№ 44
гр. Дулово, 27.03.2020 г.
Районен съд - Дулово, граждански състав, в публично
съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
При участието на съдебния секретар Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 472/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск на чл.124 ал.1 от ГПК, във вр с чл.79
ал.1 от ЗС, от Б.Г.К.-К. с ЕГН **********,***, чрез адв. П.Н. ***, против С.Д.С.,
ЕГН **********, с пост. адрес: ***, да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик по давностно владение на 1/2 идеални части,
считано от 21.10.1998 г. до настоящия момент, от Поземлен имот с идентификатор
с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед Д-18-963/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
11 001 кв. м., съставляващо земеделска нива, трета категория, находящ се в
местност „****“ в землището на с. ****при съседи: ****
Представя писмени доказателства. Прави искане за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на твърдените факти.
Ответникът С.Д.С. в срока по чл. 131 от ГПК депозира
писмен отговор. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Аргументира се, че ищецът Б.Г.К.-К. по никакъв начин не е извършила действия, с
които да е обективира спрямо него намерението си да владее собствените му
идеални части от процесния недвижим имот за себе си.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск, моли да бъде уважен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли да
се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира направените разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят, че с Нотариален акт № 78, том II,
дело № 1152 от 1998 г., вписан в Службата по вписванията гр. Дулово с вх. рег.
№ 78, т. II, акт № 78, дело 1152 от 1998 г., бащата на ищцовата Г.И.К.ѝ е
прехвърлил срещу издръжка и гледане следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед Д-18-963/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 11
001 кв. м., съставляващо земеделска нива, трета категория, находящ се в
местност „****“ в землището на с. ****при съседи: ****, видно от приложения
Нотариален акт № 78, и скица № 15-619820-10.07.2019 г., издадена от АГКК. Този
недвижим имот ищецът придобила като СИО по време на сключения граждански брак с
ответника С.Д.С. с акт № 93/03.10.1992 г. на Общ.НС-Дулово. Една година след
като придобила имота, гражданският брак бил прекратен с Решение № 290 от
09.11.1999 г. по брачно дело № 435/1999 г. по описа на Русенския районен съд.
Видно от показанията на М.Б.И., майка на ищцата, след
1998 г. ответникът не е идвал в с. Г.. Същата уточнява, че договорите за наем на
процесната земя, сключени в периода 2012 г. - 2018 г. (л.12 – л.17) са подписани
от нея като „наемодател“, въпреки че в договора не фигурира нейното име като
упълномощено лице. Свидетелката М.С.С., дъщеря на страните, твърди, че земеделската
земя се стопанисва от майка ѝ и тя е получавала рентите. Ц.П.Д., майка на
ответника, посочва, че през 2013 г., връщайки се в България, синът ѝ сметнал,
че дъщеря му вече е навършила пълнолетие и искал да се срещне с нея, за да
ѝ прехвърли неговия дял, но това не се осъществило, защото не ѝ
разрешили на М.да се срещне с баща си. Това твърди и Д.И.Д., без родство със
страните,
съпруг на
майката на ответника. Според неговите показания, той е научил от ответника, че
ищцовата страна го е търсила по телефона през 2019 г., тъй като е искала да продаде процесната
нива и му е искала пълномощно.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическа властта власт продължава на основанието, на което е започнало,
докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да
се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.
Подобна демонстрация на намерението от страна на
ищцовата страна не се доказа. Влошените отношения между бившите съпрузи е
довело до преустановяване на контактите, но това не е довело до манифестиране
на намерението на ищцовата страна да държи за себе си целия имот с намерение да го свои.
Нещо повече, констатира се, че нейната майка е подписвала всички представени по делото договори за наем на
процесния недвижим имот, без да се доказа представителна власт за това, което
обстоятелство не кореспондира с твърдението в исковата молба, че договорите за
наем от придобиването на процесния имот до настоящия момент са сключвани и
подписвани от нея.
По горните съображения съдът намира предявения установителен
иск за неоснователен и недоказан, поради което същия следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на осн. чл.78 ал.3 ГПК,
ответникът имат право на разноски. Приет и приложен към делото е списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, представен от страна на ответника, в размер на 800 (осемстотин)
лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Г.К.-К. с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр с чл.79 ал.1 от ЗС, за признаване
за установено по отношение на да се
признае за установено по отношение на С.Д.С., ЕГН **********, с пост. адрес: ***,
че ищецът е собственик по давностно владение на 1/2 идеални части, считано от
21.10.1998 г. до настоящия момент, от Поземлен имот с идентификатор с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед Д-18-963/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 11
001 кв. м., съставляващо земеделска нива, трета категория, находящ се в
местност „****“ в землището на с. ****при съседи: ****, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Б.Г.К.-К. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.С.,
ЕГН **********, с пост. адрес: ***, сумата в общ размер от 800 (осемстотин)
лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: