Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 6153 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 43835 от 18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 19885/2019 г. по описа на СРС, 79 състав,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „З.А.“ АД е
осъдено да заплати на В.И.В. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане
на здравето и преживян стрес, вследствие на ПТП от 01.12.2018 г., съставляващо
покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, страна по който е ответникът, както и сумата от 125,37 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди –
направени разходи за медикаменти и прегледи, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 05.04.2019 г. до окончателното плащане.
С решението СРС отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6 000 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева, или за размера от 14 000 лева, както и иска за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за
разликата над уважения размер от 125,37 лева до пълния предявен размер от
155,37 лева, или за размера от 30 лева.
Съобразно изхода
от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността
за разноски по делото.
Срещу
решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на парично обезщетение за неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 01.12.2018 г. пътно-транспортно произшествие за разликата над
уважения размер от 6000 лева до сумата от 10 000 лева /за размера от 4000 лева/,
а също и в частта, с която е отхвърлен иска със същата правна квалификация за
заплащане на парично обезщетение за имуществени вреди от същото застрахователно
събитие за разликата над уважения размер от 125,37 лева до пълния предявен
размер от 155,37 лева /за размера от 30 лева/ е подадена въззивна жалба от В.И.В.,
чрез адв. П.Г., САК.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд
относно намиращите се в причинна връзка със събитието травматични увреждания,
както и относно размера на подлежащите на обезвреда имуществени и неимуществени
вреди. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установяват травми в
областта на шията, а съдът в нарушение на процесуалния закон не извършил
цялостна преценка на събрания доказателствен материал. Установени били и болки
в областта на кръста. Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението
в посочените части, като присъди допълнително обезщетение /над сумата от 6000 левае,
присъдени с атакуваното решение/ за неимуществени вреди в размер на още 4000 лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, както и на допълнително обезщетение за имуществени вреди
за разликата над присъдената с решението сума от 125,37 лева до пълния предявен
размер от 153,37 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане, а също и съобразно изхода от спора
пред настоящата инстанция да разпредели отговорността за разноски във
въззивното и първоинстанционното производство.
Подаден
е отговор на въззивната жалба от З. „А.“ АД, с който същата е оспорена, като
въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част. В условията на
евентуалност се поддържа заявеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Претендират се
разноските за въззивното производство.
Срещу
постановеното първоинстанционно решение е постъпила и въззивна жалба от З. „А.“
АД, чрез юрк. Л.М.-Л., с която съдебният акт се обжалва в частта, с която
предявеният иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди е уважен за сумата от 6000 лева. Изложени са съображения
за незаконосъобразност, необоснованост, неправилна преценка на събрания
доказателствен материал и завишен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. След инцидента ищецът сам признал пред компетентните
органи, че от произшествието няма пострадали лица. По делото не било безспорно
доказано, че при ищеца в резултат от ПТП наличието на травма на две ребра. Поддържа
се наведеното с отговора на исковата молба и отхвърлено с решението на
първостепенния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който не преминал с необходимото внимание през
кръстовището при работа на светофарната уредба на жълти светлини. Иска се от
съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени
вреди е уважен, като същият бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде намален
размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба на ответника, подаден от В.И.В., с който същата
се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, съдържащи се в отговорите,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 125,37 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с процесното събитие, ведно
със законната лихва от предявяване на иска /05.04.2019 г./ до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта, с която предявеният иск със същото
правно основание е отхвърлен за сумата над 10 000 лева до пълния заявен с
исковата молба размер от 20 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от процесното произшествие, ведно със законната
лихва от предявяване на иска 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като необжалвано
е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо - в
обжалваните от страните части. Във връзка с доводите на въззивниците, съдържащи
се в сезиращите настоящата инстанция въззивни жалби, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна
връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите
от събитието телесни увреждания, като във връзка с тях е извършил и разходи за
прегледи и лечение, представляващи имуществени вреди.
С
доклада по делото СРС е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило
ПТП между лек автомобил „Киа“,
управляван от ищеца, и лек автомобил „Сузуки“, управляван от Е.Н., както и че
същото съставлява застрахователно събитие, като гражданската отговорност на
водача Н.към датата на произшествието е била застрахована при ответника по
силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а също и че към момента на
настъпване на инцидента, ищецът е бил без предпазен обезопасителен колан.
С
оглед доводите на въззивниците, заявени с депозираните пред настоящата
инстанция въззивни жалби и възраженията, съдържащи се в отговорите, правният
спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната
инстанция, се концентрира върху въпроса какъв е точният размер на обезщетението
за претърпени от ищеца имуществени вреди /разходи, свързани с лечението/, какъв
е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и
страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното деяние на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на
МПС, както и има ли принос пострадалия за настъпване на произшествието, който да
бъде отчетен при определяне на крайния размер на застрахователното обезщетение
за претърпените в резултат от инцидента вреди.
С
решението си по предявения иск СРС е приел за установено по делото, че в срока
на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП,
установен е механизмът на произшествието, а именно, че водачът на лек автомобил
„Сузуки Лиана“, застрахован при ответника, въпреки наличието на пътен знак
„Б-1“ за пропускане на движещите се по пътя с предимство автомобили, не пропуснал
управлявания от ищеца лека автомобил „Киа К 5“, което е и причина за
настъпилото ПТП между двата автомобила.
Като
се е позовал на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и
заключението на съдебноавтотехническата експертиза, а също и на показанията на
разпитания свидетел Е.Н., СРС правилно е приел, че механизмът на настъпване е
именно този и причина за настъпване на произшествието е поведението на
застрахования при ответника водач, който е нарушил правилото на чл. 6, т. 1 ЗДвП и не пропуснал движещия се срещу пътен знак Б3 водач на лекия автомобил
„Киа“ – ищецът В.В.. Съгласно свителските показания на св. Е.Н. с предимство
бил ищецът, докато видимостта на Н.като водач на другия автомобил била
ограничена, тъй като имало сграда, а и прозорецът бил замръзнал, което
допълнително намалило видимостта и му попречило да види както пътните знаци,
така и автомобилът, управляван от ищеца.
Ето защо въззивният състав на съда, кредитирайки заключението на САТЕ,
намира, че с решението си в тази част СРС правилно установява механизма на
настъпване на произшествието, като неоснователни в тази връзка се явяват
доводите за допуснати процесуални нарушения при анализ и оценка на
доказателствения материал по делото, който съдът подробно е обсъдил.
Ето
защо и неоснователно се твърди от страна на ответника, че ищецът е допуснал
нарушение на правило от ЗДвП, като не се е движил с необходимото внимание при
режим на светофарната уредба на жълти мигащи светлини. По делото е установено,
че застрахованият при ответника водач е следвало да съобрази поведението си със
задължителния знак Б1 – да пропусне движещите се по пътя с предимство, докато пътят,
по който се е движил, ищецът е бил означен със знак Б3 – път с предимство. Пътен
знак Б1 се поставя преди кръстовище на пътя без предимство. Използва се за
определяне на реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища
и стеснени участъци от пътя. Когато движението в кръстовище се регулира със
светлинни сигнали, с този знак се регулира движението в случаите, когато
светофарната уредба е изключена или работи в режим на жълта мигаща светлина.
Още повече от свидетелските показания на св. Е. Н.става ясно, че видимостта му
като водач на застрахования при ответника автомобил е била ограничена от
замръзването на прозореца, с оглед което се установява, че последният не е
изпълнил задължението си да поддържа прозорците на автомобила си в състояние,
което да му осигурява добра видимост. Ето защо и напълно неоснователни се
явяват наведените с въззивната жалба на ответника възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца в тази връзка.
На
следващо място по делото се установява от заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвена въз основа на приобщената по делото медицинска
документация, че в резултат от процесното събитие на ищеца са причинени
следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, отдясно – долна
половина, със съмнителни рентгенови данни за счупване на единадесето и дванадесето
ребра вдясно без разместване. Съгласно заключението 19 дни след инцидента
ищецът бил прегледан и били установени данни за болки по хода на гръбначния
стълб в шиен отдел и в дясна гръдна половина, положителен растежен симптом на
Ласег, както и ограничен обем на движения на ръката в раменна става и сетивни
нарушения по хода на н.медианус вдясно. Поставена била диагноза: травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния
мозък. Вещото лице е посочило, че теоритично травма на шиен отдел на
гръбначен стълб с радикулопатия може да се причини травматично при ПТП, но в
конкретния случай липсват данни за травми в тази област непосредствено след
настъпване на произшествието и без проведени допълнителни изследвания на
засегнатата област не може да се установи връзка между оплакванията на ищеца,
настъпили 19 дни след травмата, и процесното събитие. По отношение на
уврежданията на гръдния кош експертът е посочил, че същите са свързани с
изразени и усилващи се при движение болки, с оглед което е удачно да се приемат
нестероидни противовъзпалителни средства – обезболяваща терапия /общо и локално
приложение/, както и обездвижване на снагата. По отношение на разходите,
свързани с лечение на получените травматични увреждания, вещото лице е изразило
мнение, че всички те, с изключение на тези за закупуване на мека шийна яка, са
удачно и необходимо извършени, имат връзка с търпените в периода на
възстановяване от ищеца оплаквания. По
задачата за функционалното значение на предпазния колан с оглед механизма на
възникване на травмите, вещото лице е посочило, че при страничен удар коланът
не е ефективен, като дори при поставен колан травмите в областта на гръдния кош
в дясно биха настъпили. Ето защо и съдът приема, че непоставянето на
обезопасителния колан не води до съшричиняване на вредите от страна на ищеца.
При
поясняване на заключението на СМЕ по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, в съдебното
заседание, проведено на 07.11.2019 г., пред СРС, вещото лице е изложило
експертното си мнение, че на възраст, като тази на ищеца, почти всеки човек има
дегенеративни изменения в шийния отдел, като това е свързано с фискиране позата
на врата в една позиция за продължителни периоди от време, като допълнително
натоварване от вибрациите, налични при шофиране на МПС, спомага за наличието на
микротравми и развитие на дегенеративни изменения в гръбначния стълб.
Настоящият състав на съда намира, че заключението на вещото лице по СМЕ е
компетентно и обективно изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания
из областта на медицинските науки. Отговорило е по ясен начин и изчерпателно на
стоящите пред изследването задачи, с оглед което въззивният съд дава вяра на
констатациите на експерта и ползва същите при изграждането на изводите за
правнорелевантните за спора факти.
Във
връзка с горното въззивният съд констатира още, че по делото са приобщени данни
от извършени на ищеца преди злополуката медицински прегледи и изследвания, от
които се установява, че още в периода от 2005 г. ищецът е имал оплаквания,
причинени от увреждания на нервните коренчета и плексуси, във връзка с което са
проведени консултации с общо практикуващ лекар.
Пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Ц.Н., М.В.и Е.Н..
От
показанията на св. Ц.Н., колега на ищеца към момента на настъпване на
инцидента, се установява, че пристигнал на местопроизшествието в нощта на
катастрофата, тъкмо преди В. да бъде откаран с линейка към болнично заведение.
Било студено, а В. треперел, боляло го и дишал трудно. Н.го придружил в
болницата, обикаляли от кабинет на кабинет. Лекарите установили счупени ребра. Видими
увреждания нямал, само бил пребледнял. В болницата препоръчали да лежи около
месец и половина, за да се възстанови от травмите.
В
показанията си св. М.В., съпруга на ищеца, излага, че след инцидента съпругът й
бил много зле. Според свидетелката имал счупени прешлени. За период от две
седмици не можел да става от леглото, приемал силни обезболяващи и се мажел
локално с обезболяващи кремове. Вратът му бил подут в дясно. Купили яка. Два –
три месеца траело възстановяването, като при промяна на времето все още го
боляло в дясно – страничната част на тялото. Три месеца след инцидента започнал
работа, но когато почувствал болки прекъсвал работа и се прибирал вкъщи.
От
показанията на св. Е.Н., водач на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ автомобил, се потвърждава изводът на съда, че
непосредствено след процесното ПТП ищецът изпитвал болки в областта на гърба.
Пристигнала линейка, която го закарал в болнично заведение.
Съдът
приема за напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели Е.Н. и Ц.Н.,
като при преценката на същите по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са правдиви,
последователни и логични, кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени
впечатления от времето на и непосредствено след инцидента, като свидетелите не
се явяват заинтересован от изхода на спора, с оглед което въззивният съд дава
вяра на същите. Тук е мястото да се посочи, че напълно неоснователни са
доводите на ответника за липса на вреди за ищеца, намиращи се в причинна връзка
с процесния инцидент, доколкото бил съставен протол за ПТП, а не констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, с оглед направено от ищеца изявление, че
няма пострадали от катастрофата. Тези твърдения се опровергават по категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на СМЕ, с оглед което съдът приема за безспорно установено по
делото, че ищецът е претърпял травматични увреждания, намиращи се в причинна
връзка с процесния инцидент.
Що
се отнася до показанията на третия разпитан свидетел – М.В., съпруга на ищеца,
съдът съобрази практиката на ВКС по отношение на лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 172 ГПК. На първо място, показанията на този
свидетел пресъздават личните й впечатления от оплакванията на ищеца, изживяните
от последния болки и страдания от травматичните увреждания след произшествието,
като житейски обяснимо е именно най-близките /членовете на семейстовото,
роднините, доверените приятели/ да са свидетели на тези изживявания и да имат
непосредствени възприятия за хода на събитията, естеството и интензитета на
преживяното.
В
трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга
връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани
от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118
от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че
всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от
изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да
игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени
достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото.
Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по
чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като
свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
Ето
защо и като съобрази горното, съдът приема, че следва да кредитира и показанията
на св. Василева, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по
делото. По отношение на частта на същите, касаещи оплакванията на ищеца от
болки във врата, следва да се посочи, че същите дори не се намират в
противоречие със събраните други доказателства – по делото е установено, че
ищецът 19 дни след настъпване на произшествието е имал такива оплаквания, като
по въпроса за причинната връзка на тези увреди със събитието, съдебният състав
ще се произнесе обсъждайки въпроса за намиращите се в причинна връзка със
събитието увреждания, доколкото само те са елемент от фактически състав,
пораждащ отговорността на ответника като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ответника.
В
светлината на всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд приема, че
възражението на ответника относно липсата на причинна връзка на всички
претендирани от ищеца вреди с процесното ПТП е частично основателно. В тази
връзка съдът намира, че следва да отдаде приоритетна тежест на заключението на
СМЕ, с което е анализирана представената по делото медицинска документация.
Както се посочи, съгласно същото допълнително проявилите се оплаквания от болки
в областта на шията /и гръбначния стълб/ са били установени за пръв път едва 19
дни след инцидента, поради което и не могат с категоричност да бъдат определени
като последица от процесното ПТП, настъпило от 01.12.2018 г. Следва да се
подчертае, че тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на пряка причинно-следствена връзка на всички вреди с неправомерното поведение,
за което отговорност носи ответника, е на ищеца. Изложените твърдения, че не са
проведени допълнителни изследвания, които да ги установят, защото към момента
на настъпване на събитието ищецът не бил здравноосигурен, както и че е имал
влошено финансово състояние, не са извинителни и не го освобождават от
задължението да установи тази предпоставка за основателност на иска му в обсъжданата
част. Последиците от неизпъление на доказателствената тежест задължават съда да
приеме за неосъществил се в обективната действителност факт, който не е доказан
по делото.
Предвид
изложеното, съдът приема, че в резултат на застрахователното събитие, настъпило
на 01.12.2018 г., ищецът е претърпял единствено контузия на гръдния кош,
отдясно – долна половина, в резултат от което е получил увреждания на
единадесето и дванадесето ребро в дясно, без разместване на фрагментите, но не
е и останалите травматични увреждания - травми на нервните
коренчета в шийната област на гръбначния мозък, провокирали оплакванията му от
болки във врата по хода на гръбначния стълб в шийния отдел, доколкото не се
установява наличието на пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП В., който по това
време е бил на 45 години, т.е. в трудоспособна възраст, е претърпял телесни
увреждания, затруднили движението на снагата му за повече от 30 дни, с оглед
което съдът приема, че са реализирани признаците на средна телесна повреда. За
период от около два-три месеца ищецът е бил възпрепятстван да полага труд,
спазвал е постелен режим през първите седмици след инцидента, имал е нужда от
чужда помощ в ежедневието си и е приемал обезболяващи медикаменти за намаляване
на болезнените усещания от травмите. Не се установява обаче пострадалият да е
хоспитализиран /с изключение на постъпването му в болнично заведение за
прегледи в нощта на инцидента/, да е имал нужда от оперативна намеса или
последваща болнична помощ, да са налице трайни и необратими увреждания от
процесния инцидент. По делото не е установено също така болките и страданията,
които телесните увреждания са причинили на ищеца, да надхърлят обичайните за
този вид, като след възстановителния период съдът приема, че ищецът се е върнал
към обичайния му начин на живот, социалната и трудовата му дейност.
Настоящият
състав на съда намира за неснователни доводите и на двете страни, съдържащи се
в жалбите, че неправилно с първоинстанционното решение е определен размерът на
обезщетението за неимуществени вреди. Определеното с обжалвания съдебен акт
обезщетение въззивният съд намира за съобразено с всички обстоятелства по
делото. При извършване на собствена преценка на обстоятелствата по делото и при
отчитане на начина на причиняване на травмите, естеството на същите, периодът
за възстановяване и липсата на данни за настъпили усложнения, трайни или
необратими неблагоприятни изменения, въззивният съд намира, че внезапността и
неочакваното настъпване на вредоносното събитие са допринесли за негативните
преживявания у ищеца във връзка с процесния инцидент, причинили са му стрес, като
същите обаче не се отличават от типичните за подобни случаи. Въззивният съд
съобразява също така и конкретните социално-икономически условия към датата на
процесния инцидент /01.12.2018 г./, чийто ориентир се явят нормативно
определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за
определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014
г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О. ВКС/.
Съдът
отчита наред с горното вида и броя увреждания, които несъмнено са установени в
хода на съдебното дирене и които се намират в пряка причнинна връзка с
процесното събитие, като приема, че справедливият размер на заместващото
обезщетение за причинените на ищеца от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 6000 лева. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал в средна
възраст, но при своевременно възстановяване от получените в резултат от
събитието травматични увреди, е в размер на сумата от 6000 лв. В допълнение на
изложеното и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща и към изложените от СРС
мотиви по определяне на справедливия размер на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди, като не намира за необходимо да преповтаря същите.
Обезщетение
в по-висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет
и неоснователно разместване на блага.
Както
се посочи и по-горе възражението на ответника за наличие на принос на
пострадалия за причинените му увреди е неоснователно, с оглед което и правилно
СРС не е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не
се констатира основателност и на доводите на ищеца за неправилност на решението
в частта, с която СРС е отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата от 30
лева – разход за закупуване на шийна яка, доколкото в тази връзка въззивният
съд изложи мотиви, че не е установено наличието на причинна връзка между
произшествието и оплакванията за болки в тази област на тялото на ищеца.
Следователно,
решението в обжалваните от страните части, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения.
По разноските:
С
оглед изхода от спора първоинстанционното решение не следва да бъде ревизирано
и в частта за разноските. Доколкото въззивните жалби са неоснователни, разноски
на страните не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43835 от
18.02.2020 г., постановено по гр.д. №
19885/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която на основание чл.
432, ал. 1 КЗ З. „А.“ АД е осъдено да заплати на В.И.В. сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес, вследствие на
ПТП от 01.12.2018 г., съставляващо покрит застрахователен риск съгласно договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и в частите, с които е отхвърлен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над уважения с решението размер от 6 000 лева до размера от 10
000 лева, както и иск със същото правно основание за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над
уважения с решението размер от 125,37 лева до пълния предявен размер от 155,37
лева, а също и в частта за разноските.
Първоинстанционното
решение в частите, с които предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
е уважен за сумата от 125,37 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от ищеца във връзка с процесното събитие, ведно със законната
лихва от предявяване на иска /05.04.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането, и предявеният иск със същото правно основание е отхвърлен за сумата
над 10 000 лева до пълния заявен с исковата молба размер от 20 000 лева,
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
процесното произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска /05.04.2019
г./ до окончателното изплащане на вземането, като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.