриминираните дати и за
посоката на придвижване на подсъдимия.Черпят се данни и за факта на даване на
указания и нареждания от страна на М. за начина на придвижване /непременно след
по-големи товарни превозни средства, които затрудняват визуалния контакт на
контролните органи – за справка разговор №67 и № 101/.
Анализът на
събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно
конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета
на доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че
се налагат следните правни изводи:
От събраните
доказателства, се приема за безспорно доказано, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпните състави по чл.321 ал.1 пр.1 и 2 НК и по
чл.234 ал.2 т.1 НК.Съгласно тези разпоредби наказателно-отговорно е всяко едно
лице, осъществило признаците на състава.С оглед показанията на разпитаните
свидетели и с оглед обясненията на самия подсъдим по делото,съдът приема за
безспорно доказано авторството на визиранитe по-горе две
престъпления, предмет на повдигнатото обвинение.В тази вр.съдът подчертава
събраните безспорни и категорични доказателства за самоличността на дееца,
реализирал изпълнителните деяния по чл.321 ал.1 НК и по чл.234 ал.2 т.1 НК.
От обективна страна за престъплението по
чл.321 ал.1 НК: За да се установи извършването на този вид
престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е
насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с
нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност,
е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл.321 НК форми на изпълнително деяние, а така също и функционирането на престъпно
сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК.Съдът преценява
съставомерността на реализираните от подсъдимия деяния, според определението за
ОПГ при настоящата редакция на чл.93 т.20 НК.При преценката за наличие на
трайно структурирано сдружение от три или повече лица с цел съгласувано
извършване на престъпления, наказуеми с ЛСВ повече от три години съдебният
състав съобрази направените фактически изводи, черпени от валидната
доказателствена съвкупност.Следва изрично да се посочи, че престъплението по
чл.321 НК се ползва със специфики, свързани с наличието на предварителна
престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие.В тази вр. се
подчертава изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав за извършване от
страна на подсъдимия на съставомерното изпълнително деяние по чл.321 ал.1 НК,
заключено в действието “образува” и “ръководи” ОПГ.Следва да се изтъкне, че
законът не конкретизира самото деяние с оглед обективираните действия на дееца,
а по-скоро насочва към постигането на определен резултат.Т.е. с всяко едно
действие на субекта на престъплението, водещо до съгласуване волите на участниците
в престъпното сдружение се осъществява изпълнителното деяние по образуване на
ОПГ.В конкретния случай и с оглед приетото от съда за доказано от фактическа
страна се налага изводът, че именно подс.М. убеждава свидетелите Н.Т. и С.Г. за
участие в групата.Именно подсъдимият посредством своето активно поведение
поставя началото на престъпното сдружение и инициира неговото създаване, с
което престъплението по образуване на ОПРГ се явява довършено, респ. постигнат
е предвидения съставомерен резултат.Тук се подчертават доказаните факти по
предварително съгласуване на действията – подсъдимият поема задълженията по
контактуване с продавачите на инкриминираните стоки и организация на
последващото разпространение на същите, а свидетелите Н.Т. и С.Г. изразяват
съгласие за осъществмяване на действия по транспортиране на стоките от гр.П. до
гр.С. и именно такива действия те реализират през инкриминирания период от
28.02.10г.-25.05.10г.В тази насока и касателно времевите граници на действие на
ОПГ съдът се ползва от направеното самопризнание от М. по настоящото дело и от
това на горните свидетели по НОХД № 348/11г. по описа на ОС-С., дадено по реда
и условията на чл.382 ал.4 НПК.Т.е. доказва се, че фактически обединените
усилия на посочените лица са насочени към определена престъпна дейност и тази
съгласуваност се изразява не само в постигане на съгласие за реализиране на
едно определено престъпление, а в наличието на такова за периодично реализиране
на престъпни посегателства и то при конкретно разпределение на ролите.Доказа
се, че престъпното сдружение не е създадено инцидентно по повод осъществяване
на едно конкретно престъпление, а обхваща съгласие на участниците за
извършването на повече деяния.Налице е също така и трайност на структурираното
сдружение, която трайност не е единствено времеви критерий, а сочи на трайност
на обективните връзки между участниците – последните живеят в един и същи град,
което улеснява комуникацията им и се ползват с добри разбирателски
взаимоотношения.От правна страна е необходимо да се отбележи и доказаността на следващия
обективен признак на престъпната група, а именно насочеността на това трайно
структурирано сдружение към извършването на определена категория престъпни
деяния.По принцип при доказване на обвинението за ОПГ не е необходимо целените
престъпления да са индивидуално определени със съставомерните обективни
елементи, а следва да се установи постигането на съгласие между участниците за
извършването на определена категория престъпни деяния.В случая въз основа на
събраните по делото доказателства и съобразно фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, се констатира съгласие за извършване на престъпни
деяния по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал. НК по държане и разпространение на
акцизни стоки без бандерол в големи количества.В подкрепа на това заключение са
доказаните обстоятелства по реално и действително осъществяване на такива
престъпни деяния на датите 15.04.10г. и 04.-05.05.10г., като самите действия са
предхождани от съгласуване на общите усилия и координация на действията и на
практика е извършено и приготовление на тези действия, изразено в наличието на
предварителна уговорка с неизвестни на обвинението лица, които именно продават
и реално предоставят на подсъдимия и свидетелите С.Г. и Н.Т. цигарите без бандерол
.Престъпленията, към чието извършване е насочена деятелността на престъпната
група са наказуеми с повече от три години ЛСВ и този последен обективен признак
окончателно запълва определението за ОПГ по чл.93 т.20 НК, респ. целения
престъпен резултат по създаване на такова сдружение е постигнат и като се има
предвид личното присъствие на подс.М. и проявена активност при проведените
разговори с останалите участници, целящи мотивация за участие в съвместнице
деяния се налага изводът за реално действително извършено действия от негова
страна по образуване на ОПГ, който извод се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства.
Доказан се
явява и факта на извършване от подсъдимия на действия по ръководене на вече
сформираната престъпна група.Деянието по ръководство на ОПГ е въздигнато в
съставомерно такова по чл.321 ал.1 НК в условията на алтернативност с това по
образуване, но в конкретния случай обвинението против подсъдимия включва и
двете форми на изпълнително деяние.Ръководството на ОПГ презумира реализацията на
едно активно поведение, обективирано в даването на нареждания на един или
повече от членовете на групата и възлагането на общи или конкретни
задачи.Престъплението отново е резултатно, тъй като изисква достигане и
узнаване на съответното нареждане от членовете.Тази форма на изпълнително
деяние се характеризира с обективиране на съответно волеизявление на
ръководителя на групата до участниците в нея.В конкретния случай и с оглед
анализираните по-горе доказателства се заключава, че подс.М. действително
извършва действия по ръководство – именно той осъществява връзка с продавачите
на инкриминираните стоки и именно той дава нареждания досежно конкретните
действия, които следва да се извършат от свидетелите Н.Т. и С.Г., заключени в
транспортиране на вещите.В тази вр. съдът отново подчертава направеното в с.з.
самопризнание и съдържанието на изготвените ВДС, които съдържат и конкретните
указания касателно мястото на получаване и товарене на цигарите без бандерол,
начина и маршрута на тяхното транспортиране от гр.П. до гр.С..В хода на
наказателното производство са събрани достатъчни по обем и пълнота
доказателства касателно реализиране на престъплението по ръководство на ОПГ от
страна на подсъдимия през целия инкриминиран период.Тук е необходимо да се
подчертае, че независимо от изричното вписване в обсотятелствената част на ОА
само на две конкретизирани по дати доставки на цигари без бандерол, то деянието
по ръководство на престъпно сдружение не изисква само и единствено изразяването
на нареждания и указания, пряко свързани с постигане на целите на групата,
респ. с осъществяване на престъпните деяния, целени от групата още при нейното
формиране.Допустимо е ръководството да се изразява и в постигането и изпълнението
на странични, второстепенни за групата цели, които може да са свързани с
основната такава, но е възможно и да са съпътстващи определени пък било то и
законово допустими задачи.В случая видно от съдържанието на изготвените ВДС на
базата на ползваните СРС се установява факта на поддържане на зачестена връзка
между подсъдимия и свидетелите С.Г. и Н.Т., чиито имена се употребяват от М. и
в разговорите му с други неизвестни лица, като тематиката е необходимостта от
извършване на съответни действия за постигане на целта на формираното
ОПГ.Такива разговори се провеждат през целия инкриминиран период с начална дата
28.02.10г. и крайна такава 25.05.10г. – докато при първоначалните телефонни
разговори се наблюдава една съсредоточеност за организиране на сдружението и
набавяне на членове, подпомагащи реализацията на поставените цели, то в
последствие след залавяне на една от доставките разговорите намаляват и са
съсредоточени за намаляване на настъпилите щети.В тази вр. се отбелязва
обстоятелството на протоколиране на два разговора, проведени от подсъдимия след
датите 04.-05.05.10г. /съответно с №№ 107 и 108/ и докато в първия разговор се
обсъжда лаконично станалия „сакатлък“ и отношенията с полицейски служители, то
във втория разговор на дата 25.05.10г. подсъдимият заявява директно факта на
преустановяване на извършваната от него дейност по държане на акцизни стоки без
бандерол и именно поради това обстоятелство съдът приема за доказан обективния
съставомерен елемент на времетраене на престъплението по чл.321 ал.1 НК по
организиране и ръководство на престъпна група.
От обективна страна за престъплението по
чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК : От събраните по делото доказателства
се заключава, че групата е създадена и нейната дейност е насочена към
извършване на престъпления по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК.В тази насока
законът въздига в условията на алтернативност две съставомерни изпълнителни
деяния, изразени в продажба и държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон.В конкретния случай повдигнатото обвинение включва деянието
по държане на съответните стоки.От своя страна и абстрахирвайки се от
вещноправния смисъл на това понятие, съдът посочва, че деянието по държане на
инкриминираните стоки се предхожда от действието по набавяне и налагане на
фактическата власт върху вещите, който първоначален момент, осъществен
посредством едно активно поведение се следва от поведение по реализация на така
придобитата фактическа власт.От приобщените към доказателствената маса
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин факта на
придобиване на процесните цигари от страна на подсъдимия и свидетелите Н.Т. и С.Г.
на 04.05.10г., която дата се явява първоначална такава касателно действителното
осъществяване на изпълнителното деяние по държане.Именно на тази дата горните
лица, получават фактическата власт върху вещите, които са разпределени и
натоварени в две превозни средства, индивидуализирани по-горе в мотивите и
управлявани от свидетелите Н.Т. и С.Г..Държането предполага по съдържание
контролиране на съответните стоки и предоставена реална възможност за
фактическо разпореждане с тях.Самото държане на стоки е криминализирано само и
единствено по отношение на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква
по закон.В конкретния случай подсъдимият
и свидетелите С.Г. и Н.Т. държат цигари без бандерол.Цигарите
представляват стоки, за които по силата на чл.2 т.2 ЗАДС се изисква наличието и
облепването им с акцизен бандерол.Видно от доказателствата по делото процесните
цигари не притежават такъв бандерол.Една значителна част от инкриминирани вещи
са подробно описани по вид и количество в двата Протокола за претърсване и
изземване от 04.05.10г. и тъй като съдът приема същите за годно писмено
доказателство, то се налага изводът за осъществяване на деянието държане по
отношение вещите, отразени в двата протокола, които вещи представляват акцизни
стоки по смисъла на закона.Тук отново се подчертава, че тези вещи са само част
от инкриминираните такива – друга част от същите са намерени в наетото от
подсъдимия жилище, находящо се в гр.С. *** и са вписани в нарочно съставения
Протокол от 05.05.10г., приобщен по реда на чл.283 НПК към доказателствата по
делото.Тази последна дата се явява като крайна такава по отношение реализацията
на изпълнителното деяние по държане на акцизни стоки без бандерол.От друга
страна се подчертава факта на държане на значително количество стоки – общото
количество на последните се изразява в 7 503бр. Кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, син на цвят; 7
502бр. кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, червен на цвят, 7 796бр. кутии цигари марка “W.“ 100мм сини на
цвят.Според заключението на в.л. по назначената на ДП СОЕ, обща стойност на инкриминираните
вещи възлиза на 171 007,50лв, което обстоятелство предопределя и мотивира
извода за наличие на квалифициращия елемент по чл.234 ал.2 т.3 НК, а именно
големи размери на предмета на престъплението.
На последно
място от обективна страна съдът отбелязва и наличието на събрани доказателства
касателно последният квалифициращ признак.За такъв съгласно чл.234 ал.2 т.2 НК
е въздигнат извършване на престъплението от две или повече лица, сговорили се
предварително. Този елемент е преплетен и свързан с авторството на
престъплението. В конкретния случай престъплението по държане на акцизни стоки
без бандерол е осъществено от подсъдимия и свидетелите Н.Т. и С.Г., които дават
признание за този факт в условията на чл.382 ал.4 НПК и наказателното
производство за тях е прекратено по силата на чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК по НОХД № 348/11г. по описа
на ОС-С..В контекстта на горното се изтъква обстоятелството на извършване на
процесното престъпление от страна на горните лица, в качеството им на членове
на ОПГ по см.на чл.93 т.20 НК.Видно от доказателствата по делото, престъпното
сдружение е създадено именно с цел извършване на престъпления по чл.234 ал.2
т.2 и т.3 вр.ал.1 НК и едно от тези престъпления е осъществено за времето 04.-05.05.2010г.Престъплението
е извършено по взето решение на ОПГ и при направата на една предварителна
подготовка, описана в детайли по-горе в настоящите мотиви, като всеки един от
участниците в групата поема определени задачи.Именно поради това, съдебният състав
приема престъплението за извършено от подсъдимия и свидетелите Н.Т. и С.Г.,
което запълва елемента по чл.234 ал.2 т.2 НК – престъплението е извършено от
две или повече лица, сговорили се предварително.Тук правно ирелевантно се явява
обстоятелството на транспортиране на част от инкриминираните вещи от двамата
свидетели и обстоятелството на съхранение на друга част от същите от подс.М..Това
са само определени фактически действия, включени в деянието по държане, а
последното се осъществява от тримата съвместно.Т.е. значим е факта на
осъществяване на фактическа власт по държане на процесните стоки в тяхната
цялост от подсъдимия и свидетелите Н.Т. и С.Г..
От
субективна страна за двете престъпления, предмет на обвинението: Съставомерната
форма на вина за престъпленията по чл.321 ал.1 НК и по чл.234 ал.2 т.2 и т.3
вр.ал.1 НК е пряк умисъл.В конкретния случай деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал и целял настъпването на тези последици.Прекият умисъл съдът
приема за наличен досежно всеки един от съставомерните елементи на двете престъпления.Преследваната
от подсъдимия цел при осъществяване на престъплението по чл.321 ал.1 НК се изразява
в постигане на предвидения резултат по сформиране на организирана престъпна
група и ръководство на действията на нейните членове в лицето на свидетелите С.Г.
и Н.Т..Целта при извършване на престъплението по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК е заключена в придобиването и държането на акцизни стоки без бандерол / в
случая цигари/.Касателно наличието на изискуемия съставомерен субективен
елемент и за двете престъпления съдът цени показанията на всички разпитани по
делото свидетели.От изведените при доказателствения анализ фактически
данни за проведени множество телефонни
разговори на тема количество и начин на набавяне и транспортиране на цигари без
бандерол и за предприета предварителна подготовка от страна и на тримата
участници в ОПГ се заключава, че визираните по-горе цели ръководят подсъдимия
при всяко едно от действията му при извършване на съставомерните изпълнителни
деяния по организиране и ръководство на ОПГ и по държане на акцизни стоки без
бандерол.В дееца е съществувало знанието и то още към инкриминираните дати, че с
предприеманите от него действия по организиране и ръководство на престъпна
група застрашава и нарушава реда и общественото спокойствие, а с действието си
по държане на акцизни стоки без бандерол нарушава установените законови
императивни правила за стопанско и финансово функциониране на държавата.Т.е. прекия
умисъл е наличен към момента на извършване на изпълнителните деяния, като тук
изрично се подчертава наличното знание на подсъдимия касателно количеството на
акцизните стоки, което е един допълнителен довод досежно съставомерния
субективен елемент.
Предвид всичко
гореизложено от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема за
безспорно доказано осъществяването от обективна и субективна страна от подс.М.
на престъпленията, предмет на повдигнатото обвинение, а именно за времето от
28.02.2010г. до 25.05.2010г. в гр. С. е образувал и ръководил организирана
престъпна група с участници Н.К.Т. и С.Г.Г., създадена за извършване на
престъпления по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК по държане на акцизни стоки
без бандерол /цигари/, когато такъв се изисква по закон, като случая не е
маловажен и деянието е извършено от повече лица, сговорили се предварително и
предметът на престъплението е в големи размери и за периода 04.05.10г. –
05.05.10г. в землището на с.К., общ.Н.З и в гр.С., заедно с лицата Н.К.Т. и С.Г.Г.
държал акцизни стоки без бандерол – 7 503бр. Кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, син на цвят; 7
502бр. кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, червен на цвят, 7 796бр. кутии цигари марка “W.“ 100мм сини на
цвят на обща стойност от 171 007,50лв., когато такъв се изисква съгл.чл.2 т.2
от Закона за акцизите, като случаят не е маловажен и деянието е извършено от
три лица, сговорили се предварително и предметът на престъплението е в големи
размери.
При определяне
вида и размера на конкретното наказание съдът взе предвид на първо място факта
на провеждане на съкратено съд.следствие и то при направено самопризнание по
чл.371 т.2 НПК, при което нормата на чл.373 НПК се явява задължителна и е
обвързана от разп.на чл.58 а НК.
При решаване на
въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подс.М. за извършеното
престъпление по чл.321 ал.1 НК съдът определи размера на наказанието при
условията на чл.54 НК, като с оглед тази разпоредба отправна точка се явяват
предвидените в законната норма предели на наказанието.В тази вр. се отбелязва,
че разп.на чл.321 ал.1 НК предвижда наказание ЛСВ за срок от 3 до 10 години,
респ. досежно вида на наказанието законът не предоставя възможност за преценка
на решаващия съд, като такава възможност е налична само и единствено относно размера
на наказанието ЛСВ.В конкретния случай на първо място се съобрази високата
степен на обществена опасност на самото престъпление, но тъй като това
обстоятелство е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на
предвиденото наказание, то горното се взе предвид само в насока вложените
усилия по изграждане на организирана форма на престъпна дейност, като
структурирано трайно сдружение.Отчете се и ръководната роля на самия подсъдим и
факта на налично предишно осъждане – тук се подчертава постановена осъдителна
присъда по НОХД № 958/91г. на РС-С., влязла в законна сила на 03.01.92г. с
наложено наказание ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което
наказание е отложено за срок от 3 години и постановена втора осъдителна присъда
по НОХД № 1072/01г. на РС-С., влязла в законна сила на 08.11.01г. с наложено
наказание ЛСВ за срок от 3 години и определен 5-годишен изпитателен срок в
усл.на чл.66 ал.1 НК.По първото от двете горепосочени осъждания М. е
реабилитиран по право, като тук съдът отбелязва, че касае за осъждане на
лицето, като непълнолетен.Реабилитацията заличава последиците от осъждането, но
поради факта на налична още една осъдителна присъда се заключава, че
подсъдимият се ползва с обременено съдебно минало.Както се отбеляза по-горе
налагането на наказанието по НОХД № 1072/01г. също е определено в условията на
чл.66 ал.1 НК с отложено изпълнение и в изпитателния срок, изтичащ на
08.11.06г., лицето не е извършило друго престъпление.За това обаче осъждане
подсъдимият не може да се ползва повторно от възможността по чл.86 НК за
реабитация по право, тъй като съгл. константната съдебна практика
реабилитацията по право настъпва само веднъж, като няма значение дали тя е
настъпила по отношение на непълнолетно лице.С оглед на горното единственото
отегчаващо вината обстоятелство, което съдът взе предвид при определяне на
конкретното наказание на подс.М. за престъплението по чл.321 ал.1 НК е
наличието на предишно осъждане.За смекчаващи вината обстоятелства се преценяват
от настоящия съдебен състав съществуването на организираната и ръководена от
дееца престъпна група за един кратък времеви период, конкретизиран в
повдигнатото обвинение, неговото добросъвестно процесуално поведение в хода на
наказателното производство и отежненото му семейно положение и имотно
състояние.В контекстта на горното се отбелязва, че първоначално М. е привлечен
в качеството на обвиняем в условията на задочно производство и въпреки, че е
обявен за общодържавно издирване с телеграма № 10151/11.03.11г. /л.114 от ДП/,
то същият доброволно и самостоятелно се явява в последствие на 30.09.11г. пред
разследващия орган за ново привличане.Т.е. липсва обективирано намерение за
избягване от наказателно преследване.Касателно влошеното семейно положение
съдът отчете вписаното в саморъчно изготвената декларация обстоятелство на
родено на 15.09.11г. дете, което към момента на постановяване на присъдата по
настоящото дело е непълнолетно и се нуждае от пълноценни грижи.При горните
съображения съдебният състав отчете значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, което обосновава налагане на наказание в рамките на минималния
предвиден в закона срок, а именно ЛСВ за срок от 3 години, което наказание в
най-пълна степен съответства на целите в аспект на генералната и индивидуална превенция.При хипотезата обаче
на развитие на наказателното производство в условията на гл.ХХVII НПК чл.371 т.2 НПК и
при императивност на правилото на чл.373 ал.2 вр.чл.58а ал.1 НК, то така
определеното наказание от 3 години ЛСВ следва да се намали с 1/3, респ. на
подс.М. бе наложено наказание ЛСВ за срок от 2 години.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия касателно престъплението по чл.234
ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК съдът отново на първо място взе предвид определеното
в особената част на НК наказание, което в условията на кумулативност се
изразява в ЛСВ от 2 до 8 години и
лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 НК.Касателно това престъпление съдът отново
определи размера на конкретното наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, които изцяло се припокриват с тези, изчерпателно изложени
по-горе, поради което е безпредметно тяхното преповтаряне.Именно поради това и
при преценката на обстоятелствата , влияещи върху отговорността и на тяхната
относителна тежест, съдебният състав приема за адекватно и съотносимо на
извършеното престъпление налагане на наказание ЛСВ за срок от 2 години, което
наказание редуцирано през правилото на чл.373 ал.2 НПК вр.чл.58а ал.1 НК се
занижава с 1/3, респ. на подсъдимия се наложи наказание ЛСВ за срок от 1 година
и 4 месеца.Наложи се и наказание лишаване от право да упражнява професии и
дейност, свързана с продажбата и държане на акцизни стоки за срок от 3 години
при съблюдаване правилото на чл.49 ал.2 НК.
При всичко
гореизложено и доколкото на подсъдимия са наложени наказания за деяния,
извършени в условията на съвкупност, то на осн.чл.23 ал.1 НК се наложи едно
общо наказание в размер на най-тежкото такова измежду двете горепосочени, а
именно ЛСВ за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от закрит тип на осн.чл.61 т.2 ЗИНЗС.
На осн.чл.23 ал.2 НК към горепосоченото общо най-тежко наказание съдът присъедини и наказанието
по чл.37 ал.1 т.7 НК
С оглед вмененото задължение на съда по
чл.301 ал.1 т.11 и т.12 НПК с постановената присъда съдебният състав се
произнесе и касателно веществените доказателства и направените деловодни
разноски.
На осн.чл.234 ал.3
вр.чл.53 ал.1 б.“б“ НК се постанови отнемане в полза на държавата на вещите,
предмет на престъплението по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК, а именно 7 503бр. Кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, син на цвят; 7
502бр. кутии цигари марка „Вaron“ 80мм, червен на цвят, 7 796 бр. кутии цигари марка “W.“ 100мм сини на
цвят на обща стойност от 171 007,50лв.
На осн.чл.53 ал.1
б.“а“ НК съдебният състав постанови и отнемане в полза на държавата на вещите,
принадлежащи на подсъдимия М. и послужили за извършване на умишленото
престъпление по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 НК – товарен автомобил „Мерцедес“
307 Д с ДК № *** и мобилен телефонен апарат марка „Самсунг“ с имей
35754801473814/761.
При този изход на делото и на осн.чл.189 ал.1 и ал.3 НПК направените
деловодни разноски се възлагат на осъдения подсъдим и в този смисъл е налице
произнасяне от настоящия съдебен състав.
При тези мотиви съдът постанови
своя съдебен акт.
СЪДИЯ :