МОТИВИ : Срещу подсъдимия Б.К.Б., роден на *** ***
Община, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел II-ри от
Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че около 23,30 часа на
10.06.2014 година, в къща, находяща се в с. Армените, Община Габрово, като
извършител, в съучастие с неустановени по делото лица отнел чужди движими вещи
– златен кръст с верижка с общо тегло 20 грама, 14 карата; златен кръст с
верижка с общо тегло 12 грама, 14 карата; три броя малки
златни кръстчета, всяко от които с верижка, с общо тегло 6 грама, 14 карата; шест броя
златни плочки с изображения на зодии и букви с общо тегло 3 грама, 14 карата; златна верижка
тип „рибя кост” с голяма пендара по средата и от двете страни по 6 броя малки
златни монети с общо тегло 30 грама, 14 карата; сребърна
монета с лика на Г. С. Раковски; сребърен обръч с висулка звезда и общо
тегло 10 грама; преносим компютър марка „Lenovo” Т 61; DVR устройство; 3 броя мобилни
телефони, всеки от които марка „Nokia”; ръчен мъжки
кварцов часовник с верижка; 12 броя коледни късмети под формата на
монети в златна баня; лична карта на името на И.А.П.; 4 броя
кредитни и 2 броя дебитни карти, издадени от различни банки; и сумата от
470 лева; всички вещи на обща стойност 4493,97 лева, от
владението на С.Ц.П. и И.А.П.,***, с намерение противозаконно да ги присвои,
употребявайки за това сила – П. и П. били притискани, и заплаха – допрял
пистолет до главата на първия и го заплашил, че ще му отреже пръстите, като
същите са били поставени в беззащитно състояние – увили ръцете и краката им с
тиксо – престъпление по чл.198 ал.4 пр.2-ро във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1
от НК.
В рамките на
образуваното съдебно производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от свид. С.П. и И.П. против подс. Б., с цена в размер на сумата от
4493,97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от тях
в резултат на извършеното престъпление, за което той е предаден на съд, заедно
с претенция за неговото осъждане да заплати тази сума в едно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до нейното окончателно изплащане, както
и направените от свидетелите разноски по повод на процесуалното
представителство във връзка с този граждански иск.
В резултат на
приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на
изрично изразените от страна на същите желания за това, посочените свидетели са
били конституирани като граждански ищци и частни обвинители в наказателния
процес, съгласно разпоредбите на чл.76, чл.84 и следващите от НПК.
Освен че е
получил препис от обвинителният акт, подс. Б.Б. е заявил, че разбира и
същността на обвинението, което е предявено против него. Той не се признава за
виновен по отношение на това обвинение, макар и чрез своите лични обяснения,
които при съдебното следствие е дал по повод на него въз основа на чл.277 ал.1
от НПК, да е изложил описание на фактическата обстановка във връзка с
извършването на отнасящото се до него престъпление, за което се явява предаден
на съд.
От
осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени,
гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
съпоставката на същите с обясненията на подс. Б.Б., съдът приема за установено
следното от фактическа страна :
До
инкриминираната дата подсъдимия Б.К.Б. е бил осъждан двукратно за осъществени
престъпления от общ характер, свързани с посегателства против собствеността, но
не е изтърпявал ефективно наложените му за тях наказания „Лишаване от свобода”.
Подсъдимия Б.Б.
и починалият / препис-извлечение от акт за смърт № 77/16.06.2016г. на Община
Дряново, приложен на л.130 от НОХД № 265/2015г. / свидетел Н.И.К. се познавали
от дълги години, като поддържали добри отношения помежду си.
На 05.06.2014г.
подс. Б. и негов познат пристигнали в гр. Габрово. Там се срещнали със свид. Н.К.
в кафене, което се намирало в сградата на Тера мол Габрово. Б. и К. провели
разговор, по време на който първият запитал К. *** има богати хора, които
разполагат с финансови средства, и къде живеят. К. казал, че познава свид. С.П.
и съпругата му, които притежавали апартамент в гр.Габрово, но по-често живеели
в къщата си в село Армени, Община Габрово. Б. се поинтересувал дали наблизо има
книжарница. След като получил утвърдителен отговор от К., двамата се качили до
книжарницата в Тера мол Габрово. Там по молба на подсъдимия К. закупил две
ролки тиксо с кафеникав цвят на лентата, които заплатил в брой. Предал същите
на Б., след което заедно с него слезли в кафенето при познатия на Б., който бил
останал да ги чака там. Разговаряли още известно време на различни теми, при
което Б. съобщил на К., че щял да ходи до морето да разгледа някакво заведение,
което се отдавало под наем, и че щял да му се обади да дойде и да го види, а
ако има желание – да работят заедно във връзка с него. След това се разделили.
Въз основа на получените сведения подс. Б. решил да осъществи грабеж. Във
връзка с това късно вечерта на същия ден той отишъл в с.Армени, Община Габрово.
По време на посещението си огледал къщата на свидетеля С.П., като се осведомил
за местоположението на монтираните камери за видеонаблюдение около нея, както и
на входа на населеното място.
Вечерта на
10.06.2014 година подс. Б. заедно с още две неустановени по делото лица отишъл
в с.Армени, Община Габрово, за да осъществят замисления грабеж. Със себе си те носели
ръкавици, двете ролки закупено тиксо и радиостанции, с които да поддържат
връзка помежду си.
Същата вечер
свидетелите С.П. и И.П. били в къщата. П. бил заспал на дивана в механа на
първия етаж, а П. се качила в спалнята на втория етаж. Около 23,30 часа Б. и
останалите съизвършители влезли в къщата. След като се озовали вътре поставили
възглавница върху лицето на П., като неколкратно го предупредили да мълчи.
Затиснали краката му, след което увили поотделно същите и ръцете му с тиксо от
ролките, за да не може да се съпротивлява. Подс. Б., който бил с шапка и
закриваща лицето му кърпа, опрял пистолет до главата на П. и го попитал къде са
парите. П. отговорил, че не държи пари в дома си, при което бил заплашен, че
ако не каже къде се намират, ще му отрежат пръстите. При тази заплаха П.
съобщил, че в портфейл в якето си има около 430 лв.. Подс. Б. ги взел заедно с
портфейла и оставените в него 4 кредитни карти, като съобщил за намереното по
радиостанцията, която носел в себе си. След това запитал за ПИН кодовете на
картите, като П. му казал ПИН код, който бил един и същ за всяка една от тях.
Подс. Б. останал да пази П., а останалите лица се качили на втория етаж, където
спяла св. П.. През цялото време Б. наричал П. по име – „Стефане”, като му
казал, че негов приятел „ги поръчал”. Обяснил му, че знае, че получава
известяване по телефона за извършени банкови транзакции с картите. Попитал го
къде се намира DVR устройството, което записва предавания
сигнал от видеокамерите около къщата и след като П. му казал, отишъл до посоченият
шкаф, извадил кабелите и го откачил. Б. поискал да узнае дали на това
устройство се записва и сигнала от камерата, която била монтирана на входа на
селото. Докато бил на първия етаж, Б. отворил шкаф, от който извадил част от
вещите, за които впоследствие се установило, че са били отнети при грабежа.
Накрая подсъдимият извадил пакетче черен пипер, който разпръснал по земята,
след което се качил при останалите на втория етаж. Там неустановените извършители
междувременно били покрили и притиснали към възглавницата главата на св. П., която
/ тъй като била заспала / се стреснала и започнала да крещи. Попитали я къде са
парите, но тя им отговорила, че не държи такива в къщата. Залепили тиксо върху
устата й, след което увили заедно ръцете и краката й с него. Един от
извършителите я натискал през цялото време, докато друг отварял шкафовете,
ровел из вещите в тях и взел намерените златни и сребърни накити. В последствие
Б. и останалите лица с него напуснали къщата. След като се отдалечили от нея,
те спрели под моста на входа на селото, където изхвърлили част от вещите, които
взели на излизане от къщата.
След
напускането на извършителите свид. П. успял да се освободи, като се качил на
втория етаж и освободил ръцете и краката на св. П.. Двамата установили, че при
грабежа са били отнети трите им мобилни телефона, поради което от телефона на
свой съсед сигнализирали за случилото се чрез обаждане на номер 112.
В резултат на
обаждането мястото било посетено от полицейски служители. В къщата бил извършен
оглед / протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум от 11.06.2014 година,
приложени на л.4-11 от Том I-ви на досъдебното производство /, по
време на който в качеството на веществени доказателства са иззети : част от
кафяво намотано тиксо, означено като Обект № 3; черен прах,
отбелязан като Обект № 4 и ролка с намотано на нея тиксо с кафяв цвят и надпис
от вътрешната страна на ролката „Milan”, отбелязано в протокола като Обект
№ 5.
След
пристигането на полицейските служители св. С. и И. Петкови установили, че при
извършения грабеж от къщата са били отнети следните вещи - златен кръст с
верижка с общо тегло 20 грама, 14 карата; златен кръст с
верижка с общо тегло 12 грама, 14 карата; три броя малки
златни кръстчета, всяко от които с верижка, с общо тегло 6 грама, 14 карата; шест броя
златни плочки с изображения на зодии и букви с общо тегло 3 грама, 14 карата; златна верижка
тип „рибя кост” с голяма пендара по средата и от двете страни по 6 броя малки
златни монети с общо тегло 30 грама, 14 карата; сребърна
монета с лика на Г. С. Раковски; сребърен обръч с висулка звезда и общо
тегло 10 грама; преносим компютър марка „Lenovo” Т 61; DVR устройство; 3 броя мобилни
телефони, всеки от които марка „Nokia”; ръчен мъжки
кварцов часовник с верижка; 12 броя коледни късмети под формата на
монети в златна баня; лична карта на името на И.А.П.; 4 броя
кредитни и 2 броя дебитни карти, издадени от различни банки, както и общата
сума от 470 лева, 40 лева от които били взети от портмоне на св. П.. Още на
същата вечер свид. П. се обадил по телефона на банките издатели на картите,
като блокирал възможността за извършване на транзакции с тях.
На 11.06.2014г.
и на 13.06.2014г. са били извършени оглед на района около къщата на св.П.,
както и оглед под мост, находящ се близо до входната тебела за с.Армени, като по време на последният / протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, приложени на л.17-21 от Том I-ви на
досъдебното производство / като веществени доказателства са били иззети : 1
брой черна на цвят кутия – DVR устройство; 1 брой черен
на цвят панел със сиви копчета и 1 брой преносим компютър марка „Lenovo”.
Едновременно с
първото от посочените по-горе процесуално-следствени действия, при условията на
чл.212 ал.2 от НПК в Районно управление - Габрово е образувано досъдебно
производство – под № 405 по описа за 2014г., по което са предприети мерки за
издирване на извършителите на грабежа. В резултат на предприетите
оперативно-издирвателни действия, както и на установените при същите дани за съпричастността
на определено лице към извършеното престъпление, с постановление от
04.08.2014г. / а в последствие – и с такова от 04.02.2015 година / Б. е
привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за
престъпление по чл.198 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1
от НК. Чрез обвинителен акт събраните по досъдебното производство материали са
внесени за разглеждане в Районен съд – Габрово, при който въз основа на тях е образувано
настоящето НОХД № 265/2015г. по описа на същия съд.
На 17.07.2014г.
е било извършено претърсване в обитаваното от св. Н.К. ***. При това
процесуално - следствено действие / протокол за претърсване и изземване от
посочената дата, приложен на л.22-23 от Том I-ви на
досъдебното производство /, от жилището са били иззети чифт маратонки № 42 с
надпис „Nike” № 42, бели на цвят с черен кант, които също са
оставени на съхранение като веществени доказателства по делото.
В качеството на
веществени доказателства по делото са приложени 4 броя оптични носители на
информация, първият – от вида CD-R марка „Verbatim” 700 МВ,
съдържащ видеофайлове от камерата към моста на входа на с.Армени, Община
Габрово на 10.06.2014г. за времето от 23,00 до 23,59 часа, доброволно предаден
с протокол от 23.06.2014г.; вторият – от същия вид и марка, с
капацитет 700 МВ; третия - от вида DVD-R марка „Verbatim” 4,7 GВ, съдържащ 3
броя видеофайлове, записани на 10.06.2014 година от камера на булевард ”С. ***,
доброволно предаден с протокол от 16.06.2014г.; и четвъртия - от вида DVD-R марка „Verbatim” 4,7 GВ, съдържащ записи
от охранителните камери, обслужващи общите помещения на „Тера мол” Габрово на бул.”Могильов”
в същия град, доброволно предаден с протокол от 23.06.2014г. – четирите намиращи
се в плик от вътрешната страна на задната корица на Том I-ви от ДП; както и два
броя оптични носители на информация от вида CD-R марка „Verbatim”, 700 МВ,
съдържащи данни за входящи и изходящи избирания на мобилни номера, клиенти на
„Космо България Мобайл” ЕАД – последните два намиращи се в плик от вътрешната
страна на задната корица на Том III-ти от ДП.
От заключението
на една от назначените в досъдебното производство оценъчни експертизи, което не
е оспорено от страните и се възприема като обосновано и компетентно изготвено
от съда, е видно, че паричната
равностойност на преносим компютър марка „Lenovo” Т 61; DVR устройство; 3 броя мобилни
телефони, всеки от които марка „Nokia”; ръчен мъжки
кварцов часовник с верижка; 12 броя коледни късмети под формата на
монети в златна баня; лична карта на името на И.А.П.; 4 броя
кредитни и 2 броя дебитни карти, издадени от различни банки, е била в размер на
879,50 лева. Посочената сума, съпоставена заедно с размера на отнетите парични
средства / 470 лв. / и паричната равностойност на златните и сребърни предмети,
изчислена според заключението на изготвената втора оценъчна експертиза, определя
стойността на осъщественият грабеж като възлизаща на сумата от 4493,97 лв. към
инкриминираната дата.
От заключението
на изготвена дактилоскопна експертиза / л.145-148 от Том I на ДП /,
обективирана по Протокол № 93/2014г., е видно, че след лабораторна обработка на
представените за изследване три броя ленти от кафяво тиксо с различна дължина и
ширина 5 см., обозначена като Обект № 3, и един брой ролка кафяво тиксо,
означена като Обект № 5 в протокола за оглед на местопроизшествие – грабеж в
с.Армени, Община Габрово на 11.06.2014 година, по повърхността на хартиената
подложка на ролката от тиксото с надпис „Milan” са били
проявени три броя дактилископни следи. Тези, отбелязани под № 1 и 2 са били
годни за сравнително идентификационно изследване. При извършеното изследване не
е била установена идентичност между тези следи и дактилоскопните отпечатъци на
свидетелите С. и И.П., както и между тях и дактилоскопните отпечатъци на
лицата, съхранявани в автоматизираната идентификационна система AFIS при НИКК-МВР
София.
От заключението
на изготвената комплексна / дактилоскопна и техническа експертиза, обективирана
по Протокол № 094-095/2014г. и приложена на л. 151-154 от Том I на ДП /, е
видно, че изследваните обекти, означени под № 1, 2 и 3, иззети при извършения
допълнителен оглед под моста до входната табела на с.Армени на 13.06.2014г. са
били изсушени, но че при извършената лабораторна обработка върху тях не са
открити годни за сравнително изследване дактилоскопни следи.
От заключенията
на изготвените в хода на разследването по досъдебното производство
дактилоскопни експертизи / обективирани по протокол № 96/2014г. и протокол №
165/2014г., приложени на л.157-161 и л.170-174 от Том I-ви на ДП /, е
видно, че лабораторното изследване на следи под № 1 и № 2, открити при
обработката върху хартиената подложка на ролката от тиксото с надпис „Milan”, иззета при
проведения оглед на местопроизшествие на 11.06.2014г. в с. Армени, Община
Габрово, е установило, че следа № 2 е била идентична с отпечатъка от левия
малък пръст на подсъдимия Б.Б., а следа № 1 – идентична с отпечатъка от десния
палец на свидетеля Н.И.К..
От заключението
на изготвената в хода на разследването по досъдебното производство
трасологическа експертиза / обективирана по Протокол № 130/2014г. и приложена
на л.183-187 от Том I на ДП /, е видно, представените за
изследване Обект № 3 и Обект № 5, иззети при извършения оглед на
местопроизшествие на 11.06.2014г. в село Армени, са били от един и същ вид
поради констатирани сходства в цвета, формата и структурата на материала и
размерите, както и че лентата кафяво тиксо, условно обозначена като подобект №
3.3 на Обект № 3 и лентата от ролката кафяво тиксо / Обект № 5 / са били едно
цяло преди разделянето им.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Б.,
дадени на съдебното следствие, от тяхната съпоставка с показанията на
разпитаните свидетели С.П., И.П., М.Т., заявени на съдебното следствие, както и
пред органа на разследване по ДП и разглеждането / само за св. Т. / на делото
от друг съдебен състав - четени в
съдебно заседание по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК / за
първите двама / и въз основа на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 и чл.281 ал.1
т.1 от НПК / за третия от тях /, от показанията на свид. Н.К., дадени при
разследването по ДП пред съдия от ГРС – четени на съдебното следствие въз
основа на чл.281 ал.1 т.4 пр.2-ро от НПК; от писмените доказателствени
материали, съдържащи се в ДП, от които в Том
I-ви – уведомително писмо / л.1 /; протоколи за
оглед на местопроизшествие и фотоалбуми / л.4-21 /; протокол за
претърсване и изземване / л.22-23 /; протоколи за
разпознаване на лица и фотоалбуми / л.40-49 /; протокол за
разпознаване на лица и предмети и фотоалбум / л.50-56 /; Разпореждане №
314/15.07.2014г. по ЧНД № 656/2014г. на ГРС и Разрешение № 315/15.07.2014г. на
ГРС / л.82-л.83 /; постановления за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение / л.96-97 и л.100-101 /; постановления
за назначаване и дактилоскопни експертизи / л.144-148 /; постановление
за назначаване и комплексна експертиза – л.150-154; постановление
за назначаване и дактилоскопна експертиза – л.156-161; постановление
за назначаване и оценъчна експертиза / л.167 /; постановление
за назначаване и дактилоскопна експертиза / л.169-174 /; постановление
за назначаване и оценъчна експертиза / л.178-181 /; трасологическа
експертиза и постановление за назначаване / л.183-187 /; протоколи за
оглед на веществени доказателства / л.209-212 /; извлечения по
сметки и номера на карти / л.213-215-220 /; копие от
фактура / л.221 /; касов бон и копие от него / л.222-223 /; писма с искане
на информация за наличие на транзакции с определени дебитни и кредитни карти /
л. 224, 226, 228 /; писмо от UniCredit
Bulbank / л.225 /; писмо от Alianz / л. 227 /; писмо от ОББ /
л.229 /; писма / л.230-233, 235-236 /; копие на
докладна записка / л.234 /; писмо до „Виваком” и справка /
л.237-238 /; справка / л. 239-245 /; докладни
записки / л.246-247 /; искания и писма за удължаване на срок
за водено разследване / л.256-265 /; 3 броя протоколи
за доброволно предаване / л.266-268 /; декларация за
семейно, материално положение и имотно състояние / л.279 /; Том II – писма и
справки от и до „Космо България Мобайл” ЕАД; писма и
справки от и до „Виваком”; писма и справки от и до „Мобилтел” АД
/ л. 101-109, л.111-169 и лист 175-190 /; писмо до
„Уникс” ЕООД за предоставяне на видеозаписи от тяхна камера / л.110 /; писмо и
оптичен носител на информация CD-R от „Мобилтел”
АД / л.170-174 /; Том
III-ти – писма и справки от и до „Виваком” /
л.1-153 /; писма и справки от и до „Космо България Мобайл”
ЕАД / л.154-184, л.187-227 /; писмо и оптичен носител на информация CD-R от „Космо
България Мобайл” ЕАД / л.185-186 /; писма и
справки от и до „Виваком” / л.228-257, л.259-267 /; писмо до
„Мобилтел” АД / л.258 /; от приложените на л.190 и л.192 по НОХД
№ 265/2015 г. писмо № АО-25-868/10.11.2016 г. на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" АД София и писмо
Изх. № КЛН16-ДИ 11-1197/16.11.2016 година на Кметство Лозен, район Панчарево,
Столична Община, от намиращата се на л.209 от това дело справка за съдимост,
съдържаща данни за актуалното съдебно минало на подсъдимия Б.Б. към датата за
постановяване на присъдата и периода, през който той е изтърпявал наложеното му
наказание по НОХД № 1242/2013г. на Районен
съд - град Плевен, както и от съхраняваните по делото веществени доказателства,
посочени по-горе.
В хода на
съдебното следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник са разпитани
няколко лица (свидетелите Д.К.Л., К.Д.А., А.К.А., Е.И.Д., Г.И.Д.
и Г.И.С.), които са потвърдили, че през част от деня и
цялата вечер на инкриминираната дата 10.06.2014 година подс. Б. се е намирал в
дома си в с.Лозен, Община София, където е чествал курбан по повод на преживяно
от него ПТП, което се е случило през 2001 г. Макар и представената писмена
медицинска документация в хода на проведеното съдебно заседание на 06.12.2016
година да установява съществуването на самото ПТП и телесните увреждания,
претърпени от подсъдимия Б. в резултат на него, съдът намира, че дадените показания
от тези лица по отношение на датата, на която е чествано описаното от тях
събитие, не следва да бъдат кредитирани с доверие. По време на своя разпит, който
се е състоял на 01.11.2016 година, св. Д.Л. е заявила, че ПТП се е случило на
10 юни 2001 година. Дадените от същата показания по отношение на тази дата противоречат
на данните в приложената медицинска документация от УМБАЛСМ "Н. И.
Пирогов" АД - София, които водят до заключение, че ПТП е възникнало в по-ранен
момент - 19.05.2001 г., на която дата подс. Б. е бил приет на лечение в
секцията по травматология на посоченото лечебно заведение. Установеното несъответствие
между датите не би могло да бъде обяснено с грешка от страна на тази свидетелка,
тъй като дадените от нея показания по отношение на датата са категорични, без
при нейното определяне Л. да е изразила някакви колебания във връзка със
съответния ден заради липсата на спомени, настъпили поради изминалия период от
време. Следва да се отбележи, че доколкото винаги се явява свързано с някакво
злощастно събитие, преживяно от страна на определено лице, курбана обикновено
се отнася именно към датата, на която събитието се е случило, а това също подкрепя
заключението за спомените на свидетелката във връзка с нея. Като се базира на
констатираното несъответствие, както и на липсата на установени при съдебното
следствие данни, които биха могли да обяснят по обективен начин причината за
него, съдът намира, че събитието, за което свид. Л. е съобщила в своите
показания, очевидно не е било чествано на 10.06.2014 година, както тя е потвърдила
пред съда. Тази свидетелка не е безпристрастна, и доколкото (заради
съвместното си съжителство с подс. Б., с когото имат общо дете) тя се явява
заинтересована от изхода на делото, дадените от нея показания във връзка с
конкретната дата, на която е бил честван курбана през 2014 година, следва да
бъдат изключени от събраните доказателства при тяхната преценка от съда. Те
обслужват единствено защитната теза на нейния мъж, която не намира никаква
опора в данните от останалите доказателствени източници, и (заради установената
от същите връзка между подсъдимия и участието на последният в извършения грабеж) се опровергава
от тях. Поради изложените съображения показанията, които свидетелите К.А., А.А.,
Е.Д., Г.Д. и Г.И.С. са дали по отношение на датата 10.06.2014 година, също не
биха могли да бъдат удостоени с доверие от съда, още повече и заради близките
приятелски отношения между подс. Б. и тези лица, които също водят до съмнение по
отношение на заявеното от петимата във връзка със съответния ден, на който е
бил честван курбана. При разследването по досъдебното производство Б. и неговия
защитник не са правили искания за събиране на посочени от тях доказателства,
като твърденията за съществуването на направени, но оставени без уважение
такива, не намират опора в съдържанието на съответните протоколи, съставени за
проведените процесуално-следствени действия по него. Подобно бездействие не би
могло да бъде обяснено със заявената от Б. възможност за ангажиране на
доказателствени искания пред съда, тъй като ако казаното от шестимата свидетели отговаря на истината, то
не би имало причина, която да не позволява те да бъдат разпитани при
разследването по досъдебното производство, особено като се отчете, че дадените
от тях показания установяват алиби, което се явява изцяло в негова полза. Това
също лишава свидетелските показания на посочените лица от онази степен на убедителност,
която е необходима за кредитиране с доверие на потвърденото от тях.
Показанията,
дадени от починалият свидетел Н.К., кореспондират на данните, изнесени в
свидетелските показания на двамата пострадали, които потвърждават заявеното от К.
по отношение на използваните радиостанции за комуникация между съучастниците
при осъществяването на грабежа. Приложените по делото разпечатки установяват
наличието на множество телефонни разговори, провеждани на посочените от К. дати
с подс. Б. както преди, така и след осъществяване на престъплението. Щом като
това е така, а по делото не са установени обстоятелства, които да водят до
съмнения по отношение на тяхната достоверност, дадените от К. показания пред
съдия по време на разследването в досъдебното производство следва да се
кредитират с доверие по отношение на отразените в тях обстоятелства, противно на
това, което подс. Б. и неговия защитник твърдят. Изнесеното в показанията на свид.
Н.К. се подкрепя безусловно и от веществените доказателства, тъй като по
повърхността на хартиената подложка на ролката от тиксото с надпис „Milan” (закупена от К.
за Б. на 05.06.2014 година от книжарницата в „Тера мол” Габрово и използвана за
увиване на ръцете и краката на двамата пострадали), иззета при огледа
на местопроизшествие от 11.06.2014 година в село Армени, Община Габрово, са проявени
дактилоскопни следи, една от които е била идентична с отпечатъка от левия малък
пръст на подс. Б., а другата – идентична с отпечатъка от десния палец на
покойния свидетел Н.К.. Констатираните съответствия по отношение на посочените обстоятелства,
както и отразеното в заключението на изготвената трасологическа експертиза /
обективирана по Протокол № 130/2014г. и приложена на л.183-187 от Том I-ви на ДП /
водят до недвусмислен извод, че подс. Б. е бил в къщата на свид. С.П., а от тук
– че очевидно е участвал в осъществяването на грабежа, както е съобщил и свид. К..
Възможността за внасянето на посоченото веществено доказателство в имота на
пострадалите от някое друго лице, което да е участвало в грабежа, следва да
бъде изключена, тъй като не намира опора в нито едно от събраните по делото
доказателства, и се опровергава от тях. Поради това даденото от подс. Б.
обяснение в тази насока, както и твърденията на последният за изхвърлянето на
ролката с тиксо на паркинга пред "Тера мол" Габрово също не биха
могли да бъдат кредитирани с доверие, още повече че последното обстоятелство и
използването на самата ролка за залепване на мигача на управлявания от него
автомобил, с който той е пристигнал на 05.06.2014 г. в гр.Габрово, изобщо не са
упоменати в показанията на св. Н.К..
Като се базира
на дадените от пострадалите показания, както и на данните, съдържащи се в тях и
в протокола за оглед на веществено доказателство, приложен на л.212 от Том I-ви на ДП,
съдът намира, че въведената от прокурора квалификация на извършеното
престъпление е законосъобразна от правна страна. Посочените доказателствени
източници водят до заключение, че подс. Б. (като извършител) е участвал заедно
с поне още две други лица при осъществяването на грабежа, което обосновано е довело
до определянето на свързаното със същият престъпление като извършено при условията на чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК от негова страна. Макар и да е дал обяснения във връзка с предявеното
обвинение, Б. не е съобщил имената на своите съучастници, както и
обстоятелствата, които са съпътствали вземането на решението за грабежа от
негова и от тяхна страна. Доколкото това е така, а по делото не са приложени
доказателства, от които да е видно, че той и останалите лица са имали предварителна
уговорка да извършват кражби и грабежи; както и че са
постигнали съгласие за плана, начина, средствата и разпределението на ролите
при извършване на тези престъпления, не може да се счита, че са налице
установени данни за обстоятелства, които биха довели до преквалификация на
извършеното като престъпление по смисъла на чл.199 ал.1 т.2 от НК. Безспорно е,
че предварително получената информация от свидетеля Н.К., която е мотивирала взетото
решение за осъществяване на самия грабеж, както и установените по делото
обстоятелства във връзка с носените от съучастниците радиостанции, средствата
за маскировка и действията за осуетяване (предвид
използвания черен пипер) на възможността за тяхното проследяване
по оставените от същите одорологични следи, навеждат на заключение за наличието
на предварително създадена организация във връзка с него. Тя обаче е проявена
само при конкретния грабеж, а по делото няма данни, които да водят до
заключение, че се е отнасяла за осъществяване на неограничен брой престъпления
от отразените в чл.199 ал.1 т.2 от НК такива. Това не позволява да се формира и
извод във връзка с приложимостта на този текст от закона, още повече, че събраните
доказателства не определят грабежа да е бил първото от тях. По тези съображения
следва да се приеме, че въведената от прокурора квалификация на престъплението
е съобразена напълно със събраните доказателства, след като действията на
съучастниците и принудата, която е оказана за отнемането на вещите, са безспорно
установени от тях, а същите са действали при общност на умисъла, при която са
съзнавали и целели постигането на желания престъпен резултат като последица от
своята задружна дейност. Намерението за присвояване и предмета на престъплението
не са предмет на спор, като отнетите движими вещи и тяхната парична
равностойност са установени от събраните доказателства. Квалифициращия белег по
чл.198 ал.4 от НК също е налице, тъй като увиването на ръцете и краката на
двамата пострадали с тиксо (което очевидно е извършено с цел да се
осуети възможността за оказване на съпротива от тяхна страна) сочи, че те са
били поставени в беззащитно състояние при осъществяването на грабежа.
При така
установената по-горе фактическа обстановка, както и въз основа на изложените,
произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна
страна, че след като около 23,30
часа на 10.06.2014 година, в къща, находяща се в с. Армените, Община Габрово,
като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица е отнел чужди
движими вещи – златен кръст с верижка с общо тегло 20 грама, 14 карата; златен кръст с
верижка с общо тегло 12 грама, 14 карата; три броя малки
златни кръстчета, всяко от които с верижка, с общо тегло 6 грама, 14 карата; шест броя
златни плочки с изображения на зодии и букви с общо тегло 3 грама, 14 карата; златна верижка
тип „рибя кост” с голяма пендара по средата и от двете страни по 6 броя малки
златни монети с общо тегло 30 грама, 14 карата; сребърна
монета с лика на Г. С. Раковски; сребърен обръч с висулка звезда и общо
тегло 10 грама; преносим компютър марка „Lenovo” Т 61; DVR устройство; 3 броя мобилни
телефони, всеки от които марка „Nokia”; ръчен мъжки
кварцов часовник с верижка; 12 броя коледни късмети под формата на
монети в златна баня; лична карта на името на И.А.П.; 4 броя
кредитни и 2 броя дебитни карти, издадени от различни банки; и сумата от
470 лева; всички вещи на обща стойност 4493,97 лева, от
владението на св. С.Ц.П. и И.А.П.,***, с намерение противозаконно да ги
присвои, употребявайки за това сила – П. и П. били притискани, и заплаха –
допрял пистолет до главата на първия и го заплашил, че ще му отреже пръстите,
като същите са били поставени в беззащитно състояние – увили ръцете и краката
им с тиксо, подсъдимия Б.К.Б. както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.198 ал.4 пр.2-ро във вр. с ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за
виновен.
При определяне
размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление, като единствено смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита изложените
обяснения, макар и чрез тях (заради липсата на направено
самопризнание и липсата на сведения за самоличността на останалите
съизвършители, които заедно с него са взели участие в осъществяване на
престъплението) подсъдимият Б. на практика да не е
допринесъл по никакъв начин за разкриване на обективната истина, свързана със
същото и обстоятелствата по неговото извършване. Упоменатото смекчаващо
обстоятелство се явява без значение при естеството на установените отегчаващи
такива, свързани със завишената степен на обществена опасност, с която подс. Б.
се определя в качеството на деец, произтичаща от наличието на двукратно постановените
осъждания за престъпления, свързани с посегателства срещу собствеността; както и определено
по-високата степен на обществена опасност на самото престъпление в сравнение с
други такива от неговия вид, обусловена от : създадената организация във връзка
с осъществяването на самия грабеж, множеството отнети движими вещи, тяхната
немалка парична равностойност, двете форми на принуда и безпомощното състояние,
в което са били поставени двамата пострадали при осъществяването на грабежа.
Преценявайки
изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е
налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като
съпостави техния конкретен характер и естество, наложи на подс. Б.Б. наказание към
средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.198 ал.1 от НК за посочения
в нея вид, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Пет години”, като прие,
че само по този начин, единствено с едно подобно определено по отношение на
неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени най-оптимални
условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната
репресия, посочени в чл.36 от НК.
На осн. чл.25
ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и присъди,
и с оглед на обстоятелството, че инкриминираните от същите отделни деяния са
осъществени от подс. Б. преди той да е имал влязла в сила осъдителна присъда за
което и да е било от тях, съдът определи на последният едно общо наказание
между определеното по настоящата присъда, и наложеното чрез Определение за
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по
реда на чл.381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 1242 за 2013 г. на
Районен съд Плевен, постановено на 17.12.2014г. и влязло в законна сила на
същата дата / с което за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.194
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, извършено на 15.12.2010
г., е осъден на „Десет месеца лишаване от свобода” при „Първоначален общ режим”
за изтърпяване /, в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на
“Пет години лишаване от свобода”.
След като
съпостави броя на отделните престъпления, включени в така определената по-горе
съвкупност от присъди, тяхната степен на обществена опасност и тази, с която
подсъдимия Б.Б. се определя в качеството на деец, заедно с размера на наложеното
общо най-тежко наказание, съдът намери същото за годно да постигне заложените в
чл.36 от НК цели. С оглед на това прие, че не следва да го увеличава чрез
приложението на чл. 24 от НК.
Поради липсата
на предвидените от закона условия, които да позволяват отлагане на неговото
изпълнение с приложението на чл.66 ал.1 от НК, след като отчете броя на
предхождащите настоящето отделни осъждания и съответния период от време,
изтекъл от края на последното изтърпявано наказание “Лишаване от свобода”,
които обстоятелства (по арг. за противното от указаното с §3
ал.2 т.2 от ДР на ЗИНЗПС) определят подсъдимия
Б. Б. като рецидивист по смисъла на §3 ал.1 т.1 от допълнителните разпоредби на
този закон, съдът постанови наложеното на същият общо наказание да се изтърпи ефективно,
в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при определен “Първоначален
строг режим”, съгласно предвиденото в чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗПС. При изпълнението
на последното разпореди да се приспадне изцяло изтърпяното (през периода от
07.01.2015г. до 03.09.2015 година) наказание, наложено на същият по НОХД
№ 1242/2013г. на Районен съд - гр.Плевен, на основание чл.25 ал.2 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
След като прецени събраните по делото данни, съдът прие, че са налице
предпоставки, които ангажират гражданската отговорност на подс. Б. по отношение
на имуществените вреди, настъпили от престъплението за св. С. ***. Освен
наличието на такива вреди, обусловени от паричната равностойност на съответните
вещи, отнети от владението в резултат на осъществения грабеж, приложените
доказателства установяват и изискващата се причинно-следствена връзка, която
съществува между действията на подс. Б. и настъпването на самите вреди. Вредите
са безспорен факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание,
като двамата граждански ищци не са получили обезщетение за същите и до настоящия
момент.
Независимо от
това, че намери същият за доказан по основание съдът прие, че предявения
граждански иск за имуществени вреди е недоказан по отношение на неговия размер.
Претендирания размер следва да се счита за завишен, тъй като в него е включена
и паричната равностойност вещи / преносим компютър марка „Lenovo” Т 61 и DVR устройство /, съхранявани
като веществени доказателства, следващи да бъдат върнати на ищците, от които са
били и отнети в резултат на извършения грабеж. Въз основа на това, след като
прецени отразеното в заключението на съдебно-оценъчната експертиза относно
паричната равностойност на тези вещи, съдът прие предявения от свид. С.П. и И.П.
с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за доказан до
размер на сумата от 4154,97 лева. В този размер искът беше и уважен, като в
останалата част – до пълния заявен размер от 4493,97 лева, същият бе приет за
неоснователен и недоказан, и бе отхвърлен именно като такъв. С оглед на факта,
че за обезщетение по повод на вреди от непозволено увреждане, каквото
представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от деня на
причиняването, който като дата съвпада с тази за извършване на престъплението,
съдът осъди подс. Б.Б. да заплати на гражданските ищци С.П. и И.П. посочената
сума от 4154,97 лева заедно със законната лихва, считано от 10.06.2014г. до
окончателното изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД.
Съдът разпореди
след влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства,
представляващи преносим компютър марка „Lenovo”; метална кутия,
сиво-черна на цвят – DVR устройство и черен преден панел
със сиви копчета, да се върнат – първите три - на свид. С.Ц.П. и И.А.П. ***, а
вещественото доказателство чифт спортни маратонки с надпис „Nike” № 42, бели на
цвят с черен кант - на В.Н.Л. от гр. Габрово, ул.”******” № 50А.
Останалите веществени
доказателства, представляващи : три броя ленти от кафяво намачкано тиксо с
различна дължина; 1 брой ролка кафяво тиксо; черно
прахообразно вещество; 4 броя оптични носители на информация
с видеофайлове, намиращи се на задната корица на Том I-ви от ДП №
405/2014г. РУП - Габрово и 2 броя оптични носители на информация от вида CD-R 700 МВ,
намиращи се в плик на задната корица на Том III-ти от същото
досъдебно производство, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да
останат на съхранение към материалите по делото.
С оглед на
направеното искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства,
съдът осъди подс. Б.Б. да заплати на гр. ищец С.Ц.П. сума в размер на 800 лв., съставляваща
адвокатски хонорар, заплатен от същият на повереник, на основание чл.189 ал.3
от НПК.
Предвид
естеството на постановената присъда, подс. Б.Б. бе осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР – Габрово и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГРС
суми в размер на 610,50 лева и 80 лева, дължими за възстановяване на
направените по делото разноски при разследването по досъдебното и съдебно
производство по делото, на осн. чл.189 ал.3 от НПК. Освен посочените суми,
същият бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата
държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД, възлизаща на
сумата от 166,20 лева, съгласно указаното в чл.2 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5 лева, съставляваща
държавна такса,
дължима за изпълнителен лист - същата при извършено служебно издаване на такъв за
събиране на посочените вземания.
В този смисъл е
и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…