№ 933
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503674 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3518 от 15.06.2020 г., постановено по гр.д. № 828/2019 г.
от Софийски градски съд, ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. Л. Б., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /телесни увреди/ от ПТП, настъпило на 07.10.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г., като е отхвърлил прекия
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лева,
както и акцесорния иск за присъждане на законната лихва, за периода от
07.10.2016 г. до 28.03.2017 г.;
- сумата от 5 137.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 07.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 29.03.2017 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 5 867.60 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законната лихва, считано от 28.12.2016 г. до 28.03.2017 г.;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, в размер на
сумата от 2 205.50 лева;
- деловодни разноски на М. Л. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 232.40 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - М.
Л. Б., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 406.40 лева.
С определение № 13293 от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. №
828/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд са
отхвърлени молбите, подадено от двете страни за изменение/допълване на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* в частта, в която
е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.03.2017 г., в размер на сумата от 50 000 лева с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от ПТП, поради което моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло
този иск.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски във
въззивното производство.
Ищецът - М. Л. Б., ЕГН ********** е подал насрещна въззивна жалба
срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е
отхвърлен, за разликата над уважения /50 000 лева/ до пълния предявен
размер от 60 000 лева
2
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е
занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени
вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва, както и да присъди деловодните разноски в пълния размер за двете
съдебни инстанции.
Ищецът - М. Л. Б., ЕГН ********** е подал частна жалба срещу
определение № 13293 от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. № 828/2019 г., по
реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлена подадената молбата с вх. № 68082 от 10.07.2020 г. за
изменение/допълване на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че процесуалното представителство
е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., поради което
ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени
в срок от надлежни страни срещу валидни и допустими съдебни актове,
подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – М. Л. Б., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
07.10.2016 г., около 19:00 часа в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван
от И. Н. С. и лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Б. Г. Р..
Ищецът твърди още, че:
- вследствие на удара между двата автомобил, лекият автомобил „БМВ“
се качил на тротоара и го блъснал, тъй като в този момент като пешеходец се
движел по тротоара;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършил оглед и съставили протокол за оглед на
произшествието и Констативен протокол № К-891/07.10.2016 г.;
- вследствие на ПТП е получил счупване на дясната подбедрица, за
което е транспортиран и приет за лечение в МБАЛСМ „Н. Пирогов“, където е
извършена операция с поставяне на метални импланти;
- виновен за настъпване на ПТП и за вредоносния резултат е водачът на
лекия автомобил „Рено“, който имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на ПТП;
- писмената претенция по чл. 380 от КЗ е предявил на 28.12.2016 г., по
която е завадена щета, но не е изплатено обезщетение;
Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
60 000 лева, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, в
размер на сумата от 5 867.60 лева, ведно със законната лихва върху двете
обезщетения, считано от деня на ПТП – 07.10.2016 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 64/, с който оспорил
4
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по
чл.45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди до размер на сумата от 20 000 лева, което е
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото.
Оспорил акцесорните искове за присъждане на законната лихва,
считано от деня на ПТП.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че 07.10.2016 г.,
около 19:00 часа в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ е настъпило ПТП,
като лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от И. Н. С.
навлязъл в лента за движение на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***,
управляван от Б. Г. Р. и инициирал удар между двете МПС.
Вследствие на удара между двата автомобил, лекият автомобил „БМВ“
се качил на тротоара и блъснал ищеца, който като пешеходец в този момент
се движел по тротоара.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършил оглед и съставили протокол за оглед на
произшествието и Констативен протокол за ПТП.
Наказателното производство по отношение на водача на лекия
автомобил „Рено“ е прекратено от прокурор в Софийска районен
прокуратура, тъй като ищецът, като пострадал е изявил воля да се реализира
5
наказателната отговорност по отношение на виновния водач.
С решение от 10.08.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 10590/2017 г. от
Софийски районен съд, влязло в сила на 24.10.2017 г. е изменено
Наказателното постановление, с което на водача на лекия автомобил „Рено“ е
било наложено административно наказание за виновно причиненото ПТП,
като е намален размер на глобата от 200 лева на 100 лева – л. 22.
От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /л. 99/ се установява, че вследствие на ПТП ищецът е
получил счупване на дясната подбедрица - тибия и фибула в тяхната горна
част.
Фрактурата на тибията като вид е раздробена, с голям 3-ти фрагмент,
което обстоятелство е наложило оперативно наместване и фиксация на
костните парчета с две дълги плаки от двете страни на тибията с по 7 винта.
Поставените импланти са постоянни и няма да се изваждат след
зарастването на фрактурата, поради риск от компрометиране на достигната
стабилност на костта.
Ищецът има генетично заболяване „мускулна дистрофия“ от типа
„пояс-крайник“, засягащ предимно мускулатурата на четирите крайника и се
характеризира с хроничен бавен прогрес на мускулните парези.
Основното лечение при заболяването е поддържането на ежедневна
двигателна активност, включително в домашни условия за да се
противодейства на хроничното прогресиращо увреждане на моторните
неврони в гръбначния мозък.
Посоченото заболяване е повлияло негативно на възстановителния
период за фрактурата, като го е удължил от 4 на 6 месеца, поради мускулна
непълноценност на целия долен крайник, в това число на подбедрицата.
Болките и страданията, които ищецът е изпитвал са били най-
6
интензивни през първите 2 месеца от травмата, след което до 1 година
умерени с временни изостряния.
При извършения личен преглед са установени оперативни белези в
горната част на подбедрицата 4 броя по 2см. и един 5см.
Дясната подбедрица е с хипотрофична и по-напрегната мускулатура в
сравнение с лявата и умерено отточна, с обиколка превишаваща с 1.5 см. от
тази на долния ляв крайник.
Налице е функционален дефицит в активното сгъване на дясното коляно
от 15 градуса.
Походката е вяла, паретична, нестабилна, като е възможна без помощни
средства на къси разстояния.
Невъзможен е клек и ставане от седнало положение поради мускулната
пареза.
Функционалния дефицит има траен характер, поради наличието на
двустранни импланти на тибията в непосредствена близост до долната
повърхност на коленната става.
Фрактурата на долния десен крайник и 6 месечното обездвижване е
дало тласък в скоростта на „мускулната дистрофия“ за този период, което
състояние не може да се възстанови дори с провеждане на рехабилитация и
физическо натоварване.
Лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от И. Н. С. е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенцията за заплащане на обезщетение на
29.12.2016 г. с приложен Констативен протокол за ПТП, но невлязло в сила
Наказателно постановление за налагане на административно наказание на
застрахования водач.
7
Ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение.
В първата инстанция са събрани гласни доказателства, установяващи
претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и подадената от ищеца насрещна въззивна жалба,
като спорът се концентрира до основателността на иска, имащ за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и размера на това
обезщетение.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
8
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от
И. Н. С. е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател
е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Представени са доказателства за прекратено наказателното
производство по отношение на водача на лекия автомобил „Рено Меган“ с
рег. № ***, както и доказателства, че на водача И. Н. С. с влязло в сила
Наказателно постановление е наложено административно наказание „глоба“
за това, че при управлението му е допуснала нарушение на правилата за
движение, установени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и с това си поведение е станала
причина за настъпването на ПТП и увреждането на ищеца.
Посочените обстоятелства и влезлия в сила правораздавателен акт за
наложеното административно наказание на застрахования водач обоснова
извод, че с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Събраните доказателства не обосновават извод за поведение на ищеца,
с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
9
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца, възлиза на
сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалата; нейното обществено положение; броя и
вида на претърпените телесни увреждания; продължителността на периода, в
който болките и страданията са били интензивни; продължителността на
общия лечебен и възстановителен период; остатъчни негативни последици от
уврежданията; обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен в пълния предявен размер от 60 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
10
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 28.12.2016 г.,
като е представил Констативния протокол за ПТП, но не и доказателства за
виновността на застрахования водач, поради което съгласно така обсъдената
разпоредба на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от
29.03.2017 г.
С оглед на изложеното от двете жалби основателна е насрещната жалба,
подадена от ищеца, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлен прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г., за
разликата над сумата от 50 000 лева до размер на сумата от 60 000 лева и
вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение, в
размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
29.03.2017 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
11
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г., до
размер на сумата от 50 000 лева;
- да се осъди ответникът да заплати държавна такса по сметка на
Апелативен съд София, в размер на сумата от 600 /шестстотин/ лева;
- да се осъди ответникът да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, допълнително деловодни разноски за първата инстанция, в размер на
сумата 44.49 лева.
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски, за разликата
над сумата от 28.15 лева до размер на сумата от 406.40 лева.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2017 г., до размер на сумата от 5 137.60 лева, както и
в частта, в която този иск е отхвърлен, за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 5 867.60 лева не е обжалвано от страните и е влязло в
сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени
акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди, за периода от 07.10.2016 г. до
28.03.2017 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По частната жалба:
12
Частната жалба, подадена от ищеца срещу определението, постановено
по реда на чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлена молбата за
изменение/допълване на решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските е неоснователна.
Това е така, защото ищецът в първата инстанция е представил само
пълномощно на адвокатите, които следва да осъществят процесуалното
представителство /л. 48/, но не и договор за правна защитна и съдействие, в
който да е посочено дали е възмездно с уговорено и заплатено
възнаграждение или е по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
С оглед на изложеното частната жалба срещу определението на
първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК следва да се
потвърди в частта, в която е отхвърлена молбата, подадена от ищеца за
изменение на решението в частта за разноските.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, ответникът следва да
заплати на ищеца деловодните разноски, направени във въззивното
производство, в размер на сумата от 2 330 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3518 от 15.06.2020 г., постановено по гр.д. №
828/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която е отхвърлен
предявения от М. Л. Б., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
13
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
29.03.2017 г., за разликата над сумата от 50 000 лева до пълния размер на
сумата от 60 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника – Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на М. Л. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от КЗ, допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.10.2016 г., в
размер на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва,
считано от 29.03.2017 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3518 от 15.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 828/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която е ответникът
– Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на М. Л. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от КЗ, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017
г.до размер на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 91 от 15.07.2020 г., постановено по т.д. №
173/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, която ищецът - М. Л. Б.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, за разликата над сумата от 28.15 лева до размер на сумата от
406.40 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* да заплати държавна такса по сметка на Апелативен съд София, в
размер на сумата от 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* да заплати М. Л. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, допълнително деловодни разноски за първата инстанция, в размер
на сумата от 44.49 лева.
14
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13293 от 18.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 828/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд в
ЧАСТТА, в която е отхвърлена подадената от М. Л. Б., ЕГН **********
молбата с вх. № 68082 от 10.07.2020 г. за изменение/допълване на решението
в частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2017 г., до размер на сумата от 5 137.60 лева, както и
в частта, в която този иск е отхвърлен, за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 5 867.60 лева не е обжалвано от страните и е влязло в
сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени
акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди, за периода от 07.10.2016 г. до
28.03.2017 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответника Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* да заплати на М. Л. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените във въззивното производство деловодни разноски,
в размер на сумата от 2 330 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16