№ 3173
гр. Варна, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110106087 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. С. С., ЕГН
********** с адрес **** срещу „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7 иск с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в размер на
1112,01лева, представляващо дължима неустойка по чл. 11, ал.1 от сключен
между страните договор за потребителски кредит № 809392/06.02.2023г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Сключил е с ответника договор за потребителски кредит №
809392/06.02.2023г., по който е получил в заем сумата от 1000лева.
Връщането й е следвало да се извърши в срок до 08.12.2023г. на 10месечни
вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР 47,98%. Сумата, която
е следвало да върне била общо 1237,99лева.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят е бил задължен да
представи поне едно от посочените там обезпечения- безусловна банкова
гаранция; поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на
определени изисквания. При неизпълнение на това му задължение, съгласно
чл. 11 от договора, ищецът дължал неустойка от 1112,01лева. Сумата е била
1
дължима и разпределена към всяка вноска по погасителния план.
Твърди, че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като води до несправедливо
облагодетелстване на кредитора за сметка на заемополучателя като
икономически по- слаба в правоотношението страна. Заплащането й било
свързано с обезпечаване на вземането поради неизпълнение. Твърди, че
клаузата е нищожна като противоречаща на ЗПК и в частност чл. 21 и чл.10а
ЗПК. Предназначението й било да санкционира заемателя за виновно
неспазване на договорното задължение по непредставяне на исканото
обезпечение, доколкото поставените изисквания относно него и сроковете за
предоставянето му създавали значителни затруднения при изпълнението им
от длъжника до степен, то изцяло да е невъзможно и даващи право на
кредитора за начисли допълнителна сума като неустойка в размер от 110% от
усвоената. Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е
начислявана процесната неустойка, счита че тя е изначално недължима,
поради което и претендирането й от ответника е лишено от основание.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Прави изявление за признание на иска. Предвид направеното признание на
иска, настоява за приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото с
поведението си не е давал повод за предявяване на иска. В тази връзка
твърди, че ищецът не е извършвал плащания на сочената неустойка.
Заплащането й не е било претендирано от него и извънсъдебно чрез
изпращане на покани, съобщения, уведомления и пр. Сам по себе си факта, че
въпросната клауза е нищожна счита, че не може да обоснове извод, че е дал
повод за завеждане на делото.
В проведеното открито съдебно заседание по делото страните не се
явяват. С молба от 08.09.2023 г. ищецът чрез процесуалния си
представителподдържа искова си молба и предвид направеното признание на
иска моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
След като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание
искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
намира следното:
2
Налице е изрично признание на предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК от страна на ответника, обективирано в отговора на
исковата молба, и заявено искане ищеца за постановяване на решение при
признание на иска. Признатото право не противоречи на закона и на добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради което не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи
възможността за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно
решение се основава на признанието на исковата претенция по арг. от
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
недължимост на разноски по делото. Предпоставките за такава, в хипотеза на
уважен иск, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са две: ответникът да не е дал
повод за предявяване на иска и да го е признал. Същите са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не следва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.
Макар ответната страна да е признала исковата претенция своевременно,
напълно необосновано би било да се приеме, че същата не е станала причина
за завеждане на делото. Това е така, защото процесната клауза, определяща
дължимост на неустойката за непредоставяне на обезпечение е обективирана
в договор в бланкова форма, изготвен от негови служители и предлаган в
търговския оборот на кредитната институция, Потребителят, бидейки
обвързан от недействителната договорна уговорка, е поел задължение за
заплащане на процесната сума, която е начислена като отделен компонент във
всяка една от погасителните вноски, като дори първите три са изцяло са
погасяване на неустоечното задлъжение, видно от приложения по делото
погасителен план. За него не съществува друг ред за защита освен отричане
на със сила на пресъдено нещо дължимостта на сумата, а в противен случай
същият дължи заплащане на уговорените вноски в пълен размер на датата на
3
падежа. Незаплащането на която и да е от първите три вноски, които са
изцяло за погасяване на неустойката, или частично погасяване единствено на
главница и лихви по следващите, би довело до изпадането му в забава, с
всички неблагоприятни последици, следващи от това за длъжника.
Процесната клауза е заложена в общоприложимите разпоредби в
сключваните от небанковата кредитна институция договори за кредит с
потребители и е ноторно известно, а и видно от процесуалното поведение на
ответника, същият е наясно, че същата е недействителна. Включвайки я в
съдържанието на договорите си и претендирайки суми за непредоставена
неустойка същият е причина за образуване на съдебно производство, с
предмет установяване на нейната недължимост от потребителя. Да се отрече
този факта, би означавало да се възпрепятства постигането на дългосрочната
цел по член 7 от Директива 93/13 и би способствало за премахването на
възпиращото въздействие, което се упражнява върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива
неравноправни/недействителни/ клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха продължили да бъдат изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат
обявени за недействителни, договорът ще продължи да действа с останалите
действителни клаузи и същият няма да понесе отговорността за разноски- в
този смисъл относно възпиращото действие на обявяването на неравноправни
клаузи решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia,
C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 54 и решение от 29 април 2021 г., Bank
BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 68, приложими по аналогия относно всички
форми на недействителност на клаузи в потребителски договори, създаващи
съществено неравновесие в отношенията между страните. Възлагането на
сторените разноски в тежест на длъжника, чиито единствен ред за защита е
отричане със сила на пресъдено нещо дължимостта на задължението, в
значителна степен би ограничило възможността му да потърси съдебна
защита на накърнените си имуществени права, а отделно от това би
стимулирало търговеца да продължи да използва недействителната клауза,
целяща да генерира в негова полза имуществена печалба за сметка на
потребителя.
С оглед всичко гореизложено, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът дължи репариране на сторените от ищеца съдебно-деловодни
4
разноски в общ размер на 450 лева, от които 400 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. С. С.,
ЕГН ********** с адрес **** не дължи на „Сити кеш” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска” №
29, ет.7 сумата от 1112,01 лева, представляваща неустойка по чл. 11, ал.1 от
сключен между страните договор за потребителски кредит №
809392/06.02.2023г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7 да заплати на И. С. С.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5